Решение № 205 от 31.10.2022, Окръжен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 205 гр. Кюстендил, 31.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. К.

Елисавета Г. Деянчева при участието на секретаря Йорданка Хр. Неделчева като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно гражданско дело № 20221500500054 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Постъпила е въззивна жалба, депозирана от Р. Х. Х. - ответник в първоинстанционното производство, против Решение № 260335/29.11.2021 г., постановено от състав на Районен съд – Дупница (ДРС) по гр. дело № 296 от описа на съда за 2021 г.

То се атакува в частите, в които е допусната делба между съделителите Е. Ц. и Р.

Х. на имот с идентификатор *** при равни права. Поддържа се, че всъщност делбата следва да се допусне при права от по ¼ идч. за ищцата по наследство от Л. Б. и ¾ ид. ч. за ответницата – тук жалбоподател – по наследство от Л. Б. ¼ ид.ч и ½ ид.ч. по давностно владение.

Първоинстанционният съдебен акт се атакува и в частта, в която до делба са допуснати и сградите в този имот с идентификатор *** и с идентификатор *** също при равни права. В тази част жалбоподателят смята, че делбата следва да се допусне при равни права досежно втория етаж в сграда с идентификатор ***, като първият етаж, както и сграда с идентификатор *** бъдат изключени от делбата като придобити по давност от г-жа Х..

Предмет на жалбата е и решението в частта, в която е отхвърлена претенцията по чл. 342 от ГПК за изключване от делбената маса на първи етаж от сграда с идентификатор ***, като придобит по давност от жалбоподателя.

Обжалва се решението и в частта, в която е отхвърлена претенцията по чл. 341, ал. 2 от ГПК за включване н делбената маса на имот с идентификатор *** – по КККР на гр. Д., с адрес на имота гр. Д, ул. ***, с предназначение жилище, апартамент, с площ от 83,73 кв. м., ведно с 3,71 % ид.ч. от 1 общите части на сградата, ведно с 17/66 кв. м. от имота, в който е построена сградата с идентификатор ***.

Жалбоподателят смята решението за неправилно, необосновано и постановено при нарушение на съдопроизводствените правила.

Прецизира, че са налице множество процесуални нарушения, допуснати от първостепенния съд при разглеждането на делото, а именно: Не е изготвен доклад по чл. 146 от ГПК; Приети са доказателства, представени извън преклузивния срок, като страната не е имала възможност да се запознае с тях и изложи становището си; Не е допуснато събирането на гласни доказателствени средства чрез разпита на един свидетел, посочен от ответника; Обсъдени са само част от доказателствата по делото.

Страната сочи, че липсват мотиви и диспозитив в съдебния акт досежно искането на жалбоподателя за изключване от делбената маса на ½ ид.ч. от имот с идентификатор *** и на построената в него сграда с идентификатор ***, придобити на основание давностно владение. Нямало мотиви и по отношение на разпоредителната сделка за имота в гр. Д., която била привидна, т.к. прикривала дарение, каквото ответницата нямала желание да извърши, респ. нищожна по см. на чл.

26, ал. 2 от ЗЗД, поради което не е породила правни последици. Не били изложени и мотиви за унищожаемост по см. на чл. 30 от ЗЗД, каквото възражение страната била поддържала.

Присъждането на обезщетение за недопускането на ищцата в имота в гр. Д. пък било недопустимо в тази фаза на производството.

Решението било и неправилно, т.к. въпреки множеството доказателства за упражнявана фактическа власт досежно имота в с. Б., съдът не приел за основателно възражението за изтекла придобивна давност в полза на ответницата Х..

Неправилно била отхвърлена и претенцията на Х. за включване в делбената маса на апартамент, находящ се в гр. Д., като мотиви в тази насока изобщо не били изложени.

Заявени са доказателствени искания за допускане на гласни доказателствени средства чрез разпита на един свидетел за установяване обстоятелствата, посочени в отговора, на владението върху имота в с. Б., както и за установяване на твърдяната нищожност, респ. унищожаемост на сделката с имота в гр. Д..

