Решение № 753 от 13.12.2023, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 753 гр. Враца, 13.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: И. Цв. И.ов при участието на секретаря А. Л. М. като разгледа докладваното от И. Цв. И.ов Гражданско дело №

20231420102009 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството се движи по общия исков ред на чл. 124 и следващите от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Мъни плюс корп“ ЕАД (с предишно наименование „Състейнъбъл бизнес солюшънс“) с ЕИК 203037835, гр. София, ул. „Рачо Петров Казанджията“ № 4, вх. А, ет. 5 срещу М. В. Б. с ЕГН ********** и адрес гр. *****, с която е предявен иск по чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 23,92 лева – главница, представляваща незаплатена сума по договор за продажба на изплащане № 505572096 от 25.06.2019 г., сключен между „А1 България” ЕАД (с предишно наименование „Мобилтел“ ЕАД) с ЕИК 131468980 и ответника М. Б., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК – 05.06.2023 г. и сумата 3,82 лева – мораторна лихва върху главното задължение от 03.11.2021 г. до 01.06.2023 г., за които суми е издадена заповед № 759 от 07.06.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 1375/2023 г. на Врачански районен съд. Претендират се разноски.

С влязло в законна сила определение от 11.09.2023 г. съдът е прекратил на основание чл. 232 от ГПК, поради оттеглянето на исковата молба, производството по делото в частта по отношение на предявения акцесорен установителен иск за мораторна лихва в размер на 3,82 лева, с оглед на което установяването на дължимостта на мораторна лихва в горепосочения размер не е предмет на настоящото дело.

1

В исковата молба се твърди, че на 25.06.2019 г. между „А1 България” ЕАД (с предишно наименование „Мобилтел“ ЕАД) с ЕИК 131468980-продавач и ответника М. Б.купувач бил сключен договор за продажба на изплащане № 505572096. На основание т. 1 и т. 2 от Договора, с неговото подписване ответникът закупил и станал собственик на устройство Handset Huawei Y5 2018 Black със сериен номер 865204040405690. Съгласно т.

10.2.1 от договора ответникът-купувач се е задължил да заплати на „А1 България” ЕАД (с предишно наименование „Мобилтел“ ЕАД) продажната цена за вещта, съобразно погасителен план към договора. Поради неплащане в срок, договор № 505572096 от 25.06.2019 г. между „А1 България“ ЕАД и ответника бил прекратен предсрочно на основание т. 12.3 от същия. Непогасената сума до края на срока на договора за продажба на изплащане, в размер на 23,92 лева, станала предсрочно изискуема на основание чл. 12.3 от договора. На 07.11.2014 г. между „А1 България“ ЕАД с ЕИК 131468980 и „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД с ЕИК 203037835 (с ново име „Мъни плюс корп” ЕАД) е сключен договор за поръчителство. На основание т. 3 от договора за поръчителство „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД се задължило, в качеството си на поръчител, да обезпечи задълженията на абонати, сключили с „А1 България” ЕАД договор за продажба на изплащане. Поради липса на доброволно плащане от страна на ответника и на основание чл.

2.2.3 от договора за поръчителство от 07.11.2014 г., „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД заплатило на „А1 България“ ЕАД на 03.11.2021 г. сумата 23,92 лева, представляваща дължимата от ответника сума по договор № 505572096 от 25.06.2019 г. Плащането на сумата било извършено след отправена покана от страна на кредитора към поръчителя, съгласно т.

2.2.3 от договора за поръчителство. Съгласно последния договор поканата следва да се отправи посредством предявяването на справка (приемо-предавателен протокол), а именно приемо – предавателен протокол № 356/13.12.2021 г., представляващ справка по т.2.2.3 от договора за поръчителство. Протоколът съдържал списък с абонатите и размера на просрочените задължения, произтичащи от договори, гарантирани чрез поръчителство от ищеца. Ответникът присъствал на стр. 1 от горепосочения протокол. Съгласно т. 2.2.6 от Договора за поръчителство след извършеното плащане се съставяла справка (приемопредавателен протокол), който съдържал списък с абонатите, за които на 03.11.2021 г.

„Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД, в качеството си на поръчител, е изпълнил вместо тях задълженията им към „А1 България” ЕАД по договори за продажба на изплащане, гарантирани чрез поръчителство. В случая бил съставен приемо-предавателен протокол № 368/16.11.2021 г., като ответникът присъствал на стр. 1 от същия протокол. До ответника било изпратено уведомление за встъпване в дълг по чл. 146 от ЗЗД, с което ответникът бил уведомен, че считано от 03.11.2021 г. задълженията му към „А1 България” ЕАД по договор за продажба на изплащане № 505572096 от 25.06.2019 г. са били прехвърлени на „Състейнъбъл бизес солюшънс“ АД (с ново име „Мъни плюс корп” ЕАД). На 28.07.2022г. между „Мъни плюс корп ” ЕАД и „Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД бил сключен договор за встъпване в дълг. Съгласно договора кредитора „Мъни плюс корп ” ЕАД приел поемателя „Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД като съдлъжник за заплащане задълженията на длъжниците-физически лица, 2 произтичащи от договора за поръчителство, сключен на 07.11.2014г. между „А1 България” ЕАД и „Мъни плюс корп ” ЕАД с ЕИК 203037835. Поемателят „Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД се задължил да заплати задълженията на длъжниците-физически лица, произтичащи от договора за поръчителство от 07.11.2014г., включително и на ответника, посочен под № 129 в Приложение № 1 към договора, в срок от един месец от подписване на договора за встъпване в дълг.

Поддържа се също, че към момента на предявяване на исковата молба поемателят „Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД не е заплатил задължението на ответника, но по отношение на „Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД заповедта за изпълнение е влязла в сила, поради което искът не е насочен към този ответник.

Тъй като ответникът не изплатил процесното задължение, на 05.06.2023 г. ищецът подал срещу ответника заявление по чл. 410 от ГПК, било образувано ч. гр. дело № 1375/2023 г. на Врачански районен съд, като съдът уважил заявлението и издал заповед за изпълнение № 759 от 2023 г., която към настоящия момент е влязла в законна сила по отношение на солидарния длъжник „Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД, видно от доказателствата по заповедното производство, като заповедта за изпълнение била връчена на длъжника М. Б.. Последният в срока по чл. 414 от ГПК подал възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което е предявен настоящият иск.

Ответникът М. В. Б. е подал писмен отговор в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, с който се оспорва иска като процесуално недопустим, неоснователен и недоказан, по следните съображения: ищецът неправомерно е влязъл в правата на поръчител в конкретния случай, тъй като не е предоставена като доказателство декларация за съгласие за обработка на лични данни от трети лица, включително кредитен скоринг, както се твърди в договора за поръчителство, сключен на 07.11.2014г. между „А1 България” ЕАД и „Мъни плюс корп” ЕАД, а според този договор и по-точно по силата на раздел III, т. 2.2.6 и раздел IV, т. 6.1 „Състейнъбъл бизес солюшънс“ АД се освобождава от отговорността си на поръчител в случаите, когато абонатът е сключил договор на изплащане с „Мобилтел“ ЕАД, без предоставено от него писмено съгласие за обработване на лични данни от страна на „Мобилтел“ ЕАД и трети лица с цел изготвяне на кредитна оценка, плащане на дължими суми по договори и последващото им събиране чрез встъпване в правата на „Мобилтел“ ЕАД, като в тази връзка се сочи, че приложените към исковата молба като доказателства № 4, 5, 6, 7, 8, 9 и 10 анекси не отменят тази клауза; встъпването в дълг на „Мъни плюс корп” ЕАД е извършено при изтекъл срок на договора за поръчителство от 07.11.2014 г., в анекса от 08.08.2020 г. към който (в българския му текст, имащ приоритет пред английския текст съгласно самия договор), е предвидено удължаване до 30.09.2020 г., а встъпването в дълг е извършено на 03.11.2023 г.; ответникът не е получавал уведомление, че „Състейнъбъл бизес солюшънс“ АД ще изпълни задълженията му към „Мобилтел“ ЕАД, като изрично се оспорва истинността на доказателство № 11 към исковата молба; не са налице редовно сключени приемо-предавателни протоколи, тъй като липсват поставени подписи и имена в полетата 3

„Приел“, като в тази връзка изрично се оспорва валидността на доказателства № 12 и 13 към исковата молба; не са представени като доказателства фактури за извършено плащане от страна на „Състейнъбъл бизес солюшънс“ АД към „Мобилтел“ ЕАД съгласно раздел III, т.

