Акт от 24.01.2020, Районен съд - Елхово

Р Е

Ш Е Н И Е

Номер 274

24.01.2020 година Град Елхово

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Елховският Районен съд четвърти граждански състав

На двадесет и втори ноември две хиляди и деветнадесета година В публично заседание в следния състав:

Председател

Доротея ЯНКОВА

Членове

Съдебни заседатели при секретаря Н.Златева, с участието на прокурор ……….., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 280 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, уточнена с молба вх. № 1341/17.05.2019 година на Н.С.К., ЕГН **********,***, действащ чрез процесуален пълномощник адв. Х.Х. *** против ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ" към Министерство на вътрешните работи, със седалище гр.София 1202, бул."Княгиня Мария Луиза" 46, представлявана от Главен Комисар С И К , с която в условията на обективно съединяване са предявени осъдителни искове с правно основание чл.178, ал.1, т. 3, вр. чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД за заплащане на допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 257 часа за периода от 02.05.2016г. до 02.05.2019г. в размер на 1662.00 лв., ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащани; и за заплащане на сумата 200.00 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 30.07.2016г. до 03.05.2019г. - датата на подаване на иска. Ищецът претендира и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че в периода от 02.05.2016г. до 02.05.2019г. ищецът е полагал труд като „ст.полицай“ в 02 група „Охрана на държавната граница“ в ГПУ – Елхово при РД „ГП“ – Елхово, на структурно подчинение към ГД „ГП“ гр. София и съгласно ЗМВР същият е със статут на държавен служител. Твърди се, че през посочения по – горе времеви период е работил на смени с продължителност по 12 часа при режим: дневна, нощна и два дни почивка, като по този начин е положил общо 1800 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1.143 възлиза на 2057 часа. Преизчисляването на нощния към дневен труд е довело до положен извънреден труд от 257 часа за периода, който не му е бил заплатен от ответника в качеството му на работодател. При изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50%, съгласно чл.186, ал.6 от ЗМВР, всеки извънреден час следва да бъде компенсиран, поради което и се твърди, че ответникът дължи на ищеца за целия период сумата от 1662.00 лева. Ищецът твърди, че върху посочената сума му се дължи и лихва за забава върху незаплатеното трудово възнаграждение в общ размер на 200.00 лв., начислена от момента, в който ответникът е изпаднал в забава- от 30-то число на месеца, следващ отчетния тримесечен период до датата на подаване на исковата молба в съда – 03.05.2019г. Във връзка с горното се сочи, че ответникът е изпаднал в забава с оглед нормата на чл.187, ал.3 от

ЗМВР с изтичането на тримесечния период, в който е следвало да бъде изчислено работното време на държавните служители, работещи на 12 - часови смени.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява. Представлява се от процесуален пълномощник – адвокат, който поддържа предявените искове по основание. Досежно размерът им, в хода на провелото се на 23.10.2019 г. открито съдебно заседание, въз основа на заключението на вещото лице по назначената съдебно – счетоводна експертиза, по искане на процесуалния представител на ищеца, на основание чл.214, ал.1, изр.3 от ГПК е допуснато изменение в размера на предявените искови претенции – увеличаване в размера на главния иск от 1662.00 лева на 1697.04 лева. По отношение на предявения акцесорен иск за лихви за забава е допуснато увеличение в размера на същия от 200.00 лева на 252.80 лева.

В депозирано писмено становище процесуалният представител на ищеца пледира за уважаване на исковете, като излага доводи за тяхната основателност и доказаност по основание и размер.

Претендира се присъждане и на направените разноски в процеса, съгласно представен по реда на чл.80 от ГПК списък.

Ответникът – ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА

ПОЛИЦИЯ“ към Министерство на вътрешните работи, представлявана от Директора - Главен комисар С И К , чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Т., е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, с който предявените искове са оспорени по основание и размер. Изложени са съображения, че положените от ищеца часове труд са били изчислявани сумарно, в резултат на което при прихващане на положителните с отрицателните разлики на отработеното време бил формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове му е заплащан на основание разпоредбата на чл. 178, ал.1, т.3 от ЗМВР, като извънреден труд. Счита се, че при изчисляване на времето, отработено от ищеца, съответно за компенсиране на положения извънреден труд, е приложима уредбата на специалния ЗМВР, както и специалните наредби на Министъра на вътрешните работи, предвид на което Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, издадена на основание Кодекса на труда, е приложима само за работниците и служителите по трудово правоотношение, какъвто ищецът не бил през процесния период. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание, в хода на устните състезания пълномощникът на ответната ГД „ГП” при МВР - гр.София прави искане за постановяване на решение, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани с довод, че не са налице основания за преизчисляване на положения от ищеца нощен труд с коефициент 1.143. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съгласно представения списък на разноските по смисъла на чл.80 от ГПК, както и възнаграждение с оглед прекратяване на производството, тъй като е допуснато намаляване в размера на предявения главен иск. Релевира възражение за недопустимост на главния иск в частта му, с която се претендира заплащане на положен от ищеца извънреден труд за периода от 01.04.2019 г. до 02.05.2019г., като по отношение на този период се твърди, че искът е преждевременно предявен, тъй като положения през посочения период нощен труд е следвало да бъде отчетен към 30.07.2019г., т.е. след датата на подаване на исковата молба в съда. В случай, че с решението бъдат уважени исковите претенции досежно претендираното от ищцовата страна искане за заплащане на разноски в частта за адвокатско възнаграждение, юрисконсулт Т. прави възражение за редуциране на размера му до минималния такъв, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Подробни съображения по съществото на спора юриск. Т. е изложила в представени писмени бележки.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

С оглед обстоятелствата по делото и предвид на това, че не съществува спор между страните, съдът приема, че през процесния период – от 02.05.2016г. до 02.05.2019г. ищецът Н.С.К. е бил със статут на държавен служител по смисъла на чл.142, ал.1, т.1, предл.1 от ЗМВР, като е заемал длъжността „старши полицай“ в ГПУ- Елхово към РД „ГП”-Елхово – на структурно подчинение на ГД „Гранична полиция“ – София, предвид на което ищецът и ответната дирекция са били обвързани от служебно правоотношение.

Безспорно е между страните, а и се установява от неоспореното заключение на вещото лице Т. по назначената съдебно – счетоводна експертиза, основано на отчетните протоколи за положен труд, нарядни дневници, счетоводни документи, извлечения, справки и ведомости, предоставени на вещото лице от ответника, че за периода от 02.05.2016г. до 02.05.2019г. ищецът е полагал труд на 12 – часови смени по график, включително и за времето от 22.00 часа до 06.00 часа, т.е. и през нощта – общо 1402 часа /подробно описани в колона 6 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към заключението/. От заключението по ССЕ се установява и това, че положеният от ищеца нощен труд от общо 1402 часа, преизчислен в дневен с коефициент 1.143, възлиза на 1602.49 часа /колона 7 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към заключението/. Разликата между положеният нощен труд в часове и приравнения е общо за процесния период в размер на 200.49 часа, която разлика не е начислена и не е изплатена на ищеца. След извършени изчисления експертът е установил, че допълнителното възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за процесния период възлиза на сумата от 1697.04лева, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 187, ал.6 от ЗМВР. Съответно, установеният от вещото лице общ размер на обезщетението за забава върху претендираното допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в периода от 02.05.2016г. до 02.05.2019г., с натрупване за периода на забавата, считано от съответния падеж на всяко отделно задължение по тримесечия, възлиза на общата сума от 252.80 лева.

Така изготвеното от вещото лице Т. заключение по експертизата, не се оспори от страните. Съдът го прецени като обективно, обосновано и компетентно изготвено, в частта на главното вземане, поради което в тази му част го възприема изцяло. Заключението в частта касаеща изчисляването на законна лихва върху главното вземане е неправилно, предвид неправилно посочване на периода на забава - до 31.05.2019 г. при заявена искова претенция за присъждане на лихва за забава до 03.05.2019г. - датата на подаване на исковата молба, поради което и не се възприема в тази му част от съда.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, от правна съдът приема за установено следното:

Въз основа на твърденията, изложени в обстоятелствената част на исковата молба и като изходи и от петитума на същата, съдът квалифицира предявените от ищеца в обективно кумулативно съединяване искове, както следва: главен иск с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.

187, ал.5, т.2 от ЗМВР за заплащане на сумата от 1697.04лева, представляваща дължимото допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 02.05.2016г. до 02.05.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен в дневен труд, ведно със законната лихва върху сумата от 1697.04 лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 03.05.2019г. до окончателното й изплащане, и акцесорен иск с правно основание по чл.86 ал.1 от ЗЗД – за заплащане на сумата от 252.80 лева, представляваща лихва за забава върху главницата, начислена за периода на забавата от падежа на всяко плащане до датата на подаване на иска в съда – 03.05.2019г.

Предявените в обективно съединяване искове са процесуално допустими, като подадени от надлежно легитимирано лице, за което е налице правен интерес от воденето на настоящия спор.

Разгледани по същество:

Досежно искът с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР:

Материалното правоотношение по престиране на труд в конкретния случай се регулира от специалния ЗМВР както по отношение на ЗДСл, така и по отношение на КТ по аргумент от чл.142, ал.2 от ЗМВР, чийто разпоредби регламентират възмездността на предоставената работна сила на работодателя /чл.176 от ЗМВР/, продължителността на работното време на държавните служители в МВР, режима на работа, както и правото на допълнително възнаграждение за положен извънреден труд- установено в разпоредбата на чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР.

Съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3. Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1, от КТ „извънреден” е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя от работника, извън установеното от него работно време. Съгласно приложимата разпоредба на чл.178, ал.1, т.3 от специалния ЗМВР държавните служители, какъвто е и ищецът, имат право на допълнително възнаграждение за извънреден труд. Съгласно чл. 142, ал. 2 от КТ работодателят може да установява сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. Работното време на държавните служители в МВР, работещи на 8-, 12- или 24-часови смени, се изчислява сумирано за тримесечен период (чл.187, ал.3, изр.1 от ЗМВР). Сумираното изчисляване на работното време е форма на отчитане на работното време, при която установената нормална продължителност на работното време се спазва средно за определен по-продължителен период от време, който в процесния случай е тримесечен. При сумираното изчисляване продължителността на работния ден не е еднаква, поради което за работодателя не съществува задължение през всеки календарен период (седмица, месец) да осигурява отработване на пълния размер на законоустановеното работно време, което за държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР. Според чл.187, ал.5 от ЗМВР работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни – за служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени.