Решение № 6283 от 07.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6283 гр. София, 07.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Василена Людм. Дранчовска при участието на секретаря Ю. Ив. Шулева като разгледа докладваното от Василена Людм. Дранчовска Въззивно гражданско дело № 20221100511670 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна жалба на ответницата Ю. Н. В. срещу решение № 9530/25.08.2022 г., постановено по гр.д. № 26115/2021 г. по описа на СРС, 26 състав, в частта, в която е признато за установено, че Ю.

Н. В. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД по искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД сумата от 683,46 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за потребена топлинна енергия за периода 15.09.2018 г. – 17.07.2020 г., за която е издадена заповед за изпълнение по гр.д. № 33686/2020 г. по описа на СРС, 26 състав.

Във въззивната жалба се съдържат доводи за неправилност на съдебното решение в обжалваната част с твърдения, че съдът не е изложил каквито и да било мотиви за основателност на акцесорната претенция, а съобразно общите условия на топлофикационното дружество, цитирани в исковата молба, длъжникът изпадал в забава 45 дни след публикуване на общите фактури на интернет страницата на „Топлофикация София“ ЕАД. Счита, че доказателства за подобно публикуване не са събрани, поради което въззивникът не е изпаднал в забава. Ето защо моли първоинстанционното решение в обжалваната част да бъде отменено, а акцесорният иск за мораторна лихва да бъде отхвърлен изцяло.

1

Въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД не подава отговор на въззивната жалба. Преди открито съдебно заседание изразява становище, че решението на СРС в обжалваната част е правилно и следва да бъде потвърдено.

Третото лице-помагач на страната на въззиваемия „Б.Б.“ ООД не изразява становище по въззивната жалба.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите в жалбата следва да се добави и следното:

Първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, в която е признато за установено, че Ю. Н. В. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 5207,16 лв., главница за топлинна енергия за топлоснабден имот с адрес гр. София, ж.к. „******* абонатен номер 156224, за период от м. 05.2017 г. до м. 04.2019 г., т.е. със сила на пресъдено нещо между страните е установено наличието на главен дълг в посочения размер.

Доколкото установеното главно вземане е начислено за периода м. 05.2017 г. до м. 04.2019 г., то приложение следва да намерят новоприетите Общи условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г., като противно на доводите във въззивната жалба, съобразно клаузите на тези ОУ за поставяне на длъжника в забава не е необходимо публикуване на общите фактури на интернет страницата на ищцовото дружество. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като лихва за забава на основание чл. 33, ал. 4, вр. с ал. 2, вр. чл. 32, ал. 3 от Общите условия от 2016 г. започва да се начислява едва след изтичане на 45дневен срок след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца. В случая падежът на задължението за заплащане стойността на топлинна енергия е изрично определен – с изтичане на 45-дневен срок след изготвяне на изравнителните сметки след края на отоплителния сезон, като по общите правила на договорната свобода страните са овластени да уговорят падеж на задълженията си с договора, респ. с общите условия към него. Предвижда се лихва да се дължи след установяване на окончателния размер на задължението, с оглед на което и след настъпване на падежа купувачът изпада в забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва (арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД).

С оглед на изложеното, доводите на въззивницата за липса на изискуемите по ОУ 2 предпоставки за изпадането й в забава са несъстоятелни – според приложимите ОУ, не се изисква публикуване на дължимите суми на интернет страницата на топлопреносното предприятие, като процесният период на акцесорната претенция започва с изтичане на уговорения срок – 45 дни след издаване на общата фактура на 31.07.2018 г., т.е. от 15.09.2018 г. и до посочената крайна дата 17.07.2020 г. е дължимо мораторно обезщетение в размер на 683,46 лв. върху установения главен дълг.

С оглед съвпадането на крайните изводи на двете инстанции, решението на първоинстанционния съд в обжалваната част следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора въззиваемият има право на направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 100 лв., юрисконсултско възнаграждение.

На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на обжалване.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 9530/25.08.2022 г., постановено по гр.д. № 26115/2021 г. по описа на СРС, 26 състав, в частта, в която е признато за установено, че Ю. Н. В., ЕГН **********, дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *******, по искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД сумата от 683,46 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за потребена топлинна енергия за периода 15.09.2018 г. – 17.07.2020 г., за която е издадена заповед за изпълнение по гр.д. № 33686/2020 г. по описа на СРС, 26 състав.

ОСЪЖДА Ю. Н. В., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „******* да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „*******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 100 лв., разноски пред въззивната инстанция.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на въззиваемия „Топлофикация София” ЕАД – „Б.Б.” ООД.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3