Решение № 150 от 30.05.2022, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 150 гр. гр. Д., 30.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галатея П. Ханджиева Милева

Членове:

Диана Г. Дякова

Жечка Н. Маргенова Томова при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно гражданско дело № 20223200500114 по описа за 2022 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е за въззивното обжалване на решение № 260044/28.04.2021 год. ,поправено с решение №260000/20.01.2022 год. по гр.д.

№15/2020 год. на Районен съд Б., с което е:

1./ признато за установено по отношение на ЗКПУ“ С.“, с. С., че към момента на изменението на кад.карта на с. С. със заповед № КД-14-08-10989 от 28.09.2011 г од. на началника на СГКК-Д. , Н. СТ. Д., М. Н. В. и М. Н. Д., трите от гр. Д., ул. *** са носители на правото на собственост върху следните реални части от ПИ №*** с площ от 40 кв.м., заключена между координати на граничните точки с №№5,/вярно е 6/7 и 8 (комбинирана скица на вещото лице М.Х. – л.183 от делото и ) и реална част от същия поземлен имот с площ от 77 кв.м., заключена между координати на граничните точки с №№ 4,5,8,7 и 6 (комбинирана скица на вещото лице М.Х. – л.18 4), както и че е допусната непълнота при изработването на изменението на кад. карта на с.

С. със заповед № КД-14-08-10989 от 28.09.2011 г од. на началника на СГКК , 1 изразяваща се в ненанасяне на възстановените имоти с решение № 2027/2.11.2000 год. на началника на ОбСЗ, представляващи парцел * и парцел ** в кв. ** по действащия към 2000 год. ПУП на ***, с. С., отразявайки същите части като част от имот №№***, собственост на ЗКПУ“ С.“, с. С.;

2./признато е за установено по отношение на ЗКПУ“ С.“, с. С., че Н. СТ.

Д., М. Н. В. и М. Н. Д., трите от гр. Д., ул. *** са носители на правото на собственост върху следните реални части от ПИ №*** с площ от 40 кв.м., заключена между координати на граничните точки с №№5,7 и 8 (комбинирана скица на вещото лице М.Х. – л.183 от делото и ) и реална част от същия поземлен имот с площ от 77 кв.м., заключена между координати на граничните точки с №№ 4,5,8,7 и 6 и 6 (комбинирана скица на вещото лице М.Х. – л.184) и ЗКПУ“ С.“, с. С. е осъдена да предаде на Н. СТ. Д., М. Н. В. и М. Н. Д., трите от гр. Д., , ул. *** владението върху следните недвижими реални части от ПИ №*** с площ от 40 кв.м., заключена между координати на граничните точки с №№5,7 и 8 (комбинирана скица на вещото лице М.Х. – л.183 от делото и) и реална част от същия поземлен имот с площ от 77 кв.м., заключена между координати на граничните точки с №№ 4,5,8,7 и 6 (комбинирана скица на вещото лице М.Х. – л.184);

3./ отхвърлен е иска на Н. СТ. Д., М. Н. В. и М. Н. Д., трите от гр. Д., *** срещу Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройство за признаване за установено, че към момента на изменението на кад. карта на с. С. със заповед № КД-14-08-10989 от 28.09.2011 год. на началника на СГКК-Д., Н. СТ. Д., М. Н. В. и М. Н. Д., трите от гр. Д., *** са носители на правото на собственост върху следната реална част от ПИ *** с площ от 12 кв.м., заключена между координати на граничните точки с №№9,7,10 и 10а на представената комбинирана скица по чл. 16 ал. 3 от ЗКИР, както и че е допусната непълнота при изработването на кад. карта на с. С., отразявайки същата като част от ПИ *** по кад.карта на с. С., вместо като част от ПИ, съответстващ на парцел * в кв. ** по действащия към този момент ПУП на ***, с. С.;

4./отхвърлен е иска на Н. СТ. Д., М. Н. В. и М. Н. Д., трите от гр. Д., , ул.

*** за признаване за установено по отношение на Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, че са 2 собственици на реална част от ПИ *** с площ от 12 кв.м., заключена между координати на граничните точки с №№9,7,10 и 10а на представената комбинирана скица по чл. 16 ал. 3 от ЗКИР, както и че е допусната грешка при изработването на кад. карта на с. С., отразявайки същата като част от ПИ *** по кад.карта на с.С., вместо като част от ПИ, съответстващ на парцел * в кв. ** по действащия към този момент ПУП на ***, с. С. и е отхвърлен иска на Н. СТ. Д., М. Н. В. и М. Н. Д., трите от гр. Д., , ул. *** за осъждане на Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, да им предаде владението върху реална част от ПИ *** с площ от 12 кв.м., заключена между координати на граничните точки с №№9,7,10 и 10а на представената комбинирана скица на вещото лице и представената с исковата молба комбинирана скица по чл. 16 ал. 3 от ЗКИР,както и

5./прекратено е производството по отношение на Община Б..

