Определение № 1748 от 08.04.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1748 гр. Варна, 08.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Ж. като разгледа докладваното от Десислава Г. Ж. Въззивно частно гражданско дело № 20253100500470 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба вх. № 9056/30.01.2025 г. от А. Р. Ж., чрез адв. С. К., срещу Определение № 736/20.01.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 14051/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, в частта, с която е прието възражение по чл. 414а, ал. 3 ГПК на „БЪЛГАРИЯ ЕЪР“ АД, ЕИК 000633828, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Брюксел“ № 1, против Заповед за изпълнение № 6267/07.11.2024 г. по ч. гр. д. № 14051/2024 г. по описа на ВРС, в частта за недължимост на разноски в заповедното производство за адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателят излага становище за неправилност на обжалваното определение. Оспорва извода на съда, че длъжникът с извънпроцесуалното си поведение не е дал повод за завеждане на делото, като излага, че Регламент № 261/2004г. не предвижда извънсъдебно предявяване на вземането като предпоставка за реализиране на правата на пътника по съдебен ред и превозвачът e изпаднал в забава от момента на настъпване на събитието, станало основание за изплащане на обезщетение. Счита, с оглед обстоятелството, че погасяването на вземането е извършено след образуване на заповедното производство, че длъжникът е дал повод за завеждане на делото, като се позовава на съдебна практика. Излага, че превозвачът не му e предоставил информация във връзка с реализиране правото му на обезщетение, а вземането на пътника e изискуемо и без покана. Искането е за отмяна на определението в обжалваната част.

Препис от частната жалба е връчен на длъжника „БЪЛГАРИЯ ЕЪР“ АД, който в указания от съда срок депозира отговор, в който обективира становище за неоснователност и необоснованост на жалбата, като оспорва всички наведени с нея твърдения. Отправя искане за постановяване на акт, с който жалбата да бъде оставена без уважение.

За да се произнесе по жалбата, съставът на въззивния съд констатира следното:

1

Жалбата е подадена от легитимирана страна, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок, поради което се явява процесуално допустима.

Заповедното производство е инициирано по заявление на А. Р. Ж. срещу въздушен превозвач „БЪЛГАРИЯ ЕЪР“ АД за присъждане на суми по Регламент 261/2004 на ЕП и на Съвета, въз основа на което е издадена Заповед № 6267/07.11.2024 г., с която длъжникът е осъден да заплати на А. Ж. сумата от 250 евро, съгласно чл. 7, § 1, б. А от Регламента, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението до окончателното изплащане на сумата. Присъдени са и разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

С Определение № 736/20.01.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 14051/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, е прието възражение вх. № 104254/23.12.2024 г., депозирано в срока по чл. 414а ГПК от длъжника „БЪЛГАРИЯ ЕЪР“ АД, срещу Заповед № 6267/07.11.2024 г. за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 14051/2024 г. по описа на ВРС, с представени доказателства за изплатени в срока за възражение суми в полза на пътника за главница, лихва и държавна такса.

Спорният въпрос по настоящата частна жалба е дали с поведението си въздушният превозвач е дал повод за предявяване на вземането по съдебен ред. С извършеното след подаване на заявлението плащане длъжникът е признал дължимостта на претендираното вземане, представляващо обезщетение за закъснял полет в размера, посочен в чл. 7, § 1, б. А от Регламент 261/2004.

Съгласно разпоредбата на чл. 7, § 3 от Регламента, обезщетението, посочено в § 1, се изплаща в брой, чрез електронен банков превод, банкови ордери или банкови чекове или с подписано съгласие на пътника, в пътнически ваучери и/или други услуги. Следователно, предпоставка за изпълнение задължението на превозвача е предоставяне от страна на пътника на необходимите за извършване на плащането данни. В случая, не се твърди и не се представят доказателства, че пътникът е сезирал превозвача с отправяне на извънсъдебна претенция и данни относно начина на плащане.

Действително, падежът на задължението настъпва в момента на осъществяване на закъснението на полета, но правоимащото лице дължи необходимото съдействие по предоставяне на данни във връзка с избрания от него начин на плащане.

Според Тълкувателните насоки за Регламент /ЕО/ № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети и за Регламент /ЕО/ № 2027/97 относно отговорността на въздушните превозвачи в случай на произшествия (С/2024/5687), а именно: „Пътниците следва първо да подадат жалба до въздушния превозвач. Пътниците следва да подадат жалба до национален правоприлагащ орган единствено ако не са съгласни с отговора на въздушния превозвач или при отсъствие на задоволителен отговор от превозвача.

Комисията препоръчва въздушният превозвач да предоставя отговор в срок от 2 месеца.“.

Аргумент в тази насока се извежда и от разпоредбите на чл. 123 и сл. ЗГВ, предвиждащи съставяне на констативен протокол в случаите, когато са налице обстоятелства, пораждащи отговорност за превозвача, сред които попада и 2 настоящият случай на осъществено закъснение при изпълнение на полет по вина на въздушния превозвач и при отсъствие на извънредни обстоятелства по смисъла на т. 15 от Преамбюла на Регламента.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че при липса на доказателства на отправена предсъдебна претенция, не може да се обоснове извод за противоправност на поведението на превозвача, с което да е застрашил правата на кредитора и което да е продиктувало нуждата от търсене на съдебна защита. След като не се установи, че с поведението си длъжникът е станал причина за съдебно предявяване на процесното вземане, то настоящият състав поддържа становище, че са налице предпоставките по чл. 78, ал. 2 ГПК и разноските в производството следва да бъдат възложени върху кредитора.

Определението следва да се потвърди в обжалваната част.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 736/20.01.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 14051/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, в частта, с която е прието възражение по чл. 414а, ал. 3 ГПК на „БЪЛГАРИЯ ЕЪР“ АД, ЕИК 000633828, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Брюксел“ № 1, против Заповед за изпълнение № 6267/07.11.2024 г. по ч. гр. д. № 14051/2024 г. по описа на ВРС, в частта за недължимост на разноски в заповедното производство за адвокатско възнаграждение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3