Решение № 4531 от 12.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4531 гр. София, 12.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА при участието на секретаря ИВЕЛИНА М. ТОЧЕВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА Административно наказателно дело № 20251110208062 по описа за 2025 година

Производството е разгледано по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания.

1. ДОВОДИ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:

Производството е образувано по жалбата на „***“ ООД с *** със седалище и адрес на управление в гр. ***, представлявано от управителя Е.И.О., по силата на чл. 61, ал. 2, т. 1 от Закона за административните нарушения и наказания с пълномощник адвокат Х. Г. К. от Софийската адвокатска колегия срещу Наказателно постановление №42-0012660, издадено на 27. III. 2025 година от Г.Л.Н., началник на Софийския областен отдел на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ с ЕИК по *** със седалище и адрес на управление в гр. София на ул. „Витиня“ №1.

Жалбоподателят оспорва процесното постановление. Навежда доводи за неговата неправилност и незаконосъобразно издаване в нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Твърдяното нарушение не било достатъчно конкретно и ясно описано в акта за установяване на административно нарушение, както и в издаденото въз основа на него наказателно постановление. В наказателното постановление бил изписан неправилно единният идентификационен код на дружеството жалбоподател, както и името на представителката му. Мястото на извършването на нарушението и мястото на установяването му не били ясно описани и разграничени. Не било посочено недвусмислено коя дата административнонаказващият орган счита за дата на извършване на нарушението – дата на натоварването или датата на измерване на теглото. От актът за установяване на административно нарушение не можело да се направи категоричен извод дали формата на 1 изпълнителното деяние е извършителство или допустителство.

Представител на жалбоподателя не се явява в открито съдебно заседание. Явява се пълномощникът адвокат Х. Г. К. от Софийската адвокатска колегия, който поддържа жалбата. Прави искане съдът да отмени процесното наказателно постановление. Претендира разноски.

Процесуален представител на въззиваемата страна не се явява в открито съдебно заседание. Представено е становище още с изпращане на жалбата в съда. Направено е искане за намаляване на адвокатския хонорар, ако надвишава минималния.

2. КАТО СЕ ПРЕЦЕНИ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА ПООТДЕЛНО И

В ТЯХНАТА СЪВКУПНОСТ И ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ СЪДЪТ ПРИЕ

СЛЕДНОТО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

1. По извършването на административното нарушение, за което е издадено процесното наказателно постановление:

На 06. VIII. 2024 година в 15 02 часа и в 16 42 часа „***“ ЕООД извършва измервания на превозно средство с регистрационен №BG *** с водач Е.Н.. При проверката е установено, че автомобилът превозва пшеница с товародател – търговското дружество – жалбоподател.

При първото измерване е установено брутно тегло от 53 980.00 кг, а при второто – 53 240.00 кг. Съдът установява обстоятелството от представени по делото кантарни бележки. „***“ ЕООД уведомява за случая главна дирекция „Автомобилна инспекция“ към изпълнителната агенция „Автомобилна администрация“ с писмо.

На 20. IX. 2024 година Главният директор на главна дирекция „Автомобилна инспекция“ изпраща до административнонаказващия орган представена по делото писмо, с което го уведомява за сведенията, получени от „***“ ЕООД.

На 24. X. 2024 година свидетелят Д.Г.Ц. с ЕГН********** извършва в присъствието на свидетеля Б.В.Д. с ЕГН********** проверка по документи. Приема, че измереното превозно средство, натоварено от търговското дружество – жалбоподател е с максимално допустима маса от 40 000.00 кг според свидетелството за регистрацията си и така стига до извод, че при измерването същото е било претоварено.

Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от събраните по делото: писмени доказателства: кантарни бележки; писмо на главния директор на главна дирекция „Автомобилна инспекция“ до административнонаказващия орган; заповеди, от които се установява компетентността на актосъставителя и наказващия орган, както и длъжностна характеристика; известие; акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление, както и показанията на разпитаните по делото свидетели.

2

Приобщените по делото доказателства са последователни, еднопосочни и безпротиворечиви, като тълкувани в своята пълнота и взаимовръзка, сочат на възприетата от съда фактическа обстановка. Същата не се оспорва и от жалбоподателя.

2. По издаването на процесното наказателно постановление:

Административнонаказателното производство против жалбоподателя започва на 24.

Х. 2024 година със съставяне на акта за установяване на административно нарушение от свидетеля Д.Г.Ц. с ЕГН**********, заемащ длъжността старши инспектор в Софийския областен отдел „Автомобилна администрация“ на изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, в присъствието на свидетеля Б.В.Д. с ЕГН**********.

Актът е надлежно предявен и връчен на представителка на жалбоподателя в деня на съставянето. Правото си по чл. 44, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания – представяне на писмени възражения пред административно-наказващия орган не е упражнено в законоустановения срок.

Въз основа на установеното в акта, Началникът на Софийския областен отдел „Автомобилна администрация“ на изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, компетентно длъжностно лице по силата на представените по делото заповеди, издава процесното наказателно постановление, в което възпроизвежда изцяло описаната в акта фактическа обстановка и налага на жалбоподателя административно наказание имуществена санкция в размер на 5 000.00 лева на основание чл. 98б, т. 3 от Закона за автомобилните превози за нарушение на чл. 56, ал. 2, предложение I от същия закон.

