Решение № 1224 от 30.03.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1224 гр. Варна, 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Неделина Маринова при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Неделина Маринова Гражданско дело № 20253110105327 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по първоначално предявен от Д. Н. Ш., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: град *, срещу „Т*“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град *, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК за приемане на установено между страните, че сключения между тях Договор за потребителски кредит № * от 09.06.2023 г. е нищожен поради противоречие със закона.

Приет за съвместно разглеждане в производството е и предявеният от „Т*“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град *, срещу Д. Н. Ш., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: град *, насрещен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 3 057,66 лева, представляваща непогасен остатък от главницата по Договор за потребителски кредит № * от 09.06.2023 г.

Ищцата твърди, че на 09.06.2023 г. сключила Договор за потребителски кредит № * от 09.06.2023 г. с ответното дружество, въз основа на който й била отпусната сума в размер на 11 000 лева при годишен лихвен процент от 30,39 % и годишен процент на разходите от 34,42 %. Към дължимата главница била добавена застрахователна премия от 2 890,77 лева.

Срокът за погасяване на кредита бил до 15.06.2026 г.

Излагат се съображения за нищожност на процесния договор за кредит, поради формалното посочване на годишен лихвен процент и годишен процент на разходите, без да е ясно кои точно разходи по кредита са включени в последния. Заявява се, че видно от погасителния план към договора, дължимата сума за застраховка е включена към месечната вноска за главница, като върху сбора от двете пера ответникът начислявал уговорената възнаградителна лихва. Последното се сочи като нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

С оглед на изложените съображения, се иска уважаване на предявения иск, както и 1 присъждане на сторените в производството разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество е депозирало писмен отговор, в който навежда доводи за неоснователност на предявения иск.

Не се оспорва наличието на облигационно отношение между страните по посочения в исковата молба договор за потребителски кредит, както и че застрахователната премия не е включена при изчисляването на ГПР.

Оспорва се последният да противоречи на закона, доколкото ГПР е правилно изчислен и коректно посочен в договора, включително и неговите компоненти – главница и лихва.

Заявява се, че доколкото застраховката не е била условие за сключване на договора за кредит, тя не следва да се включва като част от общите разходи по кредита, съответно при изчисляване на ГПР.

Посочено е в отговора на искова молба, че ищцата е платила по процесния договор за кредит сумата от общо 7 942,34 лева, като в случай на уважаване на иска за нищожност на същия, Д. Н. Ш. следва да върне останалата незаплатена сума за главница по същия от 3 057,66 лева.

По изложените съображения се иска отхвърляне на първоначално предявения иск, съответно уважаване на насрещната искова претенция.

В отговор на насрещната искова молба е направено признание на предявения насрещен иск, на основание чл. 237 ГПК.

В открито съдебно заседание ищцата по първоначално предявения иск не се явява и не се представлява. В писмено становище се поддържа първоначалната искова претенция, както и се претендират сторените в производството разноски.

В открито съдебно заседание ищецът по насрещните искове не се представлява и не изразява становище.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване в производството е, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № * от 09.06.2023 г., въз основа на който на ищцата била отпусната сума в размер на 11 000 лева при годишен лихвен процент от 30,39 % и годишен процент на разходите от 34,42 %, със срок за погасяване на кредита до 15.06.2026 г.; че главницата по процесния договор за кредит е усвоена изцяло от кредитополучателя; че ищцата не е заплатила сумата от 3 057,66 лева, представляваща непогасен остатък от главницата по Договор за потребителски кредит № * от 09.06.2023 г.

Не е спорно между страните, също така, че към дължимата главница по процесния договор е добавена застрахователна премия, която не е включена като част от общите разходи по кредита, съответно при изчисляване на ГПР.

Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

2

По първоначално предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:

Не е спорно между страните, че ищцата притежава качеството на потребител, по смисъла на § 13 от ДР на ЗЗП и вземането произтича от договор за кредит, поради което приложение следва да намерят правилата на Законът за потребителския кредит.

Съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК, на съда е вменено правомощие служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, какъвто е и процесният.

В чл. 22 ЗПК е предвидено, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Основание, водещо до недействителност на договор за потребителски кредит, съгласно чл. 22 ЗЗП, е нарушението на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, съгласно който договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин. Разпоредбата е в съответствие с чл. 19 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити. Предвид целта за защита на потребителите от неравноправни клаузи в договора за кредит и за да бъдат потребителите напълно запознати с условията по бъдещото изпълнение на подписания договор при сключването му, националното и европейското право поставят като изискване кредитополучателят да разполага с всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението му /в този смисъл Решение от 9 юли 2015 г. по дело C-348/14 Bucura/.

Съобразно §1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Настоящият съдебен състав намира, че в случая не е спазено това изискване. В процесния договор липсва ясно разписана методика за това как се формира ГПР. Не са разписани кои точно разходи и тяхната стойност са формирали годишното оскъпяване на кредита. Посочена е само абсолютната стойност на ГПР от 34,42 %, като в отделна разпоредба е посочена стойността на годишния лихвен процент от 30,39 %. Необходимо е, на ясен и разбираем език, да са посочени всички данни, послужили за изчисляване на ГПР. В този смисъл е и практиката на Съда на Европейския съюз, обективирана в Решение по дело C-448/17, EOS KSI Slovensko.

На следващо място, следва да се има предвид, че годишният процент на разходите представлява съществен елемент от договора за потребителски кредит. Той представлява в обобщен вид всичко дължимо, непосочването на всички негови допускания пречи на 3 потребителя да определи обхвата на своето задължение /в този смисъл Решение на СЕС по дело Home Credit Slovakia, C-42/15/. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжникът, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи.

В конкретния случай, ГПР не отговаря на законовите изисквания, защото в договора за кредит е посочено единствено, че той е във фиксиран размер от 34,42 %. Действителният ГПР по процесния договор е значително и несъмнено в много по-голям размер, като се има предвид, че при получен заем в размер на 11 000 лева се дължи връщане на сумата 21 335,27 лева.

Освен това, клаузата за заплащане на застраховки е неравноправна, по смисъла на чл.

143 ЗЗП, като уговорена във вреда на потребителя и неотговаряща на изискването за добросъвестност. Предвид свързаността й с договора за кредит и договорката да се разсрочи и изплаща заедно с погасителната вноска по заема, се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, налагаща ограничение в размера на ГПР.

По изложените съображения, процесният договор за потребителски кредит е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК, и следва да бъде прогласена неговата нищожност.

По предявения насрещен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД:

Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи. В този смисъл, ответницата е дължала плащане единствено на предоставената в заем сума от 11 000 лева, като не се спори между страните, че ищцата не е заплатила и дължи по процесния договор сумата от 3 057,66 лева – остатък от главницата.

Поради изложеното, предявеният насрещен иск се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.

По разноските:

С оглед изхода на спора по предявения първоначален иск, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на процесуалния представител на ищцата следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 205 евро, уговорено по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. Съдът намира за неоснователно възражението за прекомерност на посоченото възнаграждение, доколкото същото е съобразено с вида и цената на предявените в производството искове, с фактическата и правна сложност на делото и с размерите, визирани в чл. 7 от Наредба № 1 от 907.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

С оглед изхода на спора по предявения насрещен иск, в полза на ищеца по същия, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 360 лева.

Доколкото с Определение № 9160/04.07.2025 г. ищцата е била освободена от заплащане на такси и разноски за производството, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна, държавна такса в размер на 555,63 лева, дължима за разглеждане на предявения в 4 производството първоначален иск.

Дължимите суми следва да се присъдят в евровата им равностойност по фиксинга на БНБ, на основание чл. 3, вр. чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Д. Н. Ш., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: град *, и „Т*“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град *, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит № * от 09.06.2023 г. е нищожен, поради противоречие със закона, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

ОСЪЖДА Д. Н. Ш., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: град *, ДА ЗАПЛАТИ н а „Т*“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град *, сумата от 1 563,36 (хиляда петстотин шестдесет и три евро и тридесет и шест евроцента) евро, представляваща непогасен остатък от главницата по Договор за потребителски кредит № * от 09.06.2023 г.