Присъда № 5 от 15.01.2025, Софийски градски съд

Мотиви към Присъда № 5 / 15.01.2025 г. по ВНОХД № 5344/2024 г. по описа на Софийски градски съд, Наказателно отделение, XVI въззивен състав

Производството е по реда на глава XXI НПК

С присъда № 134 от 14.03.2024 г. първоинстанционният съд е признал подсъдимия В. Г. за виновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 198, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, при условията на чл. 54, ал. 1 от НК, го е осъдил на наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, при първоначален строг режим на изтърпяване на основание чл.

57, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС. Приспаднато е времето, в което подсъдимият е бил задържан за срок до 24 часа по реда на ЗМВР и с мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

Със същата присъда е признал подсъдимия И. В. за виновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 198, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, при условията на чл. 54, ал. 1 от НК го е осъдил на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца, като е отложил изпълнението на наказанието основание чл.

69, ал. 1, във вр. с чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години. Съдът е определил на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК едно общо наказание измежду наложените на подсъдимия по настоящото наказателно производство, по НОХД №20921/2021 г. по описа на Софийски районен съд /“СРС“/ и по НОХД №8026/2021 г. по описа на СРС най-тежкото от тях, а именно: наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца, което на основание чл. 25, ал. 4 от НК е постановил да изтърпи ефективно, при първоначален общ режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС. Съдът е постановил подсъдимият И. В. да изтърпи, отделно от така определеното общо най-тежко наказание, наложеното му по НОХД № 6862/2023 г. по описа на СРС наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, при първоначален „общ режим“ на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.

На основание чл. 189, ал. 3 НК подсъдимите са осъдени да заплатят солидарно направените разноски на досъдебно производство в общ размер на 409.50 лв. в полза на СДВР, както и 190 лв. в полза на държавата за разноски в съдебната фаза.

Производството пред районния съд е протекло по общия ред .

Подсъдимият Г. е бил нередовно призоваван неколкократно, тъй като не е бил открИ., и делото се е гледало в негово отсъствие. Районният съд обявил Г. за общодържавно издирване и е взел спрямо него мярка за неотклонение „задържане под стража“. След като лицето е било установено в Белгия и принудително доведено пред СРС, е взело участие във воденото срещу него наказателно производство.

На 21.03.2024 г. срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от служебния защитник на И. В. – адв. С.И. , в която моли 1 съда да измени атакувания акт, като намали наложеното на подсъдимия наказание. На 04.04.2024 г. е постъпила допълнителна молба от адв. И.ов, с която оттегля въззивната жалба и моли да бъде освободен от по-нататъшно участие в производството поради разногласия с подзащитния му. След искане на районния съд от адвокатски съвет е получено уведомително писмо от 18.04.2024 г., с което е определена адв. С. М. за нов служебен защитник на подсъдимия И. В.. СРС, преди изпращане на делото на градски съд, е запитал подсъдимия поддържа ли жалбата, подадена от адв. И.ов, на което лицето не е отговорило.

На 21.03.2024 г. е постъпила въззивна жалба и от адв. Д. З. – служебен защитник на другия подсъдим В. Г.. С нея се моли отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на оправдателна такава от въззивния съд. В допълнение на въззивната жалба от 04.06.2024 г. подсъдимият чрез адв. З. навежда доводи за липсата му на съпричастност към процесното деяние, като счита обвинението за недоказано.

С двете жалби и допълнението няма отправени доказателствени искания.

От прокуратурата не е постъпило становище по така подадената жалба.

При провеждане на заседанието на 15.01.25 г. подсъдимите се явиха лично и със своите защитници. Подсъдимият В. и защитникът му адв. М. потвърдиха оттеглянето на въззивната си жалбата. Съдът като съобрази наличието на предпоставките на чл. 324, ал. 1 от НПК прекрати производството за този подсъдим.

В съдебното заседание защитникът на подс. Г. – адв. М. /упълномощена в съдебно заседание/ поддържа депозираната жалба. Моли за отмяна на присъдата и признаване на подсъдимия за невиновен, алтернативно пледира присъдата да бъде отменена и делото върнато на РС. Счита, че не е доказано, че подсъдимият Г. е участвал в грабежа.

