Решение № 112 от 28.02.2024, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 112 гр. Благоевград, 27.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Анета Илинска

Миглена Кавалова-Шекирова като разгледа докладваното от Анета Илинска Въззивно гражданско дело № 20241200500117 по описа за 2024 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 436 и сл. ГПК във връзка с чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК и е образувано по жалба на К. Г. К., с адрес гр. Б., ул. „***“ № *, ет. *, ап. *, чрез адв. Г. Ю., с адрес за призоваване гр. Б., ул.

„***“ № *, ет. * срещу Разпореждане от 11.12.2023 г., постановено по изп. дело № 995/2022 г. по описа на ЧСИ Б.В..

Иска се от съда да отмени обжалваното разпореждане, като неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснато нарушение на процесуалните правила, и да постанови решение, с което да уважи депозираното възражение, като отмени действията на ЧСИ, с които са приети сумите посочени в ПДИ с изх. № 11895/07.11.2023 г.

При условията на евентуалност се иска съдът да намали посочените в ПДИ разноски за заплатен адвокатски хонорар до минималния такъв – 200 лв., и за начислените такси до минималния такъв.

Жалбоподателят поддържа, че от поканата за доброволно изпълнение и от обжалваното разпореждане не става ясно как е определен размера на таксите – дали са изчислени и определени на база сумата посочена в молбата или са изчислени и определени на база цялото вземане предмет на делото, по което вече има начислявани такси от страна на ЧСИ. Счита, че депозирането на молба с искане за налагане на запор не предполага никаква фактическа и 1 правна сложност, което да налага този размер на разноски, представляващи заплатен адвокатски хонорар. Сочи, че извършените по делото действия, също не предполагат този по-висок размер на адвокатско възнаграждение.

Претендира се присъждане на сторените в настоящето производство разноски – заплатен адвокатски хонорар и разноски по администриране и разглеждане на жалбата.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК е постъпил отговор от взискателя Е. О.

Н., чрез адв. К., в който е изложено становище за недопустимост на жалбата поради просрочие. Изложено е и становище за неоснователност на жалбата.

Претендира се присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в настоящето производство, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.

Частният съдебен изпълнител е представил мотиви съгласно чл. 436, ал.

3 от ГПК, в които поддържа съображения за неоснователност на подадената жалба.

Благоевградският окръжен съд в решаващия състав, като съобрази доводите на страните и данните по приложеното изпълнително дело, представено в заверен препис, намира следното:

Жалбата е подадена в срок и срещу подлежащи на обжалване действия на съдебния изпълнител, съгласно чл. 435, ал. 2 от ГПК. Същата отговаря на изискванията за редовност по чл. 436, ал. 4 вр. с чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което е допустима. Разгледана по същество е и частично основателна.

Съображенията за това са следните:

Изпълнително дело № 995/2022 г. по описа на ЧСИ Б.В. е образувано по молба с вх. № 16784/01.12.2022 г., подадена от Е. О. Н., ЕГН **********, в качеството на майка и законен представител на Г. К. К., ЕГН **********, чрез адв. А. К., към която е приложен изпълнителен лист, издаден на 08.09.2022 г. въз основа на Решение № 7373/06.08.2019 г. по гр.д. № 1633/2019 г. по описа на РС – Благоевград.

По силата на изпълнителния лист длъжникът К. Г. К. се задължава да заплаща на взискателя Г. К. К., действащ чрез законния си представител Е. О.

К., половината от разходите за учебници и учебни помагала на детето, за училищни мероприятия, което плащане се извършва на база касови бонове за извършените разходи; извънучебни школи и курсове на детето, платими на база представени платежни документи, издадени от предоставящите услугата; разходи за дрехи и обувки на детето, закупувани два пъти в годината – през месец май и месец септември, което плащане се извършва на база касови бонове за извършените разходи.

По молба с вх. № 3079/07.03.2023 г., подадена от Е. О. Н., съдебният изпълнител с резолюция е присъединил към изп. дело № 995/2022 г.

