Решение № 1840 от 28.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1840 гр. София, 28.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-4, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Никола Чомпалов при участието на секретаря Анелия Й. Груева като разгледа докладваното от Никола Чомпалов Търговско дело № 20221100900371 по описа за 2022 година

СГС е сезиран с искова молба от „Грома Холд“ ЕООД, „АБ“ АД, „Хидрострой“ АД, „Пътища Пловдив Груп“ ЕООД, „Европейски пътища“ АД и „Алве Консулт“ ЕООД, с която са предявени срещу ДЗИ“Общо Застраховане“ ЕАД искове с правно основание чл.405 КЗ и чл.86 ЗЗД. Твърди се от ищците, че имат качеството на съдружници в гражданско дружество „Ам Струма 3.1“ и в това си качество са страни по сключена с ответника на 25.01.2016 г. застраховка „всички рискове при изпълнение на строителните работи. Сочи се, че в процеса на строителството на автомагистрала „Струма“ –лот 3.1 са настъпили на 31.03.2018 г. и на 30.11.2018 г. застрахователни събития, изразяващи се в свличане на откоса в участък от км.363 -720 до 363-910 и свличане на откоса в участъка на км.365-000. Поради тези увреждания са направени разходи за възстановяване на свлечен откос, изкопни работи и извозване на изкопна маса. Освен това в резултат на събитията са били унищожени кофражни елементи и строителна механизация. Според ищците вредите се покриват от застраховката, защото са причинени от валежи, но е платено застрахователно обезщетение в размер на 49 878,46 лв. при размер на вредата от 494 895,60 лв. и обезщетение в размер на 51 557,65 лв. Иска се от ищците ответникът да бъде осъден да им заплати сумата от 397 291,19 лв. – застрахователно обезщетение за вредите от първото събитие на 31.03.2018 г., както и сумата в размер на 120 521,30 лв. – обезщетение в размер на законната лихва за периода 04.10.2018 г. – 29.09.2021 г.; за вредите от второто събитие на 30.11.2018 г. сумата от 304 439,63 лв., както и сумата от 71 734,02 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 04.06.2019 г. – 29.09.2021 г.; сумата от 75657,14 лв. – главница; 17830,10 лв. – обезщетение за забава за посочения по-горе период; 92 197,18 лв. – главница, и 21 726,28 лв. – обезщетение за забава; 3584 лв. – 1 главница и 843,83 лв. – обезщетение за забава; сумата от 6029,86 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 04.06.2019 г. -28.07.2020 г. върху сумата от 51 557,65 лв. и сумата от 1122,36 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 04.06.2019 г. – 28.07.2020 г. върху главница от 49 878,46 лв.

Ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва предявените искове с възражението, че не е доказано да са направени от ищците реално възстановителни работи, респ. че са вложени материали. Оспорва се реално да сторени разходи или да е изплатено обезщетение.

Сочи се, че съгласно т.24, раздел I „Материални щети“, т.2 извън предмета на застрахователно покритие са съоръжения и оборудване на строителната площадка, а съгласно т.51.2 и т.51.3 от Общите Условия съоръжения и оборудване на строителна площадка, както и строителна механизация са самостоятелен обект на застраховане. Освен това в т.19 от предложението въпросник е посочено, че застрахованият не желае включване на покритие за допълнителни разходи за отстраняване на щети. Позовава се на т.38 и т.50.3 от Общите Условия, според които текущи ремонти се покриват само ако са част от възстановителни работи и чрез тях не настъпва увеличение на определени разходи за възстановяване на увредени имущества, а разходите за конструктивни или проектни промени не подлежат на обезщетяване. Поддържа се, че не се дължи обезщетение за вреди от валежи, защото при планирането и изпълнението на проекта не са взети мерки за безопасност. Освен това за кофражни елементи на стойност 91 197,68 лв. и инструменти на стойност 3854 лв. не се дължи обезщетение, защото това имущество не е застраховано.

Излагат се съображения, че изплатените обезщетения покриват размера на понесените вреди. Оспорва се да е налице забава, защото за установяване размера на вредите е било необходимо да се представят допълнително документи. Исковете се оспорват по размер, защото не следва да се начислява ДДС и печалба, както и че следва да се приложи самоучастие от 10 %. Прави възражение за погасителна давност.