Подсъдимият В. и защитникът му молят присъдата да бъде проверена. В последната си дума подсъдимият заявява, че поддържа първите си показания.

Подсъдимият Г. посочва в последната си дума, че иска истината да излезе и той не е знаел за намерението на В. да отнеме телефона.

Софийски градски съд, като взе предвид изложеното в иницииращите настоящото производство документи, доводите и възраженията на страните, доказателствата по делото и въз основа на императивното му задължение да извърши цялостна служебна проверка на атакуваната присъда по отношение на нейната законосъобразност, обоснованост и справедливост намери следното:

Въззивните жалби са процесуално допустими, като подадени от легитимни лица и в указания от закона срок. Предвид оттеглянето на жалбата от В. пред СГС до даване ход на делото, съдът върна същата и прекрати производството за нея. Съобразно задължителните указания, посочени в Тълкувателно решение 5/2018 г. на ВКС съдът продължи разглеждането на 2 делото и за двамата подсъдими, тъй като повдигнатото обвинение е за съучастие между подс. Г. и подс. В.. Обвързаността на съучастниците по въпросите за деянието и вината идва да покаже, че присъдата не може да влезе в сила само за оттеглилия жалбата си, а за другия да остане висяща. Ето защо въззивният съд разгледа делото с участието и на двамата подсъдими.

Софийски градски съд, Наказателна колегия, ХVІ въззивен състав, като съобрази изложените доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата, счете, че са налице основания за нейната отмяна и постановяване на нова присъда касателно виновността на подсъдимия Г..

Софийска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу В. Г. за престъпление по чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и срещу И. В. за престъпление по чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК. След анализ на доказателствената съвкупност, първоинстанционният съд е стигнал до извод, че е наличен обоснован извод за виновността и на двамата подсъдими.

Въззивният състав, след собствена преценка и анализ на събрания по делото доказателствен материал, прие за установена по несъмнен начин следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

Подсъдимият В. Т. Г., ЕГН **********, е роден на **** г. в гр. Плевен, с постоянен адрес гр. Плевен, ж.к. “Дружба“ № ****, с настоящ адрес гр.Плевен, ул. **** /къща/.

Подсъдимият И. Д. В., ЕГН **********, е роден на **** г. в гр.София, с постоянен и настоящ адрес: гр. София, кв. “Орландовци”, ул. ”****, непълнолетен към датата на деянието.

На 30.03.2021 г. св. П. К. изпратил своя приятелка до метростанция „Лъвов мост“ в гр. София, след което излязъл от подлеза на метростанцията, минавайки до заведение за бързо хранене “KFC” и се отправил към спирка на градски транспорт. Вървейки свидетелят забелязал пред него подс. Г. и подс.

В. да стоят. Когато минал покрай тях, те го спрели и подсъдимият Г. поискал запалка от К., като последният извадил една от джоба си и я подал на Г.. През това време подсъдимият В. попитал К. колко е часа. За да отговори на този негов въпрос, св. К. извадил от джоба на панталона си притежавания от него мобилен телефон марка ‘’Xiaomi’’, модел „Redmi 9“ и му казал колко е часа. В този момента В. взел решение да отнеме телефона на К. и го издърпал от ръцете му, бутнал К. с ръце в областта на раменете и тръгнал да бяга. Тогава избягал и подс. Г.. Двамата тръгнали в една посока, като след тях бягал и свидетелят. К. изгубил от полезрението си и двамата подсъдими и тръгнал по уличките да ги търси, като в една от тях видял полицейска кола. Споделил на полицейските служители за настъпилите събития, а те го откарали в 5-о РУСДВР.

В хода на досъдебното производство с участието на св. П. К. било извършено разпознаване на лица, при което последният разпознал подсъдимият В. като лицето, отнело мобилния му телефон, а подс. Г. като 3 лицето, поискало му огънче.

В досъдебна фаза на подсъдимия В., който бил на 16 години към момента на деянието, е назначена комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, която е установила, че същият е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи действията и постъпките си въпреки непълнолетието си.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Контролната инстанция изгради гореописаната фактическа обстановка, базирайки изводите си на следните гласни доказателствени средства: обяснения на подсъдимите Г. и В.; показанията на пострадалия П.П.К. /дадени в хода на съдебното следствие и пред орган на досъдебно производство, приобщени чрез прочитане по реда на чл.281, ал.5 от НПК/; от показанията на свидетелите М. Д. Т., К. Г. С. и Н. Т. Я.; от приобщените по делото писмени доказателства и писмени доказателствени средства, а именно: протокол за оглед на местопроизшествие от 30.03.2021 г., два броя протоколи за разпознаване на лице и предмети от 31.03.2021 г.; два броя заповеди за задържане по реда на ЗМВР, ведно с приложени към тях документи; справки за криминалистични регистрации; справки за съдимост; справки от ГДИН към МП, НСлС-София, УИС на Прокуратурата на Република България; разписка за връщане на приобщено веществено доказателство /л. 35/; както и от способите за доказване: заключенията на вещите лица по съдебнооценителна експертиза /“СОЕ“/ и комплексна съдебнопсихологична и психиатрична експертиза /“КСППЕ“/.

Основни доказателствени източници за правнорелевантни факти са събраните пред първа инстанция гласни доказателствени средства, както и тези приобщени от досъдебното производство и конкретно показанията на св.

К.. Такива той дава в съдебно заседание от 14.03.2024 г. пред РС, както и показанията му, дадени пред разследващ орган, находящи се на листи 72, 7576 и л.77 от досъдебното производство /“ДП“/. Последните са били законосъобразно приобщени от районния съд на основание чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 2 НПК. Показанията на този свидетел са подробни и в детайли изясняват обстоятелствата както за датата и мястото на срещата между него и подсъдимите, така и настъпилите след това събития. Съдът намира за достоверни и показанията му, дадени на досъдебна фаза, като счита, че същите са правдиви, основани на правилата на формалната логика.

Свидетелят непосредствено е възприел фактите, за които дава показания.

Настоящата инстанция намира за несъществени противоречията в разпитите на К. между съдебна и досъдебна фаза, касаещи датата на инкриминираното деяние. Макар в съдебно заседание пред районния съд К. да сочи 2020 г. като дата на деянието, това обстоятелство се установява от показанията му, дадени в хода на ДП, които самият свидетел поддържа след като са му били прочетени. Това притоворечие относно заявената от свидетеля дата съдът отдава на изминалия времеви период от момента на деянието до разпита му в 4 съдебно заседание, което житейски оправдава липсата на спомен за част от фактите.

В заседание пред първата инстанция св. К. посочва кой от подсъдимите, намиращи се в този момент в съдебната зала, му е поискал огънче и кой му е отнел телефона, като посочва Г. като лицето, което му е отнело телефона. Това твърдение е в противоречие с извършеното разпознаване на досъдебната фаза на процеса. Въпреки това противоречие съдът не намира показанията на К. за недостоверни, а отчита, че разпитът му в съдебно заседание се е водил чрез видеоконферентна връзка по скайп, което е ограничило възприятията на свидетеля за външните белези на подсъдимите. Все в тази връзка не следва да бъде подминаван и фактът, че в съдебно заседание и, за да различи подсъдимите и кой кои действия е извършил, К. посочва лицата като основно се ориентира по техния ръст /посочва ги като „по-ниския“, което окачествява като „по-младия“, който твърди да е отнел телефона/, а следва да се вземе предвид настъпилите възрастови изменения у подсъдимите В. и Г., тъй като В. е бил на 16 години при извършване на деянието, а към датата на разпита на пострадалия пред съда, В. е бил вече на 20 г. Предвид наличието на валидно извършеното разпознаване от св. К. в хода на досъдебното производство, съдът предпочете да се довери на него. Същото е проведено по реда и правилата на НПК, като К. е имал възможност да възприеме отблизо лицата, които е следвало да разпознае, съответно в спокойно състояние да прецени именно кой е отнел телефона му и кой му е поискал запалка. Протоколите от извършеното разпознаване са правилно приобщени в доказателствената маса от районния съд и настоящата инстанция ги кредитира. При разпознаването св. К. посочва подс. В. като лицето, отнело мобилния му телефон и бутнало го по раменете, а подс. Г., като този, поискал му огънче.