Определение № 209 от 26.09.2025, Районен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 209 гр. Кърджали, 26.09.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вергиния Еланчева като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Частно наказателно дело № 20255140200509 по описа за 2025 година

Производството e по реда на чл.243, ал.5 от НПК.

Постъпила е на 04.07.2025 г. жалба от М. Б. К. от ****, депозирана чрез двама упълномощени адвокати, против Постановление на РП-Кърджали от 19.06.2025 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство **** по описа на ОД МВР-Кърджали, в частта, в която е водено за престъпление по чл.144 от НК.

Жалбоподателят твърди, че постановлението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Незаконосъобразна била констатацията на прокурора, че става дума за престъпление от частен характер, което се преследва по тъжба на пострадалия.

Постановлението се основавало единствено на констатацията, че не е налице подадена тъжба в шестмесечен срок от М. К.. Описаното поведение сочело на съвкупност от престъпления. Обект на посегателство били различни групи обществени отношения, представляващи два различни непосредствени обекта на престъпления – срещу телесната неприкосновеност и срещу свободата на личността. Фактическите обстоятелства на второто престъпление не можело да бъдат предмет на обвинение, инициирано по тъжба на пострадалия в производство от частен характер, тъй като съпътстващото престъпление не се преследвало по тъжба, а по общия ред. Допуснато било съществено процесуално нарушение, налагащо отмяна на атакуваното постановление. Нормата на чл.24, ал.1, т.6 от НПК била приложена незаконосъобразно от прокурора. Жалбоподателят моли постановлението да бъде отменено и делото върнато на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона.

С разпореждане от 14.07.2025 г. на жалбоподателя е указано в 7-дневен срок от получаване на съобщението да представи доказателства за упълномощаване на двамата адвокати, чрез които е депозирана жалбата. Указанията са изпълнени на 12.09.2025 г., когато по делото е постъпило адвокатско пълномощно, удостоверяващо надлежна представителна власт на подателите на жалбата срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство.

1

Съдът, след като разгледа постъпилата жалба и доказателства по делото, приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.243, ал.4 от НПК. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С Постановление на РП-Кърджали от 20.11.2023 г. е образувано досъдебно производство **** по описа на ОД МВР-Кърджали за това, че в периода от 2018 г. до 2020 г. в ****, с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага, е възбудено и поддържано заблуждение у М. К. от ****, относно собствеността на жилищна сграда с административен адрес ****, **** и с това му е причинена имотна вреда - престъпление по чл.209, ал.1 от НК.

С Постановление на РП-Кърджали от 17.09.2024 г. наказателното производство по досъдебно производство **** по описа на ОД МВР-Кърджали е прекратено в частта за престъпление по чл.209, ал.1 от НК, на основание чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК, както и е спряно наказателното производство по досъдебно производство **** по описа на ОД МВР-Кърджали в частта за престъпление по чл.144, ал.1 от НК, на основание чл.244, ал.1, т.1 вр. чл.25, ал.1, т.6 от НПК. Това постановление е било предмет на съдебен контрол, като с Определение № **** по описа на РС-Кърджали е изцяло потвърдено. Съдебният акт е обжалван пред ОС-Кърджали само в частта, с която е потвърдено частичното прекратяване на наказателното производство, за престъпление по чл.209, ал.1 от НК, а в останалата част за потвърждаване на спирането е окончателен. С Определение № **** по описа на ОСКърджали е потвърдено обжалваното определение на РС-Кърджали по ЧНД № **** На 20.09.2024 г. на пострадалия М. Б. К. е връчено съобщение по чл.50 и чл.81 от НПК, ведно с Постановлението на РП-Кърджали за частично прекратяване и спиране на наказателното производство по досъдебно производство **** по описа на ОД МВРКърджали. Със съобщението му е указано, че в шестмесечен срок може да подаде тъжба до РС-Кърджали за престъплението, което се преследва по тъжба на пострадалия.

На 13.06.2025 г. РП-Кърджали направила запитване до РС-Кърджали за това постъпвала ли е частна тъжба в този съд от М. К., като от представения отговор се установило, че такава не била подавана.

С атакуваното Постановление от 19.06.2025 г. прокурор от РП-Кърджали е прекратил наказателното производство по досъдебно производство **** по описа на ОД МВР-Кърджали, в частта, в която е водено за престъпление по чл.144 от НК, на основание чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.6 вр. чл.24, ал.5, т.1 от НПК.

В обжалваното постановление за прекратяване прокурорът е приел за установена следната фактическа обстановка:

Св.Х.Т. бил управител и едноличен собственик на капитала на **** със седалище и адрес на управление ****, ****. Дружеството било с предмет на дейност: вътрешно и външно търговска дейност, търговия с недвижими имоти, отдаване под наем, стопанисване и управление на недвижими имоти и др. Св.М. К. бил управител на ****, седалище и адрес на 2 управление ****, ****. Дружеството било с предмет на дейност: посредничество при сделки с недвижими имоти, покупка на недвижими имоти с цел продажба, строеж и обзавеждане на недвижими имоти, строеж на сгради на основното застрояване /ниско, средно, високо застрояване и др./. Двамата свидетели Т. и К. били в приятелски отношения и работели заедно до 2022 г. Постепенно отношенията им се влошили, като всеки подавал жалби срещу другия. По жалба на св.Т. срещу св.К. било образувано досъдебно производство № **** по описа на ОСлО при ОП- Кърджали.

Настоящото досъдебно производство било образувано по жалба на св.К. във връзка с твърденията му, че бил въведен в заблуждение от Т., че ще му прехвърли собствеността на сграда с адрес ****, **** и с това му е причинена имотна вреда.

В началото на 2018 г. св.Х.Т. влязъл в преговори със св.М.М., която притежавала наследствен имот в централната част на ****, за да бъде учредено право на строеж на дружеството на св.Т.. На 31.07.2018 г. св.М.М., Д.М. и Б.М. учредили право на строеж върху недвижим имот срещу задължение за построяване на сграда върху ПИ с идентификатор **** по КККР на ****, в полза на св.Х. Т. в качеството му на управител на ****, за което бил съставен нотариален акт № **** по нот. дело **** г. на Нотариус М.Д. с район на действие PC-Кърджали. Съгласно раздел III от нотариалния акт, св.Х.Т., чрез представляваното от него дружество, се задължавал да построи /лично или чрез трето лице/ изцяло и със свои средства, труд и материали предвидената многофамилна жилищна сграда на шест етажа.

На 06.08.2018 г. в **** бил сключен договор между ****, представлявано от св.Т. като възложител и „****“ ООД, като изпълнител, за извършване на всички строителномонтажни работи в имота (описан по-горе), с административен адрес ****, ****. В предоставена от „****“ АД писмена справка било посочено, че преговорите предхождащи сключването на договора, са водени със св.Х.Т..

На 26.08.2018 г. бил подписан договор за упражняване на строителен надзор и изготвяне на технически паспорт между „****“ ЕООД, представлявано от св.Т. и ****, представлявано от св.Т.. Т. бил разпитан в качеството на свидетел, като заявил, че строителната площадка била открита на 29.08.2018 г. Строително-монтажните работи били изпълнени от „****“ ООД. На 02.07.2019 г. била приета конструкцията на сградата, а след окончателното завършване на строежа бил представен и акт 15 от 27.09.2023 г. Той посочил, че във връзка с обекта, отношенията му били само със св.Х.Т.. Заявил, че св.К. е носил в офиса му декларации за съответствие и сертификати.

В хода на разследването били установени свидетелите Н.Д., З.Т. и Е.Д. - и тримата заявили, че са работили за „****“ ООД на обекта на ****. Като собственик на сградата знаели св.Т., който според тях ходел на обекта поне веднъж седмично. И тримата посочили, че не познавали св.К..

Още докато се изпълнявал строежа на сградата, св.К. го забелязал, попитал работниците на обекта към кого да се обърне за евентуално закупуване на апартамент и го насочили към агенция за недвижими имоти ,,****“, чийто офис бил близо до обекта. В офиса били св.З. К.а и св.М. К.. Св.К. се договорил за покупка на апартамент от 3 новостроящата се сграда със св.М. К. и още същия ден му дал капаро в размер на 10 000 лв., за което съставили разписка. Няколко дена след това превел 45 000 лв. по сметка на ****.

Св.К. провеждал разговори само със св.К., но забелязал, че той често говори по телефона със собственика на сградата (посоченото по-горе ДП № **** по описа на ОСлО при ОПКърджали било образувано за това, че е възбудено и поддържано заблуждение у св.К. и с това му е причинена имотна вреда).

Св.Ш.А. също имал намерение да закупи апартамент през 2018 г. за дъщеря си св.С.А.. Неговият брат се обадил на св.Х.Т., който им заявил, че има апартаменти за продажба и ги насочил към св.М. К., с когото да договорят цената и условията за евентуална сделка. Те се срещнали със св.К. в офиса му, разгледали строежа и постигнали договорка.

През 2021 г. отношенията между св.К. и св.Т. се влошили. В разпита си в качеството на свидетел К. посочил, че през месец януари 2021 г., св.Х.Т. отишъл под терасата на апартамента му и започнал да крещи и подканя съпругата му да слезе долу.

Изложил твърдения, че на 24.03.2022 г. се срещнал със св.Т. на паркинга на бензиностанция „OMV“ в ****. Заявил, че тогава му била отправена закана от св.Т., че ще залее съпругата му с киселина, „ще го направи момиче“ и ще му „разцепи главата с винкел“. Описал и ситуация от май или юни 2022 г., когато св.Т. отишъл пред офиса на св.З. К.а, който бил на **** и започнал да крещи и обижда св.К.. В разпита си като свидетел З. К.а описала ситуацията от януари 2021 г. Заявила, че същата сутрин била у дома си, когато чула звук от клаксон.

Погледнала през прозореца и видяла св.Х.Т.. Той започнал да я нарича „лъжкиня“ и поискал тя да слезе долу. Св.К.а не излязла от апартамента си. Същата вечер получила телефонно обаждане от св.Т., който я заплашил че „ще съсипе семейството й“. Установен бил свидетелят Р.Ч., който споделил, че на неустановена дата, преди около 2 години, бил в заведение „Бакарди“ в ****. Тогава при него отишъл св.Х.Т. и го извикал настрани. Казал му да предаде на св.М. К., че „ще го направи момиче“. Същият ден св.Ч. срещнал св.К. и му предал думите на Т..

В хода на разследването било възложено извършването на ОИМ, с цел установяване свидетели, които евентуално са възприели обстоятелства, имащи отношение към настоящото разследване, но такива не били установени.

При така установената фактическа обстановка и събраните доказателства, прокурорът в обжалваното постановление е направил извод, че не е извършено престъпление от общ характер по чл.209, ал.1 от НК, или по чл.144, ал.3 от НК (с оглед тогава действащата разпоредба на чл.144, ал.3 от НК). Изложил е съображения за липса на съставомерно деяние по чл.209, ал.1 от НК, които не следва да бъдат коментирани, предвид наличието на влязъл в сила акт за прекратяване на наказателното производство в тази част.

Относно твърдението на тъжителя К. за отправени заплахи с убийство, решаващият прокурор е посочил, че отправената закана с убийство по смисъла на чл.144, ал.3 от НК следвало да съдържа конкретна и недвусмислена закана с убийство. Тя трябвало да е такава, че да възбужда основателен страх за осъществяването й. Обективно заканата трябвало да сочи, че съществува възможност, че може да бъде осъществено деянието, да личи оформено 4 решение за това. От субективна страна трябвало да се установи, че деецът се намира в такова психическо състояние, при което има вероятност да реализира заканата и съзнава съдържанието на същата. За характера на закана и възможността да възбуди основателен страх следвало да се преценя, като се има предвид цялостната обстановка. В случая св.К. посочил няколко деяния, с които твърдял, че е заплашван - януари 2021 г., когато според него св.Т. отишъл до дома му и започнал да крещи на съпругата му да излезе (тези твърдения се подкрепяли и от показанията на св.З. К.а); на 24.03.2022 г., когато според тъжителя, двамата със св.Т. се срещнали на бензиностанция „ОМВ“ в **** и той го заплашил, че „ще залее съпругата му с киселина и ще го направи момиче, и да му сцепи главата с винкел“. За тези случаи отново имало единствено твърдения на св.К., неподкрепени от останалите доказателства по делото, с изключение на посочената заплаха че св.Т. щял „да го направи момиче“. Тези думи били споделени от св.Т. и на св.Р.Ч.. От посочените от св.К. закани, като такива с убийство можело да бъдат оценени единствено думите „ще ти сцепя главата с винкел“. За тази закана не били събрани никакви доказателства, които да подкрепят твърдението на св.К. - налице били единствено негови твърдения, които се отричали от св.Т..