Ищците са подали допълнителна искова молба, с която поддържат предявените искове с довода, че е настъпил покрит по застраховката риск, защото в застрахователната полица е уговорено да се дължи обезщетение за вреди от валежи, за разходи за възстановяване на ерозирали откоси, косвени вреди от части на строежа, изработени с дефектни части, както и за технологично оборудване и материали. Освен това по щета 13012131800020 е изплатено обезщетение в размер на 101 436,11 лв. Според ищците при разминавания между въпросника и уговорките в застрахователния договор следва да се зачете постигнатото в договора съгласие. Оспорва се възражението на ответника за грешки при планирането и за невзети мерки за безопасност. Сочи се, че се дължат направените разходи за възстановяване на откоса, защото не е имало друг начин за възстановяване. Поддържа се, че на застрахователя е бил предадена проектната документация за строителния обект и той се е съгласил да сключи застрахователния договор, но не е направил никакви предписания за проектирането.

Освен това се навежда довод, че по отношение на стойността на вложения бетон и арматура не следва да се прилага клаузата за „самоучастие“, защото тя се прилага за разходите за почистване на останки от земна маса. Унищожаването на кофражни елементи и механизация 2 е покрит риск. Налице е забава на ответника, защото са представени необходимите документи за вредите. Оспорва възражението за погасителна давност с довода, че следва да се прилага нормата на чл.378 ал.9 КЗ.

Ответникът е подал допълнителен отговор, с който поддържа оспорването на предявените искове с довода за липса на легитимация на ищците, както и за липса на покрит риск относно кофражните елементи и строителна механизация и работи, свързани с проектиране на откосите/преоткосиране, защото условията на допълнителна клауза N 110 не са изпълнени. Сочи се, че съгласно допълнителна клауза N 111 не се дължи застрахователно обезщетение за разходи за почистване на останки от свличане на земна маса, които надвишават стойността на разходи за изхвърляне на оригиналния материал, както и за възстановяване на ерозирали откоси, когато не са взети предпазни мерки. По отношение на допълнителна клауза N 115 се твърди, че не намира приложение защото се касае за препроектиране на грешно проектирани участъци. Извършеното плащане по щета 13012131800020 не се отнася за спорните вреди. Платеното обезщетение в размер на 51 557,65 лв. е за общ изкоп, а за останалите претендирани количества не се дължи обезщетение, защото са за променен проект. Според ответника въпросникът е неразделна част от договора, а за рисковете за вредите, за които се претендира обезщетение, не е платена застрахователна премия. Поддържа се възражението за невзети мерки за безопасност, както и за грешки при проектирането, което се потвърждава от издадената от К.К. заповед от 01.06.2018 г. Има данни, че проектът не е бил изготвен предвид всички опасности на природната среда, както и за наличие на аномалии в масива. Сочи се, че е налице признание в допълнителната искова молба, че възстановяването на откоса във вида преди свличането е технически невъзможно. Оспорва се, че възражението се базира на известни към сключването на застрахователния договор обстоятелства, защото не е била представена проектната документация. Не се дължи застрахователно обезщетение, когато технически не е възможно да се възстановят увредените части във вида преди увреждането, а клаузата за самоучастие се прилага и за строително-монтажния обект, а не само за разходите за ограничаване на вредите и за разчистване на останки. Извън обхвата на застрахователна закрила са съоръжения и оборудване на строителна площадка, както и строителна механизация. Оспорва се да е налице увреждане по пилоти и анкери. Навежда се довод, че ищците са регистрирани по ЗДДС, поради което в размера на обезщетението не следва да се включва ДДС, начислено при покупки от ищците. Твърди се от ответника, че при опреД.е на размера на обезщетението не следва да се включва печалба.

Представен е договор за учредяване на дружество по ЗЗД „АМ Струма 3.1 от 04.11.2014 г., от който се установява, че „Агромах“ ЕООД, „АБ“ АД, „Хидтрострой“ АД, „Пътища Пловдив Груп“ ЕООД, „Пътища Пловдив“ АД и „Алве Консулт“ ЕООД са постигнали съгласи да обединят усилията си за извършване на обща стопанска дейност, изразяваща се в изпълнение на обществена поръчка с предмет „Проектиране и строителство на автомагистрала Струма Лот 3.1.

Представена е застрахователна полица N 130116213000003/25.01.2016 г., от която се 3 установява, че между ДЗЗД“АМ Струма 3.1“, в което участват „Агромах“ ЕООД, „АБ“ АД, „Хидтрострой“ АД, „Пътища Пловдив Груп“ ЕООД, „Пътища Пловдив“ АД и „Алве Консулт“ ЕООД, и ответника ДЗИ“Общо Застраховане“ ЕАД е възникнало застрахователно правоотношение, по което ответникът като застраховател е поел задължението да носи покритие на всички „рискове при изпълнение на строителни работи“ на обект „Автомагистрала Струма – Лот 3.1 от км.359+000 с дължина 12.5 км., част пътна, участък Благоевград-Крупник през периода 30.12.2015 г. – 29.12.2017 г. Уговорена е застрахователна сума от 61 999 999,96 лв.

С добавък N 5 от 19.01.2018 г. срокът на действие на застраховката е продължен до 31.08.2019 г.; с добавък N 7/01.09.2020 г. срокът на действие е продължен до 15.02.2020 г.

Представени са Общите Условия за застраховка „всички рискове при изпълнение на строителните работи“.

Представен е опис на увредено и/или унищожено имущество от 03.04.2018 г.

Представено е уведомление за щета от 03.12.2018 г.

Представено е платежно нареждане от 28.07.2020 г., в което се сочи, че ответникът е платил на гражданското дружество сумата от 51 557,65 лв. – по щета 13012131800020.

Представено е платежно нареждане от 23.08.2019 г., в което се сочи, че ответникът е платил на гражданското дружество сумата от 49 878,46 лв. – по щета 13012131800020.

Представен е протокол от 26.07.2017 г. на експертено технико-икономически съвет, с който е приет разработения технически проект за обект „Автомагистрала Струма – Лот 3.1 Благоевград-Крупник от км.359+000 до км.365+500 и от км 370+400 до км 376+000.

Представено е разрешение за строеж N РС 40/21.08.2017 г., с което на Агенция „Пътна Инфраструктура“ да извърши строителни работи за обект „АМ Струма Лот 3.1 Благоевград-Крупник.

Представена е заповед N РС-46/16.05.19 г. за допълване на разрешението за строеж.

Представен е протокол за откриване на строителна площадка и опреД.е на строителна линия и ниво за строежи на техническата инфраструктура от 31.08.2017 г. за процесния пътен участък.

Представен е договор N 163/30.12.2015 г., от който се установява, че Агенция „Пътна Инфраструктур“ е възложила на ДЗЗД“ АМ Струма 3.1“ извършването на строителни работи по изграждане на участък от км.363+720 до км 363 + 930.

Представен е констативен протокол от 02.04.2018 г. за установяване състоянието на участък от км.363+720 до км 363 + 930.

Представен е констативен акт за установяване годността за приемане на строежа от 28.06.2019 г.

Представен е протокол за установяване на годността за ползване на строеж Автомагистрала „Струма“ Лот 3.1 участък „Благоевград Крупник“ от км. 359+068 до км.

4

365+500.

Представена е заповедната книга за строеж Автомагистрала „Струма“ лот 3.1 Благоевград –Крупник.

Установява се от показанията на св.Поповски, който работи при първия ищец на длъжността „технически ръководител“ от 2011 г., че процесните строителни работи са били извършвани през периода 2018 г. – 2019 г., а пътната отсечка се намира в област Благоевград – пътен възел на с.Зелен дол към гр.Симитли. Пролеттта на 2018 г. е имало много дъждове, които са паднали след приключване на строителните работи. Изкопните работи са били приключени, но са се получили по време не дъждовете с продължителност от 24 часа няколко свличания, две от които са били големи. Значителни земни маса са се свлекли върху пътния участък, след което е била използвана техника за отстраняването на земните маси. В единия участък свличането е засегнало дължина на участъка от 50-60 метра по оста на пътя; напречно по склона около 60-70 метра. И през пролетта, и през есента валежите са били почти по цял месец. Не са били извършени укрепителни работи, защото такива не са били предвидени по проект, но при свличането на 365 км. е имало изградена укрепителна стена – част от участъка е бил кофриран и армиран и са изпълнявани пилоти, а седмица след изграждането на откосите е станало свличането – свлечени скални маси, затрупан кофраж и армировка. Засегнатият кофраж е бил с дължина от около 20 метра, а целият засегнатъ участък е бил с дължина около 60 м. След това са били изгребани земните маси и е извършено коригиране на наклона на остатъчния материал. Свлечените земни маси са били с голям обем и се е получило нещо като корито, перпендиклулрано на оста на пътя. По отношение на участъка с дължина от около 50-60 метра се е изграждала укрепителна стена и е било пристъпено към кофриранер и армиране.