Решение № 3400 от 26.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3400 гр. София, 26.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Силвана Гълъбова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело № 20231100503571 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 - 273 ГПК.

С решение №11272 от 17.10.2022год., постановено по гр.дело №63584/2021г. по описа на СРС, ГО, 65 с-в е признато за незаконно и отменено на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ на ищцата П. Д. П. с ЕГН:**********, на длъжността "финансов контрольор" при ответника „Л.К.“АД, Дирекция „Финансово икономическа“, извършено със Заповед №16/04.10.2021г. за налагане на наказание дисциплинарно уволнение на основание чл.188, т.З от КТ, вр.чл.190, ал.1, т.4 от КТ, чл.187, т.8 от КТ, чл.126, т.9 и т.13, считано от 05.10.2021г.

Допусната е на основание чл.344, ал.1 , т.4 от КТ поправка на основанието за уволнението, вписано в трудовата книжка на П. Д. П.- вместо по чл.330, ал.2, т.6 от КТ да се счита по чл.327, ал.1, т.2 от КТ. Ответникът е осъден да заплати на ищцата: на основание чл.128, т.2, вр.чл.242 от КТ сумата от 6305,38лв.- неизплатено нетно трудово възнаграждение за месеците 07.2021г., 08.2021г. и 09.2021г., ведно със законната лихва от 08.11.2021г. до окончателното изплащане; на основание чл.224, ал.1 от КТ сумата от 144,72лв.- нетния размер на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 1 работен ден, ведно със законната лихва от 08.11.2021г. до окончателното излащане; на основание чл.221, ал.1 от КТ сумата от 2894,40лв.- нетния размер на обезщетение за срока на предизвестието от един месец, ведно със законната лихва от 08.11.2021г. до окончателното изплащане, както и на основание чл.78,ал.1 от ГПК сумата от 2200 лв. деловодни разноски.

Срещу така постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ответното дружество „Л.К.“АД. Жалбоподателят поддържа, че ищцата не е имала право едностранно да прекрати трудовото си правоотношение, тъй като е била в изпитателен срок в полза на работодателя, поради което уведомлението за прекратяване не било произвело правно действие и не довело до настъпване на правни последици. Твърди, че вече била стартирала процедура по дисциплинарно уволнение на 1 ищцата, за която последната нямало как да не знае. Поради това към момента на връчване на процесната заповед все още било налице валидно трудово правоотношение. законосъобразно е уволнил дисциплинарно ищцата. Моли обжалваното решение да бъде отменено, а исковете- отхвърлени. Претендира разноски.

Въззиваемата ищца П. Д. П. в подадения в срок отговор на въззивната жалба оспорва същата като неоснователна. Поддържа, че е налице основанието по чл.327, ал.1, т.2 от КТ за прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя и след упражняването на това право от страна на работника, работодателят вече не може да прекратява трудовото правоотношение на друго основание. Моли решението на СРС да бъде потвърдено. Претендира разноски за въззивната инстанция.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Между страните не се спори относно съществуването на трудово правоотношение въз основа на трудов договор от 05.07.2021г. Не се спори и относно факта на отправяне от страна на ищцата на 20.09.2021г. на уведомление за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ- поради неплащане на трудовото възнаграждение, получено от ответното дружество на същата дата. Безспорно е също така, че на 05.10.2021г. на ищцата е била връчена при отказ процесната заповед №16/04.10.2021г. за налагане на наказание дисциплинарно уволнение на основание чл.188, т.З от КТ, вр.чл.190, ал.1, т.4 от КТ, чл.187, т.8 от КТ, чл.126, т.9 и т.13.

Съгласно разпоредбата на чл.335, ал.2, т.3 от КТ трудовото правоотношение, което се прекратява без предизвестие (каквото е и прекратяването по чл.327, ал.1, т.2 от КТ), се счита прекратено от момента на получаване на писменото изявление за прекратяване на договора.

В текста на тази законова разпоредба не се съдържа изискване фактически да е налице основанието за прекратяване на трудовия договор. Както връчването на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, издадена от работодателя, автоматично води до прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от това дали са били налице посочените в нея основания за уволнение, така и писменото изявление на работника за прекратяване на трудовото му правоотношение на някое от основанията по чл.327, ал.1 от КТ води до автоматично прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от това дали е налице посоченото в изявлението на работника или служителя основание. Поради това и доводите на ответника- жалбоподател относно причините за неизплащане на дължимото трудово възнаграждение са ирелевантни за настъпването на факта на прекратяване на трудовото правоотношение между страните. В случай, че работникът е упражнил това свое потестативно право без основание, работодателят разполага само с възможност да претендира от работника или служителя обезщетение за вредите, които е понесъл от неоснователното прекратяване на трудовия договор (в този смисъл решение № 144 от 23.02.2010 г. по гр. дело № 3101/2008 г. на ВКС, V г.о.). В случая е безспорно установено, че изявлението на ищцата за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие и на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ е достигнало до ответника на 2

20.09.2021г. и от този момент трудовото правоотношение е прекратено, независимо дали е основателно или не. Единствено изключение би могло да има, ако се установи че служителят е злоупотребил с правото си да прекрати трудовото правоотношение, например за да избегне налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. В този случай прекратяването не настъпва. Такива доводи са наведени от ответника, но доказателства за тях не са представени, при доказателствена тежест на ответника. Не се установява ищцата да е знаела за започналото дисциплинарно производство (например чрез получаване на искане от работодателя за изслушване или представяне на обяснения по чл.193 от КТ).

За пълнота и предвид изложеното във въззивната жалба следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 327, ал.1, т.2 КТ действително не поставя каквито и да било условия за прекратяване на трудовия договор, освен забавяне изплащаното на трудовото възнаграждение или обезщетение. Поради това прекратяването на трудовия договор по чл.

327, ал.1, т. 2 КТ не зависи дори от приложението на чл. 245, ал. 1 КТ от страна на работодателя. Достатъчно е работодателят да е забавил изплащането на трудовото възнаграждение или обезщетение изцяло или частично, за да може работникът или служителят да се възползва от правото си по чл.327, т.2 КТ. Ответникът не оспорва, че трудовото възнаграждение на ищцата за посочения в исковата молба период не е било заплатено. Без значение са и причините, поради които работодателят не е заплатил уговореното трудово възнаграждение.

След като трудовото правоотношение е прекратено едностранно от работника или служителя, то вече не съществува и няма как да бъде повторно прекратено на посоченото в процесната заповед основание.

Предвид уважаването на главния иск, основателни са и акцесорните искове с правно основание чл.344, ал.1 , т.4, чл.128, т.2, вр.чл.242, чл.224, ал.1 и чл.221, ал.1 от КТ.

По така изложените съображения обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло като правилно.

При този изход на спора жалбоподателя- ответник няма право на разноски, а на ответника по жалбата и ищец в производството следва да се присъдят направените разноски в размер на 2700 лева за адвокатско възнаграждение.

Предвид горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №11272 от 17.10.2022год., постановено по гр.дело №63584/2021г. по описа на СРС, ГО, 65 с-в.

ОСЪЖДА „Л.К.“АД с ЕИК **** да заплати на П. Д. П. с ЕГН:********** сумата от 2700 (две хиляди и седемстотин) лева- разноски във въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4