Решение № 1081 от 09.10.2026, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 1081 гр. Кюстендил, 09.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XVII-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Михаела Ив. Атанасова при участието на секретаря Катя П. Николова като разгледа докладваното от Михаела Ив. Атанасова Гражданско дело № 20261520102761 по описа за 2026 година

Производството е по реда на Част втора – Общ исков процес от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по искова молба, депозирана от Ж. Х. И. против „Изи Асет Мениджмънт“ АД.

В исковата молба се сочи, че ищцата сключила с ответника Договор за паричен заем № *******, по силата на който й бил отпуснат заем в размер на 1 999,99 лева /1022,58 евро/. Срокът на заема бил 12 месеца при месечни погасителни вноски от по 311 лева /159,01 евро/. В договора било предвидено задължение за кредитополучателя да предостави някой от следните видове обезпечение: поръчителство от две физически лица; банкова гаранция; одобрено от заемодателя дружество – гарант, което предоставя гаранционни сделки. Ищцата сключила Договор за предоставяне на гаранция с „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК 202513690, съгласно който се задължила да заплати възнаграждение на гаранта, което е разсрочено и дължимо заедно с погасителните вноски по кредита.

Счита се, че ищцата притежава качеството „потребител“ и приложимият закон към процесното правоотношение е Законът за потребителския кредит (ЗПК).

Договорът за кредит бил недействителен на основание чл. 22 във вр. чл. 10, ал. 1, чл.

11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК. В договора и общите условия не било посочено кои конкретни разходи се включват при формиране на ГПР, което водело до неяснота за потребителя относно размера му и начина на определяне. В ГПР следвало да бъде включено и възнаграждението за гарант, доколкото договорът за предоставяне на гаранция бил свързан с договора за кредит, а и ответното дружество събирало и вноските за възнаграждение за гаранция, тъй като било собственик на капитала на дружеството гарант.

1

Твърди се, че при изчисление с интернет калкулатор се установява действителен размер на ГПР от 257,49%, който надвишавал предвидения в чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Заявява се, че макар формално договорът за паричен заем и договорът за предоставяне на гаранция да са самостоятелни, следва да се разглеждат като едно цяло. Тази обвързаност се обосновава с необходимостта от предоставяне на обезпечение чрез сключване на договор за гаранция от заемателя с одобрено от заемодателя юридическо лице гарант, от сключването на договора за гаранция в деня, в който е сключен самият договор за заем, както и изричната уговорка за изплащане на възнаграждението за предоставяне на гаранция, ведно с основното задължение по заема. От справка в Търговския регистър с установявало, че „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД е едноличен собственик на капитала на „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, т.е. дружествата са свързани лица по смисъла на §1, т.5 от ДР на ТЗ, а и ответното дружество било овластено да приема вместо гаранта възнаграждението за предоставяне на гаранция. Сочи се, че по този начин не се цели действително обезпечаване на вземанията по договора за паричен заем, а се постига оскъпяване на кредита чрез начисляване на скрита възнаградителна лихва, заобикаляйки и нарушавайки нормите на ЗПК. Изборът на обезпечение не бил доброволен, а договорът за гаранция имал за цел да обезщети кредитора за вредите от евентуална неплатежоспособност на длъжника в противоречие с чл. 16 от ЗПК.

Ето защо се поддържа искане съдът да прогласи за недействителен Договор за паричен заем № *******, сключен между Ж. Х. И., с ЕГН ********** в качеството й на кредитополучател и „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД, ЕИК 131576434 като кредитодател, на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 22 от ЗПК поради противоречие с разпоредите на ЗПК и ЗЗД.

В условията на евентуалност, ако съдът отхвърли горния иск, се иска да прогласи нищожността на Договор за паричен заем № *******, сключен между Ж. Х.

И., с ЕГН ********** в качеството й на кредитополучател и „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД, ЕИК 131576434 като кредитодател, на основание чл. 26, ал. 1, предл. второ ЗЗД – поради заобикаляне на закона.

Претендират се и сторените в производството разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който се твърди, че същата е нередовна поради противоречие с чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК. Не били представени доказателства за фактите, на които се основават претенциите.

Твърди се, че договорът е действителен и в същия коректно е посочен размерът на приложимия ГПР. Договорът за предоставяне на гаранция представлявал напълно самостоятелно търговско правоотношение, сключено с трето независимо лице. Преди подписване на договора за заем потребителят бил информиран чрез Стандартен европейски формуляр (СЕФ), че за отпускането на кредита се изисква предоставянето на обезпечение като ищцата сама е избрала най-удобния за нея вариант – да ангажира външно дружество като професионален гарант. Уговореното възнаграждение за гаранта имало характера на цена за допълнителна търговска услуга, която не е елемент от цената на самия кредит и законосъобразно не била включена в математическата формула на ГПР, тъй като не представлява общ разход по кредита по смисъла на чл.

19, ал. 1 от ЗПК.

Твърди се, че всички условия на договора са били предварително известни на потребителя. Договорът отговарял на изискванията на закона.

2

Договорът за поръчителство бил акцесорен, сключен по инициатива на заемополучателя с цел обезпечаване на задълженията му при напълно свободен избор.

Счита се за недопустимо месеци след усвояване на заемната сума потребителят да твърди „неяснота“ относно параметри, ясно разписани в договора, по който той доброволно се е задължил. Сочи се, че поведението на ищеца, който е изчакал пълното изпълнение на задълженията по договора и едва след това е предявил претенции за недействителността му, представлява злоупотреба с право и противоречи на принципа за добросъвестност.

Заявява се, че „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД и „ФАЙНЕНШЪЛ

БЪЛГАРИЯ“ ЕООД са напълно самостоятелни юридически лица, както и че не съществува забрана свързани лица да предлагат съпътстващи или допълнителни финансови услуги на един и същ потребител. Евентуалната икономическа връзка между дружествата не съставлявала порок на волята, нито водела до незаконосъобразно оскъпяване на кредита.

Иска се исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

Претендират се разноски, в това число и за процесуално представителство в размер на 200 евро.

В случай, че съдът уважи исковите претенции, се твърди, че размерът на претендираното адвокатско възнаграждение следва да бъде съобразен с фактическата и правна сложност на делото, материалния интерес, инициирането на множество отделни дела, както и предвидените в Наредба №1 от 09.07.2004 г. критерии.

Оспорват се доказателствените искания на ищцовата страна.

В случай, че в първото по делото съдебно заседание не се яви представител на дружеството, се иска делото да се гледа в негово отсъствие.

При наличие на предпоставките по чл. 238, ал.1 от ГПК се иска постановяване на решение при липса на контрадикторност на процеса.

В хода на съдебното дирене депозираната искова молба се поддържа, а ответникът оспорва иска по съображенията в отговора.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори по делото, а същото се установява и от представените писмени доказателства, в т.ч. Договор за паричен заем № *******/12.06.2025г., че между страните е възникнало облигационно правоотношение по силата на посочения в исковата молба договор за потребителски кредит.

Въз основа на него на ищцовата страна е предоставена в заем сумата от 2000,00 лв. срещу задължение да я върне в рамките на посочения в погасителния план срок – на 12-месечни погасителни вноски всяка в общ размер на 214,65 лв.

С договора е уговорена и възнаградителна лихва при ГЛП от 49,50 %, и посочен ГПР от 63,52 %.

Установимо от представеното заверено копие на Договор за предоставяне на гаранция № ******* от същата дата е това, че между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД възникнали облигационни отношения, пораждащи задължение за И. да заплати възнаграждение в полза на дружеството-гарант в размер на 1156,20 лв., платимо на вноски от по 96,35 лв. с падеж идентичен на падежа на вноските по процесния договор за кредит.

3

Останалите доказателства не променят крайните изводи на съда, поради което и не се обсъждат.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

Съдът, като съобрази материалите по делото, намира, че при така описаното погоре договорно правоотношение между страните, ищцовата страна освен качеството на кредитополучател, има и това на „потребител“ по смисъл на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което същата се ползва със законоустановената потребителска закрила и приложение в случая намират императивните правилата на ЗПК и ЗЗП.

Не се спори по делото, като съдът е обявил същото и за ненуждаещо се от доказване обстоятелство с проекта за доклад, впоследствие последният обявен за окончателен, че възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция не е включено в ГПР.

В горния смисъл за основателни се приемат съображенията в исковата молба за недействителност на договора за кредит поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Съгласно посочената разпоредба договорът за потребителски кредит задължително съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. По смисъла на § 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати. Предвид тази дефиниция съдът намира, че уговореното възнаграждение, дължимо на гаранта представлява разход по кредита по смисъла на закона и е следвало да бъде взето предвид при определяне на ГПР, тъй като произтича от и е пряко свързана с договора за кредит.

Поръчителството представлява допълнителна услуга, която е свързана с договора за кредит, тъй като го обезпечава. Според Решение от 13.03.2025 г. по дело C-337/23 („АПС Бета България“) на СЕС, постановено по българско преюдициално запитване със сходна фактическа обстановка, сключването на договора за поръчителство е задължително за получаване на кредита. Приема се, че в такъв случай на практика на потребителя се налага сключване на договор именно с дружеството поръчител.

Вероятно СЕС е изходил от разбирането, че клаузите на договора са такива, че на кредитополучателя не му остава друг избор. Това е вярно, доколкото условията за другите две обезпечения са много ограничаващи: срокът за предоставяне на обезпечението е кратък и в него потребителя не само трябва да си осигури обезпечението, но и да направи редица справки, ако иска да се увери, че лицето, което предлага, отговаря на изискванията в договора. Освен това самият вид на обезпеченията, които може да се предоставят по договора, представлява форма на злоупотреба с кредитополучателите, които се намират в затруднено положение – те едва ли щяха да търсят кредит, ако можеха да си позволят банкова гаранция (платена услуга) или да разчитат на близки хора. Изправени пред избора да не получат въобще кредит или да поемат още дълг, те са по-склонни да изберат втория вариант и сключват договор с посоченото им кредитодателя лице. Според клаузите на договора поръчителят подлежи на одобрение от кредитодателя, тоест на практика право на избор липсва.

Сключването на отделен договор за поръчителство представлява договорна 4 конструкция, с която се цели заобикаляне на правилото на чл. 19, ал. 4 ГПК за максимален размер на ГПР. Такъв извод следва от това, че съгласно справка в ТРРЮЛНЦ едноличен собственик на „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е кредитодателят „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, както и от това, че съгласно погасителния план възнаграждението на гаранта е разсрочено с месечните вноски по кредита и се заплаща на кредитодателя още преди да е настъпило условието за дължимостта на сумата – изпълнение от страна на поръчителя. В съдебната практика се сочи, че двата договора са до такава степен взаимосвързани, че следва да се разглеждат като едно цяло. Вж. Решение № 580 от 4.12.2025 г. по в. гр. д. № 925/2025 г. на Окръжен съд – Велико Търново, Решение № 740 от 4.02.2026 г. по в. гр. д. № 7735/2025 г. на Софийски градски съд и др.