Решение № 8013 от 30.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8013 гр. София, 30.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20251110146052 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.

Предявен е иск с правно основание чл. 411 от КЗ от „ЗЕАД Б.В.И.Г.““ ЕАД срещу „ЗК Л.И.“ АД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 7966,24 евро /15580,62 лева – главница, представляваща регресно вземане за неизплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по щета №************/2023 г., образувана при ищеца, за причинени имуществени вреди на л.а. „Ш.К.“, с рег.№ *********, настъпили в резултат от ПТП, причинено виновно от водач на л.а. „Ф.Т.“, с рег. № **********, на 15.04.2023г. на републикански път I-5 гр.Русе - гр.Бяла, на к 18+300 на кръстовището с път RSE 2107 (с.Мечка-с.Иваново), ведно със законната лихва, считано от 02.07.2025 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело №89/2025 г. по описа на РС-Ардино.

Ищецът твърди, че реализираното пътно-транспортно произшествие е между водач на МПС, застрахован при ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, валидна към посочената дата, и МПС, чийто собственик към датата на ПТП е застрахован по имуществена застраховка „Каско“ при ищеца, въз основа който ищецът е встъпил в правата на собственика на увредения автомобил срещу ответника, с оглед на заплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски сумата общо 31161,25 лв. Посочва, че ответникът е поканен да изпълни регресното вземане, като в срока по чл. 412 от КЗ е извършено частично плащане от 15580,63лв. Поддържа, че ПТП е настъпило по изключителна вина на водача на л.а. „Ф.Т.“, който не е спрял преди да навлезе в кръстовището, не е спазил знак В2 и не е пропуснал движещия се по пътя с предимство л.а. „Ш.К.“ .

Ответното дружество не спори, че обезпечавало деликтната отговорност на водач на л.а. „Ф.Т.“, чрез сключване на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на ПТП; че застрахователното обезщетение е заплатено, 1 както и че по процесното регресно правоотношение ответното дружество е заплатило на ищеца сумата 15580,63 лв. и с това е изпълнило задължението си към него. Оспорва вземането за разликата –предмет на иска по основание и размер с възражение за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, а именно ударът е бил предотвратим за водачът на застрахования при ищеца л.а. „Ш.К.” в случай, че водачът И.М.-А. е управлявал с нормативно разрешената скорост от 70 км. ч.

Изчислена е скорост над 87 км./ч. за л.а. „Ш.К.”, с рег. № *********, но не става ясно тази скорост дали е била към момента на удара или към момента на възприемане на опасността. Установено е, че водачът Е. М. е управлявала в нарушение на знак В26, с превишена и несъобразена за пътния участък скорост, поради което е настъпило ПТП с описаните вреди, имуществени и неимуществени. При движение със съобразена и допустима, по-ниска скорост щетите биха били по-леки, а неимуществените вреди е възможно да бъдат избегнати.

Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК, прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между соченият делинквент и ответника е съществувало действително правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” към момента на ПТП; ищецът е заплатил претендираното застрахователно обезщетение в изпълнение на действащ договор за застраховка „Каско на МПС“; време, място и участници на ПТП, както и че по процесното регресно правоотношение ответното дружество е заплатило на ищеца сумата от 7966,25 евро/15580,63 лв. Не се спори и непротиворечиво се изяснява от писмените и гласни доказателства – показанията на св. Е. Т. М. и св. А. Р., настъпване на пътно-транспортното произшествие, а именно на 15.04.2023г. на републикански път I-5 гр.Русе - гр.Бяла, на к 18+300 на кръстовището с път RSE 2107 (с.Мечка-с.Иваново), когато настъпва удар между л.а. „Ш.К.“, с рег.№ *********, чийто водач е св. Е. Т. М., и л.а. „Ф.Т.“, с рег. № **********, с водач П.Н.П.. Причината за ПТП, че водачът на л.а. „Ф.Т.“ не е пропуснал движещия се по пътя с предимство л.а. „Ш.К.“. Спорът на страните се концентрира по въпроса за наличие на съпричиняване за настъпване на ПТП от водача на л.а. „Ш.К.“.

От съдебна-автотехническа експертиза, неоспорена от страните и преценена от съда по реда на чл. 202 от ГПК, заедно и поотделно с приетите официални свидетелстващи документи по чл. 179 от ГПК, вр. чл. 131 от НПК – констативен протокол,ведно със скица и снимки на ПТП, съставен от разследващите органи, се изяснява, че от техническа гледна точка причината за настъпване на ПТП е поведението на водача на л.а. „Ф.Т.", с рег. № **********, който не се е съобразил с указанията на знака Б2 - „Спри!“ и не е пропуснал движещия се по път с предимство, лек автомобил „Ш.К.“, с рег. № **********.

Щетите по лек автомобил „Ш.К.“, с рег. № **********К, се намират в пряка и причинно- следствена връзка с настъпилото произшествие, а тяхната стойност, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, възлиза на сумата е 38763,73 лв. Скоростта на л.а. „Ш.К.“ в момента на удара е 87 км/ч при разрешена за пътния участък 70 км/ч. Видно от протокола за оглед на мястото за л.а. „Ш.К.“ няма спирачен път преди мястото на удара. Няма пречки за възприемане на л.а. „Ф.“, като се установява ниска растителност при кръстовището, която ограничава видимостта. Поради това при отчитане разстоянието от първия възможен момент за възприемане на кръстовището от страна на св. Е. М., в който е длъжна и могла да стори това по арг. от чл. 20, ал.2 от ЗДвП, или моментът на възприемане на опасността се установява, при 2 сравнението на опасната зона на л.а. „Ш.К.“, при скорост на движение 70 км/ч (50,32 метра) и отстоянието му от мястото на удара в момента, в който е имал възможност да забележи лек автомобил „Ф.“ (51,03 метра), че водачът е имал техническа възможност да предотврати настъпването на произшествието, ако се е движил със 70 км/. и е предприел своевременно аварийно задействане на спирачната уредба. Действителната (средната пазарна) стойност на процесният лек автомобил „Ш.К.“, с рег. № **********КС, към датата на настъпване на застрахователното събитие е 45640 лв. и при установената стойност на щетите, то за лекия автомобил е налице тотална щета, а в този случай стойността на уврежданията (след приспадане на запазените части, в размер на 30%) е сумата 16334,75 евро/31948 лв. Изложеното дава основание на съда да приеме, че водачът на л.а. „Ш.К.“ се движел със скорост на движение, която не е съобразена с изискванията на чл. 20, ал. 2 и чл. 21 от ЗДвП, което нарушение е в причинна връзка с резултата. Съдът отчита, че водачът е имал възможност да възприеме движещия се към кръстовището л.а. „Ф.“ и имал налична фактическа възможност препятствието да бъде възприето. Водачът на МПС е длъжен да избере такава скорост на движение, която да му позволи да спре своевременно при възникнала, но все още невъзприета от него конкретна опасност. Избирането на скоростта на движение и преценката за опасност трябва да бъдат съобразени от него предварително. При това съдът приема, че действията на двамата водачи съставляват граждански деликт, като всеки от тях е допринесъл за настъпването на вредите. Това виновно противоправно поведение следва да се вземе предвид в целия съпричинителен процес при т. нар. „компенсация на вини” по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Съдът счита, че с оглед механизма на ПТП и поведението на участниците в него водачът на л.а. „Ш.К.“ е допринесъл с 30% за настъпване на вредоносния резултат. С оглед заключението на САТЕ съдът приема за ищеца е възникнало правото на регресно вземане за сумата 16334,75 евро/ 31948,00 лв. при условията на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД отговорността на ответното дружество може да се ангажира до размер на сумата 11434,33 евро/22 363,61лв. От нея следва да се приспадне платеното сумата от 7966,25 евро/15580,63 лв., при което остава дължима сумата 3468,08 евро/6782,97 лв. Ответникът не твърди и не сочи доказателства да е заплатил това паричното вземане в срока по чл. 412 КЗ. Ето защо съдът намира предявеният иск за главница за доказан и основателен за сумата 3468,08 евро, а до пълния предявен размер подлежи на отхвърляне.

Търсеното парично задължение е дължимо и изискуемо, и като законна последица от това се дължи поисканата законна мораторна лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч. гр. дело №89/2025 г. по описа на РС-Ардино 02.07.2025 г. -арг. от чл.422, ал. 1 от ГПК, до изплащане на вземането.

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, всяка страна има право на съдебни разноски, като с оглед разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в настоящото производство подлежи на реализация и отговорността за разноски в рамките на заповедното производство, за което компетентен да се произнесе е исковия съд.

Ищецът има право на съдебни разноски за сумата общо 1649,02 евро за платени държавни такси, възнаграждение на вещо лице, свидетел и адвокат – за исково производство, а съразмерно на уважената част от иска – за сумата 717,90 евро.

Възражението на ответника за прекомерност на платеното за правна помощ е необосновани и като такова неоснователно, на осн. чл. 78, ал. 5 от ГПК (ред. ДВ, бр. 17 от 2026 г.). Ответникът има право на съдебни разноски за сумата общо 255,66 евро за възнаграждение на вещо лице и юрисконсулт, а съразмерно на отхвърлената част от иска - 144,36 евро. Съобразно искането на ответника са съдебна компенсация на разноските, обективирано в списъка по чл. 80 от ГПК, в полза на ищеца следва да се присъди сумата 573,54 евро.

3

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „ЗК Л.И.“ АД, с ЕИК:*********, дължи на „ЗЕАД Б.В.И.Г.““ ЕАД, с ЕИК:***********, на основание чл. 411 от КЗ, сумата 3468,08 евро/6782,97 лв. – главница, представляваща регресно вземане за неизплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по щета №************/2023 г., образувана при ЗЕАД „Б.В.И.Г.““ ЕАД, за причинени имуществени вреди на л.а. „Ш.К.“, с рег.№**********КС, настъпили в резултат от ПТП, причинено виновно от водач на л.а. „Ф.Т.“, с рег.

№**********, на 15.04.2023г. на републикански път I-5 гр.Русе - гр.Бяла, на к 18+300 на кръстовището с път RSE 2107 (с.Мечка-с.Иваново), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.07.2025 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело №89/2025 г. по описа на РСАрдино; като иска над уважения размер от 3468,08 евро (6782,97 лв.) до пълния предявен размер от 7966,24 евро/15580,62 лв. – ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА „ЗК Л.И.“ АД, с ЕИК:*********, да заплати на „ЗЕАД Б.В.И.Г.““ ЕАД, с ЕИК:***********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 573,54 евро – съдебни разноски по компенсация по ч. гр. дело №89/2025 г. по описа на РС-Ардино и гр. дело №46052/2025 г. по описа на СРС.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4