Решение № 40 от 20.01.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Пазарджик, 20.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимир Лесенски при участието на секретаря ДАНИЕЛА Г. МУРДЖЕВА като разгледа докладваното от Красимир Лесенски Административно наказателно дело № 20255220201102 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „ТИ енд ТИ“ ООД, ЕИК 128622048, със седалище и адрес на управление: село В., общ. Тунджа, област Ямбол, ул.

„Васил Левски“ № 6 против наказателно постановление № ... от ... г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Пазарджик, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. с чл.414, ал.3 от КТ, за нарушение на чл.62, ал.1 от КТ, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ, на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 1800 лева.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила и се иска отмяната му.

В съдебно заседание не се явява представител на дружествотожалбоподател. В писмено становище се поддържа жалбата. Излагат се допълнителни доводи за отмяна на атакуваното НП.

Ответникът по жалбата чрез процесуалния си представител оспорва 1 жалбата. Излага доводи за потвърждаване на издаденото НП. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Дружеството-жалбоподател „ТИ енд ТИ“ ООД е санкционирано за това, че в качеството си на работодател по смисъла на §1, т.1 ДР на КТ, на ... г., при извършена проверка в землището на село О., общ. Пазарджик, републикански път III-..., не е уредил като трудови отношенията при предоставяне на работна сила и не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето Т. К. Ш., ЕГН **********.

По време на осъществената на ... г., около обяд проверка в землището на село О., общ. Пазарджик, републикански път III-... – О. - И. от свидетеля Р. М. и негови колеги – инспектори в ДИТ – Пазарджик, установили, че на място имало няколко лица, които работили по почистване на пътя, като извършвали различна дейност по рязане на храсти и почистване на друга растителност.

Между работещите бил и свидетелят Т. К. Ш.. На лицата били раздадени декларации по чл.402 КТ. Т. К. Ш. започнал да попълва лично дадената му декларация, като написал трите си имена, ЕГН, адрес и че работи от „нес“. В хода на попълването на лицата са дадени указания от лице, представящо се за бригадир на лицата, за преустановяване на попълване на декларациите и Ш. не записал други данни, но се подписал на декларацията. С оглед преустановяване на попълването на декларации, свидетелят М. записал имената на лицата, заверени да работят, в списък, а срещу всяко име попълнил данните, които му посочили лично лицата, за което последните се и подписали на списъка. За Ш. записал, че работи „от днес“, с работно време „от ... ч.“, възнаграждение „70 лв. на ден“.

В хода на проверката е представен от дружеството-жалбоподател сключен граждански договор между „ТИ енд ТИ“ ООД като възложител и лицето Т. К. Ш. като изпълнител, ведно с протокол за приемане на извършена работа и декларация от името на Ш.. В хода на съдебното следствие те бяха предявени на свидетеля Ш., който заяви категорично, че подписите под тези документи - граждански договор в графата изпълнител, под протокола за 2 приемане на извършената работа в графата изпълнител и под декларацията от негово име - не са положени от него. В същото време свидетелят Ш. потвърди, че подписите под декларацията по чл.402 КТ и срещу името му и данните в списъка, съставен от свидетеля М., са положени от него.

След извършената документална проверка и като приел, че дружеството-жалбоподател е нарушило разпоредбата на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ, свидетелят М. съставил АУАН след покана, надлежно предявен и връчен на управителя на дружеството. Въз основа на съставения АУАН, директорът на „ДИТ“ Пазарджик издал атакуваното наказателно постановление.

Така описаната фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани доказателства по делото – писмени и гласни, съдържащи се в показанията на свидетелите Р. М. и Т. К. Ш.. Показанията на свидетелите относно съставомерните обстоятелства на извършеното нарушение съдът кредитира изцяло като ясни, категорични и безпротиворечиви, както вътрешно, така и по отношение на останалите доказателства по делото. Те са дадени от лица, които реално не са заинтересовани от изхода на делото.

Актосъставителят М. вече дори не е служител на ДИТ Пазарджик, а Ш. заяви, че работи в дружеството-жалбоподател от 5-6 години и към момента има трудов договор, но съдът няма основание да не кредитира показанията му. Ш. заяви, че работата по почистването на пътя от растителност е била организирана от фирмата, откъдето са им казали къде и каква работа да вършат, извършван им е инструктаж за безопасност и е получил възнаграждение за работата. Съдът кредитира показанията на свидетеля Ш. по отношение на това, че не е подписвал граждански договор с дружествотожалбоподател и включително приложените към него - протокол за приемане на извършена работа и декларация от негово име - не са подписани от него.

Той заяви, че е попълнил частично и подписал декларацията по чл.402 КТ по време на проверката от ДИТ на място, както и е посочил данните в списъка, съставен от М., като се е подписал на него, с което пък потвърждава като достоверна информацията, съдържаща се в тях.

С оглед така установеното от фактическа страна, съдът достигна до 3 следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от лице с правен интерес да инициира производството и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

При извършена служебна проверка съдът намира, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила довели до ограничаване на процесуалните права на дружеството-жалбоподател. Процесните АУАН и НП са издадени от териториално и материално компетентни органи, в кръга на техните правомощия и при спазване изискванията на действащия към момента на издаването им закон.

В обжалваното НП е ясно посочено, че дружеството-жалбоподател се явява „работодател“ по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ. Съответно правилно е определен видът на наложената санкция - имуществена санкция, каквато се налага на юридически лица или еднолични търговци.