В законоустановения срок по чл. 263 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба.

На свой ред Е. Ц., чрез пълномощника си адв. В. К. - К., също атакува първоинстанционния акт с жалба вх. №268440/2021 г., в частта в която е отхвърлена претенцията за заплащане на обезщетение за това, че не ползвала имота. В нарушение на чл. 399, ал. 2 от ГПК съдът нито определил ползването, нито допуснал обезщетение за неползване. Поради това се иска отмяната му в посочената част.

Тази въззивна жалба също е администрирана надлежно, като ответникът по нея не е депозирал отговор в срока по чл. 263 от ГПК.

В съдебно заседание постъпилите жалби се поддържат.

Съдът като съобрази доводите във въззивната жалба, както и събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на Е. Ц. против Р. Х..

2

В исковата молба се сочи, че страните са сестри и съсобственици при равни права на имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Б., общ. Д., одобрени със Заповед №300-5-60/05.08.2004 на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо този имот от 18.12.2020 г., с административен адрес с. Б., ул. "***", предишен идентификатор: няма; номер по предходен план: 177, кв.26, парцел XI, с площ на имота от 348 кв.м., при граници и съседи поземлени имоти с идентификатор ***; ***; ***; ***, ведно със сградите в този имот с идентификатор ***, със застроена площ от 70 кв.м., брой етажи: 2, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, както и сграда с идентификатор ***, с площ от 33 кв. м., брой етажи: 1, с предназначение: селскостопанска сграда.

Поддържано е, че първият етаж от сграда с идентификатор *** бил собственост на родителите на страните – Х. С. Б., б.ж. на с. Б., починал на 06.07.2002 г. и Д. С. Б., б.ж. на с. Б., починала на 28.05.2016 г.

Вторият етаж от сградата, ведно с половината от мястото, бил собственост на сестрата на страните Л. Х. Б., починала на 20.07.2020 г., по силата на договор за дарение от техните родители и наследници на която били страните по делото.

Посочено е било още, че до смъртта на Л. Х. Б. ищцата посещавала необезпокоявано бащиния си дом. Ответницата живеела на първия етаж, но след смъртта на посочените им близки, отказвала да я допусне до имота с твърдение, че къщата била нейна. Отказала също да й даде ключ от втория етаж. Поради това смята, че й се следва обезщетение за ползата, от която е лишена на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС по 100 лв. месечно, считано от датата на депозиране на исковата молба. Сочи, че исковата молба следва да се счита за писмено поискване в т.см.

Отправено е искане за допускане на съдебна делба на посочените имоти при равни права, поради невъзможността страните да постигнат решение за това.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба, в който се сочи, че искът за делба е допустим.

Твърди се, че след смъртта на наследодателите си Х. Б., Д. Б. и Л. Б., страните тук са съсобственици при равни права на имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Б., общ. Д., одобрени със Заповед №300-5-60/05.08.2004 на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо този имот от 18.12.2020 г., с административен адрес с. Б., ул. "***", предишен идентификатор: няма; номер по предходен план: 177, кв.26, парцел XI, с площ на имота от 348 кв.м., при граници и съседи поземлени имоти с идентификатор ***; ***; ***;

***, ведно със сградите в този имот с идентификатор ***, със застроена площ от 70 кв.м., брой етажи: 2, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, както и сграда с идентификатор ***, с площ от 33 кв. м., брой етажи: 1, с предназначение: селскостопанска сграда.

Не са оспорени фактическите твърдения, че Х. Б., Д. Б. и Л. Б. са починали на посочените дати, както и че приживе са притежавали процесните посочени имоти на заявените в исковата молба основания.

