Решение № 5593 от 02.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5593 гр. София, 02.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Б, в закрито заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100507786 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. вр. с чл. 78 от ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 26301/30.05.2023г. по регистъра на ЧСИ М. Б., рег. № 838 та КЧСИ депозирана от „Н.“ООД, ЕИК******* –длъжник по изпълнението, срещу Разпореждане от 22.05.2023г. по изпълнително дело № 20238380401674 по описа на ЧСИ М. Б., рег. № 838 на КЧСИ, с което е отказано да се измени постановлението за разноските, като същите се поставят в тежест на взисакателя. Посочило е, че взискателят се легитимирал като кредитор с договор за цесия, но този договор не му бил съобщен преди връчването на поканата за доброволно изпълнение. Едва с връчването на поканата за доброволно изпълнение бил уведомен, за цесията,с която Р.“ЕООД придобило вземането по изпълнителния лист. Договорът за цесия от 23.11.2022г. не бил проявил действие преди връчването на поканата, поради което и Р.“ЕООД не можел да претендира от жалбоподателя доброволното плащане на сумата, още по-малко да търси принудителното й събиране, поради което и в негова тежест не следвало да се поставят разноските по изпълнителното дело.

Ответникът по жалбата – взискател по изпълнението Р.“ЕООД, ЕИК ******* е оспорило жалбата. Посочило е, че разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите по чл. 79 от ГПК които не били налице, нито се навеждали твърдения за тях. Длъжникът не твърдял плащане на задължението на първоначалния кредитор и така за да му се възложат разноските не било необходимо да бъде уведомен за цесията пред образуване на изпълнителното дело. Претендирало е разноски.

1

По делото са депозирани мотиви на ЧСИ, сочещи че разпореждането е законосъобразно, представен бил по изпълнителното дело договора за цесията, същият бил посочен в поканата за доброволно изпълнение, не било платено от длъжника на първоначалния кредитор и нямало основание разноски да се поставят в тежест на взискателя , не били налице условия по чл. 79 от ГПК.

Съдът като обсъди доводи на страни и представените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото са представени заверени преписи от книжа по изпълнително дело 20238380401674 по описа на ЧСИ М. Б., рег. № 838 на КЧСИ, съгласно които изпълнителното дело е образувано по молба от 19.04.2023г. на Р.“ЕООД, ЕИК ******* срещу „Н.“ООД, ЕИК******* за събиране на суми по изпълнителен лист № 762/31.03.2023г. по дело № 17970/2021г. на РСПловдив, с който „Н.“ООД, ЕИК******* е осъдено да заплати на Т.К.М.Г. сумата от 200лв. разноски по делото, прехвърлени на Р.“ЕООД с договор за цесия от 23.11.2022г., за уведомяването за което имал пълномощия от Г.. С молбата е поискано да бъде уведомен длъжника за договора за цесия, като са представени договора за цесия, съдържащ в чл. 2, ал.2 упълномощаване за цесионера от цедента да уведоми за цесията длъжника, а в чл. 1 е описано вземането от 200лв. разноски присъдени по дело № 17970/2021г. на РСПловдив. С молбата са претендирани разноски включително възнаграждение за адвокат, като е представен договор за правна помощ и съдействие сочещ уговорено и платено възнаграждение от взискателя за адв.

Радев, представляващ го по делото в размер на 400лв.

С постановление от 21.04.2023г. съдебният изпълнител е пиел за събиране разноски на взискателя от 400лв. за възнаграждение за адвокат и 48лв. внесени авансови такси.

С поканата за доброволно изпълнение изх. № 25433/21.04.2023г. връчена на длъжника на 03.05.2023г., същият е уведомен, че с договор за цесия от 23.11.2022г. Т.К. М.-Г. е продала на Р.“ЕООД вземането си о изпълнителен лист от 31.03.2023г. по дело № 17970/2021г. на РС-Пловдив, за събирането на които е образувано изпълнителното дело, като дължимите суми са 200лв. по изпълнителния лист, разноски на взискателя за възнаграждение за адвокат от 400лв., такси от 48лв. по т.1 и т. 5 от ТТР, както и такса по т. 26 от Тарифата в размер на 72лв.

С молба изпратена на 16.05.2023г. по пощата длъжникът е поискал разноските да се поставят в тежест на взискателя защото не бил уведомен за цесията преди да му се връчи поканата и взискателят не можел да търси сумите нито доброволно нито принудително.

С разпореждане от 22.05.2023г. съобщено на длъжника на 25.05.2023г. съдебният изпълнител е отказал да измени постановлението си за разноски като постави същите в тежест на взискателя.

2

С молба от 16.05.2023г. длъжникът е представил платежно нареждане от 16.05.2023г., с което е наредил по сметка на ЧСИ посочените в поканата за доброволно плащане суми от общо 720лв.

