Решение № 110 от 09.06.2021, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. Бургас , 09.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на деветнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Вяра Ив. Камбурова

Галя В. Белева

Александър Д. Муртев при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Александър Д. Муртев Въззивно гражданско дело № 20212100500476 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба на Ж. М. М., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, чрез адв. Женя Д. Маркова – БАК, съдебен адрес: гр. Бургас, ул. “Ген. Гурко ” № 11, против Решение № 260014/05.01.2021г. постановено по гр.д. № 10700/2019г. по описа на Районен съд – Бургас, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя искове с правно основание чл.216 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България /ЗОВСРБ/ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите от 3028, 55 лв. – допълнително трудово възнаграждение за временно изпълнение на вакантната длъжност “старшина РТС” на бм “Бриз”, в размер на 25 % от основното му възнаграждение, а именно по 168, 25 лв. месечно за периода 17.12.2016г. – 20.06.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от предявяването на исковата молба на 18.12.2019г. до окончателното й изплащане и 656, 66 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на падежа – първо число на месеца, следващ месеца, в който е трябвало да се изплати съответното възнаграждение, до предявяването на иска /17.12.2016г. – 17.12.2019г./, като неоснователни и недоказани.

С обжалваното решение, жалбоподателят е осъден да заплати на ВОЕННО ФОРМИРОВАНИЕ 32890 – Бургас на основание чл.78, ал.3 от ГПК, сумата от 100 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство, а на основание чл.78, ал.4 от ГПК и сумата от 100 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

С жалбата се застъпва становище, че постановеното решение е неправилно, поради нарушаване на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано.

Жалбоподателят се солидаризира с констатацията на първостепенния съд, че ищецът в претендираният период 17.12.2016г. – 20.06.2018г. е изпълнявал задълженията на материално-отговорно лице на материалните запаси зачислени на бм “Бриз”, което му е 1 било възложени със заповеди на командира на военно формирование № 18360 от 19.03.2013г.; 13.01.2014г., 07.01.2016г., 24.01.2017г. и от 02.12.2017г., но оспорва извода, че това възлагане не съответства на назначаване за изпълняване на задълженията на вакантната щатна длъжност във военното формирование. В резултат на това, съдът неправилно приел и че изпълнението на това негово допълнително задължение не се покрива изцяло със задълженията по длъжностно характеристика на длъжността “старшина РТС” на бм “Бриз”, поради което ищеца нямал основание да претендира заплащане на допълнително възнаграждение за временно изпълнение на вакантна длъжност. Според жалбоподателя този извод на съда се дължи на непознаване спецификата на работа на изпълняваната от ищеца по основен договор за кадрова военна служба и работата на претендираната за временно изпълнявана по вакантна длъжност. Сочи, че функционалните задължения на длъжността “командир на отделение хидроакустици” и на “Старшина на радиотехническа служба”, описани в длъжностните характеристика в т. VI – Функционални задължения са разделени на две части: основни и допълнителни задължения. На следващо място се сочи, че основните задължения и за двете длъжности са определени в глава II, раздел I, I I и III о т “Устав на войсковата служба на Въоръжените сили на Р България”, като в тази си част те са едни и същи и за двете длъжности. Жалбоподателят посочва, че по отношение на вторите записани основни задължения – за длъжността “командир на отделение хидроакустици” те са определени в глава IV, раздел XXI о т “Корабен устав на ВМС ” – чл.263, чл.264, 265 и чл.266, а за длъжността “старшина на бойна част” те са определени в глава IV, раздел XIX от “Корабен устав на ВМС ” – чл.259 и чл.260. Навеждат се доводи, че при сравнение на задълженията на двете длъжности се установявало, че отговорността на “Старшина на бойната част” е еднаква с тази на “Командир на отделение ”, с тази разлика, че на старшината било зачислено инвентарното имущество на бойната част съгл. Чл.259, т.5 от “Корабен устав на ВМС ”. Застъпва се становище, че командира на отделение, в случая “командира на отделение хидроакустици” е началник на целия личен състав на отделението, а старшината на служба, в случая “старшина на бойна част” контролира същия този процес, така че задълженията им се припокриват, с изключение на задължението на последния да се грижи за инвентарното имущество. Жалбоподателят излага, че когато длъжността “Старшина РТС” е вакантна, същата може да се изпълнява по заместване от “Командира на отделение”, който извършва целия процес по фактическото командване и контрол, като същото било записано и в допълнителните задължения на длъжността “Старшина РТС” – “да следи за спазване изискванията на ЗЗКИ и ППЗЗКИ от личния състав”- т.е. да изпълнява контролни функции по отношение дейността на “Командир на отделение хидроакустици”, чието задължение пък било да организира личния състав. Според жалбоподателят това се потвърждавало и от упоменатото в длъжностната характеристика като допълнително задължение на длъжността “старшина РТС” – “да изпълнява задължения като материалноотговорно лице по щурманското имущество”. Вмененото като задължение изпълнение и на функцията на МОЛ относно изпълняващия длъжността “Старшина РТС” било видно и от разпоредбата на глава VI, раздел I “Поддържане на кораба”, чл.286 от Корабния устав на ВС на РБългария.

В подкрепа на изложеното се явявали и всички заповеди, с които се определят военнослужещите, на които се възлагали функции на МОЛ. В тази връзка се излагат съображения, че всички военнослужещи, на които със Заповеди на командира на военно формирование № 18360 от 19.03.2013г., 13.03.2014г., 07.01.2016г., 24.01.2017г. и от 02.12.2017г. били възложени функции на МОЛ заемали длъжност “старшина”, а единствено ищеца заемал длъжност “командира на отделение”. Навежда се довод, че именно по тази причина всички назначени МОЛ изпълнявали тези свои функции в изпълнение на задълженията си по договор и длъжностна характеристика, а ищеца ги изпълнявал, без същите да са му възложени по договор или длъжностно характеристика.

На следващо място, жалбоподателят навежда доводи за неправилност на решението, поради неотчитането на факта, че в периода 17.12.2016г. – 20.06.2018г. бм “Бриз” не е плавал. Това на практика означавало, че задълженията, които трябвало да се изпълняват по време на плаване били отпаднали, тъй като същите се извършвали, когато кораба е на море – 2 плава от овакантената длъжност “Старшина РТС”, но когато корабът не плавал, какъвто бил и настоящия случай, все още съществувало задължението регламентирано в чл.259, т.5 от “Корабен устав на ВМС ”. Навеждат се доводи за неправилно тълкуване на написаното становище на командира на ВФ 18360-Бургас изразено по повод на входиран от ищеца Рапорт с вх. № 216/20.01.2016г. относно искане за изплащане на допълнително възнаграждение на осн. чл.216, ал.1 от ЗОВС. Оспорва се като неправилен извода на районния съд относно факта, че след като бойния кораб е изваден от списъка на ВМС, то и функциите по контрол на организацията на работата на личния състав са отпаднали, но пък видно от представените инвентаризационния описи на кораба се е намирало имущество, за чието съхранение, опазване и описване, съгл. Счетоводния документооборот е имал задължение да се грижи ищецът. В тази насока се сочи още, че изпълняваните от ищеца функции по опазване на корабното имущество не се оспорват от ответната страна, но ответника се опитвал да докаже, че те са само формални и са за нуждите на счетоводния документооборот.

Жалбоподателят оспорва извода на съда, че на ищеца му е било възложено да изпълнява само функциите на МОЛ по отношение на имуществото за чието изправно състояние принципно би трябвало да се грижи съответния старшина на бойна част и на ищеца не му било възлагано да изпълнява нито едно от останалите 15 задължения, което от своя страна обуслови извода на съда, че ищецът не е изпълнявал временно задълженията по овакантената длъжност. В тази връзка сочи, че отговорностите на изпълняващия длъжността “Старшина на РТС ” по отношение на дейността на изпълняващия длъжността “командира хидроакустици” са само контролни плюс задължения за МОЛ, но в този период от време цялата служба се е състояла от командир на отделение, матрос хидроакустик и в отделни периоди – матрос радиометрист. Застъпва се становище, че намаления състав на кораба е довел до отпадане на останалите 15 изброени от първоинстанционния съд задължения за овакантената длъжност. Навежда се довода, че като е изпълнявал само функциите на МОЛ на практика ищеца е изпълнявал всички задължения, които би имал изпълняващия длъжността “Старшина на РТС”, ако длъжността не беше овакантена.

