Решение № 4499 от 10.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4499 гр. София, 10.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 6-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ФЕНЯ ВЛ. СТОЯНОВА при участието на секретаря ИРЕНА ПЛ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от ФЕНЯ ВЛ. СТОЯНОВА Административно наказателно дело № 20251110208248 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР.

Образувано е по жалба на Д. П. Б. чрез процесуалния представител адв.

Ц. Б. срещу Заповед за задържане рег. № 227зз-731/14.05.2025 г., издадена от хх – полицейски инспектор в 03 РУ-СДВР, гр. София на основание чл. 72, ал.

1, т. 1 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.

Жалбоподателят оспорва заповедта за задържане като незаконосъобразна и неправилна, като сочи и че същата е издадена от лице, което не било компетентно и нарушавало правата му. Жалбоподателят сочи още, че бил задържан за престъпление по чл.142, ал.3 от НК за това, че на 13.05.2025г., заедно с хх е отвлякъл нейната малолетна дъщеря хх като сочи, че това не отговаряло на истината. Сочи, че бил задържан и върху него било упражнено насилие в сградата на 03 РУ-СДВР, а също така му било отказано да уведоми адвоката си за задържането. Моли съда да отмени обжалваната заповед като незаконосъобразна и неправилна, издадена в нарушение на материалния и процесуалния закон.

Жалбоподателят Д. П. Б. не се явява в съдебно заседание, представлява се от процесуалния си представител – адв.Б., която моли съда да постанови решение, с което да отмени процесната заповед като неправилна и незаконосъобразна. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът полицейски орган - хх – полицейски инспектор в 03 РУ1 СДВР, не се явява в съдебно заседание. Депозирани са писмени бележки от процесуалния му представител – юрк.хх, с които последната моли съда да остави жалбата без уважение. В писмените бележки се сочи, че при издаването на заповедта органът разполагал с оперативна самостоятелност, а оспорената заповед била издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията на чл.59 от АПК и чл.74 от ЗМВР. Изложено е, че в заповедта били отразени фактическите и правните основания за издаването , като се допълва и че фактическите основания могат да бъдат изведени и от представената преписка, показваща наличие на данни, от които можело да се предполага извършването на престъпление. Сочи, че заповедта била издадена в съответствие с разпоредбите на чл.3 и чл. 6 от ЗМВР. В писмените бележки е наведено, че процесното задържане е било необходимо и съразмерно с оглед извършване на процесуално-следствени действия предвид наличието на данни за извършено отвличане на малолетно лице, като след извършването на тези действия лицето било освободено. Изложено е и че с оглед изложеното в жалбата се установявало, че посочените фактически и правни основания в заповедта били достатъчни, за да разбере задържаният защо е отведен в 03 РУ-СДВР. Твърди се и че е спазен чл. 5, пар. 1 от ЕКПЧ. Моли съда да остави без уважение жалбата на Д. П. Б.. Възразява за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът приема за установено:

По допустимостта на жалбата:

Съгласно чл.149 АПК вр. чл.72, ал.4 ЗМВР жалбата срещу заповедта е входирана в деловодството на Софийски районен съд на 19.05.2025г. - в законния срок, поради което същата е допустима и следва да бъде разгледана.

На 13.05.2025г., на основание чл.212, ал.2 от НПК било образувано досъдебно производство № 227 ЗМК 920/25г. по описа на 03 РУ-СДВР за това, че на 13.05.2025г. в гр.-София, около 16:34 часа от ЦНСТДБУ хх, е била отвлечена хх – за престъпление по чл.142, ал.2, т.3 от НК.

В хода на досъдебното производство били извършени действия по разследването и оперативно-издирвателни мероприятия /ОИМ/, въз основа на които били събрани данни за евентуалната съпричастност на Д. П. Б. към инкриминираната дейност.

