Определение № 1563 от 06.08.2018, Административен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1563 град Пловдив, 06.08.2018 година

В ИМЕТО НА

НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, Х състав, в открито заседание на двадесет и първи март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ

ВЕЛИЧКА

ГЕОРГИЕВА при секретаря ПЛАМЕНА КАМЕНОВА и участието на прокурора ИВАН СПИРОВ, като разгледа докладваното от член-съдия Ангелов административно дело № 2753 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по жалба на П.Т.З., с адрес ***, срещу чл. 23, ал.7 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Хисаря, приета с Решение № 574, взето с протокол № 74 от 20.01.2011 г. на Общински съвет Хисаря, изменена с последващи решения на ОбС Хисаря/ л.57 и сл./като се излагат съображения за незаконосъобразност на разпоредбата.

В съдебното заседание - П.Т.З. поддържа оспорването. Заявява, че не следва да се прекратява делото, тъй като са отменени само част от оспорените текстове на Наредбата.

Ответникът - Общински съвет Хисаря чрез адв. П., намира жалбата за недопустима за разглеждане по същество, с оглед обстоятелството, че с Решение № 460, взето с протокол № 54 от 20.02.2018 г. атакуваните разпоредби за изменени, и за жалбоподателя не е налице правен интерес.

Прокурорът дава заключение за прекратяване на делото, поради липса на предмет.

С атакуваната изцяло разпоредба на чл.23, ал.7 от Наредбата, ОбС Хисаря, е приел, че ….“За ползване на терени общинска собственост с цел спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства /ППС/ на територията на град Хисар са заплащат такси, в зависимост от зоната, в която се намира терена и времето на престоя.“ В точка 1 са определени зоните ..Зона „А“, Зона „Б“ и Зона „В“, като са посочени конкретните им граници. В точка 2 за посочените зони и съобразено с времето за престой и паркиране са посочени съответните цени. В точка 3 е посочено, че …“Разхода по прилагането на принудителното задържане със „скоба“ се определя на 20 лева“.

При служебната проверка извършена относно допустимостта на протеста и възможността за насрочване на делото в открито съдебно заседание, се установиха факти водещи до отпадане предмета на протеста и невъзможността за произнасяне по същество на спора.

На свое заседание проведено на 20.02.2018 г. Общински съвет Хисаря е приел Решение № 460, взето с протокол № 54 от 20.02.2018 г. като е приел Наредба за изменение на Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Хисаря и е изменил атакуваната разпоредба на чл.23, ал.7.

Настоящият съдебен състав след като разгледа въпроса с допустимостта на така подадената жалба от П.Т.З., с адрес ***, срещу чл. 23, ал.7 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Хисаря, то намира оспорването за процесуално недо­пус­ти­мо, поради липса на личен, непосредствен /пряк/ интерес от З..

Това е така, защото на първо място е безспорно, че оспорващият не е жи­тел на общината, няма постоянен и настоящ адрес на нейна територия, нито собственост или трайни търговски отношения на нейна територия.

Същият обос­но­вава в жалбата си, че е правоспособен водач, като при посещения в гр.Хисаря му се е налагало да спира или паркира лични или на свои прияте­ли превозни средства. Твърди, че веднъж месечно ходи до Хисаря да пълни туби с минерална вода, като на 04.09.2017 г. заплатил „такса за паркиране“ в размер на 1 лева за час. В тази връзка твърди, че е засегнат от оспорената разпоредба, защото таксата за паркиране не е установена с никой закон и се събира в нарушение на чл.60, ал.1 от Конституцията и е в противоречие с чл.99, ал.3 от Закона за движение по пътищата. Относно определените зони за платено почасово паркиране също се твърди противоречи с по-висш нормативен акт – чл.99, ал.3 от Закона за движението по пътищата. Навеждат се твърдения, че определяйки „такса“, вместо „цена“ за паркиране, ответникът е променил недопустимо характера и начина на събиране на вземането от частно – събирано по общи ред, в публично – събирано от публичните изпълните, арг. – чл.162 и чл.163 от ДОПК. Относно оспорването на чл.23, ал.7, т.3, се твърди, че систематичното включване на разпоредбата налага извод, че разхода от 20 лв. е такса, а такава не уредена в чл.167, ал.2, т.2 от ЗДв.П, от което следвало отменителния извод.

На първо място се установява, че с Решение № 460, взето с протокол № 54 от 20.02.2018 г. /л.182 и сл./ е приета Наредба за изменение на Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Хисаря, и е изменена атакуваната разпоредба на чл.23, ал.7, като в …“чл.23, ал.7 и в чл.23, ал.7, т.2, навсякъде думата „такса“ се заменя с думата „цена“.

Този съдебен състав намира, че преди всичко и съгласно чл.186 от АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. Законодателят е въвел изискване за наличието на правен интерес от обжалване на подзаконов нормативен акт.

С решение №5/17.04.2007 год. по к.д.№11/2006 год.на Конституционният съд на Република България е прието, че разпоредбата на чл.186, ал.1 от АПК е в съответствие с чл.120 ал.2 от Конституцията на РБ. Интересът трябва да е обоснован. Активна легитимация имат всички правни субекти в случаите, за които подзаконовият нормативен акт засяга пряко, непосредствено и лично права, законни интереси, свободи или създава задължения за тях.

За да е налице пряк интерес е необходимо със самото отменяване на оспорения административен нормативен акт непосредствено да се отстрани настъпилата или настъпващата щета от изпълнението на административния акт, да е налице действително и незабавно удовлетворяване на лицето.

Личният правен интерес предполага физическото или юридическо лице да има право на жалба само в защита на своите субективни права, свободи и законни интереси,а не на други лица.Правният интерес е непосредствен, когато оспореният нормативен административен акт засяга правната сфера на жалбоподателя като отнема, изменя или ограничава права или противозаконно създава задължения за него. Наличието на правен интерес е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки за подаване на жалба и подлежи на доказване от оспорващия.

Липсата му има за правна последица недопустимост на жалбата и прекратяване на делото.

За да се приеме, че разпоредбите на подзаконовия акт реално и непосредствено застрашават правата и интересите на оспорващия,е необходимо да е налице трайна връзка между него и населените места в Общината, каквато не се твърди и не се установява от данните по делото.

Наливането на туби с минерална вода е изцяло проява на личен избор и за това свое действие жалбоподателят не е бил ограничен по никакъв начин. Също така, да бъде издадена принудителна административна мярка - ПАМ „скоба“ на жалбоподателя за това, че е нарушил забраната за паркиране на определените за това места на територията на гр. Хисаря, е толкова вероятно, колкото да бъде издаден такъв административен акт и на всеки един друг водач на МПС, а от това следва изводът, че неговите права и законни интереси не са засегнати лично от разпоредбите на Наредбата.

Възможността да се засегнат права и законни интереси по смисъла на чл.186, ал.1 от АПК и по чл.120, ал.2 от КРБ от оспорения акт следва да съществува реално, а не хипотетично. В случая такова засягане на правната сфера на жалбоподателя не се устано вява /така по идентични оспорвания на З., но за други Общини – Определе­ние №13999 от 20.11.2017г. по адм. дело №12395/ 2017г.; Оп­ре­деление №13901 от 16.11.2017г. по адм. дело

№12393/2017г.; Определе­ние №13946 от 16.11. 2017г. по адм. дело №12430/2017г.; Определение №13137 от 01.11.2017г. по адм. дело №11836/2017г.; Определение №13335 от 06.11.

2017г. по адм. дело №12394/2017г. и Определение

№13559 от 08.11.2017г. по адм. дело №11762/

2017г. всичките на ВАС на РБ/.

Обосновава се извод за оставяне жалбата без разглеждане и прек­ратяване на съдебното производство на основание чл.159, т.4 АПК, поради липса на правен интерес .

При този изход на спора, при липса на хипотеза по чл.143 от АПК, разноски не се присъждат.

Ето защо, съдът

О П Р Е Д Е Л И

ОТМЕНЯ протоколно определение от 21.03.2018 година, с което е даден ход на делото по същество.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на П.Т.З., с адрес ***, срещу чл.

23, ал.7 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Хисаря, приета с Решение № 574, взето с протокол № 74 от 20.01.2011 г. на Общински съвет Хисаря.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело №2753/2017г. по описа на Ад­министративен Съд Пловдив, десети състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 7 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: