Решение № 1755 от 14.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1755 гр. Пловдив, 14.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Даниела Й. Тошева като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело № 20255330100934 по описа за 2025 година

С Решение № 1346/18.11.2024 г., постановено по въззивно гр. дело № 2507/2024 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив – Х гр. състав, е било обявено за нищожно Решение № 3044/05.07.2024 г., постановено по гр. дело № 16199/2022 г. по описа на Районен съд – гр.

Пловдив – ХІХ гр. състав, и делото е било върнато на друг състав на Районен съд – Пловдив за постановяване на валидно съдебно решение.

Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл.26, ал. 2 от ЗЗД.

Ищецът „Юробанк България’’ АД моли съдът да постанови Решение, с което да прогласи нищожността на отказа на ответницата от наследството на К. А. Т., вписан в особената книга на съда под № ******/***** г. по частно гражданско дело № 20215330116980/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, по изложените в исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски.

Ответницата К. К. Т. от гр. П. оспорва иска и моли съдът да го отхвърли като неоснователен и недоказан, по изложените в отговора на исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски. Прави възражение за нищожност или унищожаемост на подписаното споразумение между страните. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца на пълномощника му адвокатско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, с оглед наведените от страните доводи, и в изпълнение на указанията, дадени с Решение № 1

1346/18.11.2024 г., постановено по въззивно гр. дело № 2507/2024 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив – Х гр. състав, намира за установено следното:

В исковата молба се твърди, че ищеца е кредитор на К. А. Т. за вземания по договор за кредит от ****************г. На ***********г. длъжника е ******. Ответницата е негова наследница-*************. Другите наследници са се отказали от наследството. Вземанията са притендирани от ответницата чрез заповедно производство. По издадената заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е образувано изп. дело при **********************. На *********************г. между страните е подписано споразумение, с което ответницата е приела да изплати задълженията на наследодателя. На ******************г. ответницата е поискала от ищеца разсрочване на задълженията с оглед изплащането им. В последствие изпълнителното дело е прекратено поради отказ от наследство от Т.. Наследството на починалото лице е прието от ответницата с конклудентни действия преди извършения отказ.

От приложените писмени документи-договор от ****************г.; погасителен план; разписка от ****************г.; препис от акт за смърт от ***************г.; удостоверение за наследници от ****************г. СУ от ****************г. и ***************ПРС; е видно, че между ищеца и К. А. Т. е сключен договор за кредит от *********************г. Сумата е усвоена на същата дата. На *****************г.

************************** и оставил наследници. ***********************, между които и ответницата. Лицата се отказали от наследството на ***************** К. А. Т., като **************************************** вписали отказа си на *************г. в особената книга на ПРС, а ответницата на ***************г.. От представените писмени доказателства-заявление за издаване на заповед за изпълнение от *************г. , заповед за изпълнение от ************г.; изпълнителен лист от *************г., нотариална покана от ***********г. и молба от **********г. до **************** е видно, че ищеца се е снабдил на **************г. с изпълнителен лист спрямо ответницата за вземания произтичащи от договора за кредит с нейния ****************** Т., възоснова, на който е образувал на

********************г. изпълнително дело при

********************************* с № ****, след като е претендирал от ответницата заплащането им на ****************г.

От представеното споразумение от **************г. е видно, че ответницата е поела задължение към ищеца за внасяне на сума от 207,20 лв. за погасяване на задължение на наследодателя и към „Юробанк България“ АД , произтичащо от договор за кредитна карта от *********************г. От представената молба от ********************г. е видно, че на същата дата К. Т. е поискала от ищцовото дружество разсрочване на плащането.

От показанията на *************** Е. К. Г. без родствени връзки с ответницата и отношения с ищеца се установява, че след внезапната си ***************** на ответницата оставил само дългове. Тя нямала намерение да приема наследството. Била разсеяна, тъгувала, плачела постоянно, не можела да вземе елементарни решения за ежедневни проблеми. През ******** г. започнала да посещава психолог. Въз основа на така 2 установените факти по делото, съдът достигна до следните правни изводи:

Не се спори поделото, а и от събраните писмени доказателства са установява, че ответницата е ************ на К. А. Т., който преди **************** на ***************г., е сключил договор за кредит с ищцовото дружество, а след смъртта му ответницата постигнала на *************** г. с ищеца споразумение за заплащане на част от задължение на починалия към банката, в последствие поискала и разсрочване, след което на *************** г. вписала в особената книга на ПРС отказ от наследството на *************. Спорът се състои във вида на осъществените действия на ответницата спрямо имуществото на наследодателя, включващо задължения към трти лица и последиците от това и в частност налице ли е приемане на наследството преди вписания по надлежен ред отказ от него.

Изхождайки от разпоредбата на чл. 49 от ЗН съдът намира, че приемането на наследството може да се извърши с изрично писмено изявление или чрез осъществено действие, което несъмнено предполага намерение у наследника да приеме наследството, или когато укрие наследствено имущество, като в последния случай наследникът губи правото на наследствен дял от укритото имущество.

Съдът намира, че подписаното споразумение между страните по делото на *************** г. и искането за разсрочване на задължението, представляват именно такива действия по приемане на наследството на К. Т., осъществени от *********** чрез поемане задължение да изплати част от дълга му към ищеца.

Предвид това подаденото от нея заявление за вписване на отказ от наследството на К.

Т. се явява привидно и не поражда целените правни последици.

Ето защо иска за обявяване нищожността на отправеното волеизявление на ответницата за отказ от наследство се явява основателен и следва да се уважи. За пълнота следва да се отбележи, че съдът не споделя възражението на ответницата за недействителност на подписаното споразумение между страните, тъй като същото не се установи да страда от пороци водещи до нищожност или унищожаемост на направените волеизявления на страните по него.

Ангажираните от ответницата гласни доказателства не установяват по категоричен начин, че към момента на подписване на документа същата е била в невъзможност да разбира свойството и значението на извършените от нея действия и да съобразява последиците от тях.

С оглед изхода на спора ответницата следва да заплати на ищеца направените разноски за производството по делото в размер общо на 775 лева –платени ДТ и адвокатско възнаграждение – като с оглед фактическата и правна сложност на спора и цената на иска съдът намира, че направеното от ответницата възражение за прекомерност на заплатеното от пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение се явява неоснователно и като такова следва да се остави без уважение.

3

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН отказа на К. К. Т., ЕГН **********, от гр. П., П. обл., ул.

„*********************“

№

****, със съдебен адрес: гр.

С., бул.

„***********************“ № *** – „*****************************“, ет.**, адв. С. М., от наследството на

************************

К.

А.

Т.

********************************* г., вписан в Особената книга на Съда под № *****/****** г. по частно гражданско дело № 20215330116980/2021 г. по описа на ПРС.

ОСЪЖДА К. К. Т., с посочените ЕГН, адрес И съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ’’ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул.

“Околовръстен път”

№

260 представлявано от

************************************ Д. Б. Ш. И ******************** М. И. В., със съдебен адрес: гр. С., ул. „*************“ № **, ет.**, Адвокатско дружество „******************************“, адв. Х. И., направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 775 лева.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ответницата възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца на пълномощника му адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________ 4