Решение № 502 от 14.09.2022, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 502 гр. Горна Оряховица, 14.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Трифон П. Славков при участието на секретаря Силвия Д. Николова като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело № 20214120101506 по описа за 2021 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. 240, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД, чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

„Фронтекс интернешънъл“ ЕАД основава исковите си претенции на твърдения, че между трето за делото лице - кредитодател и ответника е сключен договор за потребителски кредит № 592797441/27.09.2015г., по силата на който на последния е предоставен заем в размер на 450 лв. Твърди, че кредитополучателят от 22.12.2015 г. е преустановил всякакви плащания по кредита, а крайният срок за изпълнение по договора настъпил на 20.11.2016 г.

Ответникът се задължил да върне заетата сума на 60 седмични вноски. Сочи, че на 28.07.2016г. е сключил договор с „Провиден Файненшъл България” ООД, с който остатъкът от вземането по потребителския заем му е прехвърлено на основание чл. 99 ЗЗД. Твърди, че е направил опит да изпрати уведомление по чл. 99 ал. 4 ЗЗД до ответника за извършеното прехвърляне на вземане, което не е получено, видно от приложената по делото обратна разписка. Прилага уведомление за извършената цесия към исковата си молба.

Сочи, че за процесните суми се е снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д.

№ 521/2021г. на ГОРС, но поради ненамиране на длъжника, предявява настоящия установителен иск. Иска от съда да приеме за установено, че 1 ответникът му дължи сумата от 378,43 лв. - главница, сумата от 80,11 лв. – лихва за забава, за периода от 15.03.2018 г. до 12.03.2021 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 17.03.2021 г. до окончателното изплащане. Претендира присъждане на сторените разноски в исковото и заповедното производство, включително и за юрисконсултско възнаграждение.

Особеният представител назначен на ответника оспорва иска. Счита, че същият е недопустим, поради липса на процесуална легитимация на ищеца.

Оспорва редовността на извършената цесия. По основателността намира, че договорът е нищожен на основание чл. 10, ал. 1 ЗПК. На следващо място поради липса на погасителен план намира договорът за нищожен и на основание чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 от ЗПК. Прави възражение за настъпила погасителна давност на вземането. Оспорва начина, по който ищецът е определил дължимата сума от 378, 43 лв. главница. Намира, че в договора са налице обстоятелства, поради които същият следва да се обяви за недействителен на основание чл. 23 от ЗПК. Счита, че в случай, че договорът бъде обявен за недействителен, то съдът следва да установи дали главница не е била погасена чрез плащания – частично или изцяло. Оспорва твърдението на ищеца, че реално на ответника е била предадена процесната сума. Поради изложеното иска от съда да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК , приема за установено следното от фактическа страна:

От приложеното частно гр. д. № 521/2021 г. по описа на ГОРС е видно, че в полза на заявителя - ищец в настоящото производство, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение за сумите, част от които предмет на установителните искове против длъжника Д. ИВ. Т.. Заповедта за изпълнение не е връчена на длъжника, т.к. не е намерен на настоящия и постоянния си адрес, поради което на заявителя са дадени указания за предявяване на иска за установяване дължимостта на вземанията по издадената заповед за изпълнение. Исковата молба е депозирана пред ГОРС в законоустановения срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.

На 27.09.2015 г. е сключен договор за потребителски кредит с номер 2

592797441 между представител на "Провидент Файненшъл България“ ООД и ответника по делото. По силата на договора на Спасов е предоставена сума за потребителски цели в размер на 450 лева със срок и начин на погасяване – 60 равни седмични вноски, всяка по 15,23 лв., с падеж на плащанията от 09.10.2015 г. до изтичане срока на договора, при годишен лихвен процент 31,82 %, годишен процент на разходите 48 % и общ размер на плащанията от страна на потребителя 913,60 лева, /стр.5-11/.

За изясняване на спора е назначена съдебно-счетоводна експертиза. В заключението си вещото лице посочва, че на 27.09.2015 г. от страна на кредитодателя е предоставен заем на длъжника в размер на 450 лв.

Ответникът е извършил девет плащания по кредита в размер на 176 лв., което е направил през периода 27.09.2015 г. до 12.12.2015 г. Посочва се, че падежът на първата неплатена месечна вноска по договора е на 12.12. 2015 г., т. е. дванадесета вноска. Размерът на остатъчното задължение вещото лице е определило на 378,43 лв. главница и лихва за забава в размер на 80,11 лв., изчислена за периода 15.03.2018 г. до 12.03.2021 г. върху дължимата главница от 378,43 лв.

Съдът кредитира заключението на вещото лице като подробно, мотивирано и компетентно дадено /л. 115-118/.

По делото е приложен и договор за прехвърляне на вземания сключен на 28.07.2016 г. между „Провидент Файненшъл България“ ООД и „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД. В чл. 7 от същия е установено, че цедентът е дал съгласието си и е упълномощил цесионера да уведоми всички длъжници от негово име, в съответствие с разпоредбите на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, за прехвърлянето на договорите за кредит. По делото е приложено и удостоверение от кредитодателя с което удостоверява, че вземането по процесния договор №592797441/27.09.2015 г. е прехвърлено на „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД /стр. 21/. Приложено е и уведомление за извършено прехвърляне на вземанията адресирано до Д.Т., както и обратна разписка на „Български пощи“ изпратена до длъжника на постоянния му адрес. /стр. 2427/.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

Процесуалната допустимост на предявените искове се установява от ч.

