Решение № 59 от 08.08.2025, Районен съд - Елхово

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. Елхово, 08.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, IV -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Доротея П. Янкова при участието на секретаря А Д М като разгледа докладваното от Доротея П. Янкова Гражданско дело № 20242310100740 по описа за 2024 година

Производството е образувано въз основа на предявени при условията на кумулативно съединяване осъдителни искове по чл.181, ал.1 от ЗМВР и по чл.86 от ЗЗД.

Ищецът – С. В. Т., ЕГН:********** с адрес *** в исковата си молба против ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ" към Министерство на вътрешните работи, твърди, че със Заповед №8121К-2317/07.02.2017г. на Министъра на вътрешните работи е назначен на длъжност Старши експерт (анализ и прогнози) в сектор „Регионален координационен център“ към Регионална дирекция „Гранична полиция“ - Елхово при Главна дирекция „Гранична полиция“ - МВР, считано от 01.02.2017г. и изпълнява тази длъжност и до момента.

В исковата молба се изтъква, че цитираната заповед е постановена в изпълнение на изменение на ЗМВР (§69 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на ЗМВР) в сила от 01.02.2017г. по силата на което изменение служебното му правоотношение на държавен служител в МВР е преобразувано в служебно правоотношение по Закона за държавния служител, считано от датата на влизане в сила на този закон.

След постановяване на заповедта, работодателят му е преустановил заплащането на равностойността на полагаемата му се по чл. 181, ал. 1 от ЗМВР храна и безплатна такава не му е била осигурявана.

Сочи се, че нормата на чл. 181, ал. 1 ЗМВР предоставя правото на безплатна храна на всички служители на МВР, вкл. приложима е и към служителите по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР, поради което работодателят му му дължи осигуряването на храна или заплащане на нейната равностойност, която се определя ежегодно със заповед на министъра на вътрешните работи.

Твърди се, че за периода от 01.12.2021 г. до 30.11.2024г., предшестващ предявяване на иска, ищецът не е получавал безплатна храна нито му е била заплащана левовата й равностойност.

Ищецът сочи, че за процесния период от 01.12.2021 г. до 30.11.2024г., левовата 1 равностойност на храната е в следните размери.

- за 2021г., съгласно заповед №8121з-1410/31.12.2020г. - 120лв.;

- за 2022г., съгласно заповед №8121з-1723/31.12.2021г. - 120лв..;

- от 01.01.2023г. до 31.07.2023г., съгласно заповед №8121з-130/31.01.2023г. - 120лв.;

- от 01.08.2023г. до 31.12.2023г., съгласно заповед №8121з-130/31.01.2023г. изменена със заповед №8121з-1400/05.09.2023т. - 200лв..

- за 2024г., съгласно заповед №8121з-10/04.01.2024г., изм. със заповед №8121з641/29.04.2024г.- 300лв.

Ищецът твърди и че тъй като за посочения период не му е била предоставена храна или изплатена левовата й равностойност, ответникът му дължи левовата равностойност на храната, както следва:

- за месец декември 2021 г. - 120лв.:

- за 2022г. - 12 месеца по 120лв. - 1440лв.;

- от 01.01.2023г. до 31.07.2023г. - 7 месеца по 120лв. - 840лв.;

- от 01.08.2023г. до 31.12.2023г. - 5 месеца по 200лв. - 1000лв. и - от 01.01.2024г. до 30.11.2024г. - 11 месеца по 300лв - 3300лв., или общо за целия период - 6 700лв.

Ищецът сочи, че като допълнителна част от месечното възнаграждение сумата за храна се дължи заедно с него и се изплаща до 27-мо число през текущия месец, за който е дължима, съгласно чл.20, ал.2 от Вътрешни правила за заплатите на държавните служители по чл.142, ал.1, т.2 от ЗМВР утвърдени със заповед №8121з-92/31.01.2019г. на министъра на вътрешните работи, и ответникът е изпаднал в забава от 28-мо число на месеца, в който се дължи заплатата с посочените вземания за храна.

Излага се и че за периода от 28-мо число на всеки месец, в който е следвало да бъде заплатено съответното възнаграждение, в което не е включена равностойността на храната до предявяване на иска - 02.12.2024г. ответникът дължи лихва за забава върху всяка от главниците, в общ размер 1006,42лв., подробно посочени в исковата молба.

С горните доводи ищецът желае съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата 6 700 лв., представляваща сбор от левовата равностойност на полагащата му се и неизплатена от ответника храна за 36 месеца за периода от 01.12.2021 г. до 30.11.2024г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба /02.12.2024 г./ до окончателното й изплащане и сумата от 1 006.42 лв., представляваща лихви за забава върху неизплатените месечни левови равностойности на храна по чл.181, ал.1 от ЗМВР за 36 месеца за периода от 01.12.2021 г. до 30.11.2024г., считано от момента, в който са станали изискуеми /28-мо число на текущия месец/ до датата на предявяване на исковата молба - 02.12.2024г. Съобразно процесуалните правила към исковата си молба ищецът е приложил писмени доказателства и е направил доказателствено искане.

