Решение № 7 от 08.05.2026, Районен съд - Малко Търново

РЕШЕНИЕ

№7 гр. Малко Търново, 08.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАЛКО ТЪРНОВО, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЧАНКО П. ПЕТКОВ при участието на секретаря Дора Ж. Папуджикова като разгледа докладваното от ЧАНКО П. ПЕТКОВ Административно наказателно дело № 20262140200097 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 от ЗМВР във вр. с чл. 145 и сл. от АПК и е образувано по жалба на Р. М. Г., роден на ********** г. в Л., Испания, документ за самоличност - паспорт № ********, издаден на **.**.**** г. от Кралство Испания, чрез адв. К. В. К., член на АК - Бургас, вписан под личен № *******, служебен адрес: гр. Б., ул. "Г." № **, тел. **** *** ***, против издадената от мл. експ. Х. К. Г., на длъжност КО в 02 ГОДГ при ГПУ - Малко Търново към РДГП - Елхово Заповед за задържане УРИ:

4069зз-44/21.02.2026 г.

С развити в жалбата доводи за незаконосъобразност се иска отмяна на обжалваната заповед. В съдебно заседание жалбата се поддържа от защитата на жалбоподателя.

Ответникът мл. експ. Х. Г., в качеството му на орган по задържането, изразява становище за отхвърляне на жалбата.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

От мл. експ. Х. К. Г. - КО в 02 ГОДГ при ГПУ - Малко Търново, е издадена Заповед за задържане УРИ: 4069зз-44/21.02.2026 г., според съдържанието на която е задържано на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР лицето G. M. R., роден на ********** г. в Испания, притежаващ испанско СУМПС № ************, издадено на **.**.**** г., валидно до **.**.**** г., за това, че противозаконно подпомага чужденец да пребивава или преминава в страната в нарушение на закона - чл. 281, ал. 2 от НК.

Заповедта е връчена незабавно на задържаното лице, което е отказало да я подпише, както и декларация за правата на задържано лице, която също е 1 отказало да подпише. Извършен е обиск на лицето, както и проверка на лични вещи, превозни средства, за което са съставени протокол. Извършен е преглед на лицето в ЦСМП Бургас, филиал М. Търново, за което има издаден фиш за спешна медицинска помощ. Задържаното лице е освободено в 18:00 ч. на 21.02.2026 г.

При така установените обстоятелства, съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на съдебен контрол ИАА, а разгледана по същество тя е неоснователна.

По своята правна природа, издадената от органите на МВР заповед за задържане за срок до 24 часа представлява принудителна административна мярка, законността на която подлежи съгласно чл. 72, ал. 4 от ЗМВР на съдебен контрол по отношение на всички основания за оспорване, регламентирани в общата разпоредба на чл. 146 от АПК.

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.

72, ал. 1 от ЗМВР - безспорно установено е от събраните в хода на делото доказателства, че издателят на заповедта експ. Х. К. Г. - КО в 02 ГОДГ при ГПУ - Малко Търново към РДГП - Елхово.

Формата на обжалваната заповед е уредена в действащата към датата на издаването й норма на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, която в случая се явява специална разпоредба спрямо общата такава на чл. 59, ал. 2 от АПК, поради което първата представлява приложимото към казуса право. Заповедта съдържа всички изброени в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР реквизити, включително спорните такива относно основанията за задържането - последните са посочени като чл.

72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР има предвид наличието на данни за извършено престъпление, като в тази връзка заповедта посочва престъпление по чл. 281, ал. 2 от НК. Спорният в тази връзка въпрос е дали изискванията за форма в частта им относно основанието за задържането предполагат пълно фактическо описание в заповедта на данните за престъплението по смисъла на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР (в този смисъл са и възраженията на жалбоподателя). Изхождайки от константната съдебна практика, чието начало е дадено с тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС, споделена по-късно в редица решения на ВАС - напр. решение № 1824/10.02.2014 г. по адм. дело № 5608/2013 г., V о. на ВАС, настоящият съд приема, че е допустимо фактическите съображения да бъдат изложени в отделни съдържащи се в преписката документи, каквито органите на МВР съставят и изготвят съобразно установените техни вътрешни правила, а именно докладни записки. Такива безспорно по делото са приложени. По тези съображения съдът намира, че не са налице нарушения относно формата на оспорения административен акт.

На следващо място, съдът намира, че не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила - спазени са изискванията на чл. 74, ал. 6 от ЗМВР и заповедта е връчена на задържаното лице, което отказва да я подпише чийто права са подробно и пълно разяснени 2 с попълнената и неподписана от него декларация по чл. 74, ал. 3 от ЗМВР.

Що се касае до приложението на материалния закон - в случая това е разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, то съдебната практика е категорична относно смисъла на понятието „данни за извършено престъпление" - приема се, че същото не е идентично с понятието по НПК за наличието на достатъчно данни за извършено престъпление, т. е. в сравнение с второто, първото има значително по-ограничен обхват, който придава законосъобразност на издадената на това основание заповед за задържане, включително когато наличните данни за престъпление не са достатъчни за образуване на наказателно производство. Въпросът, дали тези данни са достоверни и дали на тях им е дадена правилна правна квалификация, остава извън кръга на подлежащата на съдебен контрол от административния съд законосъобразност на заповедта за задържане. За материалната законосъобразност на оспорения акт е достатъчно същият да е основан на данни за възможно по НК престъпление - в случая това изискване за материална законосъобразност е налице.Обстоятелството,че към настоящия момент не е образувано ДП не изключва факта,че е възможно да са налице данни за извършено престъпление.

В съдебно заседание бе разпитан свидетелят Г., който потвърждава изложените в заповедта обстоятелства.

На последно място, обжалваната заповед е издадена при пълно съответствие с целта на закона - принудителната административна мярка е послужила за предотвратяване на действия, които биха затруднили разкриването и доказването на престъплението.

Така установеното по гореизложените съображения отсъствие на всички основания за оспорване по чл. 146 от АПК, налага жалбата да бъде отхвърлена Предвид изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р. М. Г. ( G. M. R.), роден на ********** г., чрез адв. К. В. К., член на АК - Бургас, против издадената от мл. експ. Х. К. Г., на длъжност КО в 02 ГОДГ при ГПУ - Малко Търново към РДГП Елхово Заповед за задържане УРИ: 4069зз-44/21.02.2026 г.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от получаване на съобщението.

Съдия при Районен съд – Малко Търново: _______________________ 3