Решение № 88 от 15.05.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. Благоевград, 15.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ОСЕМНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: София Икономова при участието на секретаря Мирела Гълъбова като разгледа докладваното от София Икономова Търговско дело № 20251200900260 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен e иск от Н. А. Н., ЕГН **********, с адрес гр.Банско, ул.“***“ № 6, чрез пълномощника си адв.Н. Р., със съдебен адрес гр.Якоруда, ул.“***“ № 85, насочен против З А Д „Алианц България“ АД, ЕИК 040293319, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“***“ № 16, представлявано от Й.К., А.А., за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 40 000.00 лв., предявена частично от пълния размер от 100 000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие настъпила смърт на брата на ищеца - Л. А. Н., при настъпило на 04.12.2020 г. в гр.Якоруда ПТП с т.а.Форд Транзит с рег.№ СВ***КТ, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 04.12.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че ищецът Н. А. Н. е брат на Л. А. Н..

Обяснява се, че на 04.12.2020 г. последният е починал при ПТП, настъпило в гр.Якоруда с т.а.Форд Транзит с рeг.№ СВ***КТ, управляван от П. Й. Ц..

Отбелязва се, че по случая е образувано ДП № 290/2020 г. по описа на РУ-Разлог, пр.пр.№ 3518/2020 г. на ОП-Благоевград.

Сочи се, че виновният водач на т.а.Форд има валидно сключена застраховка Гражданска отговорност в ответното дружество към датата на настъпване на произшествието.

В исковата молба се заявява, че в резултат на настъпилата смърт на 1 брата на ищеца, последният търпи болки и страдания. Обяснява се, че ищецът и починалия му брат са имали много силна връзка, силна привързаност, чувства на обич, подкрепа и уважение. Сочи се, че смъртта на Л. Н. е оставила трайна емоционална празнина в живота на ищеца.

Ищецът се позовава на Тълкувателно решение № 1/2016 г. на ВКС, ОСГТК, в което се приема, че правото на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на близък имат и братята и сестрите на загиналия, когато е налице особено близка връзка между тях. Обяснява се, че в случая такава връзка е била изградена, като ищецът и починалия му брат са израснали заедно, като разликата им е пет години, бивайки Л. Н. по-големия от двамата, при което той се е грижел и защитавал своя по-малък брат.

Според ищеца, поне два пъти в седмицата той се е виждал с брат си в гр.Банско или в гр.Якоруда. Подчертава се, че близките отношения между ищеца и починалия му брат намира израз и в решението на Н. Н. да даде своята стая и дела си от двора на Л. Н., тъй като го е чувствах като най – близък от общо петте си братя и сестри.

Обяснява се, че Л. Н. е помагал в земеделието на брат си, като често двамата са сядали да хапнат и пийнат и да си поговорят, като ищецът поради близостта си с Л. Н., е споделял само с него, само той го е разбирал и му е давал добри съвети и помощ. В знак на взаимност, ищецът е предоставял на брат си част от продукцията си.

Претърпените неимуществени вреди от смъртта на брат си, ищецът определя на 100 000.00 лв., от която сума в настоящето производство иска да бъдат присъдени 40 000.00 лв.

В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, в който изразява становище по основателността на предявените искове.

Ответникът признава, че за процесния т.а.Форд Транзит с рег.№ СВ***КТ има валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на настъпване на процесното произшествие.

Въпреки това, оспорва активната материална легиимация на ищеца. В тази насока се позовава на ТР № 1, постановено по тълк.д.№ 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, като заявява, че не е налице емоционална връзка между ищеца и починалия Л. Н.. В тази насока ответникът черпи аргументи както от изложеното в исковата молба, така и от събраните в наказателното производство доказателства относно социално-битовия статус и семйното положение на починалия. Подчертава се и че двамата са живели в различни населени места.

В условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме, че Н. Н. попада в кръга от близки, на които обезщетение се дължи, ответникът оспорва описания механизъм на ПТП в исковата молба и въвежда възражение за съпричиняване. Сочи се, че Л. Н. е нарушил разпоредбите на чл.108, ал.I и ал.2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), като се е движел неправилно по средата на пътното платно, в нарушение на правилото пешеходците да се 2 движат противоположно на посоката на движението на пътните превозни средства, като е бил и в опиянено състояние. Според ответника, пешеходецът се е движел попътно в лентата за движение на товарния автомобил, при наличие на прилежащ тротоар с широчина от 3.50 метра.

Отвен това се твърди, че починалият е нарушил правилата за поведение, приложими към пешеходците при пресичане на платното за движение, като доколкото в процесния пътен участък не е била обособена пешеходна пътека в непосредствена близост, той е имал право да пресече пътното платно извън определено за това място, но при стриктно спазване на изискванията на чл.113, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП, а в случая Л. Н. не се е съобразил с приближаващото се пътно превозно средство и не е предприел пресичане по най-късата и безопасна траектория. Аргументи в тази насока се черпят от възприетото в постановената в наказателното производство присъда.

Исковете се оспорват и по размер, като предявеният такъв се определя като завишен. Обръща се внимание, че на преките наследници (най-близките роднини) на починалия Л. Н. - а именно децата му К. Н.а, А. Н. и Р. Н.а, с влязло в сила на 27.06.2024 г. решение по гр.д.№ 612/2021 г., по описа на ОС Благоевград, изменено с решение на САС по гр.д.№ 1511/2022 г., както и с решение по гр.д.№ 2439/2023 г., по описа на ВКС, е присъдено обезщетение в размер на по 35 000 лева за всеки от тях. В тази връзка ответникът поддържа, че присъждането на обезщетение в размер на 40 000 лева (част от общо 100 000 лева), на ищеца, който е брат на Л. Н., би било непропорционално спрямо претърпените болки и страдания и неоснователно, като се има предвид справедливото съотношение между обезщетенията на преките наследници и другите роднини. Излагат се и аргументи, че подобен размер на обезщетението не кореспондира с доказателствата по делото.

Отделно ответникът се позовава на чл.493а, ал.4 КЗ (07.12.2018 г.), както и на липсата на влязла с сила наредба за утвърждаване на методиката по чл.493а, ал.2 КЗ. С оглед на това, ответникът твърди, че разпоредбата на § 96 от КЗ намира приложение в процесния случай, съгласно която до влизането в сила на наредбата за утвърждаване на методиката по чл. 493а, ал. 2, обезщетението за претърпени неимуществени вреди на лицата по чл.493а, ал.4 се определя в размер на 5 000 лева. В тази връзка се иска, ако съдът намери предявения иск за основателен да присъди обезщетение в размер не по-висок от 5 000 лв.

С отговора се навеждат възражения и по отношение заявения начален момент на претендираната законна лихва. В тази насока ответникът се позовава на чл.497, ал.1 от КЗ и поддържа становище, че не е изпаднал в забава. Отбелязва, че ищецът не твърди да е представил заявление за изплащане на застрахователно обезщетение пред застрахователя, поради което и лихва за забава не се дължи от датата посочена в исковата молба. А дори и да твърди, че подобно заявление е представено, то по същото не са представени необходимите документи за безспорното установяване на 3 обстоятелствата за определяне на размер на обезщетение. Освен това за лихва с начална дата 04.12.2020 г. се прави и възражение за погасяване по давност.

С оглед на това се иска от съда да отхвърли предявените искове, като присъди на ответника направените от него разноски.

В съдебно заседание ищецът се представлява от упълномощен представител, който поддържат предявените искове. Ответникът се представлява от пълномощник, който оспорва исковете.

По делото са ангажирани писмени и гласни доказателства, назначена и изслушана е съдебно-автотехническа експертиза

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От представения като писмено доказателство констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 28/2020 г. от 04.12.2020 г., е видно, че на 04.12.2020 г. около 18.30 ч. е настъпило ПТП, при което т.а.Форд Транзит с рег.