Исковете срещу Държавата са били отхвърлени поради липсата на пасивна материално-правна легитимация, тъй като са направени изводи ,че се касае до застъпване на имот на ищците с предвидена улица, която не е осъществена на място, вън от горното по силата на § 7 от ПЗР на ЗМСМА, улицата е общинска собственост. Искът срещу Община Б. е счетен за недопустим, поради направено признание на иска и липсата на някакво извънсъдебно оспорване. Държавата и Община Б. не са обжалвали решението и в тези му части, същото е влязло в сила.

Въззивното производство е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по жалба рег.№ 261787/07.06.2021 год. на ЗКПУ“ С.“, ЕИК 8340243361 със седалище и адрес на управление с. С., общ. Б. срещу частта от решението на Районен съд Б., с което по отношение на кооперацията са били уважени исковете на Н. СТ. Д., М. Н. В. и М. Н. Д. по чл.54 ал.2 от ЗКИР и чл. 108 от ЗС с предмет реални части от ПИ № *** ,съответно :1./с размер от 40 кв.м. ,заключена между координатите на гранични точки с №№ 5,7 и 8 на комбинирана скица на вещото лице М. Х. – л.183 от делото, както и 2./ с размер от 77 кв. м., заключена между координатите на гранични точки с №№4,5,8,7 и 6 на комбинирана скица на вещото лице М. Х. – л.184 .

С доводи за необоснованост и постановяване на обжалвания съдебен акт в отклонение от материалния и процесуалния закон е отправено искане за 3 отмяна му и постановяване нов по същество на спора от въззивния съд за отхвърляне на исковете, респ. разгледано и уважено възражението на кооперацията за изтекла в нейна полза придобивна давност. Подадена била нередовна искова молба, съдържаща противоречиви твърдения и искания, многократно променяни в хода на делото, разглеждането на които от съда по същество съставлявало недопустимо изменение на иска в разрез с императивната норма на чл.214 от ГПК. Искът по чл. 54 ал.2 от ЗКИР бил недопустим. Заявен бил при липса на правен интерес, тъй като липсвала грешка или непълнота в кадастралната карта, която да можело да бъде поправена след провеждането му ;налице била липса на отразяване на имотите на ищците, вкл. на техния праводател по действаща кадастрална карта на населеното място, а правния спор касаел части от имотите; заявен по отношение на имотите бил и иск по чл. 108 от ЗС в противоречие с обоснования от тях правен интерес от предявения кадастрален иск. Исковете били и неоснователни. Ищците не притежавали имотите, тъй като били придобити от несобственик. Наследодателят им закупил реституирани по реда на ЗСПЗЗ в опорочена процедура земеделски имоти. Решението на ОСЗ за възстановяване на собствеността ,не съдържало подписите на членовете на службата, представено било във формата на извадка от електронен регистър, оригиналът на административния акт не се съхранявал в архива на службата, към него не била представена скица на техническата служба, процесните имоти били част от *** по плана от 1951 год. на населеното място без данни за неговата собственост. Претенцията касаела имоти ,част от един имот общ имот - стопанския двор, принадлежащ на ТКЗС ,който по аргумент на чл.10 ал.2 от ЗСПЗЗ не подлежал на възстановяване, а на основание § 12 и § 29 от ПЗР ЗСПЗЗ принадлежал на държавата. Събраните по делото писмени и гласни доказателства, сочели ,че към момента бил придобит от кооперацията по давност.

При данни, че постановеното неизгодно за въззивника му е било връчено на дата 25.05.2021 год., жалба рег.№ 261787/07.06.2021 год. е подадена в срока по чл. 259 ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.

Въззиваемата страна -Н. СТ. Д. счита жалбата за неоснователна и настоява да не бъде уважавана. Неотразяването на имотите на праводателя й в действащата кадастрална карта и презумпцията за достоверност на данните по чл. 2 от ЗКИР ,обуславяли правния интерес от заявяването на 4 кадастралния иск. Ищците се легитимират като притежатели на спорните имоти на договорно основание и считат всички доводи на въззивника за опорочаване на реституционната процедура на техния праводател по документирането и окончателното й приключване, вкл. оспорване качеството му на правоимащ по отношение урбанизирана територия за неоснователни.

