Решение № 5494 от 23.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5494 гр. С., 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА при участието на секретаря БЕЛОСЛАВА В. ИСПИРИДОНОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско дело № 20241110175116 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, уточнена с молба с вх. № 49890/12.02.2025 г., на И. Е. С. срещу ЗАД „*********“ АД, с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл.

432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на ПТП от 26.08.2024 г., настъпило по вина на застрахования при ответното дружество водач на лек автомобил марка „*********“, с рег. № ***********, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на претенцията пред застрахователя - 10.09.2024 г., до окончателното плащане на вземането.

Ищецът твърди, че на 26.08.2024 г. вследствие на извършено нарушение на правилата за движение по пътищата, изразяващо се в преминаване на червен сигнал на светофарната уредба, водачът на лек автомобил марка „*********“, с рег. № *********** реализирал с управлявания от нея лек автомобил удар. Вследствие на удара ищецът получил тежки тра**********тични увреждания, изразяващи се в контузия на главата, мозъчно сътресение и подкожен хематом вляво фронтално. Била приета по спешност във ********** в тежко състояние с главоболие, гадене, светобоязън и болки в шията. Към момента на инцидента, а и след това не можела да се обслужва самостоятелно, имала непрекъсната нужда от чужда помощ, като не ставала от леглото и лежала на тъмно и тихо. Твърди, че инцидентът му причинил интензивни болки и страдания и психически стрес, от които не можел да се възстанови. Твърди, че към момента на инцидента ответникът бил застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на виновния водач. При така изложените фактически твърдения отправя исканията си към съда за 1 присъждане на парично обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди в размер на 20 000 лв., ведно със законната лихва от 10.09.2024 г. – датата, на която ищецът е депозирал претенцията си пред застрахователя, до окончателното плащане. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер. Признава, че към датата на процесното ПТП е имал качеството на застраховател по валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на водача на лек автомобил марка „*********“, с рег. № ***********. Оспорва твърденията на ищеца за липсата на пълно възстановяване, продължителността на проведеното лечение, невъзможността да се обслужва самостоятелно, както и за настъпването на психически и психологически последици от инцидента. Възразява, че е налице значително съпричиняване от страна на ищеца при настъпването на процесното ПТП, като твърди, че същият е нарушил нормата на чл. 50а ЗДвП, тъй като не е изчакал навлезлите в кръстовището преди него на разрешен сигнал автомобили да се изтеглят, както и че не се е обезопасил чрез поставяне на обезопасителен колан. Заявява, че претендираният размер на претърпените неимуществени вреди е изключително завишен и заявен в противоречие с принципа за справедливост, залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380. Обект на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата /чл. 477, ал. 1 КЗ/.

Нормата на чл. 498 КЗ обвързва допустимостта на прекия иск на увреденото лице с наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалото от застрахователно събитие лице и застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на виновния водач и с изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов представител /чл. 496, ал. 1 КЗ/. В случая страните не спорят, а и от приетата като писмено доказателство по делото Претенция с вх. № **********/10.09.2024 г. се установява, че на 10.09.2024 г. ищецът е отправил към ответното дружество застраховател писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Не се твърди, нито са налице данни по делото, че ответникът е заплатил обезщетение на ищеца в тримесечен срок от 2 предявяване на претенцията, респ. че ищецът не е съгласен с размера на изплатеното обезщетение, или че ответникът е отказал да плати обезщетение, поради което предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ е процесуално допустим.

За неговата основателност в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: наличието на предпоставките по чл. 45, ал. 1 ЗЗД – че ищецът има вземане за непозволено увреждане срещу водач на моторно превозно средство, чийто фактическият състав включва виновно и противоправно поведение на водача, в причинна връзка с което са настъпили твърдените неимуществени вреди, техният размер, вид и интензитет, както и наличието на валидно застрахователно правоотношение между виновния водач и ответника, произтичащо от договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, към момента на настъпване на застрахователното събитие.

Противоправността на деянието не подлежи на доказване, тъй като се касае до правен извод.

По арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага до доказване на противното, като опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване. В тежест на ответника е да докаже при условията на пълно и главно доказване и положителните факти, на които основава своите възражения, в т.ч. съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца.

С оглед становището на ответника и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 с приетия за окончателен доклад по делото за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване е отделено наличието на валидно застрахователно правоотношение между ответното дружество и водача на лек автомобил марка „*********“, с рег. № ***********, произтичащо от договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, към момента на настъпване на застрахователното събитие.