3. ОТ ПРАВНА СТРАНА СЪДЪТ ПРИЕ, ЧЕ:

1. По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва наказателното постановление и в срока по чл. 59, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания: наказателното постановление е връчено на жалбоподателя най-рано на 07. IV. 2025 година, а жалбата e подадена в съда на 22. IV. 2025 година (първи работен ден след неприсъствения 21. IV. 2025 година).

Ето защо, подадената жалба се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

2. По основателността на жалбата:

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от териториални и материално компетентни органи, съгласно представените заповеди, в кръга на техните функции.

За да се произнесе спазването на срока по чл. 34, ал. 1 изречение II, предложение I от Закона за административните нарушения и наказания, съдът взе предвид, че според посочената разпоредба административнонаказателното производство не се образува, ако не е съставен акт в тримесечен срок от откриване на нарушителя. Спазването на сроковете по чл.

34 от Закона за административните нарушения и наказания е условие за провеждането на 3 административнонаказателната политика на държавата, по отношение на субекти, на които се ангажира административно наказателната отговорност. Срокът започва да тече с откриването на нарушителя. Това е моментът, в който необходимите за това материали и/или информация са налични в съответната администрация, защото оттогава фактически и юридически съществува възможност овластеният орган да определи субекта на нарушение, времето и мястото на извършването му, ведно със съществените му признаци от обективна и субективна страна по определен състав.

Съдът приема, че посочените условия са били изпълнени едва с получаването на писмото на писмо на главния директор на главна дирекция „Автомобилна инспекция“ до административнонаказващия орган. Едва от него е станало известно на административнонаказващия орган, че именно жалбоподателят е допуснал претоварване на моторното превозно средство. Данни за извършването на нарушението, следователно, са могли да се съберат единствено с преглеждането на документите от свидетеля Д.Г.Ц. с ЕГН********** в деня на издаването на акта за установяване на административно нарушение.

Водим от изложеното, съдът счита, че срокът по чл. 34, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания е спазен.

Съдът намира обаче, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени по тежест нарушения на процесуалните правила при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице до степен да не може да разбере кога, къде и какво нарушение е извършило.

Според разпоредбата на чл. 56, ал. 2, предложение I от Закона за автомобилните превози товародателят е длъжен да не допуска масата на натовареното пътно превозно средство да надвишава допустимата максимална маса, отразена в свидетелството му за регистрация.

Доколкото нарушението според процесния акт за установяване на административно нарушение и наказателното постановление е осъществено чрез бездействие, същото следва да се приеме за осъществено там, където е следвало да бъде извършено самото законово дължимо действие. В тази връзка е и практиката на Върховния касационен съд, според която нарушенията, извършени чрез бездействие от юридически лица следва да се считат за извършени по тяхното седалище. В такъв смисъл е и Определение №3, постановено на 08. I.

2020 година от I отделение на Наказателната колегия на Върховния касационен съд на Република България по частно наказателно дело №1205 по описа за 2019 година.

Седалището и адресът на управление на дружеството - жалбоподател е в гр. ***. Съгласно свидетелските показания надвишеността на масата на пътното превозно средство е установено на територията на град *** и е измерено от порт ***. Т. е. нарушението по чл.

56, ал. 2, предложение I от Закона за автомобилните превози е извършено в гр. ***, а не по мястото на извършване на проверката в гр. София на ул. „Витиня“ №1.

4

Мястото на проверката и мястото на нарушението, както и датата на проверката и датата на нарушението са различни и не съвпадат съгласно изискванията на чл. 42, ал. 1, т. т.

3 и 4 от Закона за административните нарушения и наказания във връзка с чл. 57, ал. 1, т. 3 от същия закон. Налице са допуснати абсолютни процесуални нарушения в издадените акт и постановление, като актосъставителят и наказващият орган са обединили датите на проверката и нарушението и местата на проверката и нарушението като общи реквизити, без да са били изрично отграничени и очертани в тях. Посочените нередовности се явяват съществени процесуални нарушения, тъй като ограничават правото на наказаното лице да разбере къде се твърди да е извършено нарушението, за да организира адекватно своята защита.

Съдът намира за нужно да посочи, че разпоредбите на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от Закона за административните нарушения и наказания изискват да бъде извършено точно, ясно и прецизно описание на твърдяното нарушение в двата процесуални документа, като се посочи недвусмислено мястото на нарушението. Липсата на точно конкретно място на нарушението или погрешното му определяне е съществено процесуално нарушение, което ограничава правото на защита на наказаното лице и съответно препятства съда в извършването на контролните му правомощия. Мястото на извършване на деянието е съществен негов елемент от обективна страна, обуславящ пространствените рамки на обвинението. Същият пряко кореспондира както с факта на извършеното нарушение, така и с компетентността на органите по неговото установяване, санкциониране и упражняване на последващ контрол за законосъобразност върху така извършената санкционна дейност.

Недопустимо се явява неговото извеждане въз основа на анализ на доказателствата в противоречие с изрично определеното място на нарушението в акта и постановлението. С оглед на това, погрешното попълване на този реквизит в съдържанието на акта за установяване на административно нарушение, изводимо от разпоредбата на чл. 42, т. 3, предложение II от Закона за административните нарушения и наказания и в съдържанието на наказателното постановление, изводимо от чл. 57, т. 5, предложение III от същия закон, както в правната теория, така и в съдебната практика се приема за съществено нарушение на процесуалните правила от категорията на формалните, доколкото винаги води до неяснота относно обвинителната теза.