Решение № 334 от 06.10.2022, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 334 гр. Х., 05.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Дора Д. Михайлова

Членове:

Росина Н. Дончева

Светослав Н. Николов при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело № 20221800500374 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

С решение № 38 от 13.04.2022 г., постановено по гр.д.№ 537/2020 г., РС-Елин Пелин е отхвърлил изцяло предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ от И. В. Ч. с ЕГН:

********** от гр. Е.П. срещу „Д.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Н.Т.“ 5, ет. 6, за признаване за незаконно и отмяна на уволнението й, извършено със Заповед № РЦ-0009/30.06.2022 г., на основание чл. 330, ал. 2, т. 5 КТ; за възстановяване на предишната работа, заемана преди уволнението на длъжност – служител склад „Комисионер стоки“; по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да заплати обезщетение в размер на 6000 лева за времето, за което ищцата е останала без работа поради незаконното уволнение за периода от 30.06.2020 г. до 30.12.2020 г. Ищцата И. В. Ч. е осъдена да заплати на „Д.Б.“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от 2400 лева разноски по делото за адвокатско възнаграждение. Недоволен от така постановеното 1 решение ищеца в първоинстанционното производство И. В. Ч. го обжалва, като излага съображения, че решението е необосновано, субективно и тенденциозно, постановено в нарушение на материалния и процесуален закон. Излага, че работодателят се позовал на ТЕЛК решение, което противоречи на първоначалното издадено такова за съответното заболяване, при неспазена процедура по връчване и обжалване. За последното ответната страна била своевременно уведомена, което било видно от представените писмени и гласни доказателства. Излага, че въпреки релевираното възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар, първоинстанционният съд си позволил да определи цена за всеки един иск по отделно, след което да сумира същите. По същество искането е да бъде отменено решението изцяло и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени или делото върнато на друг състав за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „Д.Б.“ ЕООД, чрез адв. М. Х. от САК в депозирания отговор, оспорва жалбата. Излага, че са били налице кумулативните предпоставки на чл. 330, ал. 2, т. 5 КТ, поради което законово задължение на работодателя е било да уволни работника.

Излага, че решението на ТЕЛК е влязло в сила на 15.05.2020 г., на база на което е издадена Заповед № 2209 от 26.06.2020 г., с която е трудоустроена служителката на длъжността „Комисионер стоки“, съгласно задължителните предписания на компетентния ТЕЛК. При връчване на Заповед № 2209 от 26.06.2020 г., служителката е отказала да я получи, поради което извършеното уволнение е законосъобразно.

Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и в частта за разноските, като съдът е разгледал и възражението за прекомерност. По същество моли да бъде потвърдено изцяло решението на първоинстанционния съд. Претендира разноски.

За да се произнесе Софийският окръжен съд взе предвид следното:

Производството пред РС- Елин Пелин е образувано по предявени от И. В. Ч. с ЕГН: ********** от гр. Е.П. срещу „Д.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Н.Т.“ 5, ет.

6, искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т.2 и т. 3, вр. чл. 225, 2 ал. 1 КТ. Излага съображения, че уволнението е незаконно, защото работодателят не взел предвид, че оспорила решение на ТЕЛК № 0727 от 058 от 24.03.2020 г., което противоречало и на предишно такова.

Твърди, че не й била предложена друга длъжност, съобразно трудоустрояването и не била спазена процедурата по прекратяване на трудовия договор.

Ответната страна „Д.Б.“ ЕООД е депозирала отговор, в който е оспорила предявените искове. Посочва, че ищцата отказала да заеме предложената й работа при трудоустрояване.

Страните не спорят, а и от представените по делото доказателства се установява, че ищцата е работила при ответника по силата на трудов договор, сключен на 02.09.2016 г., на заемана от нея длъжност служител склад "Комисионер стоки", с място на работа в с.

Гара Е.П., считано от 08.09.2016 г. По делото е представена длъжностната характеристика за заеманата от ищцата длъжност от 02.09.2016 г. До работодателя са изпратени следните експертни решения: експертно решение на ТЕЛК № 0826 от 077 от 19.04.2019 г., с което на ищцата е определена 80% трайно намалена работоспособност с водеща диагноза „Злокачествено новообразувание на млечната жлеза“, със срок 1 година – до 01.04.2020 г., Експертно решение на ТЕЛК № 1054 от 096 от 22.05.2019 г., с което е направена частична трудова препоръка по повод запитване от работодателя, че ищцата може да работи на длъжност „етикетист“.

От работодателя е изпратено до председателя на ТЕЛК общи заболявания писмо, с което предлагат г-жа Ч. да бъде трудоустроена на работно място „етикетист“ при облекчени условия на труд.

Посочено е, че длъжността „етикетист“ се работи при облекчени условия на труд – обработват се товари с тегло на единичен товар до 1 кг., пренасят се на разстояние до 1 м. Общото тегло на обработваните товари за смяна е средно до 50 кг. Работната поза е предимно седяща с необходимост от промяна и движение, няма йонизираща среда и токсичен въздух.

Представено е становище на служба по трудова медицина при А.К. ЕООД от 23.04.2019 г., в което е посочено, че ищцата не може да продължи да работи като трудоустроена на длъжност „комисионер 3 стоки“, тъй като работното място не е подходящо за здравословното й състояние, като е необходимо да й бъде предложена друга подходяща длъжност, изключваща определените противопоказни условия на труд.

До ответника е изпратено експертно решение на ТЕЛК № 1929 от 164 от 14.10.2019 г., според което с експертно решение на ТЕЛК № 1054 от 22.05.2019 г., комисията и разгледала условията на труд за длъжността „етикетист“ и счита, че лицето може да заема тази длъжност.