Първият спорен по делото въпрос касае конкретния механизъм на процесното ПТП, респ. по вина на кого от водачите е настъпило. Обстоятелствата по реализиране на ПТП се установяват от съвкупния анализ на приобщените по делото писмени доказателства, в т.ч. административнонаказателната преписка, показанията на разпитаните свидетели, преценени от съда при съобразяване с разпоредбата на чл. 172 ГПК като последователни, непротиворечиви и логични, както и от приетото и неоспорено от страните заключение по автотехническа експертиза, което съдът кредитира по реда на чл. 202 ГПК като компетентно, обосновано и обективно изготвено. Представеният по делото Протокол за ПТП с пострадали лица от 26.08.2024 г., неоспорен от ответника, е съставен от длъжностно лице в кръга на възложените му служебни задължения след посещение на местопроизшествието и като официален свидетелстващ документ по см. на чл. 179, ал. 1 ГПК обвързва съда не само с формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление на съставителя му, но и с материална доказателствена сила относно удостоверените от длъжностното лице факти и обстоятелства, пряко възприети от него, които са релевантни за механизма на ПТП – мястото на инцидента, посоката на движение на автомобилите, пътните условия и сигнализацията, видимите щети по автомобилите.

Установява се, че на 26.08.2024 г. около 16:50 ч. в гр. С. водачът на лек автомобил марка 3

„*********“, с рег. № ***********, се движел по бул. „************ с посока от ул. „Райска градина“ към ул. „Витошки извори“ и навлязъл в кръстовището, образувано между бул.

„************ и ул. „***********“ /на светофара на магазин „************“/, без да се съобрази с червения сигнал на светофарната уредба, поради което не пропуснал водача на лек автомобил марка „************“, с рег. № ***********, който в този момент навлизал в кръстовището, за да предприеме маневра за завой надясно, и с това реализирал ПТП.

Водачът на лек автомобил марка „************“ се движел по ул. „***********“ и предприемал маневра за завой надясно по бул. „************ при наличие на зелен сигнал на светофарната уредба. Мястото на съприкосновение между двата автомобила било вътре в самото кръстовище. Водачът на лек автомобил марка „*********“ се движел с висока скорост, около 60 км/ч. Времето било сухо и топло, като произшествието се реализирало в светлата част на деня. При сблъсъка лек автомобил марка „************“ се завъртял и се ударил в бордюр и предпазна метална ограда отдясно на пътя. Кръстовището, на което е настъпил ударът, е Т-образно и е регулирано от светофарна уредба. Пътното платно на мястото на произшествието е двупосочно, съставено от две ленти за движение и релсов път в средата, разделени помежду си с единична прекъсната линия тип „МЗ“. Пострадал от реализираното ПТП е водачът на лек автомобил марка „************“. Вследствие на силния удар двете предни въздушни възглавници на лек автомобил марка „************“ се активирали, а от предната му част започнал да излиза пушек.

При така установените обстоятелства по реализиране на процесното ПТП въз основа на събраните по делото и преценени в тяхната съвкупност доказателства съдът приема, че произшествието е настъпило поради поведението на водача на лек автомобил марка „*********“, с рег. № ***********, който е нарушил нормите на чл. 6, ал. 1 ЗДвП участниците в движението съобразяват своето поведение със светлинните сигнали, и чл. 21, ал. 1 ЗДвП - при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава скоростта от 50 км/ч. в населено място. Не се твърдят, нито се установяват обстоятелства, изключващи вината на този водач, поради което в случая важи неопроверганата от страна на ответника презумпция за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

Неоснователно се явява наведеното в срока по чл. 131 ГПК възражение за съпричиняване. За да е налице съпричиняване от страна на пострадалия, е необходимо извършеното действие или бездействие да е в пряка причинна връзка с настъпилата вреда, като не е необходимо същото да е противоправно и виновно. Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на увреденото лице, с което то обективно да е способствало за настъпването на вредите /Решение № 99 от 08.10.2013 г. по т. д. 44/2012 г. на ВКС, II т. о.;

Решение № 98 от 24.06.2013 г. по т. д. 596/2012 г. на ВКС, II т. о./. Само по себе си нарушението на установените в ЗДвП и Правилника за прилагане на ЗДвП правила за движение по пътищата не е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от увреденото лице, водещо до намаляване на дължимото се за същия обезщетение, тъй като 4 е необходимо нарушението да е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т. е., последният да е негово следствие, доколкото приложението на правилото на чл. 51, ал.