2 посочените в молбата суми по изпълнителен лист от 08.09.2022 г. и по изпълнителен лист, издаден на 26.01.2023 г. въз основа на Определение № 357/03.11.2022 г. по НЧХД № 1105/2021 г. по описа на РС – Благоевград.

По молба с вх. № 5423/21.04.2023 г., подадена от Е. О. Н., към изпълнителното дело с резолюция на съдебния изпълнител е присъединена за събиране и сумата от 800 лв. по изпълнителен лист от 19.04.2023 г., издаден въз основа на влязло в сила Разпореждане № 906923/18.11.2022 г. по гр.д. № 1633/2019 г. по описа на РС – Благоевград.

По молба с вх. № 9172/12.07.2023 г., подадена от Е. О. Н., към изпълнителното дело е присъединена за събиране и сумата от 786,42 лв. по изпълнителен лист от 08.09.2022 г.

По молба с вх. № 5423/18.08.2023 г., подадена от Е. О. Н., към изпълнителното дело с резолюция на съдебният изпълнител е присъединена за събиране и сумата от 1 000 лв. по изпълнителен лист от 16.08.2023 г., издаден въз основа на влязло в сила Определение № 187/17.02.2023 г. по в.гр.д. № 99/2023 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, потвърдено с Определение № 1505/08.06.2023 г. по в.ч.гр.д. № 1564/2023 г. по описа на Апелативен съд – София.

Отново по молба с вх. № 14694/02.11.2023 г., подадена от Е. О. Н., към изпълнителното дело е присъединена за събиране и сумата от 1 110,28 лв. по изпълнителен лист от 08.09.2022 г. Към молбата е приложен Договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че договореното възнаграждение за изготвяне на молба за присъединяване на вземане по изпълнителен лист от 19.04.2023 г. по гр. д. № 1633/2019 г. по описа на РС – Благоевград на стойност 1 110,22 лв. към изп. дело № 995/2022 г. по описа на ЧСИ Б.В., както и извършване на процесуални действия. Договореното възнаграждение е в размер на 300 лв. и същото е платено в брой.

С молбата от 02.11.2023 г. взискателят не е поискал извършването на конкретни изпълнителни действия.

С Постановление от 07.11.2023 г. съдебният изпълнител е приел разноски в общ размер на 324 лв. – 300 лв. за адвокатско възнаграждение и 24 лв. (с включен ДДС) за държавна такса по т. 5 от Тарифата към ЗЧСИ. На 09.11.2023 г. на длъжника, чрез адв. Ю., е връчена Покана за доброволно изпълнение, с изх. № 11895/07.11.2023 г., в която са посочени присъединените за принудително събиране сума по изпълнителния лист, представляваща половината от разходите за закупуване на дрехи, обувки и т.н. през м. септември 2023 г., а именно 1 110,28 лв., разноските по изпълнителното дело приети с постановлението от 07.11.2023 г. в размер 324 лв., както и дължимата сума по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ в размер на 159,38 лв.

С Възражение с вх. № 15704/24.11.2023 г. длъжникът К. К. е възразил срещу приетите по изпълнителното дело суми – главница, такси и разноски.

Наведени са доводи, че претендираното и прието адвокатско възнаграждение е прекомерно и несъответно на извършените правни и фактически действия.

Препис от възражението е връчен на взискателя Е. Н., от която е постъпило 3 становище. В последното са изложени съображения за неоснователност на искането за изменение така приетия размер на разноските.

С Разпореждане от 11.12.2023 г. съдебният изпълнител, като е приел, че делото е с фактическа и правна сложност и че с бездействието си длъжникът е дал повод за присъединяването на дължимите суми към образуваното вече между страните изпълнително дело, както и че разноските по изпълнението са за сметка на длъжника в изпълнителното производство, доколкото не са налице предпоставките, при които същите не се възлагат в тежест на длъжника, е оставил възражението на К. К. без уважение, за което последният е уведомен, чрез адв. Ю., на 28.12.2023 г.

Съгласно предписаното в чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК, длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението. В т. 2 от ТР № 3 от 10.07.2017 г. по т.д.

№ 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че това важи и за разноските, посочени в поканата за доброволно изпълнение. В тази си част поканата съдържа произнасяне по отношение на размера на разноските, които не са удостоверени в изпълнителното основание и издадения въз основа на него изпълнителен лист.

Въззивният съд приема, че преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ; с оглед извършените процесуални действия и други обстоятелства, определящи правната и фактическа сложност на делото – така и ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Изпълнителното дело в случая е образувано за принудително удовлетворяване на парични вземания на взискателя, като с оглед обема и естеството на предприетите по него изпълнителни действия не се отличава с фактическа и правна сложност. Липсата на доброволно изпълнение на задължението за половината от разходите за учебници и учебни помагала на детето, за училищни мероприятия; разходи за извънучебни школи и курсове на детето; разходи за дрехи и обувки на детето, закупувани два пъти в годината – през месец май и месец септември, което плащане се извършва на база касови бонове за извършените разходи, води до това взискателя, чрез процесуалния представител, да подава молби за присъединяване на новите вземания. Взискателят към всяка молба прилага договор за правна защита и съдействие по изпълнителното дело, като договорените възнаграждения представляват разноски, които се възлагат в тежест на длъжника.

Спорното възнаграждение на упълномощения от взискателя адвокат е договорено както за изготвяне на молба за присъединяване на вземане по изпълнителен лист от 19.04.2023 г. по гр. д. № 1633/2019 г. по описа на РС – Благоевград, така и за извършване на процесуални действия.

При материален интерес от 1110,28 лв., минималното адвокатско възнаграждение за образуване и водене на изпълнително дело се определя по правилата на чл. 10, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – 200 лв. за образуване на делото и по правилото на чл. 10, т. 2, препращащо към чл. 7, ал. 2, т. 2 от същата наредба – 205,51 лв. за водене на делото (1/2 от 400 лв. плюс 10% за горицата над 4

1 000 лв., т.е. ½ от 411,02 лв. ). От съдържанието на посочените две разпоредби се извежда, че възнаграждението по т. 2 се следва при извършване на допълнителни спрямо образуването действия. При подаване на молба за образуване на изпълнително дело се дължи възнаграждение по чл. 10, т. 1 от Наредбата.

Фактът, че към момента на подаване на възражението от страна на длъжника К. са извършени само действия по присъединяване на нови вземания към образувано вече изпълнително дело води до извод, че в случая не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредбата, тъй като не са извършвани други действия, насочени към удовлетворяване на вземането.

Предвид изложените съображения обжалваното разпореждане следва да се отмени, а адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя се намали до размера на 200 лв. с оглед разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Що се отнася до изложеното в жалбата, че от ПДИ и от обжалваното разпореждане не става ясно как е определен размера на разноските – дали са изчислени и определени на база сумата, посочена в молбата или са изчислени и определени на база цялото вземане предмет на делото, съдът намира следното:

Разпоредбата на т. 26 от ТТРЗЧСИ ясно сочи, че визираната в нея пропорционална такса се събира върху събраната сума, а съгласно разпоредбите на чл. 78, ал. 1, т. 1 и чл. 83, ал. 1 от ЗЧСИ, таксите по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни действия, като пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес.

Заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за защитата в изпълнителното производство, представлява направени от него разноски по изпълнението, които са за сметка на длъжника съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК, поради което те се събират наред и заедно със сумите по изпълнителния лист чрез съответното изпълнително действие. Поради това, направените от взискателя разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство, се включват, както в понятието „материален интерес” по смисъла на чл. 83, ал. 1 от ЗЧСИ, така и в понятието „събрана сума” по смисъла на т. 26 от ТТРЗЧСИ (която е събрана чрез извършването на съответното изпълнително действие - чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗЧСИ) – в този смисъл е и съдебната практика на съдилищата, в т.ч. и Решение № 278 от 25.06.2012 г. на ВКС, Четвърто гражданско отделение, постановено по гр. дело № 414 по описа за 2012 г.