2.2.6 от договора за поръчителство и по този начин не е извършена индивидуализация на дълга на от ответника спрямо общата сума, описана в доказателства № 12 и 13 към исковата молба. По тези съображения се иска връщане на исковата молба, съответно отхвърляне на иска като неоснователен.

В заповедното производство-ч. гр. дело № 1375/2023 г. на Врачанския районен съд е подадено от солидарния длъжник М. В. Б. възражение по чл. 414 от ГПК, с което не са наведени конкретни правопогасителни и правоизключващи възражения.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и исканията и възраженията на страните, приема следното от фактическа и правна страна:

Страните по делото не спорят, че между „А1 България“ ЕАД (с предишно наименование „Мобилтел"“ЕАД) и ответника М. Б. е сключен валиден договор за продажба на изплащане № 505572096 от 25.06.2019 г. , по силата на който последният е закупил устройство „Handset Huawei Y5 2018 Black“, като се задължил да заплати на дружеството продажната цена за вещта съобразно погасителен план към договора. Съгласно чл. 12.3 от договора за продажба при неплащане в срок на най-малко две последователни месечни вноски договорът се прекратява и всички дължими суми по него стават изискуеми от датата на издаване на фактура за тези суми. Според чл. 6.2 от договора за продажба месечните вноски се отразяват в месечните фактури по договора за услуги. Съгласно чл. 9.1.2 от договора за продажба продавачът има право да обезпечи вземанията си по същия с поръчителство от трета страна. Клаузата на чл. 12 от договора за продажба урежда хипотезите на прекратяването му – с изтичане на срока, с доброволно плащане на дължимите суми, включително предсрочно, като чл. 12.3 се отнася за случай на неплащане в срок на най-малко две последователни месечни вноски, при който всички суми, дължими до края на срока на договора, стават изискуеми от датата на издаване на фактура за тях – същата се издава след изтичане на 125 дни от спиране на достъпа на купувача до мрежата съгласно договора за услуги, като договорът се счита прекратен от тази дата, което не засяга задължението за плащане на дължимите суми. В чл. 13 от договора за продажба е предвидено и развалянето му от изправната страна при нарушаване на задълженията на другата, а в чл. 15 от същия е уредено правото на поръчителя, изпълнил задължението на купувача, да иска от него платеното заедно с лихвите и разноските, след като го е уведомил за предявения срещу него иск.

От представения по делото договор за поръчителство от 07.11.2014 г. между „Мобилтел" ЕАД (сега с наименование „А1 България“) и ищцовото дружество се установява, че последното, в качеството на поръчител, се е задължило да обезпечи вземанията на „Мобилтел“ ЕАД от абонати по сключени договори за продажба на изплащане. При наличие на просрочени задължения към „Мобилтел“ ЕАД (сега с 4 наименование „А1 България“) последното издава фактура за изискуемите задължения и след изтичане на 20 дни от издаването й изпраща на „Състейнъбъл бизнес солюшънс" АД справка за дължимите суми по съответния договор за продажба на изплащане, като тази справка представлява покана до ищцовото дружество, в качеството на поръчител, да погаси в едномесечен срок просроченото задължение на абоната, като плати дължимата от последния цена на крайното устройство или съответния остатък от нея (чл. 2.2.3 от договора за поръчителство). След получаване на справката-покана „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД се задължава писмено да уведоми абоната, че в качеството на поръчител ще изпълни вместо него задължението му към „Мобилтел" ЕАД, като сумата, която ще погаси, ще бъде до размера на дължимата към „Мобилтел" ЕАД цена на крайното устройство или съответния остатък от нея (чл. 2.2.4 от договора за поръчителство). За целите на регресния иск срещу длъжниците "Мобилтел" ЕАД (сега с наименование „А1 България“) се е задължило пред поръчителя „Състейнъбъл бизнес солюшънс" АД да му предоставя всички необходими документи, доказващи вземането, включително писмено потвърждение за извършеното погасяване на задължението на абоната от страна на поръчителя (чл. 2.2.6 от договора за поръчителство).