На 14.05.2025г., след проведени ОИМ, в 12:00 ч., хх – полицейски инспектор при 03 РУ-СДВР в качеството на полицейски орган, издал обжалваната Заповед за задържане рег. № 227зз-731 на Д. П. Б., ЕГН **********, като с нея му била наложена принудителна административна мярка „задържане за срок до 24 часа“. Като правно основание за издаване на заповедта била посочена нормата на чл.72, ал.1, т.1 от Закона за Министерство на вътрешните работи, а като фактическо основание било вписано „Данни за извършено престъпление във връзка с ДП-0920/25 г. по чл.142, ал.3 от НК.“.

Заповедта за задържане била връчена на жалбоподателя срещу подпис.

2

След задържането му на жалбоподателя бил извършен личен обиск по реда на чл.80 от ЗМВР. В протокола жалбоподателят посочил, че установените вещи са негова собственост, като протоколът бил подписан без възражения.

На 14.05.2025г., в 12:00 часа, жалбоподателят Д. Б. попълнил декларация по чл.74, ал.3 от ЗМВР, че е запознат с правата си, в това число и да упражни или не правата си на адвокатска защита, на медицинска помощ и на телефонно обаждане, с което да съобщи за задържането си. В декларацията Б. посочил, че желае да ползва адвокатска защита по свой избор и за своя сметка от адвокат Ц. Б.. В 15:29/25:30 часа на 14.05.2025г. полицейските органи предприели действия по уведомяване на адв.Б. за желанието на жалбоподателя.

Жалбоподателят бил освободен в 11:30 ч. на 15.05.2025г.

Видно от Удостоверение Рег. № 513р-66352/23.06.2025 г., издадено от СДВР, инспектор хх заема длъжността „разузнавач IV степен” в група „Престъпления против личността” на сектор „Противодействие на криминалната престъпност” към 03 РУ-СДВР – същият е държавен служител по смисъла на чл.142, ал.1, т.1, предл. първо вр. чл.57, ал.1 ЗМВР. Съдът приема, че Заповед за задържане рег.№ 227зз-731/14.05.2025г. е издадена от оправомощено за това действие длъжностно лице по смисъла на чл. 57, ал.1 ЗМВР.

Заповедта за задържане е издадена в предписаната в чл.74, ал.1 от ЗМВР писмена форма.

Съгласно чл.30, ал.1 от Конституцията на Република България /КРБ/ всеки има право на лична свобода и неприкосновеност. Разпоредбата на чл.30, ал.2 КРБ предвижда, че никой не може да бъде задържан, подлаган на оглед или обиск, или на друго посегателство върху личната неприкосновеност освен при условията и по реда, определени със закон. Съгласно чл.30, ал.3, изр.1 КРБ единствено и само в изрично посочените от закона неотложни случаи компетентните държавни органи могат да задържат гражданин, за което незабавно уведомяват органите на съдебната власт.

В съответствие с чл.5, §1, изр.1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, ратифицирана със закон на Народното събрание от 31 юли 1992г. /ДВ, бр.66 от 1992г. /, в сила за Република България от 7 септември 1992г. /ЕКПЧ/, всеки има право на свобода и сигурност. Чл.5, §1, изр.2 ЕКПЧ постановява, че никой не може да бъде лишен от свобода освен в изрично посочените в б. "а" - б. "f" случаи и само в съответствие с процедури, предвидени от закона. В юриспруденцията на ЕСПЧ трайно са изведени няколко стандарта при закрилата на това право. Първият е изчерпателност на изключенията по чл.5, §1, изр.2, б. "а" – б. "f" ЕКПЧ, чието тълкуване трябва да е задължително стриктно, а разширителните обосновки при приложението им са недопустими /решение на ЕСПЧ от 22.02.1989г. по дело C. v I., жалба № 11152/84 - § 41/. Целта е да се гарантира, че никой няма да бъде произволно лишен от свобода на основание, което не е предвидено в конвенцията. Вторият е законност на лишаването от свобода по националния закон, както от 3 процесуална, така и от материалноправна страна.

Съдът приема, че жалбоподателят е могъл да разбере на какво основание и във връзка с какво негово поведение е задържан, което освен от съдържанието на заповедта и материалите по административната преписка, се установява още и от самото съдържание на жалбата. Надлежността на извършеното задържане е категорично доказана, осъществена е законосъобразно от полицейския орган и фактите са обективирани в заповедта и съответните писмени доказателства, част от административната преписка.

