Определение № 2506 от 12.02.2026, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2506 гр. Варна, 12.02.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 19 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кристиана Кръстева като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело № 20253110112943 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

На 10.02.2026г. е постъпила по делото молба вх. № 10619, депозирана от юк. Е. Д., като процесуален представител на ищеца, с която се прави изявление за цялостно оттегляне на исковата претенция.

За да се произнесе съдът съобрази следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на „А 1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление гр. София, район Илинден, ул.

„Кукуш” №1 срещу

Ю. И. Г., ЕГН ********** с настоящ адрес гр. Варна, ул. Братя Шкорпил 4, с която е заявен иск с правно основание чл. 422 ГПК.

Налице е валидно изявление направено от ищеца за цялостно оттегляне на сезиралата съда искова молба.

Оттеглянето изхожда от процесуален представител, разполагащ с правомощието да се разпорежда с предмета на делото, предвид представеното с исковата молба пълномощно.

Ето защо, така предприетото действие има за ефект десезиране на съда от разглеждане на спора.

Доколкото по делото не е проведено първото по делото заседание, то съгласието на ответника по повод така предприето разпореждане с предмета на спора, процесуалният закон не изисква.

Предвид диспозитивното начало в гражданския процес, производството по делото следва да бъде прекратено.

Независимо от горното, разноски се дължат в полза на ищеца по общото правило на чл. 78, ал.1 ГПК. За да се ползва ответникът от привилегията на чл. 78, ал.2 ГПК, законът поставя кумулативното наличие на две предпоставки - той да не е станал повод с 1 поведението си за завеждане на делото и да е признал иска. В случая е налице само второто, доколкото се сочи и се ангажират доказателства сумата предмет на исковата претенция да е платена, което е и мотив за оттегляне исковата молба. Изпълнение е последвало едва на 17.12.2025г. Следователно, с това си поведение ответникът е дал повод по съдебно упражняване правото на кредитора да търси изпълнение на дължимата му се престация.

Затова и сторените от ищеца разноски в заповедното производство от 10,86евро за дт и 76,69евро за юк. възнаграждение ще следва да се понесат от ответника, независимо от прекратяване на делото на основание чл. 232 ГПК.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 12943/2025г. по описа на Варненския районен съд, 19 състав, на основание чл. 232 ГПК.

ОСЪЖДА Ю. И. Г., ЕГН ********** с настоящ адрес гр. Варна, ул. Братя Шкорпил 4 ДА ЗАПЛАТИ на „А 1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980 със седалище и адрес на управление гр. София, район Илинден, ул. „Кукуш” №1 сумата от 87,55евро, представляващи съдебно – деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД с частна жалба, подадена в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

2