С експертно решение на НЕЛК № 0027 от 002 от 03.12.2019 г. се отменя експертно решение на ТЕЛК № 1929 от 14.10.2019 г. като немотивирано и се връща са ново освидетелстване.

От работодателя са изпратени писма до председателя на ТЕЛК общи заболявания към УМБАЛ „С.А. С.“ АД във връзка с решение на ТЕЛК № 0826 от 19.04.2019 г. и решение на ТЕЛК № 1054 от 22.05.2019 г. с молба за изразяване на становище дали И. Ч. може да заема длъжността „Комисионер стоки“, с оглед длъжностната характеристика и производствена такава.

До ответника е изпратено експертно решение на ТЕЛК № 0727 от зас. 058 от 24.03.2020 г., според което при постепенно увеличаване физическото натоварване /максимално до упоменатата в дл. характеристика/ на горните крайници, лицето може да заема длъжността комисионер стоки.

В становище от 29.05.2020 г. на службата по трудова медицина, във връзка с експертни решения № 1054 от 22.05.2019 г. и № 0727 от 24.03.2020 г., се предлага постепенно увеличаване на физическото натоварване на горните крайници да бъде в период от три месеца до достигане на максималното ръчно обработване на товари с единично тегло до 15 кг, общо за смяна до 1000 кг., разстояние на пренасяне до 2 м. Сочи се, че работното място е подходящо за здравословното й състояние, съгласно експертното решение на ТЕЛК.

До ищцата от работодателя е изпратено и връчено на 09.06.2020 г., предложение за трудоустрояване на служител с намалена работоспособност на същата длъжност при облекчени условия, съгласно чл. 317, ал. 2 КТ, с което съгласно ЕР на ТЕЛК № 0727 от 4 зас.058 от 24.03.2020 г. и становище от 29.05.2020 г. на службата по трудова медицина към „А.К.“ ЕООД й се предлага да продължи да заема длъжността „Комисионер стоки“ при следните условия на работа: постепенно увеличаване на физическото натоварване на горните крайници за период от три месеца, до достигане на максималното ръчно обработване на товари с единично тегло до 15 кг, общо за смяна до 1000 кг., разстояние на пренасяне до 2 м.; Първите три месеца физическото натоварване на горните крайници да бъде с ръчно обработване на товари с единично тегло до 5 кг., общо за смяна до 350 кг., разстояние на пренасяне до 2 м.; Следващите три месеца физическото натоварване на горните крайници да бъде с ръчно обработване на товари с единично тегло до 10 кг., общо за смяна до 700 кг., разстояние на пренасяне до 2 м.; След изтичане на първите 6 месеца, физическото натоварване на горните крайници да достигне максималното, съгласно производствената характеристика на длъжността, представена в ТЕЛК-ръчно обработване на товари с единично тегло до 15 кг., общо за смяна до 1000 кг., разстояние на пренасяне до 2 м. Посочено е, че облекчените условия на работа ще са валидни за срока на трайно намалената трудоспособност.

Ищцата е депозирала отговор до работодателя по повод връченото й предложение за трудоустрояване като посочва, че решение на ТЕЛК № 0727 от 24.03.2020 г. било неправилно и незаконосъобразно, в нарушение на чл. 112 ЗС и правилника, а за да влезе в сила е трябвало да й бъде връчено с писмо с известие.

Посочва, че отговорът не следва да се приема като отказ да продължи да заема длъжността „Комисионер стоки“.

Със заповед № 2209/26.06.2020 г. на работодателя е наредено ищцата да продължи да изпълнява длъжността служител склад „Комисионер стоки“, съгласно препоръката за трудоустрояване в ЕР на ТЕЛК № 0727 от 058 от 24.03.2020 г. и при условия на физическо натоварване, посочени в становище от 29.05.2020 г. на Служба по трудова медицина при „А.К.“ ЕООД. На заповедта е отбелязано, че на 30.06.2020 г. А.Р.С. е връчил заповедта на ищцата, както и длъжностна характеристика към трудов договор от 02.09.2016 г. с отразени специални условия във връзка с трудоустрояване на служителя, но същата е отказала да я подпише, за което са положени 5 подписи от Д.К.Х. и П.С..

Със заповед № РЦ-0009/30.06.2020 г., на основание чл. 330, ал. 2, т. 5 ГПК, е прекратен трудовия договор от 02.09.2016 г. между страните. Работодателят е счел, че е налице отказ от страна на служителя И. В. Ч. да заеме предложената й подходяща работа във връзка с трудоустрояването. В заповедта е посочено, че трудовият договор се прекратява, считано от датата, следваща датата на връчването й. Видно от заповедта, същата е връчена на ищцата на 30.06.2020 г., поради което прекратяването на трудовото правоотношение е от 01.07.2020 г.

По делото са разпитани трима свидетели на ответника – А.Р.С., Д.К.Х. и П.С. – всички служители на ответника. От показанията им се установява, че ищцата дълго време отсъствала поради онкологично заболяване. Изготвено било предложение за трудоустрояване на ищцата, което отказала да подпише. На 30.06.2020 г. на ищцата била връчена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Въззивната жалба е допустима, подадена е в предвидения за обжалване срок от страна, която има интерес от обжалването и е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността и допустимостта на решението, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

С оглед извършената от съда служебна проверка по реда на чл.269 ГПК настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Предявените искове са допустими като е спазен двумесечния срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ, който е започнал да тече от деня на прекратяване на трудовото правоотношение - чл. 358, ал. 2, т. 1 КТ /на 01.07.2020 г./. Искът е предявен на 31.08.2020 г. – т.е. в рамките на двумесечния срок.

Предявените обективно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2, т.3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 от КТ са неоснователни и недоказани.

6

По отношение на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ: