Решение № 138 от 09.03.2020, Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш

Е Н И Е № 138 гр.Пловдив,09.03.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, в открито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ОКРЪЖЕН

СЪДИЯ: КРАСИМИРА ВАНЧЕВА при участието на секретаря МАЯ КРУШЕВА,като разгледа докладваното от съдията търг. дело №489/2018 г. по описа на същия съд,ХVIІІ-ти състав,за да се произнесе, взе предвид следното:

Установителни субективно пасивно съединени искове с правна квалификация по чл.422,ал.1 във вр. с чл.415,ал.1 от ГПК.

Ищецът „Райфайзенбанк

/България/“ЕАД-гр.София с ЕИК ********* твърди,че със заповед от 21.05.2012 г. и изпълнителен лист,издадени по ч.гр.д.№18609/2012 г. по описа на Софийски РС,2-ро ГО,60-ти състав въз основа на представени извлечение от счетоводните книги на банката,договор за банков кредит от 14.04.2006 г. и сключени към него анекси,описани в исковата молба,ответниците „ВИЗИТА ТРЕЙД КЪМПАНИ“ООД-гр.Пловдив с ЕИК *********-кредитополучател и Ж.П.Г.-съдлъжник са осъдени солидарно да заплатят на банката-ищец следните суми,дължими по договора за кредит:35 000 евро-просрочена главница по договора за кредит,ведно със законната лихва върху главницата,считано от 12.04.2012 г.;3 758,56 евро-просрочена редовна лихва,начислена за периода от 27.12.2010 г. до 25.03.2012 г. вкл.;1497,64 евро-просрочена наказателна лихва,начислена за периода от 27.12.2010 г до 11.04.2012 г. вкл.;10 лева-държавна такса за удостоверение от ЦРОЗ,дължима и неплатена на 07.03.2011 г.;25 лв.-държавна такса за подновяване на вписване в ЦРОЗ,дължима и неплатена на 07.03.2011 г.;110 лв.-държавна такса доплащане за издаване на удостоверение от ЦРОЗ,както и направените по частно гражданското дело съдебно-деловодни разноски в размер на 1577,59 лв. и ведно с 1238 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Банката-ищец твърди още,че ответниците са депозирали възражение срещу издадената заповед за изпълнение,което обуславя правния й интерес в законоустановения срок и на основание чл.415,ал.1 от ГПК да предяви настоящия иск за установяване на вземанията й по договора за кредит срещу възразилите длъжници.

По съществото на предявения иск,банката-ищец излага следните фактически твърдения и правни аргументи:

Твърди,че съгласно договор за банков кредит от 14.04.2006 г.,сключен между нея и ответника „Визита Трейд Къмпани“ООД с ЕИК ********** като кредитополучател,е било уговорено банката да предостави на кредитополучателя кредит в размер на 90 000 евро с краен срок за погасяване 15.10.2009 г.Твърди,че кредитополучателят е усвоил пълния размер на кредита,предоставен на основание договора за кредит,като на две дати-19.04.2006 г. и 05.05.2006 г.,е усвоил по 45 000 евро.И още твърди,че съгласно чл.3.1. от договора за кредит кредитополучателят плаща на банката годишна лихва в размер,посочен в исковата молба,а при забава в плащането на дължими суми по договора,заплаща на банката неустойка-наказателна лихва за забава в размер,също посочен в исковата молба.Сочи,че в чл.3.2. от договора за кредит е уговорено от страните,че лихвата и наказателната лихва се изчисляват на база 360 дни годишно за реалния брой дни на използване на всяка сума по кредита /включително първия и без последния ден от този период/,като плащанията на лихвата са в месечни падежи-на 15-то число от всеки месец.

Банката-ищец твърди на следващо място,че в чл.4.2. от договора за кредит страните по него са договорили начина на погасяване на кредита,който погасителен план впоследствие е бил изменян и допълван последователно с посочените в ИМ анекси с №№2,3 и 4 към договора за кредит,а с анекс №3 /сключен на 25.08.2008 г./ е бил договорен и нов краен срок за погасяване на всички задължения по кредита до 25.06.2015 г.Впоследствие с подписването на анекс №6 от 26.07.2010 г. ответникът Ж.П.Г. встъпил в задълженията на кредитополучателя, произтичащи от договора за кредит и анексите към него,и се задължил да отговаря солидарно с дружеството-кредитополучател за изпълнение на задълженията за плащане на всички суми,произтичащи от същия договор.

Другото изложено в исковата молба твърдение е,че след сключването на последния анекс №6 от 26.07.2010 г.,ответниците са погасявали със закъснение задълженията си за лихви по договора за кредит през август и септември 2010 г.,а на 25.11.2010 г. било последното направено плащане по главницата,след която дата,считано от 27.12.2010 г.,ответниците изпаднали в трайно просрочие по главницата и лихвите.Последното доброволно плащане за облужване на дълга по договора за кредит било направено на 25.01.2011 г.,когато със сума в размер на 317,33 евро е било погасено задължение за лихва,изискуема от и неплатена на 27.12.2010 г.,представляваща редовна лихва,начислена за периода от 25.11.2010 г. до 26.12.2010 г. вкл. върху редовна главница.Твърди се,че във връзка с липсата на каквито и да било плащания след 25.01.2011 г. за погасяване задълженията по договора за кредит,на 01.03.2012 г. банката подготвила писма до двамата солидарни длъжници-ответници по настоящото дело,с които на основание чл.9.3. от договора за кредит,е обявила всички усвоени и непогасени суми по кредита за предсрочно изискуеми поради наличие на случай на неизпълнение по чл.8.1,б.“б“ от договора за кредит,а именно-неплащане на дължими суми на падеж.

Твърди се още в исковата молба,че предсрочната изискуемост на вземанията по отношение на дружеството-кредитополучател е настъпила с получаването на писмото за предсрочна изискуемост с изх.№140-139/01.03.2012 г. по седалището и адреса на управление на дружеството,което било видно от начина на оформяне на известието за доставяне /обратна разписка/ с номер ИД PS 1000 01 QAII J.А предсрочната изискуемост на вземането по отношение на солидарния длъжник-ответника Ж.П.Г. била настъпила с достигане на писмо с изх.№140-138/01.03.2012 г. до адреса на солидарния длъжник,съгласно чл.10.1. от договора за банков кредит от 14.04.2006 г. и анекс №6 от 26.07.2010 г. към него,което било видно от начина на оформяне на известието за доставяне /обратна разписка/ с номер ИДPS100001QAIGH.

Банката-ищец твърди,че след обявяването на предсрочната изискуемост нито дружеството-кредитополучател,нито солидарно задълженото физическо лице, ответници по настоящото дело,са правили каквито и да било плащания за погасяване на дълга по договора за кредит,поради което на 12.04.2012 г. банката предприела действия за принудителното събиране на вземанията си по договора,като подала заявлението за снабдяване с изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и това заявление е било уважено за пълния размер на дълга,ведно със сторените от банката разноски в заповедното производство и законната лихва за забава върху главницата,считано от 12.04.2012 г.

В исковата си молба банката-ищец заявява,че претендира установяване на вземанията,произтичащи от договора за кредит,в размера,в който са съществували към 12.04.2012 г.-датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК,ведно със законната лихва от подаване на заявлението,за който размер са издадени изпълнителен лист и описаната по-горе заповед за изпълнение по ч.гр.д.№18609/2012 г. на Софийски районен съд,II-ро ГО,60-ти състав.Твърди,че след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до датата на подаване на исковата молба,ответниците не са извършвали плащания за погасяване на задълженията си към банката.

С оглед на горните твърдения ищецът „Райфайзенбанк /България/“ЕАД-гр.София с ЕИК ********* моли да бъде постановено съдебно решение,с което да бъде установено със сила на пресъдено нещо съществуването на вземания на банката по договор за банков кредит от 14.04.2006 г.,анекс №1 от 24.08.2006 г.,анекс №2 от 27.03.2008 г.,анекс №3 от 25.08.2008 г.,анекс №4 от 28.12.2006 г.,анекс №5 от 30.06.2010 г. и анекс №6 от 26.07.2010 г. срещу ответниците „Визита Трейд Къмпани“ООД с ЕК ********** и Ж.П.Г.,които вземания са изискуеми към 12.04.2012 г. и за които Софийски районен съд,II-ро ГО,60-ти състав е издал заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№18609/2012 г. и които вземания са с размери,както следва:35 000 евро-просрочена главница по договора за кредит,ведно със законната лихва върху главницата,считано от 12.04.2012 г.;3 758,56 евро-просрочена редовна лихва,начислена за периода от 27.12.2010 г. до 25.03.2012 г. вкл.;1497,64 евро-просрочена наказателна лихва,начислена за периода от 27.12.2010 г до 11.04.2012 г. вкл.;10 лева-държавна такса за удостоверение от ЦРОЗ,дължима и неплатена на 07.03.2011 г.;25 лв.-държавна такса за подновяване на вписване в ЦРОЗ,дължима и неплатена на 07.03.2011 г.;110 лв.-държавна такса доплащане за издаване на удостоверение от ЦРОЗ,както и направените по частно гражданското дело съдебно-деловодни разноски в размер на 1577,59 лв. и ведно с 1238 лв. юрисконсултско възнаграждение.Моли също така да бъдат осъдени двамата ответници да заплатят на банката всички направени по настоящото дело разноски,включително и юрисконсултско възнаграждение.

Ответниците

„Визита Трейд Къмпани“ООД с ЕИК ********** и Ж.Г. са подали отделни писмени отговори на исковата молба,първият ответник-чрез пълномощника си адв.Л.К.,а вторият-чрез пълномощника си адв. Д.М. /със съответно приложени към отговорите пълномощни/.

По същество в отговора си на ИМ ответникът „Визита Трейд Къмпани“ООД с ЕИК ********** оспорва процесния иск като неоснователен.Заявява,че представените договор за кредит и анекси,като и т.нар. „справка по чл.366 ГПК“ не удостоверяват подлежащо на изпълнение вземане на банката-ищец.Твърди,че сумата по кредита е погасена изцяло чрез едностранно служебно събиране на суми от обща дебитно-кредитна сметка на „група Ж.Г.“,която е служила по време на действие на договора за осчетоводяване в банката на кредити от всички фирми,свързани с физическото лице-ответник.Твърди още,че никой от ответниците не е получил изявление за предсрочна изискуемост,както и че подписът,положен върху известие за доставяне RO PS1000 01QAIIJ не е положен от Ж.Г. и доколкото не е посочено името на получател,в доказателствена тежест на ищцовата страна е да установи твърдението си,че съдържимото в писмото е получено именно от дружеството-ответник.Заявява още,че прави изрично възражение за изтекла давност.Оспорва всяко от твърденията в исковата молба и в частност оспорва твърдението на ищеца да е изправна страна,а заявява,че напротив,банката е получила суми в повече от предоставения кредит и лихви,които едностранно е разпределяла по свое усмотрение и в ущърб на кредитополучателя.Заявява,че подписаните документи от ответниците са с друго съдържание и изразяват друга воля.

В отговора си на исковата молба,ответникът Ж.Г. заявява,че оспорва предявения иск изцяло-по основание и размер.Моли същият да се отхвърли като неоснователен и недоказан.Описва в отговора си какви промени на договора за кредит са договорени със сключените анекси към него и заявява,че в анекс №4 се установяват дълга и обезпеченията,извършва се и новация по смисъла на чл.107 от ЗЗД /обективна и субективна/,както се извършва и частично опрощаване на дълга,установява се нов погасителен план,намалява се и възнаградителната лихва.Поддържа още,че приложеният към исковата молба и към заявлението по чл.417 ГПК анекс №4 е неистински,като при подписването на анекс №6,с който е извършено встъпване в дълг от страна на ответника-физическо лице съгласно чл.101 от ЗЗД и отново е уговорен нов погасителен план при спазване на определени условия,на същия ответник е бил представен истинския анекс №4,а не този,който е представен с исковата молба.

Заявява,че вследствие на подписаните анекси,релевантен за страните е останал погасителния план,обективиран в чл.7.1. от анекс №4,лихвения процент,уговорен в чл.5 от анекс №4,уговорения падеж в чл.2 от анекс №3 и уговорения в чл.4.2. от същия анекс падеж за съответни месечни вноски.

В отговора си ответникът Г. заявява и това,че с анекс №4 от 28.12.2009 г. е извършена обективна и субективна новация,тъй като се е погасило едно задължение,посочено в т.1 от анекса и вместо него е възникнало друго такова,отразено в т.7.1. от този анекс,наред с което се е извършило и преструктуриране на дълга-нов погасителен план.Т.е. според ответника анекс №4 обективира един нов дълг и нов погасителен план.