Решение № 1607 от 15.12.2021, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1607 гр. Бургас, 15.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело № 20212120101823 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на Г. ЯНК. ЯН., ЕГН **********, адрес: гр. Бургас, ул. ...., срещу „Юробанк България” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „..., представлявано от П..Н..Д..– изпълнителен директор, Д..Б..Ш..– изпълнителен директор, М..И.. В..– прокурист. Иска се от съда да осъди ответника „Юробанк България” АД да заплати на ищеца сумата от 515 евро, представляваща надвнесени лихви по договор за ипотечен кредит, с която сума ответникът се е обогатил без основание за периода от 23.02.2019 г. – 22.01.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 16.03.2021 г. до окончателното й плащане.

Посочено е, че на 17.08.2007 г. ищецът и „Алфа банка“ АД (праводател на ответника) са сключили договор за кредит за покупка на недвижим имот № 112-51/2007 г., като банката предоставила на Я. кредит в размер на 30000 евро за покупка на имот. Според ищеца клаузите на т. 23.1 и т. 23.2 от договора са неравноправни, не отговарят на изискванията за добросъвестност и водят да значително неравновесие в отношенията между банката и потребителя и съответно са нищожни. Ищецът счита, че са налице едновременно основания по чл. 143, т. 3, т. 10, т. 12, т. 18 и т. 19 от Закона за защита на потребителите.

Всички едностранно направени от банката завишения на лихвения процент по кредита са без основание, следователно и начислените и събрани лихви в резултат на това увеличение са дадени без основание. Моли съда да уважи иска и му присъди сторените съдебноделоводни разноски.

1

Ответникът „Юробанк България” АД чрез процесуален представител е оспорил исковете. Посочено е, че ищецът е имал възможност да се откаже от договора, като върне остатъка от главницата. Изложени са фактически твърдения за изменението на лихвения процент. Същият е ясно и категорично определен за целия период на договора, страните по договора за банков кредит по взаимно съгласие са определили дължимата се възнаградителна лихва по отпуснатия кредит, както и метода за нейното изчисляване.

Поради това посочените от ищците клаузи от договора не са неравноправни, като са изложени подробни съображения за това.

Моли съда да отхвърли иска и му присъди сторените съдебно-деловодни разноски.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Между страните по делото не се спори и с определението си по чл. 146 ГПК съдът е приел за ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на 17.08.2007 г. ищецът и „Алфа банка“ АД (праводател на ответника) са сключили договор за кредит за покупка на недвижим имот № 112-51/2007 г., като банката е предоставила на Я. кредит в размер на 30000 евро за покупка на имот. Не е спорно по делото, че сумата, предоставена по заема, е усвоена. Срокът на договора бил 20 години с краен падеж 24.08.2027 г. Съгласно чл. 23.1 от договора „с подписване на договора кредитополучателят се съгласява банката да има право едностранно да променя договорения лихвен процент във всеки един от следните случаи: 1. при съществени изменения в икономическата обстановка в страната или в чужбина и/или промени в българското законодателство, които правят неизгодна за банката кредитната сделка, предмет на договора; 2. в случай на увеличение с повече от 50 % на цената на паричния ресурс, която банката заплаща за рефинансирането си на междубанковия пазар в сравнение с цената на ресурса към момента на подписване на договора“. Съгласно чл. 23.2 „с подписването на договора кредитополучателят дава своето съгласие измененията на лихвените проценти на основание чл. 23.1 и 23.2 да се отразяват едностранно от банката в погасителния план и да се считат за приложими от деня на изменение на плана. По искане на кредитополучателя банката му предоставя новия погасителен план. В случай на неприемане от страна на кредитополучателя на увеличението, изразено в писмена форма, остатъкът по кредита става предсрочно изискуем, като кредитополучателят се задължава в тридесетдневен срок, считано от датата на получаване от банката на уведомлението за неприемане на новите условия, да погаси всички дължими от него на основание настоящия договор суми“. Не се спори между страните, че банката едностранно е променяла лихвения процент по кредита.

С решение по гр. д. № 1643/2019 г. на БРС, влязло в сила на 03.02.2021 г., „Юробанк България“ АД е осъдено да плати на Г. ЯНК. ЯН. сумата 1600 евро платени без основание лихви по процесния договор за периода от 22.02.2014 г. до 22.02.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба на 22.02.2019 г. до окончателното й плащане.

2

Видно от заключението на вещото лице, което съдът изцяло кредитира като обосновано и компетентно дадено, размерът на дължимата договорна лихва по договора за исковия период – от 23.02.2019 г. до 22.02.2021 г., е в размер от 722,50 евро. Лихвата е формирана съгласно установената в т. 14 от договора формула в размер на 12-месечния Юрибор плюс надбавка 2,5 % годишно. Вещото лице е установило, че приложимият лихвен процент за 2018 г. е 2,314 %, за 2019 г. – 2,381 %, за 2020 г. – 2,26 %, за 2021 г. – 2,001 %.

Банката обаче е прилагала лихвен процент, сумирайки 12-месечния Юрибор с надбавка 4,1 % годишно, считано от 2010 г. Съгласно предоставения от ответника погасителен план размерът на действително начислените лихви от банката за този период е в размер на 1223,52 евро, като разликата е в размер на 501,02 евро. Общият размер на платените от Я. лихви за исковия период е 999,84 евро, в това число и платени лихви по просрочени анюитетни вноски с падежи 24.11.2018 г., 24.12.2018 г. и 24.01.2019 г. в размер на общо 13,81 евро. Съгласно договореното от страните наказателната надбавка следва да е в размер на 8,01 евро, като разликата е в размер на 5,80 евро.