3 гр. д. № 521/2021 г. по описа на ГОРС. С доклада по делото е разпределена доказателствената тежест между страните, като в тежест на ищеца е възложено да докаже сключването на договор за потребителски заем №592797441/27.09.2015 г.; изправността си по договора – предаването на заемната сума на кредитополучателя; както и размера на исковите си претенции; надлежно извършено прехвърляне на вземането и уведомяването на длъжника за това. В тежест на ответника е да докаже плащане.

По предявения по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск по чл. 240, ал. 1, вр.чл. 79, ал. 1 пр. 1 от ЗЗД за главница:

Според заключението на вещото лице дължимата от ответника главница по договора за кредит е в размер на 378,43 лева., поради което искът за претендираната главница съдът намира за изцяло основателен.

По предявения по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за обезщетение за забава за периода от 15.03.2020 г. до 12.03.2021 г.:

Съгласно чл. 9 от договора между страните кредитополучателят дължи при забава на една или повече седмични погасителни вноски обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска. Първата падежирала и незаплатена вноска според заключението на вещото лице е настъпила 20.12.2015 г. Ищцовото дружество претендира обезщетението си за по-късна дата и съгласно диспозитивното начало искът следва да се разгледа така както е предявен, а именно за периода - 15.03.2018 г. до 12.03.2021 г., за който размерът на задължението възлиза на сумата от 80,11 лв. С оглед изложеното съдът намира, че предявеният от ищеца иск за обезщетение за забава е основателен изцяло.

Възраженията въведени в процеса от особения представител назначен на ответника съдът намира за неоснователни.

По отношение на възражението за надлежно извършено уведомяване спрямо длъжника за извършената цесия: Съгласно константната съдебна практика на ВКС обективирана в Решение № 78 от 09.07.2014 г. на ВКС по т.д. №2352/2013 г., второ Т.О., ТК; Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т.д. № 12/2009 г., второ Т.О., ТК и Решение № 3 от 16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 г. първо Т.О., ТК- уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със 4 същата, съставлява надлежно съобщаване на цесия съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска на основание чл.235, ал. 3 ГПК.

Уведомление за извършеното прехвърляне на вземането е приложено към исковата молба /стр.23/, същото е адресирано до ответника и изхожда от представляващия ищцовото дружество, а както беше посочено по – горе заемодателят е упълномощил ищцовото дружество да уведоми длъжниците за извършената продажба на вземанията. На следващо място ищцовото дружество на два пъти е изпращало служител на „Български пощи“ ЕАД, като вторият път е на 27. 10. 2016 г., с покана за връчване на препоръчано писмо за уведомяване за извършената цесия, но и двата пъти обратната разписка се е връщала като непотърсена от получателя, или че получателят непознат на посочения адрс. Ето защо и това възражение на ответника въведено от особения му представител е неоснователно.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на страните следва да бъдат присъдени сторените в исковото производство съдебно-деловодни разноски съответно на уважената част от исковете. С оглед цялостното уважаване на исковете в полза на ищцовото дружество следва да се присъдят разноски в размер на 25 лв. за заплатена държавна такса, 150 лв. за процесуално представителство по предявения установителен иск – юрисконсултско възнаграждение определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, 250 лв. разноски за вещо лице, както и 300 лв. депозит за възнаграждение на особения представител. С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на общо 725 лева.

Съобразно разрешението дадено в т. 11 от ТР по тълк. Дело № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство следва да се произнесе и по направените в заповедното производство разноски. Направените от ищеца разноски в заповедното производство са в общ размер на 75 лева. Предвид уважената искова претенция на ищеца следва да бъдат присъдени и сторените в заповедното производство разноски по съразмерност в размер на 61,62 лева., с оглед на обстоятелството, че в исковото производство не е предявена 5 цялата заявена в заповедното производство сума.

Мотивиран от горното, Горнооряховският районен съд

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК в отношенията между страните, че Д. ИВ. Т. , ЕГН **********, с настоящ адрес гр. Л., ул. *** ДЪЛЖИ на "Фронтекс интернешънъл" ЕАД, ЕИК 200644029 със седалище и адрес на управление гр. София, следните суми:

- СУМАТА от 378,43 лв. (триста седемдесет и осем лева и 43 ст.), представляваща главница по договор за потребителски кредит № 592797441 от 27.09.2015 г. сключен между Д. ИВ. Т. и "Провидент Файненшъл България" ООД, ЕИК 202513690, което вземане на 28.07.2016 г. е било прехвърлено на "Фронтекс интернешънъл" ЕАД, ЕИК 200644029 по договор за цесия, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.03.2021 г. до изплащане на вземането;

- СУМАТА от 80,11 лв. (осемдесет лева и 11 ст.) за периода от 15.03.2018 г. до 12.03.2021 г., представляваща обезщетение за забава, всички суми предмет на заповед за изпълнение на парично задължение № 308/17.03.2021 г. по ч. гр. д. № 521/2021 г. по описа на ГОРС.

ОСЪЖДА Д. ИВ. Т. , ЕГН **********, с настоящ адрес гр. Л., ул. *** ДА ЗАПЛАТИ на "Фронтекс интернешънъл" ЕАД, ЕИК 200644029, със седалище и адрес на управление гр. София сумата от 61,62 лв. разноски по ч. гр. д. № 521/2021 г. по описа на ГОРС и сумата от 725 лв., представляваща сторени в исковото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК .