Решение № 554 от 29.12.2025, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 554 гр. Пазарджик, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Ил. Д.

Членове:

Албена Г. Палова

Николинка Н. Попова при участието на секретаря Диана Мл. Тодорова като разгледа докладваното от Мариана Ил. Д. Въззивно гражданско дело № 20255200500452 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №127 постановено на 24.03.2025г. по гр.дело № 1227 по описа на Районен съд Пещера за 2023г., ПРС е отхвърлил предявения от А. Д. В., ЕГН: **********, от гр. ****, против К. Х. П., ЕГН: **********, от гр. ****, и Г. И. В., ЕГН: **********, от гр.

****, иск с правно основание чл. 109 от ЗС за осъждане на ответниците да премахнат метално ограждение, преграждащо поземлен имот с идентификатор ***, да осигурят непрекъснат и безпрепятствен достъп до имота на ищеца - поземлен имот с идентификатор *** и възможност ищеца да ползва по предназначение като съсобственик поземлен имот с идентификатор ***, като неоснователен.

Присъдени са съдебни разноски.

Решението се обжалва от ищеца в първоинстанционното производство с твърдения, че е неправилно. Твърди се, че решението е 1 постановено в нарушение на материалния закон - чл.31,ал.1 от ЗС, тъй като правото на ищеца да си служи с общата вещ - път е останало незащитено. Въззивникът твърди,че съдът не е отчел специфичната особеност в начина на трайно ползване на съсобствения имот - да се ползва като „ път“. И макар, че монтирането на ограждението е съгласно решение на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ , то това решение е незаконосъобразно, тъй като по този начин се променя начинът на ползване на вещта, съобразно предназначението й, а именно : „път“. От път, съсобствениците са променили предназначението на ползването на имота в паркинг. Тази промяна в предназначението на ползване на имота, обаче затруднява спокойното упражняване на правото му на собственост върху имота, поради което моли съда, да постанови решение, с което да отмени обжалваното първоинстанционно решение и негаторната му претенция бъде уважена от въззивната инстанция.

С отговора на въззивната жалба в срока по чл. 263,ал.1 от ГПК въззиваемата страна излага съображения за неоснователност на въззивната жалба.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от лице,имащо правен интерес от обжалване на първоинстанционния съдебен акт.

Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.

Съображенията на въззивната инстанция за това, са следните :

Ищецът А. Д. В. в исковата си молба против К. П. и Г. В. излага следните обстоятелства : той и ответниците са съсобственици при равни права на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Батак, с адрес: гр. ****, площ: 120 кв. м. , начин на трайно ползване: "За селскостопански, горски, ведомствен път“. Посочва, че предназначението на имота е да бъде „път“ и да осигурява достъп до имотите на страните: поземлен имот с идентификатор *** собственост на ответницата П., поземлен имот с идентификатор *** - собственост на ответника В. и поземлен имот с идентификатор *** – негова собственост , до общински публичен път - поземлен имот с идентификатор ***. През месец май 2021 г. ответниците без негово знание и съгласие са монтирали метално ограждение с размери 3 м х 1,80 м. , разположено на разстояние около 1,5 м. от общински публичен път, и изцяло преграждащо съсобствения им поземлен имот и възпрепятстващо свободното преминаване през него и достъпа до имота на ищеца,с което са нарушили спокойното упражняване правото му на собственост върху съсобствения имот и безпрепятствения достъп до собствения му имот.

Ответницата К. П. оспорва изложените обстоятелства в исковата молба. Посочва, че достъпът до собствения на ищеца имот не е ограничен, тъй като на 04.01.2022г. му е предоставен ключ за вратата, монтирана по решение на останалите съсобственици, в съсобствения на страните по спора недвижим имот.

Ответникът Г. В. оспорва твърденията в исковата молба.

Посочва,че ищецът разполага с ключ за вратата, разположена в съсобствения им имот, поради което твърдението му, че няма достъп до имота си, е несъстоятелно.

С протоколно определение №473 постановено на 26.11.2024г.

Районен съд Пещера е обявил за безспорно между страните ,че са съсобственици на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Батак.

От заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвено от вещо лице инж. А. Пецев се установява, че имот с идентификатор *** е преграден от северозападната страна на 2.00 м. от уличната регулационна линия с двукрила метална врата. Ширината на лявата част от вратата е 1,75 м. мерено от пантите вляво, ширината на дясната част е 1,20 м. мерено от пантите вдясно. Ширината на вратата, 3 мерена между пантите е 2,98 м. Вещото лице посочва,че пантите на вратата са монтирани по начин ,позволяващ двупосочното отваряне.

На дясната част на вратата е монтирана секретна брава за заключване.

Лявата част на вратата се застопорява в терена посредством резе с пружина, което при повдигане пружината се натяга и при освобождаване връща резето в изходно положение.

Анализирайки твърденията на страните, заключението на СТЕ и събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е съобразил,че спорът на страните всъщност е концентриран върху това дали са били основателни действията на ответниците по ограждане на съсобствения им с ищеца имот и това въздействие върху общата вещ нарушава ли правото на собственост на ищеца, упражнявано както във връзка със съсобствения им имот, така и във връзка с неговия собствен имот.

С оглед събраните доказателства, първоинстанционният съд е приел,че взетото от съсобствениците решение през 2001г. за монтиране на двукрила врата напречно на съсобствения на страните поземлен имот с идентификатор *** , притежаващи общо 2/3 ид.части от собствеността върху имота, т.е повече от половината, е в съответствие с разпоредбата на чл.32,ал.1 от ЗС, дори и ищецът да не е участвал при вземане на това решение или да не е бил съгласен с него. На следващо място, съдът е приел, че това решение не е вредно за общата вещ и с него не се променя начинът на трайно ползване на вещта, тъй като на първо място : общата вещ представлява частен поземлен имот в урбанизирана територия с начин на трайно ползване „за селскостопански път, горски, ведомствен път“, а не част от транспортната техническа инфраструктура, регламентирана в ЗУТ. И на второ място, защото с поставянето на металната врата по никакъв начин не се променя начинът на трайно ползване на вещта, а именно на ведомствен път, доколкото не се установи по делото вратата да възпрепятства използването на пътя по предназначението му, а 4 именно за преминаване на хора и превозни средства до трите имота, с които общият поземлен имот граничи. Настоящата въззивна инстанция напълно споделя правните изводи на първоинстанциония съд и препраща към тях на основание чл.272 от ГПК, и по тези съображения приема за несъстоятелни наведените във въззивната жалба възражения.

Правилно съдът е констатирал,че единствената пречка ищецът да достигне до своите имоти, респ. да упражни правото си на собственост върху тях, би била ако процесната метална врата е заключена и ищецът не разполага с ключ за нея. Респективно, ако същият разполага с ключ, не би имал никаква пречка да стигне до собствения си имот, включително и с превозно средство. Установено е по делото, че ключ е предлаган на ищеца,но същия е отказал да го приеме. При така установеното, правилно първоинстанционният съд е приел, че поставянето на врата, която да ограничава достъпът до съсобствената вещ на страните и до техните имоти от трети лица, и от която е предоставен ключ на ищеца, не представлява неоснователно действие, което да пречи на ищеца да използва съсобствения и собствения си имот. Неправомерно ограничение на упражняването на правото на собственост на ищеца от страна на ответниците би имало, ако те отказват да му предоставят ключ от монтираната от тях метална двукрила врата и в този смисъл достъпът му щеше да бъде обективно възпрепятстван, тъй като за да влезне в имота си ищецът следва да премине през вратата. Но доколкото категорично се установи, че ответниците са предоставили ключ на ищеца, то достъпът на същия по никакъв начин не може да се счете за възпрепятстван, а оттам и да е налице някакво ограничаване или смущаване в упражняване на правото му на собственост както върху съсобствения на страните имот, така и върху имота с идентификатор ***, собственост на ищеца. Правните изводи на решаващият съд са правилни.

Нормата на чл. 109 от ЗС предоставя защита на правото на 5 собственост и ограничените вещни права срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, което без да отнема владението, ограничава, смущава и пречи на пълноценното използване на вещта или имота според предназначението му.

Уважаването на предявения иск по чл. 109 от ЗС е предпоставено от положителното установяване на следните факти: 1/че ищецът е собственик на вещта или е носител на ограничено вещно право върху нея; 2/че е извършено неоснователно действие върху вещта; 3/че неоснователното действие пречи, ограничава или смущава собственика на вещта да упражнява правото си на собственост спокойно и в пълен обем, макар да не накърнява владението.

В ТР № 4/2015 на ОСГК на ВКС е посочено, че за уважаване на иска по чл. 109, ал. 1 ЗС ищецът следва да докаже, че е собственик на имота, че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие (действие или бездействие), а също, че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот, по-големи от обикновените (чл. 50 ЗС).

Преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими е конкретна по всяко дело. Разяснено е, че има хипотези, при които от самото естество на извършеното от ответника нарушение е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем. Пример за това е случаят, при който ответникът осъществява действия в собствения на ищеца имот или поддържа създадени в резултат на такива действия състояния в имота, без да има облигационно, пълно или ограничено вещно право или сервитут върху този имот. Тъй като правото на собственост е абсолютно и неограничено право, което задължава всички трети лица да се въздържат от каквито и да било въздействия върху собствения на ищеца имот, а собственикът не е длъжен да търпи в имота си каквото и да било действие, което се извършва без негово съгласие, самото пряко въздействие върху имота на собственика, без негово съгласие и 6 от лице, което няма право да осъществява такова въздействие, представлява пречка за собственика да упражнява правото си.

В настоящият случай по делото не е установено наличие на конкретни фактически действия, извършени от ответниците, които надхвърлят ограниченията на съсобствеността, съответно противоречат на установения режим на ползване на съсобствения имот и които накърняват правата на ищеца като съсобственик на същия имот. Съдът преценява, че изграждането от ответниците на двукрила метална врата, посредством която съсобствения им с ищеца имот с идентификатор *** е преграден от северозапад не представлява неоснователно действие по смисъла на чл.109 ЗС, което смущава, съответно пречи на ищеца като съсобственик да упражнява правата си в съсобствеността. Съдът намира за неустановено по делото изграденото от ответниците да пречи на ищеца като съсобственик да упражнява правата си върху съсобствения поземлен имот. ВКС трайно приема в практиката си, че дори изграждането на постройка в съсобствен имот само по себе си не представлява неоснователно действие по смисъла на чл.109 ЗС, тъй като всеки собственик на дворно място разполага с правомощието и да го застроява. Само ако построеното пречи на останалите съсобственици да упражняват правата си в съсобствеността последните разполагат с възможността да искат премахване на постройката. Както се посочи по-горе в случая се установи, че ответниците притежаващи мнозинство и с цел да предпазят съсобствения си имот са монтирали врата, от която са предоставили ключ на ищеца. Така установеното не позволява да се направи извод ,че поставянето на врата препятства упражняване на правото на собственост на ищеца като съсобственик върху имота, т.е настоящата въззивна инстанция приема,че не се установиха всички елементи от фактическия състав на чл.109 ЗС и правилно исковата претенция е била отхвърлена като неоснователна от първоинстанционния съд.