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок от процесуално легитимирано лице срещу акт, подлежащ на обжалване и е допустима .

Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на проверката при жалба срещу Постановлението за разноските по реда на чл. 435, ал.2 предл. последно от ГПК са всички сторени в изпълнителното производство разноски, възложени в тежест на длъжника с процесното постановление в обжалваната част.

По делото не се спори дали разноските по изпълнителното дело са направени и дали размерът им е правилно определен. Спорно е само дали същите следва да се поставят в тежест на длъжника.

Съдът приема, че в случая няма основание разноските да се поставят в тежест на взискателя. Разпоредбата на чл. 79 от ГПК е изключителна и не може да се тълкува разширително, тя определя хипотезите, в които може да се поставят разноските в тежест на взискателя. Обстоятелства от нито една от тези хипотези в случая нито се твърди, нито се доказва да са осъществени.

Твърденията на длъжника са всъщност, че взискателят не е легитимиран да образува изпълнителното дело, защото на длъжника не му било съобщен договора за цесия, с който взискателят бил придобил вземането по изпълнителния лист. В случая по изпълнителното дело е представен договора за цесия, с който Т.К.М.Г. е прехвърлила на Р.“ЕООД вземането си срещу длъжника за 200лв. по изпълнителния лист издаден по дело 17970/2021г. на РС-Пловдив, с който договор с чл. 2 от същия е упълномощила цесионера да уведоми длъжника. Искането за уведомяване е направено от взискателя да стане чрез ЧСИ с поканата за доброволно изпълнение такова уведомяване е направено. Няма пречка изпълнителното дело да се образува от цесионера като в хода на същото длъжникът да бъде уведомен за договора за цесия.

Релевантното в случая на образувано изпълнително дело за събиране на вземане, което е било прехвърлено с цесия е дали длъжникът е платил задължението и кога е станало това – преди или след уведомяването за договора за цесия. В случая не се твърди плащане на задължението преди уведомяването за договора за цесия, не се спори, че за цесията длъжникът е валидно уведомен на 23.11.2022г., поради което и разноските по изпълнителното дело съдът приема, че следва да останат в тежест на длъжника.

По отговорността за разноски:

3

Съдът приема, че в това производство по жалба по чл. 435, ал.2,т. 7 от ГПК разноски не се дължат. Общото правило за дължимост на разноски в производството по чл. 435 от ГПК не е приложимо за хипотезата на жалба в частта за начислени от ЧСИ разноски по изпълнението. За този извод съдът съобрази, че от начислените разноски може да се оплаче не само длъжникът, но и взискателят. Това е така, защото всяка страна в производство по ГПК може да е недоволна от разпределението на отговорността за разноски. За разноските в изпълнителното производство страната следва първоначално да сезира с възражение съдебния изпълнител, а ако остане недоволна от произнасянето на съдебния изпълнител, то може да сезира съда с жалба срещу постановлението в частта за разноските. Така уреденото производство е идентично с това по чл. 248 от ГПК, поради което и съдът приема, че за производството с предмет отговорността за разноски в изпълнителното дело приложими са правилата за производството по чл. 248 от ГПК по исковото дело. Производството по чл. 248 от ГПК е продължение на делото във връзка с дължимостта и размера на направените съдебните разноски по делото. Това производство не е самостоятелно, а е способ за защита срещу неправилен съдебен акт в частта за разноските по делото без да се обжалва решението по предмета на делото. Произнасянето на съда по молба по чл. 248 от ГПК е по направено искане за коригиране на съдебен акт, за който вече съдебни разноски са присъдени и за това производство не се следват нови съдебни разноски. Предметът на производство по чл. 248 от ГПК не е самостоятелен като предмет на адвокатска защита и не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски в процеса относно дължимите съдебни разноски. По същите съображения не се дължат съдебни разноски и за производството по обжалване на определението по чл. 248 от ГПК. Не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за съдебни разноски в процеса относно разноските. /В този смисъл Определение № 254/05.08.2020г. по ч.т.д. № 810/2020г. на ВКС, 1-во Т.О.; Определение № 278/01.07.2020г. по ч.гр.д. № 1338/2020г. на ВКС, 3-то Г.О.; Определение № 75/14.02.2019г. по ч.гр.д. № 4561/2018г. на ВКС, 3-то г.О./. При така възприето искането на ответника по жалбата за присъждане на съдебни разноски не следва да се уважава.

Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 26301/30.05.2023г. по регистъра на ЧСИ М. Б., рег. № 838 та КЧСИ депозирана от „Н.“ООД, ЕИК******* –длъжник по изпълнението, срещу Разпореждане от 22.05.2023г. по изпълнително дело № 20238380401674 по описа на ЧСИ М.

Б., рег. № 838 на КЧСИ.

Решението е окончателно.

Препис от същото да се изпрати на ЧСИ и страните за сведение и 4 съобразяване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5