В заповедта по чл.72, ал.1 ЗМВР не е необходимо да се посочи дали е извършено деяние и от кого, тъй като тези обстоятелства се установяват в съответното наказателно производство. Нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР изисква наличие на данни за извършено престъпление, което изискване в случая е спазено с фактическото посочване на данни за извършено престъпление във връзка с цитираното в заповедта досъдебно производство.

По правната си същност мярката „задържане за срок от 24 часа“, уредена в чл.72 - чл.75 от ЗМВР, представлява принудителна административна мярка административното разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата. Предпоставка за 24- часовото задържане по чл.

72, ал. 1, т. 1 ЗМВР е наличието на данни, от които може да се направи обосновано предположение, че задържаното лице е извършило противоправно деяние, което законодателят определя като престъпление. Целта на закона е задържането като превантивна мярка да предотврати възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено предварително разследване. Следва да се приеме, че възможността на органите на МВР да приложат принудителната административна мярка „задържане за срок до 24 часа“ е дейност, свързана с разкриването на престъпление, а не с наличието на вече доказано такова. В този смисъл следва изрично да се направи разграничение между изискванията на чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР и чл.207 от НПК (относно необходимите условия за образуване на наказателно производство). За прилагането на наложената с процесната заповед ПАМ законодателят не е предвидил необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението /Решение № 14744 от 14.08.2024г. на АдмС София по адм.д. № 4050/2024г., Решение № 33844 от 16.10.2025г. на АдмС София по адм.д. № 7326/2025г. и др./.

С оглед анализа на доказателствата по делото съдът намира, че в процесния случай е имало достатъчно данни, обосноваващи предположението, че има вероятност Д. П. Б. да е съпричастен към дейността, обусловила образуването на ДП № ЗМК-920 /2025г. по описа на 03 РУ-СДВР, пр.пр. № 12019/2025г. на Софийска районна прокуратура. Дали това обстоятелство ще бъде доказано зависи от развитието на наказателното производство по същество, но според настоящия състав към момента на 4 задържането на Б. са били налице достатъчно данни, обуславящи неговото задържане.

Съдът намира, че е спазен и принципът на съразмерност - изведените от практиката на Европейския съд по правата на човека принципи по прилагането на чл.5 от КЗПЧОС, отнесени към настоящия случай, водят до извода, че за задържането на Д. П. Б. са налице достатъчно данни, обуславящи реална необходимост в името на обществения интерес, който е предпочетен пред правото на зачитане на личната му свобода. В случая съдът съобрази съдебната практика /ТР № 16/31.03.1975г. на ОСГК на ВС на РБ/, съгласно която като мотиви за издаването на заповедта следва да се ценят и материалите, съдържащи се в данните, на които полицейският орган изрично се е позовал в заповедта.

Според настоящия състав задържането на жалбоподателя Б. съответства на целта на закона, преценена съобразно установения в чл.6, ал.2 АПК и приложим към всички действия на изпълнителната власт, принцип за съразмерност. Съдът приема, че действията на полицейския орган, срещу които е насочена жалбата на Д. П. Б., са били оправдани от гледна точка на данните за извършено престъпление по чл.142, ал.2, т.3 от НК и съпричастността на Б. към деянието.

Безспорно принудителната административна мярка следва да се прилага при стриктно спазване на закона – при задържането на лицето са били разяснени правото на адвокатска защита, на медицински преглед, на свиждане и на уведомяване на семейството или на друго заинтересовано лице. Правата на Д. П. Б. безспорно са упражнени от него, видно от приложената към Заповедта за задържане негова декларация. С оглед съдържанието на процесната декларация неоснователно се явява възражението, че му било отказано да уведоми адвоката си за задържането, имайки предвид, че в декларацията е надлежно отразено, че са извършени действия по уведомяване на адв. Б. по телефона в 15:39/15:40 ч.