Недоказано и неоснователно считат и възражението на кооперацията за придобиване по давност на процесните имоти ,доколкото са ангажирани доказателства за осъществявано владение в рамките на оградена част от имот на кооперацията , а не и върху процесните реални части от имотите на ищците, които са извън тази ограда.

Предмета на обжалване, въведен с жалба рег.№ 261787/07.06.2021 год. очертава обема на правораздавателната дейност на въззивния съд ,който дължи произнасяне по съществото на спорното материално право в частта на заявената с искова молба рег.№ 182/15.01.2020 год. претенция на Н. СТ. Д., ЕГН **********;М. Н. В. ,ЕГН ********** и М. Н. Д., ЕГН ********** ,всичките с постоянен адрес гр. Д., *** срещу ЗКПУ“ С.“, ЕИК 8340243361 със седалище и адрес на управление с. С., общ. Б..

Претенцията е основана на твърдения, че наследодателят на страните Н. В. Д. е придобил по силата на договор за продажба от 2001 год. две дворни места с площи от по 4. 120 дка и 4.190 дка ,съставляващи парцели ** и * в кв.** по регулационния план от 1996 год. на Стопанския двор на с. С., общ. Б.. Имотите не били застроявани или ограждани през годините, но данъците за тях били редовно заплащани. По повод необходимостта от снабдяване със скици за имотите през 2019 год. установили ,че те не били нанесени в кадастрална карта на населеното място, одобрена през 2003 год. в конфигурацията им към действалия застроителен и регулационен план на населеното място към момента на одобряването й през 2003 год. При съпоставяне на регулационния план на Стопанския двор на с. С. от 1996 год. и действащата кадастрална карта и кадастрални регистри ,налично било застъпване на площ от 77 кв. м. от парцел **,кв.48 и площ от 42 кв. м. от парцел *, кв.** ,които площи били заснети като част от поземлен имот с идентификатор ***

,с. С. , общ. Б., местност ***, вид собственост-частна, урбанизирана територия ,НТП За *** ,площ 20 493 кв. м., стар номер 501.757;501.1031,кв.51 парцел II и записани като собственост на ЗКПУ“ С.“, ЕИК 8340243361 със седалище и адрес на управление с. С., общ.

5

Б..

Отправили са искане за постановяване на съдебно решение, с което по отношение на ЗКПУ“ С.“, ЕИК 8340243361 със седалище и адрес на управление с. С., общ. Б. бъде признато за установено, че към момента на подаване на настоящия иск, Н. СТ. Д., ЕГН **********;М. Н. В. ,ЕГН ********** и М. Н. Д., ЕГН ********** ,всичките с постоянен адрес гр. Д., *** са собственици на реални части от ПИ *** с площ от 42 кв. м. и 77 кв. м., показани с координатни точки на приложени към исковата молба скици по чл.16 ал.3 от ЗКИР за идентичност на граници на поземлен имот, както и че е допусната грешка при изработване на кадастралната карта на с. С., общ. Б. с отразяването на тези части ,като части от имота, собственост на кооперацията ,вместо като част от поземлени имоти със самостоятелни идентификатори ,площи и граници, съответстващи на парцел * и ** в квартал ** по действалия към същия момент регулационен план на “***“ с. С..

Претенцията е оспорена от ЗКПУ“ С.“, ЕИК 8340243361 със седалище и адрес на управление с. С., общ. Б. със становище-отговор рег.№ 780/21.02.2020 год. ,подаден в срока и по реда на чл.131 от ГПК.

Кооперацията счита , че са заявени при липса на правен интерес и с нередовна искова молба недопустими искове по чл.124 ал.1 от ГПК и чл. 54 ал.2 от ЗКИР. Изразява становище и за тяхната неоснователност по съображения за придобиване на права от несъсобственик ,тъй като е опорочена процедурата по земеделската реституция на праводателя им по договор, извършена с нищожен административен акт ,необективиран на хартиен носител, неподписан от членовете на ОСЗ гр. Б., непридружен от скица и по отношение на земеделски имоти с неясен обем на площите им и които като включени в границите на урбанизирана територия/*** на ТКЗС не подлежат на възстановяване. Противопоставено е възражение за придобиване на спорните реални части от земеделски имот по силата на изтекла придобивна давност ,въз основа на осъществявано владение за времето от 26.09.1996 год. ,когато са били от кооперацията по договор и съответно включени в пределите на стопанския им двор , заграден с ограда от бетонни блокчета от момента на създаването му, непремествана и до днес.