Решение № 181 от 25.07.2023, Районен съд - Карнобат
- Съд
- Районен съд - Карнобат
- Дело
- Гражданско дело 791/2022
- Вид
- Решение № 181
- Подписан
- 25.07.2023
- В сила
- 22.08.2023
- Състав
- Димитър Тодоров Маринов
Цитирани разпоредби
- чл. 131 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 135 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87 ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 88 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 181 гр. Карнобат, 25.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, III СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Димитър Т. Маринов при участието на секретаря Дарина Б. Енева като разгледа докладваното от Димитър Т. Маринов Гражданско дело № 20222130100791 по описа за 2022 година
Производството по настоящото дело е било образувано по повод подадената искова молба от ищецът В. Х. Д. чрез пълномощника му и процесуален представител адв.С. Г. – Т. с която същият е предявил следните обективно съединени искове срещу ответниците К. С. Д. и Г. А. Ш.
, както следва :1. Иск по чл. 87 ал.3 от ЗЗД с който моли съда да постанови съдебно решение с което на същото правно основание чл. 87 ал.3 от ЗЗД да развали сключения с нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане , обективиран в нотариален акт № 121 том 3 рег. № 1366 дело № 262 от дата 24.04.2015 г. по регистъра на нотариус с рег. № 581 на НК и с район на действие – съдебния район на Районен съд Карнобат , по силата на който В. Х. Д. е прехвърлил на К. С. М.
– по искова молба Д. / сега М. / , правото на собственост върху недвижими имоти , находящи се в село М. , община Карнобат, обл. Б. , а именно : 1.
Дворно място с площ от 560 кв.м. , образуващо УПИ № II – 49 в квартал 10 по ПУП на селото , при граници на този имот – УПИ № III – 50 , улица и УПИ № I , заедно с 44/ 48 ид. части от изградените в имота масивна едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 54 кв.м. и масивна лятна кухня със застроена площ от 45 кв. м. и 2. Дворно място , празнонезастроено с площ от 1115 кв.м., образуващо УПИ № V – 49 в квартал 10 по 1
ПУП на селото , при граници – УПИ № VII - 49, УПИ № IV – 49 , улица и УПИ № III - 50 , както и на основание чл. 88 ал.1 от ЗЗД да бъде осъдена К.
С. Д. да предаде на В. Х. Д. владението на същите имоти и 2. Иск с правно основание чл. 135 ал.1 от ЗЗД с който моли съда на същото правно основание да обяви за недействителен спрямо В. Х. Д. договора за покупко – продажба , обективиран в нотариален акт за покупко- продажба на недвижими имоти № 114 том 4 рег. № 2213дело № 442 по регистъра на нотариус с рег. № 581 на НК и с район на действие – съдебния район на Районен съд Карнобат по силата на който К. С. Д. е прехвърлила на Г. А. Ш. правото на собственост върху следните недвижими имоти , находящи се в село М. , община Карнобат, обл. Б.ка , а именно : 1. Дворно място с площ от 560 кв.м. , образуващо УПИ № II – 49 в квартал 10 по ПУП на селото , при граници на този имот – УПИ № III – 50 , улица и УПИ № I , заедно с 44/ 48 ид. части от изградените в имота масивна едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 54 кв.м. и масивна лятна кухня със застроена площ от 45 кв. м. и 2.
Дворно място , празно- незастроено с площ от 1115 кв.м., образуващо УПИ № V – 49 в квартал 10 по ПУП на селото , при граници – УПИ № VII - 49, УПИ № IV – 49 , улица и УПИ № III - 50 . Същият ищец моли съда да осъди горепосочените двама ответници да му заплатят всички направени от него съдебни разноски по делото , включително и съответния адвокатски хонорар.
В съдебно заседание така предявените искове се поддържат от ищецът чрез процесуалният му представител и се иска тяхното уважаване изцяло така както са предявени.
Ответната страна респ. ответниците са редовно уведомени за предявените срещу тях горепосочени искове , на същите съдът е указал последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание , като същите са подали отговор в определения им от съда законов преклузивен срок по чл. 131 ал.1 от ГПК в който считат така предявените искове , че се явяват допустими за разглеждане , но напълно неоснователни и молят същите да бъдат отхвърлени като такива изцяло.Претендират за съдебни разноски.
