Определение № 714 от 09.10.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 714 гр. Пазарджик, 09.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Ил. Димитрова

Членове:

Албена Г. Палова

Николинка Н. Попова като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно частно гражданско дело № 20255200500753 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.423 от ГПК. Съдът е сезиран с възражение от Л. А. Р., в качеството й на управител на дружеството „Сезариа“ ООД, ЕИК 207253606, със седалище и адрес на управление гр. Ветрен, п.к.

4480, Стопански двор на ТКЗС, против заповед № 2492/15.10.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 4264/2024 г. по описа на РС - Пазарджик.

Във възражението се твърди, че заповедта не е връчена надлежно на длъжника.

Твърди се, че на 15.05.2025 г. при извършена справка по изп. д. № 20248870400826 по описа на ЧСИ Д.Д., рег. № 887 подалата възражението установила, че В. Н. К. – един от съдружниците в „Сезариа“ ООД образувал над 24 броя заповедни производства срещу дружеството „Сезариа" ООД.

Делата били предоставени за справка на 21.05.2025 г., когато Л. Р. се запознала с издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Заповедта за изпълнение била връчена на 17.10.2024 г., като за получател се разписало лицето Д.И.М. – другия управител на дружеството. Твърди, че извършеното връчване, впоследствие приемането му за надлежно, било незаконосъобразно, поради факта, че дружеството “Сезариа" ООД се управлява от двамата назначени управители - Л. А. Р. и Д.И.М., като формата на управление била „заедно“.

Твърди, че от материалите по делото не се установявало дружеството да е търсено на седалището и адреса на управление, който бил в гр. Ветрен, п.к.

4480. ул.Стопански двор на ТКЗС.

Твърди, че районният съд не извършил служебна справка за начина на 1 управление, а приел едностранно извършените действия по получаване на съдебните книжа от единия управител на дружеството за валидни действия по управление.

Твърди, че дружеството не дължало посочените в заповедта по чл.410 ГПК суми на лицето В. Н. К., който бил в съучастие с другия съдружник в дружеството Д.М. и по този начин се възползвали от допуснатото изпълнение и извършвали неправомерни действия.

Моли възражението да бъде прието и спряно изпълнението на издадената заповед за изпълнение № 2492/15.10.2024 г., ведно с издадения на същата дата изпълнителен лист, съответно да бъде приложена разпоредбата на чл.415, ал.1 ГПК по отношение на В. Н. К..

След депозиране на възражението, първоинстанционният съд е предприел действия по отстраняване на неговите нередовностите, като са дадени указания включително и за приподписване на възражението и от другия управител на дружеството, а именно – от Д.И.М..

Тези указания не останали изпълнени.

В постъпилата молба Л. Р. е посочила причините, поради които не може да изпълни разпореждането и е направила искане за назначаване на особен представител по реда на чл.29, ал.4 ГПК във вр. с чл.25, ал.6 от Закон за правната помощ, заради противоречие между двамата управляващи и представляващи дружеството.

След изричните указания на съда е постъпила молба от Д.М., в която изрично заявява, че в качеството си управител и пълномощник на другия управител Л. Р. /представя пълномощно/ оттегля възражението. Изрично също така е заявил, че няма да го подпише.

Първоинстанционият съд е пристъпил към размяна на книжа, като е постъпил отговор от В. К., в който се поддържа неоснователност. Счита, че връчването на заповедта на един от двамата управители е редовно. Позовава се и на съдебна практика. На следващо място оспорва допустимостта на възражението, поради неспазване на предвидения в чл.423 ГПК срок. Твърди, че управителят Л. Р. осъществявала многократен достъп до банковата сметка на дружеството, от където имала възможност да узнае за наложените запори върху сметката на много по- ранен етап. Нещо повече, чрез подставени лица били образувани редица обезпечителни производства по реда за обезпечение на бъдещи искове с цел да попречи на ефективното изпълнение на постановените заповеди. От възражението не ставало ясно упражняват ли се правата по чл.419 ГПК, тъй като това не било изрично заявено, поради което не ставало ясно какво било точно искането на жалбоподателката, респ. не можел да организира защитата си. Твърди, че посочването на чл.423, ал.6 ГПК 2 като основание на искането за връщане на делото на първоинстанционния съд, който да упражни правомощията си по чл.415 ГПК, не се отразявало на редовността на подаденото възражение.

Изпращайки делото в Окръжен съд, с разпореждане № 8400/19.09.2025 г., първоинстанционният съдия е изложил подробни съображения относно това, защо не са налице условия за назначаване на особен представител.

Съобразена е практиката на ВКС, според която представител се назначава при наличие на противоположни интереси по конкретното дело между страна и нейния представител, което в случая не е налице, тъй като противоречието е между законните представители.

Въззивният съд, в настоящият си съдебен състав изцяло възприема тези съображения, поради това се поставя и въпроса редовно ли е сезиран съда.

По делото не се спори, установява се справка в публичния търговски регистър, че „Сезариа“ ООД е дружество с капитал от 6 000 лв., разделен по равно между трима съдружници Л. А. Р., В. Н. К. и Д.И.М., с размер на дяловото участие на всеки от тях от по 2 000 лв. Дружеството се управлява и представлява съвместно от двамата управители Л. А. Р. и Д.И.М..

По въпроса относно редовността на сезирането окръжният съд отново изцяло се присъединява към становището, застъпено от първоинстанционния съд и приема, че съдът е надлежно сезиран с подаденото възражение.

Разрешението на хипотеза, като настоящата – противоречие между представляващите съвместно дружеството не е решен по задължителен за съдилищата начин и е поставен за разглеждане по тълкувателен ред.

Настоящия съдебен състав възприема становището, обективирано в редица съдебни актове, а именно, че при наличие на „изключителни обстоятелства“ е допустимо единият от управителите, при предвидено в учредителния акт съвместно представителство, да представлява дружеството в производството срещу трето лице, без да е необходимо съгласието на другия.

Що се отнася до доводите за недопустимост, поради просрочие на възражението по смисъла на чл.423, ал.1 ГПК, изложени в отговора на взискателя, съдът намира същите за неоснователни, тъй като началото на този срок е узнаването на самата заповед, а не на каквито и да било други действия.

За да се произнесе по основателността на възражението, Пазарджишки окръжен съд взе предвид следното:

Производството по ч. гр. д. № 4264/2024 г. по описа на РС – Пазарджик е образувано по заявление по реда на чл.410 ГПК от В. Н. К. срещу „Сезариа“ ООД.

Издадена е заповед за изпълнение на 15.10.2024 г.

Заповедта е връчена на дружеството-длъжник чрез управителя Д.М. на 3 адреса по седалището на дружеството в гр.Ветрен, Стопански двор на ТКЗС Приемайки, че заповедта е влязла в сила, съдът е разпоредил издаване на изпълнителен лист.

При тези данни, Пазарджишки окръжен съд намира, че не са налице основания за приемане на възражението.

Разпоредбата на чл.423 ГПК дава право на длъжника, който е бил лишен от възможност да оспори вземането по заповедта за изпълнение чрез подаване на възражение в срока по чл.414 ГПК, да подаде възражение пред въззивния съд, в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение, като молбата му за приемане на възражението следва да се основава на твърдения за наличие на обстоятелства по чл.423, ал.1, т.1-4 ГПК.

В конкретния казус длъжникът въвежда като основание за приемане на възражението му основанието по чл.423, ал.1, т.1 ГПК - ненадлежно връчване на издадената заповед за изпълнение, като обосновава ненадлежността на връчването само и единствено с твърдението, че връчването е извършено на единия от управителите на дружеството, а представителството било съвместно.

Този довод е несъстоятелен, тъй като няма знак на равенство между правото да се приемат съдебни книжа, адресирани до дружеството и правото да се представлява дружеството. В текста на чл.50, ал.3 ГПК лимитативно са изброени лицата, на които може да бъде връчвано съобщение за търговци и юридически лица. Няма заК.о изискване съобщението да бъде връчвано на двамата управители едновременно, които представляват търговеца или юридическото лице. Нещо повече, връчването е редовно дори, ако е извършено на всеки служител или работник, който е съгласен да приеме съдебните книжа.

Следователно, процесната заповед за изпълнение е връчена надлежно.

Тъй като не са налице предпоставките на чл.423, ал.1, т.1 ГПК не следва да се приема депозираното възражение, нито да спира се изпълнението на заповедта за изпълнение.

Поради изложеното, Пазарджишки окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ПРИЕМА възражението на Л. А. Р., ЕГН **********, в качеството й на управител на „Сезариа“ ООД, ЕИК 207253606, със седалище и адрес на управление гр. Ветрен, п. к. 4480, ул. Стопански двор на ТКЗС против заповед за изпълнение № 2492/15.10.2024 г., издадена по ч. гр. д. № 4264/2024 г. по описа на РС – Пазарджик.

4

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5