Оспорва се като неправилен и извода на районния съд, за това, че основателността на иска следва да бъде поставена в зависимост от наличието на постигнато съгласие между ищеца и военното формирование относно изпълняваните функции на МОЛ, съгласие облечено във формата на издадена заповед, а не от действителното фактическо изпълнение на функциите на тази длъжност от ищеца. Навеждат се доводи, че няма как да има постигнато съгласие с работодателя за временно изпълнение на вакантната длъжност, тъй като идеята на работодателя е да не се заплаща за тази работа. Аргумент в подкрепа на изложеното бил факта, че не са изпълнени нито разпоредбата на чл.45, ал.1 и ал.2 от ППЗОВС, нито разпоредбата на чл.216, ал.1 от ЗОВС. В тази връзка се посочва, че с подаваните два рапорта от ищеца до военното формирование, на практика ищеца е целял постигане на такова съгласие, което да се материализира със съответна заповед по правилата на чл.45 от ППЗОВС или да бъде подписано допълнително споразумение по чл.65 от ППЗОВС.

Оспорва се като неправилен и извода на съда, че ищецът бил длъжен да изпълнява допълнителното задължение на МОЛ повече от 5 г., въз основа на написаното в длъжностната характеристика. В тази връзка посочва, че не оспорва заповедите на своите командира и началници, но претендира заплащане на изпълняваните от него временни задължения по овакантената длъжност, още повече, че същият ги изпълнявал повече от 5г., без да има назначение за това и без съответно да е получил възнаграждение. Позовава се на представените и неоспорени от ответника инвентаризационни описи на материалните запаси.

Жалбоподателят намира за необоснован извода на районния съд, че ищецът е изпълнявал функцията на МОЛ само за нуждите на отчитане на първичните счетоводни документи. Намира, че този извод е и неправилен, изграден при зачитане само твърденията на ответната страна, които били своевременно оспорени. Навежда доводи, че задълженията му да изпълнява функцията на МОЛ не произтичат от разпоредбата на счетоводния 3 документооборот в МО, Българската армия и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната, като същите се определят от Устава на войсковата служба на Въоръжените сили на Р България, съгласно Корабен устав на ВМС и съгласно Книга на корабните разписания и съставените въз основа на тях служебни книжки. Счетоводният документооборот се позовавал на посочените нормативни актове, като такива от по-висока степен и определял връзката между отделните функционални звена по осчетоводяването на активите на съответното военно подразделение и извършването и съставянето на съответните инвентаризационния описи, като в тази връзка и лицето, което изпълнявало функциите на МОЛ да участва в изготвянето и предоставя за нуждите на счетоводния документооборот инвентаризационни описи и сравнителни ведомости. В допълнение сочи, че самият протокол и инвентаризационен опис и сравнителни ведомости не се изготвяли от ищеца, тъй като същият е МОЛ, а от комисия с назначен председател. Комисията проверявала наличното имущество, което били зачислено на ищеца и същият бил длъжен да го съхранява, опазва или бракува. В тази връзка ищецът се позовава на представените и приети по делото доказателства – инвентаризационни описи и сравнителни ведомости, които били подписани лично от него в качеството му на МОЛ. Релевира оплакване, че районния съд не е взел предвид представеното от ищеца и прието по делото доказателства, а именно складова разписка с № 52372/21.02.2018г., с което се доказвало, че освен участие при изготвяне на инвентаризационни описи, същият изпълнявал и твърдяните от него функции по съхранение на материалните запаси, изменение на техническото състояние на материалните запаси и изготвяне на протоколи за бракуване на материални запаси по радиотехническо имущество на част от имуществото.

Разпечатката съдържа 19 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8ce9bd6d-8aea-4db0-9401-a21b1907cc03