Вещото лице е посочило, че на 07.06.2021 г. банката е извършила сторниране на всички начисления и погасявания за главници и лихви, извършени по сделката за периода 26.02.20219 г. – 07.06.2021 г., като е взела предвид постановеното по гр. д. № 1643/2019 г. на БРС решение. Кредитът е обработен година по година съгласно нововъведените лихви, като лихвеният процент е променен на 2,5 %. Възстановен е първоначалният погасителен план при лихва, уговорена в договора, а именно сбор от 12месечния Юрибор плюс надбавка 2,5 % годишно. Процесуалният представител на ищеца е признал, че надвнесените лихви за процесния период са възстановени и е погасена главница по кредита.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и възражението по чл. 26 ЗЗД за основателни.

Страните по делото не спорят, че между Г.Я. и „Алфа банк“ е сключен договор за ипотечен кредит. Спорно е обстоятелството дали разпоредбите на чл. 23.1 и 23.2 от договора са неравноправни по отношение на потребител я поради противоречие на чл. 143 ЗЗП и дали са нищожни на това основание.

Съдът намира доводите на ищците за неравноправност на посочените клаузи от договора за основателни.

Разпоредбата на § 13 ДР на ЗЗП дава следната дефиниция на понятието „потребител”: „всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност”, а в т. 12 е посочено, че „финансова услуга е всяка услуга, свързана с дейността на кредитни институции, застрахователни компании и инвестиционни фирми, като отпускане на кредит, в т.ч. потребителски кредит или кредит, обезпечен с ипотека” – т.е. кредитите, обезпечени с ипотека, какъвто е настоящият, се включват в обхвата на приложното поле на ЗЗП. Ето защо съдът намира, че ищците са потребители по 3 смисъла на дефинициите, дадени в ЗЗП, на банкова услуга на основание сключените с ответника договори за кредит. Качеството на ищците на потребители в широк смисъл определя иска им като иск на потребител.

Посочените разпоредби от договора касаят възможността за едностранна корекция на годишния лихвен процент за кредитите чрез промяна на действащия базов лихвен процент, обявен от банката и определен едностранно, който не подлежи на договоряне, като решението за размера на изменението е поставено изцяло в избор на банката. Не са посочени в договора никакви критерии, водещи банката при извършване на корекциите в размера на лихвите, не е предвидено и уведомяване на кредитополучателя при такова изменение. Текстът на разпоредбата на чл. 143 ЗЗП дава изрична дефиниция на понятието неравноправна клауза, като в т.

3 е посочено, че такава е тази, която поставя изпълнението на задълженията на търговеца или доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля. В настоящия случай в посочените уговорки в договора е посочено, че промяната на базовия лихвен процент на банката е поставена изцяло от неговата воля, определя се от неясни за кредитополучателите критерии и освен това в самия договор е посочено, че той не подлежи на договаряне с кредитополучателя, а промените стават автоматично задължителни за страните.

Промяната става само по воля на банката по неясни критерии и ищецът не е имал възможност предварително да обсъди промените с ответника. Това е признато и в самия договор, в който е посочено, че БЛП не подлежи на договаряне с кредитополучателя, като той има право при несъгласие да се откаже от договора и да погаси предсрочно кредита. Банката следваше да докаже, че оспорените клаузи не са били предварително подготвени и че ищецът е имал възможност предварително да ги обсъди с ответника. Такова доказване не се проведе по делото. Видно от целия смисъл на представения договор е, че банката поставя условия за предоставяне на кредит, които не подлежат на договаряне. Освен по смисъла на т. 3, клаузите са неравноправни и по смисъла на т. 10 от разпоредбата на чл. 143 ЗЗП. Такава е тази, която позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание. В случая посочените клаузи съдържат именно предпоставките на посочената разпоредба. В договора отсъстват каквито и да е фиксирани условия и показатели, които да са налице, за да обуславят правото на банката да промени лихвения процент. Т.е. потребителят не е наясно на първо място с критериите, по които банката определя базовия лихвен процент, освен това е в изненада за размера на погасителната вноска, която дължи на банката за настоящия месец. Поемането едностранно на всички рискове и вреди поставя длъжника по кредита в изключително неравностойно положение. Предоставянето на възможността за едностранно изменение изцяло в полза на едната страна по договора и то на непосочени в съглашението критерии поставя в изключително неравноправно положение потребителя и противоречи на добрите нрави.

Клаузите са неравноправни и по смисъла на чл. 146. ал. 2 ЗЗП, тъй като те не са индивидуално договорени, както и по смисъла на чл. 3 от Директива 93/13 ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, съгласно който в случаите, когато дадена договорна клауза не е индивидуално договорена, се счита за неравноправна, когато въпреки изискването за добросъвестност, тя създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора.

Доколкото посочените клаузи от договора са неравноправни, същите противоречат на действащи норми и по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД се явяват нищожни.

Видно от заключението на вещото лице Л. за процесния период ищецът е надплатил по договора за кредит сумата от 506,82 евро, от които 501,02 евро договорна лихва и 5,80 евро лихва за просрочие. След като ищецът е бил задължен да заплаща исковите суми въз основа на нищожни клаузи, то на същия следва да се възстанови сумата, 4 която е внесена въз основа на тези норми, на отпаднало правно основание.