Съгласно чл.1, ал.2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат като трудови правоотношения, а съгласно чл. 62, ал. 1 от КТ трудовият договор се сключва в писмена форма.

В случая е ирелевантно дали лицето Т. К. Ш. престира труд от самия ден на проверката или от преди това. Без значение за доказване на нарушението е дали се касае за един или няколко работни дни, доколкото е установено полагането на труд преди сключването на писмен трудов договор в деня на проверката. При тези данни от правна страна съдът намира, че от събраните доказателства безспорно се установява извършването на нарушение от страна на работодателя на разпоредбата на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ. Съгласно чл.1, ал.2 от КТ отношенията по предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. По делото безспорно се установи, че Т. К.

Ш. е престирал труд в полза на дружеството-жалбоподател. Под каква форма е този труд и дали той е специализиран също е ирелевантно в случая. Дали работникът извършва специализирана дейност, за която се изискват определени знания и умения или е общ работник е без значение. Важното е в случая, че работникът полага труд в полза на работодателя, а съгласно закона и еднопосочната и безпротиворечива съдебна практика, тогава винаги се приема, че е налице трудово правоотношение. Още повече, че представените 4 от дружеството-жалбоподател в хода на проверката граждански договор между „ТИ енд ТИ“ ООД като възложител и лицето Т. К. Ш. като изпълнител, ведно с протокол за приемане на извършена работа и декларация от името на Ш., не са подписани от лицето Т. К. Ш.. В същото време е налице заповед за командировка на лицето Ш. за извършване на работата от работодателя „ТИ енд ТИ“ ООД от ... г. и книга за инструктаж на „ТИ енд ТИ“ ООД, в които също фигурира лицето Ш..

При тези данни съдът намира, че от събраните доказателства безспорно се установи извършването на нарушение от страна на работодателя „ТИ енд ТИ“ ООД на разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ. Положеният в полза на дружеството труд е бил при параметри, характерни за трудовите правоотношения: работно време, място на работа, длъжност и трудово възнаграждение.

Не е налице маловажност на случая. Неслучайно законодателят е предвидил състави за всяко отделно нарушение, което би могло да възникне при създаване на трудово правоотношение. При нарушаване на правилата за създаване на такова правоотношение се ощетява както работника/служителя, като не му се плаща реално възнаграждение и не е осигурен по надлежния ред, така и фиска със съответните данъци и осигуровки. Именно защото с тези действия на работодателя се накърняват особено значими обществени отношения законодателят е определил завишени санкции за тяхното регулиране. Поради това е неприложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, визираща маловажност на случая. Още повече, че самият законодател изрично е предвидил в чл.415в, ал.2 от КТ, че нарушенията на чл.62, ал.1 от КТ не са маловажни. Разпоредбата на чл.415в, ал.2 от КТ се явява специална по отношение на общата разпоредба на чл.28 от ЗАНН. В тази насока има многобройна съдебна практика: Решение № 493 от 13.06.2022 г. на АдмС Пазарджик по к. а. н. д. № 438/2022 г., Решение № 472 от 7.06.2022 г. на АдмС - Пазарджик по к. а. н. д. № 460/2022 г., Решение № 424 от 25.05.2022 г. на АдмС - Пазарджик по к. а. н. д. № 436/2022 г., Решение № 423 от 25.05.2022 г. на АдмС - Пазарджик по к. а. н. д. № 446/2022 г., Решение № 421 от 25.05.2022 г. на АдмС - Пазарджик по к. а. н. д. № 437/2022 г., Решение № 176 от 9.03.2022 г. на АдмС - Пазарджик по к. а. н. д. № 1415/2021 г., Решение № 174 от 9.03.2022 г. на АдмС - Пазарджик по к. а. н. д. № 34/2022 г. и други.

5

Отчитайки спецификата на конкретното нарушение и като се вземе предвид, че законодателят изрично е изключил възможността за него да се прилага разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 от КТ, съдът стича, че на още поголямо основание не са налице предпоставки за приложението на разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН, във вр. с чл. 9, ал. 2 от НК. Предвид обстоятелството, че подобен тип нарушения са често срещани при извършването на подобен тип работа, то те следва да бъдат и адекватно санкционирани.

Предвид гореизложеното АНО е съобразил изискванията на чл.27 от ЗАНН, като е отчел степента на обществената опасност на нарушението и дееца, взел е предвид целите на наказанието, определени в чл.12 от ЗАНН, и в този смисъл правилно е определил имуществена санкция в размер от 1800 лева, малко над минималния такъв, посочен в закона, съобразено и с отегчаващите обстоятелства, установени по делото. Съгласно чл.414, ал.3 КТ имуществена санкция или глоба са в размер от 1500 до 15 000 лв. за всяко отделно нарушение. Видно от събраните по делото доказателства, на място са заварени да полагат труд без трудови договори няколко лица, като са съставени шест АУАН (видно и от писмото за изпращане за връчването им на дружеството-жалбоподател). Ето защо съдът намира, че санкцията е съобразена с обществената опасност на деянието, както е и съобразена с дееца и обстоятелствата по извършване на нарушението, поради което така определената санкция в размер малко над минималния ще изпълни целите на чл.12 ЗАНН и не следва да бъде изменяна в посока намаляването й.

По изложените съображения въззивният съд счита, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано, а жалбата на „ТИ енд ТИ“ ООД - оставена без уважение, като неоснователна.