Определение № 940 от 23.06.2025, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 940 гр. Велико Търново, 23.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Еманоел Вардаров

ЛЮБКА МИЛКОВА като разгледа докладваното от ЛЮБКА МИЛКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20254100500531 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.278 ал.1 вр. чл.248 ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, с ЕИК 203508899, чрез пълномощник ЮК С., против Определение №131/24.03.2025г., постановено по Гр.д.

№764/2024г. по описа на РС – Свищов, с което е оставена без уважение молбата по чл.248 ГПК от „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, чрез пълномощник ЮК С., против Решение №26/19.02.2025г. по гр.д.№764/2024г. в частта за разноските, с която се иска намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА на адв.Д. М. от 480лв. на 240лв., като са развити оплаквания за неправилност и незаконосъобразност. Твърди се, че първоинстанционният съд изобщо не е взел предвид наведените от жалбоподателя доводи, на базата на които същият счита, че следва да бъде намалено адвокатското възнаграждение.

Счита, че определеното по реда на чл.38 ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение от 480лв. с вкл.

ДДС на пълномощника на ищеца е прекомерно, с оглед ниската правна и фактическа сложност на делото, както и положения от адвоката труд, по развити доводи, идентични с наведените в молбата по чл.248 ал.1 ГПК. Моли съда, да постанови определение, с което отмени обжалваното първоинстанционно такова, вместо което постанови друго, с което измени първоинстанционното решение в частта на присъдените разноски по чл.38 ал.2 ЗА за адвокатско възнаграждение в полза на пълномощника на ищеца, като го намали от 480лв. на 240лв.

В срока по чл.276 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на частната жалба от адв.Д. В.

М. от АК – Пловдив, с който оспорва същата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена по развити доводи.

Въззивният съд, след като разгледа частната жалба и съобрази данните по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по Гр.д.№764/2024г. по описа на РС - Свищов е образувано по предявен от ищеца В. М. Б., чрез пълномощник адв.Д. М., против ответника „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, с ЕИК 203508899, осъдителен иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД с цена от 200лв., ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата от ИМ до окончателното изплащане, уважен изцяло с необжалвано от страните и влязло в сила в тази му част Решение №26/19.02.2025г., с което ответникът „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД е осъден на основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗА да заплати на пълномощника на ищеца – адв.Д. В. М. сумата от 480лв. с вкл. ДДС адвокатско възнаграждение. С подадена в срок молба по чл.248 ал.1 1

ГПК ответникът е поискал изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските, присъдени по чл.38 ал.2 ЗА за адвокатско възнаграждение, като същото бъде намалено от 480лв. с вкл.ДДС на 240лв. с ДДС, поради прекомерност, с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото и положения от адвоката труд. Посочил е с предявената молба по чл.248 ГПК, идентично с доводите в настоящата частна жалба, че по искът, предмет на делото, е формирана трайна съдебна практика, по делото е проведено едно ОСЗ, като не са разпитвани свидетели, не е назначавана експертиза, не са ангажирани други доказателства, а трудът на упълномощения по реда на чл.38 ал.1 т.2 ЗА адвокат на ищеца се свежда до депозиране на бланкетна ИМ, част от голям брой заведени еднотипни дела срещу ответника, и подаване на писмено становище, преповтарящо доводите в ИМ, като не е взел лично участие в проведеното едно ОСЗ в първоинстанционното производство.

С подаден в срока по чл.248 ал.2 ГПК писмен отговор на молбата по чл.248 ал.1 ГПК адв.Д.

М. е оспорил същата като неоснователна по развити доводи.

С обжалваното Определение №131/24.03.2025г., постановено по Гр.д.№764/2024г. по описа на РС – Свищов, първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата по чл.248 ГПК от „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, чрез пълномощник ЮК С., против Решение №26/19.02.2025г. по гр.д.№764/2024г. в частта за разноските, с която се иска намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от ЗА на адв.Д. М. от 480лв. с вкл. ДДС, на 240лв.

За да постанови този правораздавателен резултат, РС е посочил, че определеното по реда на чл.38 ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение в полза на адв.Д. М. е в минимален размер, визиран в чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, съобразен е с фактическата и правна сложност на делото, с извършения от адвоката труд, и няма основание да се коригира.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Частната жалба изхожда от активно процесуално легитимирана страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт и в рамките на преклузивният за това срок, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена.

Въззивният съд счита, че, противно на оплакванията в частната жалба, присъденото от първоинстанционният съд в полза на пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 480лв. с вкл. ДДС, съвпадащо с минималният размер, визиран в чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, не е прекомерно по смисъла на чл.78 ал.5 ГПК, съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото и положения от адвоката труд, поради което не са налице основания за изменение по реда на чл.248 ал.1 ГПК на първоинстанционното решение в частта за разноските, предвид което частната жалба е неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена.

Първоинстанционното дело с предмет осъдителен иск за неоснователно обогатяване с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД с цена от 200лв. е с ниска фактическа и правна сложност, по който е формирана съдебна практика, пълномощникът на ищеца е подал, макар и бланкетна, правно аргументирана ИМ, делото е разгледано и приключило в рамките на проведено едно ОСЗ в отсъствие на ищеца и пълномощника му, в което са събрани само писмени доказателства, като от адв.Д. М. е подадено преди първо ОСЗ писмено становище с допълнително наведени доводи, извън изложените в ИМ. Въззивният съд, след като прецени действителната фактическа и правна сложност на първоинстанционното дело, с оглед на въведените в спора факти и изложените въз основа на тях правни твърдения, както и процесуалните усилия на осъществената от адв.Д. М. защита на ищеца, намира, че присъденото с първоинстанционното решение в частта за разноските по реда на чл.38 ал.2 ЗА в полза на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение от 480лв. с вкл. ДДС, съвпадащо по размер с минималния такъв, визиран в чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, при съобразяване, че минималните възнаграждения по Наредба №1/09.07.2004г. са ориентир за цената на адвокатския труд, е справедливо и обосновано, и в този смисъл не е прекомерно и не следва да бъде редуцирано в посока намаляване. Действително, с оглед постановеното Решение от 25.01.2024г. на СЕС 2 по дело С-438/22, на което се позовава и частния жалбоподател, с което е прието, че НМРАВ противоречи на чл.101 §1 ДФЕС във връзка с чл.4 §3 ДЕС, определените с нея минимални размери на адвокатските възнаграждения не обвързват съда в правомощието да присъди разноски за възнаграждение, вкл. и по реда на чл.38 ал.2 ЗА, в размер, по – нисък от определения с тази наредба, но в конкретният случай въззивният съд счита, че определеното от първостепенният съд по реда на чл.38 ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение от 480лв. с вкл.

ДДС в полза на процесуалния представител на ищеца съответства на действителната фактическа и правна сложност на делото и на осъществените усилия на защитата на ищеца, поради което предявеното от ответника възражение за прекомерност е неоснователно и следва да бъде отхвърлено, респ. не са налице основания за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските по реда на чл.248 ал.1 ГПК, предвид което обжалваното първоинстанционно определение по чл.248 ал.3 ГПК следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно, респ. частната жалба отхвърлена, като неоснователна и недоказана. Позоваването от частния жалбоподател на незадължителна съдебна практика не обвързва настоящата инстанция.

На основание чл.274 ал.4 ГПК определението не подлежи на обжалване.

Мотивиран от горното, Великотърновски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №131/24.03.2025г., постановено

№764/2024г. по описа на Районен съд – Свищов.

На основание чл.274 ал.4 ГПК определението не подлежи на обжалване. по Гр.д.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3