Решение № 93 от 27.10.2021, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. П., 27.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Александър Люб. Александров

Членове:

Ирина Ат. Джунева

Кристина Л. Пунтева при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова в присъствието на прокурора Стоян Божинов Пешев (ОП-П.) като разгледа докладваното от Александър Люб. Александров Въззивно наказателно дело от общ характер № 20215200600359 по описа за 2021 година

С присъда № 260015 от 10.03.2021г., постановена по НОХД № 1701/19г. на РС – П. е постановено следното :

Признава подсъдимата Н. М. Я. от с. Г., обл. П., за виновна в това, че на 28.05.2018 г. в гр. П., пред Районен съд- П. по НЧХД№ 159/2018 г., в съдебно заседание, устно в качеството си на свидетел, съзнателно е потвърдила неистина, а именно, че на 19.11.2017 г. около 16.00 часа се е намирала на улица „В“ пред №20 в с. Г., обл. П., като с нея са били А.С. и К.З., а също така, че е чула думите „************“ отправени към К. С., както и че последният отговорил „Ти на кой викаш ****“, поради което и на осн. чл.

290, ал.1 от НК, във връзка с чл. 54 от НК я осъжда на пет месеца лишаване от свобода.

На основание чл. 66, ал.1 от НК отлага изтърпяването на наказанието за изпитателен срок от три години.

Признава подсъдимата КР. СТ. З. от с. Г., за виновна в това, че на 22.03.2018 г. в гр. П., пред Районен съд- П. по НЧХД№ 159/2018 г., в съдебно заседание, устно в качеството си на свидетел, съзнателно е потвърдила неистина, а именно, че на 19.11.2017 г. около 16.00 часа се е намирала на улица „В“ пред № 20 в с. Г., обл. П., като с нея са били А.С. и Н.Я., а също 1 така, че е чула думите казани от К. С. :“Ти на кой викаш ****“, поради което и на осн. чл. 290, ал.1 от НК, във връзка с чл. 54 от НК я осъжда на пет месеца лишаване от свобода.

На основание чл. 66, ал.1 от НК отлага изтърпяването на наказанието за изпитателен срок от три години.

Признава подсъдимия АЛ. К. С. от с. Г., за виновен в това, че на 22.03.2018 г. в гр. П., пред Районен съд- П. по НЧХД№ 159/2018 г., в съдебно заседание, устно в качеството си на свидетел, съзнателно е потвърдил неистина, а именно,че на 19.11.2017г. около 16.00 часа се е намирал на улица „В“ пред № 20 в с. Г., обл. П., като с него са били К.З. и Н.Я., а също така, че е чул думите „****“ казани от страна на К. К. към К. С. и тези изречени от К.

С. :“Ти на кой казваш ****“, поради което и на осн. чл. 290, ал.1 от НК, във връзка с чл. 54 от НК го осъжда на шест месеца лишаване от свобода.

На основание чл. 66, ал.1 от НК отлага изтърпяването на наказанието за изпитателен срок от три години.

Признава подсъдимия Г. ИВ. СТ. от с. Г., за виновен в това, че на 22.03.2018 г. в гр. П., пред Районен съд- П. по НЧХД№ 159/2018 г., в съдебно заседание, устно в качеството си на свидетел, съзнателно е потвърдил неистина, а именно,че на 19.11.2017г за времето около 12.00-14.00 часа се намирал на улица „В“ заедно с К. С., че по същото време на ул. „В“ в с. Г., обл. П. се намирали К.З. и А.С., а също така, че е чул думите изречени от К.

С.:“На кой казваш ти ****“, поради което и на осн.чл.290, ал.1 oт НК, във връзка с чл. 54 от НК го осъжда на шест месеца лишаване от свобода.

На основание чл. 66, ал.1 от НК отлага изтърпяването на наказанието за изпитателен срок от три години.

Против така постановената присъда е постъпила жалба от подсъдимата К.З., чрез нейният защитник адв. П.. Поддържа се, че присъдата е необоснована. Съдът неправилно дал вяра на показанията на обвинението.

Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова такава, с която подсъдимата З. да бъде призната за невиновна.

Присъдата се обжалва и от защитника на четиримата подсъдими Я., З., С. и С.. Излагат се оплаквания за незаконосъобразност на осъдителната присъда, както и за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, състоящи се в превратно тълкуване на събраните доказателства.

Последното, от своя страна, довело до неправилно приложение на материалния закон, разпоредбата на чл. 290 ал. 1 от НК.

В съдебно заседание защитникът на четиримата подсъдими, адв. К., поддържа подадената жалба, както и релевираните със същата отменителни основания, като ги конкретизира и развива.

Поддържа, че казаното от подсъдимите, в качеството им на свидетели по НЧХД № 159/18г., било неотносимо към предмета на доказване по същото 2 и поради това несъставомерно по чл. 290 ал. 1 от НК.

Районният съд бил изложил неотносим довод да не възприеме заключението на техническата експертиза, свързан с номерация на парцели по плана на с. Г., обсъждайки верността на твърденията на подс. Г.С..

Същевременно, за да не кредитира показанията на свид. Д., съдът дал вяра на същото заключение.

Районният съд незаконосъобразно се позовал на сключено споразумение с прокурора от страна на подс. К. С., където се признал за виновен в отправяне на закана с убийство, за да направи извода, че същият не казал истината, като свидетел по НЧХД № 159/18г. В тази връзка защитникът развива тезата за недопустимост на използването на „сходни факти“ за доказване на инкриминираните такива по настоящето дело.

Поддържа, че не следва да се приема доводът на съда, че свид. К. бил късно посочен, като основание да не се кредитират показанията му. Същият свидетел не бил и заинтересован.

Свидетелят А. К. по НЧХД № 159/18г. четери пъти бил заявил, че Г. С.а се намирала в бащиния си дом /къща/. На тези изявления не реагирали, нито тъжителката там С.а, нито нейният повереник. Впоследствие повереникът довел свид. К. С., който се поправил и заявил, че бил сгрешил при предходния си разпит и всъщност Г. С.а се намирала в къщата на К. С..

Защитникът поддържа, че в показанията си К. К. пред първоинстанционния съд заявил, че тези трима от подсъдимите по настоящето дело не били там, тъй като след 40 минути бил срещнал пак в същото село Г. А.С. и приятелката му. Това, че го е видял на друго място, на няколкостотин метра след 40 минути, не можело да бъде довод , поради което защитникът пледира казаното да се възприеме в подкрепа на твърдението на К. К., че А.С. не е бил там.

Прокурорът оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на оправдателната присъда. Поддържа, че същата е обоснована и законосъобразна.

Пазарджишкият окръжен съд провери правилността на обжалваната присъда във връзка с доводите на страните, доказателствата по делото и служебно на основание чл. 314 от НПК.

Фактите по делото.

За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

Свидетелите К. С. и Г. С.а били съпрузи до 19.01.2017г., когато бракът им бил прекратен с Решение на Районен съд П..

След развода и двамата продължили да живеят в с.Г., като С.а ползвала бившето семейно жилище - къща на ул.„В“ № 20. Същото й било 3 предоставено за ползване от PC П..

К. С. живеел в семейна къща, дарена му от неговите родители, която се намирала в близост до жилището, ползвано от С.а.

Отношенията между бившите съпрузи били влошени, а конфликтът между тях се задълбочил още повече, когато С. заживял на семейни начала с подсъдимата Н.Я..

На 19.11.2017г., около 16.00 часа, свидетелката С.а била в дома си, а на гости при нея била нейната майка Е.З.. Двете чули, че на улицата възникнал словесен конфликт. Разпознали по гласа К. С.. Чули, че същият отправял закани към някого и псувал.

Поради изключително негативното отношение на свидетелката С.а към бившия й съпруг, тя се насочила към прозореца с цел да го затвори и да не слуша отправяните нецензурни думи. При това ясно възприела, виждайки и чувайки, че свидетелят К. С. се обадил по телефона на сина им, подсъдимия А.С., като му казвал, че трябва да дойде бързо, тъй като имал проблеми. В този момент на улицата се намирали свидетелите А. К., К. К. и трети непознат за нея мъж, за когото по-късно разбрала, че бил свидетелят В.П..

Свидетелят К. С. от своя страна също забелязал бившата си съпруга и отправил към нея нецензурни думи, псувни и закани, Същите били възприети от свидетелката С.а и намиращите се на мястото свидетели К. К., А. К. и В.П..

Малко по-късно свидетелите К. К. и В.П. отпътували с лек автомобил от с.Г. към гр. К.. По пътя двамата срещнали подсъдимия А.С., който управлявал лек автомобил с висока скорост.