С оглед становищата и на двете страни по делото и с оглед внимателно прочитане и преценяване на така предявените искове съдът е приел, че 2 същите се явяват допустими за разглеждане и като такива ги е разгледал по същество.
В съдебно заседание ответниците редовно призован се явява лично, като за тях се явява и техния процесуален представител , който поддържа становището в отговора на исковата молба , че исковете се явяват недоказани по основание и по размер и молят същите да бъдат отхвърлени изцяло.
След поотделната и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
1. По отношение на така предявения конститутивен иск с правно основание чл. 87 ал.3 от ЗЗД съдът намира следното :
Не се спори между страните по делото , а е и видно от приетият като доказателство по настоящото дело нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № 121 том III рег.
№ 1366 дело № 262/ 2015 г. от 24.04.2015 г. на нотариус М. С. с рег. № 581 в регистъра на НК се установява, че на 2404.2015 г. ищецът В. Х. Д. е прехвърлил на първата ответница К. С. М., преди двамата да сключат граждански брак , притежаваните от него в собственост недвижими имоти находящи се в село М. , Община Карнобат, обл. Б., а именно: 1. Дворно място с площ от 560 кв.м. , образуващо УПИ № II – 49 в квартал 10 по действащия застроителен и регулационен , ПУП на селото , при граници на този имот – изток - УПИ № III – 50 , запад- улица , север – УПИ № III- 50 и юг- УПИ № I , заедно с 44/ 48 ид. части от изградените в имота масивна едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 54 кв.м. и масивна лятна кухня със застроена площ от 45 кв. м. и 2. Дворно място , празно- незастроено с площ от 1115 кв.м., образуващо УПИ № V – 49 в квартал 10 по действащия застроителен и регулационен ПУП на селото , при граници – изток - УПИ № VII - 49, запад - УПИ № IV – 49 , север - улица и юг - УПИ № III - 50, срещу задължението на К.
С. М. да поеме гледането и издръжката на прехвърлителя В. Х. Д. , като се задължи пожизнено да полага необходимите грижи за него и да му дава полагащата му се издръжка.По силата на същия нотариален акт прехвърлителят Д. си е запазил правото на пожизнено и безплатно ползване върху горепосочените недвижими имоти. Признава се от страните – ищеца Д. и първата ответница и това , че впоследствие след 3 сключването на граждански брак помежду им на дата 06.11.2015 г. видно от издаденото удостоверение изх. № 176 от 23.01.2023 г. издадено от Районен съд Карнобат е че след дадено съгласие от ищеца Д. по чл. 26 от СК обективирано от последния в нотариално заверена декларация за отказ от вещното му право на ползване върху недвижимите имоти , видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 114 том IV рег.
№ 2213 дело № 442 / 2022 г. по описа на нотариус М. С. с рег. № 581 в регистъра на нотариалната камара и с район на действие- района на Районен съд Карнобат е че първата ответница К. С. е продала на втората ответница – нейна дъщеря Г. А. Ш. същите горепосочени недвижими имоти на дата 08.06.2022 г.
От представените медицински документи по делото включително и от приложената епикриза издадена от МБАЛ – Б. АД се установява, че ищецът Д. е имал здравословни проблеми, като е постъпил в същото лечебно заведение на дата 21.08.2022 г. и е изписан на дата 29.08.2022 г. като е бил с поставена тогава диагноза гангрена диабетика педис синистра , т.е е бил диагностициран със захарен диабет , като е била установена и диабетна гангрена на лявото стъпало , обхващаща 1 пръст, който после чрез оперативна интервенция е бил отстранен респ. ампутиран . Вследствие на тези документи посочени по- горе съдът приема , че оттогава и към настоящия момент ищецът Д. има съответните здравословни проблеми , вследствие на това , че същият страда от посочената болест- захарен диабет.
Спорът в настоящото първоинстанционно производство във връзка с този иск по чл. 87 ал.3 от ЗЗД се концентрира единствено относно обстоятелството дали ответникът К. С. е изпълнил и ако е изпълнил – в какъв обем задължението си за гледане и издръжка на прехвърлителя по процесния алеаторен договор от 24.04.2015 г..
За да възникне предявеното потестативно право с едностранно волеизявление ищецът да развали договора за прехвърляне на процесните недвижими имоти срещу поето задължение за гледане и издръжка, следва в обективната действителност да са проявени следните материални предпоставки /юридически факти/: 1. наличието на действително облигационно правоотношение по алеаторен договор за прехвърляне на право на собственост върху имот срещу поето задължение за гледане и издръжка; 2.
4 приобретателят по договора виновно да не е изпълнил поетото договорно задължение за гледане и издръжка, като неизпълнението не трябва да е незначително с оглед интереса на кредитора /арг. чл. 87, ал. 4 ЗЗД/ и 3. кредиторът да оказал необходимото съдействие на длъжника за изпълнение на поетите от него правни задължения по процесния договор.
Договорът за прехвърляне на процесните недвижими имоти от ищеца на ответника срещу поето насрещно непарично задължение – за гледане и издръжка, е действителен и е породил целените от страните правни последици. При прехвърлянето на правото на собственост върху обекта, предмет на този алеаторен договор, възниква изискуемостта на насрещното правно задължение за приобретателя – трайно, постоянно, със собствени усилия да извършва действия по обгрижване на прехвърлителя и да му доставя необходимата за неговото нормално битово и социално съществуване издръжка. Тези две правни задължения – 1/ за гледане и 2/ за издръжка, дори и да възникват от един правопораждащ факт, са отделни, макар и паралелни и взаимообвързани, поради което ако не бъде изпълнявано някое от тях точно в качествено, количествено или темпорално отношение, кредиторът може да упражни възникналото в неговия патримониум преобразуващо право с едностранно волеизявление да прекрати с обратна сила процесния двустранен договор – по съдебен ред, чрез предявяване на конститутивен иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД.
Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ответника е било да установи по несъмнен и категоричен начин какво е изпълнил по договора.
Кредиторът не е длъжен да посочва в какво се състои неизпълнението. Той е изпълнил задължението си да прехвърли правото на собственост, което е единственото негово задължение , с което установява съществуването на задължението на приобретателя да предоставя уговорените издръжка и грижи. Ако приобретателят твърди, че се е освободил от задължението си, той трябва да докаже своето изпълнение /виж Решение № 82 от 5.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1313/2009 г., IV г. о., ГК/. Обемът и съдържанието на поетите задължения с договор за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка следва да се определят от постигнатото между страните съгласие, като при тълкуването на волята на страните съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД се изхожда от правилото, че ако не са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, както е в настоящия случай , се дължат цялата 5 необходима издръжка и всички необходими грижи /в този смисъл Решение № 343 от 26.05.2004 г. по гр. д. № 609/2003 г., II г. о. на ВКС, Решение № 26/06.02.2009 г. по гр. д. № 5524/2007 г., ІІ г. о. на ВКС, Решение № 70/05.07.2011 г. по гр. д. № 612/2010 г. на ІІІ г. о. ВКС, Решение № 82/05.04.2011 г. по гр. д. № 1313/2009 г. ІV г. о. на ВКС/. Ако в договора задължението на приобретателя е описано като „издръжка и гледане“, издръжката включва изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други според нуждата на прехвърлителя /без оглед на възможността му да се издържа сам от имуществото и доходите си/ и полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя според неговата нужда и възможностите му да се справя сам /виж Решение № 20/22.07.2015 г. по гр. д. №1853/2014 г. IV г. о. на ВКС/.Длъжникът по договор за гледане и издръжка поема задължение, което изисква от него трайно поведение – гледането и издръжката трябва непременно да продължат до смъртта на прехвърлителя – кредитор.
Следователно престацията, която се дължи, взета в своята цялост, е продължителна. Изпълнението трябва да е ежедневно, непосредствено и непрекъснато, а не епизодично /Решение № 633/01.07.2002 г. на ВКС по гр. д.
Разпечатката съдържа 30 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8ce19ebd-03ca-4e24-8b26-62667021d6cc