№ СВ***КТ, управляван от П. Й. Ц., е блъснал пешеходеца Л. А. Н., ЕГН ********** от гр.Якоруда, при което е причинил смърт на последния. С присъда № 13/06.03.2024 г., постановена по НОХД № 263/2022 г. по описа на ОС-Благоевград, влязла в сила на 13.03.2025 г., подсъдимият П. Й. Ц., е признат за виновен в това, че на 04.12.2020 г., около 18.25 часа, на път Н-84, в гр.Якоруда, ул. „***“, в района на сграда на „ВиК“, като правоспособен водач, категория „В“, „М“ и „АМ“, управлявайки товарен автомобил, марка и модел „Форд Транзит“, с per.№ СВ***КТ, в посока от гр.Якоруда за гр.Разлог, е нарушил правилата за движение, установени в чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП, а именно - като водач не е спазил задължението да намали скоростта си на движение от 43-44 км/ч. и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението (движещ се в лентата за движение пешеходец), в резултат на което допуснал пътно-транспортно произшествие и по непредпазливост причинил смъртта на неправилно движещия се в неговата посока и неговата лента за движение пешеходец Л. А. Н., с ЕГН **********, от гр.Якоруда, като след деянието подсъдимият е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, поради което и на основание чл.343а, ал.1, б.“б“, във вр. с чл.343, ал.1, б.”в”, пр.1, във вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК, във вр. с чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП и чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ и ал.3 от НК му е наложено наказание „пробация“.

Установява се от представеното удостоверение за съпруг/а и родствени връзки на Л. Н., че ищецът К. Н. е негов брат.

По делото не е спорно, че към датата на настъпване на процесното ПТП между ответното дружество и собственика на т.а.Форд Транзит с рег.№ СВ***КТ, е действал договор за застраховка „Гражданска отговорност. В тази насока е отразеното на л.5 от отговора на исковата молба.

4

По делото са приети като доказателства съдебни актове по дела, водени от други родственици на починалия при процесното ПТП срещу „Алианц България“ АД. В частност на децата на починалия Л. Н. - К. Л.ова Н.а, А. Л.ов Н. и Р. Л.ова Н.а, с влязло в сила на 27.06.2024 г. решение по гр.д.№ 612/2021 г. по описа на ОС-Благоевград, изменено с решение на САС по гр.д.№ 1511/2022 г. и с решение по гр.д.№ 2439/2023 г. по описа на ВКС, е присъдено обезщетение от по 35 000.00 лв. за всеки един от тях.

Като свидетели по делото са разпитани П. Н. Н., Б. Н. Н. и П. Й. Ц..

Св.Ц. е водача на т.а.Форд, който е реализирал произшествието с пешеходеца Л. Н.. В показанията си обяснява, че на 04.12.2020 г. е управлявал товарен автомобил „Форд Транзит“., като времето е било много лошо – било е мъгливо, с намалена видимост и валежи от дъжд. Движел се е с около 50 км./ч.

Според свидетеля, там, където е станал инцидента е околовръстен път, като е имало само една сграда – на водното стопанство. Ц. заявява, че на пътя е имало тротоар, но жертвата се е движела на пътното платно. На място не е имало и осветление, поради което свидетелят е забелязал пешеходеца когато го е ударил, още повече, че той не е носил и светлоотразителни дрехи.

Ц. обяснява, че автомобили и очевидци към момента на настъпване на процесното произшествие не е имало.

Ц. твърди, че когато е ударил човека и е спрял, той е бил на пътното платно. Според свидетеля, той се е обадил на тел.112 и на място са пристигнали полицаи. От тях разбрал, че с този човек това се е случвало многократно, имало е много сигнали за това, че той се движи по пътното платно.

Св.П. и Б. Н.и са синове на ищеца. В показанията си твърдят, че отношенията между техния баща и починалия Л. Н. са били доста близки.