По повод на изречените от С. обиди, свидетелката Г. С.а подала тъжба в PC П..

По тъжбата било образувано НЧХД № 159/2018г. по описа на PC П.. В хода на същото, като свидетели от страна на К. С., с твърдения, че присъствали на мястото, били посочени подсъдимите Н.Я., К.З., Г.С. и А.С..

Свидетелят К. С. твърдял, че на 19.11.2017 г. единственият конфликт бил между него и свидетеля К. К., като при този конфликт свидетеля К. го нарекъл „****“, а К. С. му отвърнал с думите: „Ти на кой викаш ****“.

На 22.03.2018г. в Районен съд П. се провело публично съдебно заседание по НЧХД №159/2018г. с председател съдия Д.Б.. При снемане на самоличността, в качеството на свидетели, подсъдимите С., З. и С. били предупреден от председателя на съдебния състав за наказателната отговорност по чл. 290 от НК. В хода на даване на показания, на подсъдимите С., З. и С. били зададени въпроси относно това къде са се намирали по време на възникналия на 19.11.2017 г. конфликт и какво са възприели.

4

Подсъдимият Г.С., в качеството на свидетел, заявил, че на 19.11.2017г., за времето около 12.00-14.00 часа, се е намирал на ул. “В“ в с. Г. заедно с К.

С., че по същото време там се намирали К.З. и А.С., а също така, че е чул думите, изречени от К. С.: „На кой казваш ти ****?“.

Подсъдимата К.З., в качеството на свидетел, заявила, че на 19.11.2017г., около 16.00 часа, се намирала на ул.“В“ в с.Г., като с нея са били А.С. и Н.Я., а също така, че е чула думите, казани от К. С.: „Ти на кой викаш ****?“.

Подсъдимият А.С., в качеството на свидетел заявил, че на 19.11.2017 г., около 16.00 часа, се е намирал на ул.“В“ в с.Г., като с него били К.З. и Н.Я., а също така, че е чул думите „****“, казани от страна на К. К. към К. С., и думите, изречени от изречени от К. С.: „Ти на кой казваш ****?“.

По този начин тримата обвиняеми заявили, че ясно са възприемали действията и чували думите на К. С., тъй като подсъдимите З. и С. се намирали непосредствено до К. С., а подсъдимият С. пък от своя страна се намирал на съседна улица и имал видимост към мястото на случващото.

На 28.05.2018г., в открито съдебно заседание по НЧХД № 159/2018г. по описа на Районен съд П., като свидетел се явила подсъдимата Н.Я.. В показанията си, подсъдимата Н.Я. твърдяла, че на 19.11.2017г., около 16.00 часа, се намирала на ул. “В“ в с. Г., като с нея са били А.С. и К.З., а също така, че е чула думите „****, ей го тоя ****“, отправени към К. С., както и че последният отговорил „Ти на кой викаш ****“.

Тази фактическа обстановка районният съд възприел от обясненията на подсъдимите Г.С. и А.С., показанията на свидетелите К. К., А. К., А.С., К. С., Ц. А.ов, Х.И., В.П., Г. С.а, Л.Д., И. К., Й.П., дадени на съдебното следствие, показанията на свидетелите В.П., Г. С.а, депозирани на досъдебното производство пред съдия и прочетени по реда на чл. 281, ал. 5 във връзка с ал.

1, т. 1 и т. 2 от НПК, проведените по реда на чл. 143 от НПК, очни ставки между свидетелите К. К. и К. С., между свидетелката Г. С.а и подсъдимия А.С., заключението на техническата експертиза, както и писмените доказателства приложени по делото.

Неоснователно е оплакването в жалбата за необоснованост на първоинстанционния съдебен акт. Изводите на съда по фактите се подкрепят, при това убедително, от събраните доказателства.

Не може да бъде споделено и оплакването за превратно тълкуване на доказателствата. Районният съд е изложил подробно съображенията си защо приема част от свидетелските показания, а други отхвърля. Спазено е изискването на чл. 305 ал. 3 изречение второ от НПК.

За главния факт, предмет на доказване по делото, са били налични две групи свидетели. От една страна, освен обясненията на подсъдимите, са показанията на свидетелите К. С., Л.Д. и И. К., подкрепящи защитната теза, а 5 от друга са свидетелите Г. С.а, А. К., К. К. и Венцислав Пенков, чиито показания са в подкрепа на обвинителната теза.