Заявено е обаче, че приживе Л. Б. притежавала и жилище – самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Д., одобрени със заповед №300-5-56/30.07.2004 г. на изпълнителния 3 директор на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо имота от 14.08.2020 г., с адрес на имота гр. Д., ул. ***, с предназначение: жилище, апартамент; с площ по схема и в документа за собственост от 83,73 кв.м., брой нива на обекта: 1;, със стар идентификатор: няма; при съседни самостоятелни обекти в сградата на ниво 1 – едно: на същия етаж *** и ***; под обекта: *** и ***; над обекта: *** и ***, ведно с

3,71% ид.ч. от общите части на сградата, ведно със 17/666 кв.м. ид.ч. от имота, в който е построена сградата, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 666 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.); предходен идентификатор:

*** и ***; номер по предходен план: 1063,1064, парцел IV, кв. 46; при съседни имоти: ***, ***, *** и ***.

Имотът бил придобит от наследодателя Л. Б. по силата на договор за продажба, обективиран в Нотариален акт № 96/2015 г., на нотариус А. Р. с рег. № 431. Не бил включен в делбената маса обаче, т.к. преди образуването на настоящото производство бил прехвърлен на трето лице.

Наведени са доводи, че от 1990 г. и до сега ответницата живеела в имота в с. Б., заедно с родителите си и тяхната сестра Л. до тяхната смърт. Сградата в имота била по документи еднофамилна и едноетажна, като имало построен незаконно втори жилищен етаж – без строително разрешително и изготвен архитектурен проект, неотговарящ на изискванията за жилище, поради това и неподеляема.

Въпреки това не оспорва, че първият етаж бил собственост на родителите им, а вторият, заедно с ½ част от поземления имот – на сестра им, прехвърлени й чрез договор за дарение от тях.

Сочи се, че ищцата напуснала имота и не живеела в него повече от 48 години.

Изложени са и факти, че след смъртта на Л. Б. ищцата и синът й упражнявали психически тормоз върху ответницата, за да я мотивират да прехвърли притежаваната от нея ½ ид.ч. от апартамента в гр. Д. Под въздействието на подробно описани заплахи ответницата прехвърлила своята част от наследството на сестра си Л., на племенника си – син на ищцата. Бил подписан договор за покупко-продажба, който обаче прикривал дарение, т.к. в замяна ответницата не получила никакви парични суми, макар и в нотариалния акт да било посочено обратното. Липсвало съгласие за прехвърляне, поради което сделката била нищожна по см. на чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Тя била и привидна, т.к. прикривала дарение и евентуално нищожна по см. на чл. 26, ал. 2 от ЗЗД. Била извършена под заплаха и възбуждане на основателен страх, че тайната на осиновяването на дъщеря й ще бъде разкрита, съотв. унищожаема по см. на чл. 30 ЗЗД.

Притежаваната от ищцата ½ ид.ч. от този апартамент също била прехвърлена на нейния син на 28.04.2020 г.

Въз основана на посоченото ответницата е заявила, че искът за делба е основателен, но сделката, обективирана в Нотариален акт № 60/2020 г., на нотариус с рег. № 397 – недействителна, като привидна, заради което този договор следвало да бъде унищожен, и се иска ½ ид.ч. от апартаментът в гр. Д.да бъде допуснат до делба.

Поддържа се и възражение за изтекла придобивна давност в полза на ответницата досежно първи етаж от сграда с идентификатор ***, сграда с идентификатор ***, както и ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***, в периода 2002 г. – след смъртта на наследодателя Б. и до този момент.

Тя плащала всички данъци за имота, като полагала и непосредствените грижи както за 4 родителите си, така и за сестра им Л..

При тези доводи смята, че правата на страните в съсобствеността са: ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** за ответницата на основание давностно владение; Сграда с идентификатор *** е индивидуална собственост на ответницата на основание давностно владение; Първият етаж от сграда с идентификатор *** е индивидуална собственост на ответницата на основание давностно владение; ¼ ид. ч. имот с идентификатор *** е собственост на ищцата Е. Ц. на основание наследство от Л. Б.; ¼ ид. ч. имот с идентификатор *** е собственост на ответницата Р. Х. на основание наследство от Л. Б.; ½ ид. ч. от втория етаж от сграда с идентификатор *** е собственост на ищцата Е. Ц. на основание наследство от Л. Б.; ½ ид. ч. от втория етаж от сграда с идентификатор *** е собственост на ответницата Х. на основание наследство от Л. Б..