Ответникът – Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, с адрес - гр.София, ***, Булстат: ***, представлявана от гл.комисар А Н З, в качеството му на Директор, действащ чрез процесуалния си представител – гл.юрисконсулт Н. Н., е депозирал своевременно в законоустановения 1-месечен срок писмен отговор по предявените против него искове, с който е взел становище, заявявайки оспорването им по основание, като е изложил подробни доводи в тази насока. Твърди, че с изменението на чл.142, ал. 1 от ЗМВР (ДВ. бр. 14 от 2015 г., в сила от 01.04.2015 г.) е дефиниран статутът на служителите в МВР като държавни служители - полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението, чиито права и задължения са регламентирани в ЗМВР (т.1), държавни служители с права и задължения, уредени в ЗДСл (т.2), и лица, работещи по трудово правоотношение, с права и 2 задължения съобразно КТ и ЗМВР (т.3). Съгласно § 86 от ПЗР към ЗИД на ЗМВР (ДВ, бр.14 от 2015 г., в сила от 01.04.2015 г.) за държавните служители в МВР, заемащи длъжности за държавни служители по чл.142, ал.1, т.2, чийто служебни правоотношения не са прекратени към 1 април 2015 г., се прилагат разпоредбите на действащото законодателство за държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР до прекратяване на служебните им правоотношения.

Ответникът признава факта, че към момента на тези законодателни изменения ищецът е бил държавен служител в Главна дирекция „Гранична полиция“ - МВР по чл.142, ал.1, т.2 от ЗМВР, като със Заповеди № 81217К- 2217/07.02.2017г. на Министъра на вътрешните работи, считано от 01.02.2017г. на основание чл.9 от ЗДС и § 69 от ПЗР на ЗИД на ЗМВР /обн. Дв бр. 81/2016г. , в сила от 01.07.2017г./ е назначен на длъжност „старши експерт (анализ и прогнози) в сектор „Регионален координационен център“ към РДГП - Елхово при ГДГП - МВР.

Излага се, че цитираното в исковата молба Тълкувателно решение №1/27.11.2024 г. на ОСГК на ВКС има действие занапред във времето, както и че със Заповеди № 8121з1661/29.11.2024 г. и № 8121з-1662/29.11.2024 г. на министъра на вътрешните работи е разпоредено през 2025 г. да бъде изплатена левовата равностойност на храната за периода от 01.12.2021 г. до 30.11.2024 г. на служителите по чл.142, ал.1, т.2 от ЗМВР в определен в заповедите размер.

По отношение на акцесорния иск по чл. 86 от ЗЗД се иска съдът да вземе предвид, че при неизпълнение на паричен дълг кредиторът винаги има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Вземането по чл.86, ал.1 от ЗЗД може да е компенсаторно или мораторно, като винаги се реализира по съдебен път само при надлежно сезиране. Същото възниква при установено главно парично задължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение, а предметът на вземането по чл.86, ал.1 от ЗЗД е обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и закономерно причинява. В този смисъл обезщетение за забава под формата на лихва се дължи само върху парична сума, представляваща редовно възникнало парично задължение и за съответния период на забава в плащането му. В настоящия случай ответникът счита, че липсва законово дължимо поведение от страна на работодателя по отношение на главното задължение, съответно не може да се определи дата на забавата и какъв е размерът за обезщетението за вредите до датата на подаване на исковата молба.

Иска се съдът да отхвърли исковите претенции като неоснователни и недоказани, както и за присъждане на направените по делото разноски, вкл.юрисконсултско възнаграждение. Алтернативно в случай, че исковите претенции бъдат приети за основателни, то е релевирано възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за редуциране на претендираното адвокатско възнаграждение от ищеца до минимално определения размер, посочен в Наредбата по чл.36 от Закона за адвокатурата, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност. С отговора си ответникът съобразно процесуалните правила е представил писмени доказателства.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован не се явява и не изпраща представител. С депозирана молба е заявил, че поддържа предявените искове на същите основания и със същите искания. С молбата си е взел становище и по съществото на спора, като е направил искане за постановяване на Решение, с което да бъдат уважени изцяло исковите му претенции.

В съдебно заседание ответникът редовно призован, не изпраща представител.

Процесуалния пълномощник на ответника е депозирал писмена молба, с която е направил искане за разглеждане на делото в отсъствието на представител на ответника. Иска се и отхвърляне на предявените искове като неоснователни, както по основание, така по размер и присъждане в полза на ответника на направените в производството разноски, вкл. и за 3 юрисконсултско възнаграждение. Поддържа се и възражението по чл.78, ал.5 от ГПК.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с предявени при условията на кумулативно съединяване осъдителни искове: – иск по чл.181, ал.1 от ЗМВР – за заплащане на сумата от 6 700 лв., представляваща сбор от левовата равностойност на полагащата се на ищеца и неизплатена от ответника храна за 36 месеца за периода от 01.12.2021 г. до 30.11.2024г. и иск по чл.86 от ЗЗД – за заплащане на сумата от 1 006.42 лв., представляваща сбора от лихвите за забава, начислени за периода на забавата от падежа на всяка неизплатена месечна левова равностойност на храна по чл.181, ал.1 от ЗМВР за 36 месеца за периода от 01.12.2021г. до 30.11.2024г., считано от момента, в който всяка една от главниците е станала изискуема /28мо число на текущия месец/ до датата на предявяване на исковата молба - 02.12.2024г.

По делото не се спори, а и от приложените към исковата молба на ищеца писмени доказателства - Заповед № 8121К- 2317/07.02.2017г. издадена от Министъра на вътрешните работи, се установява несъмнено, че между страните за процесния период от 01.12.2021 г. до 30.11.2024 г. включително, е съществувало служебно правоотношение съгласно което ищецът е полагал труд като „старши експерт (анализ и прогнози) в сектор „Регионален координационен център“ към РДГП - Елхово при ГДГП - МВР. Или ищецът е със статут на държавен служител по чл.142, ал.1, т.2 от ЗМВР, което обстоятелство се признава и от ответника с писмения му отговор.

Не е спорно по делото, че на основание чл.181, ал.1 от ЗМВР служителите в МВР имат право на безплатна храна или на левовата й равностойност, като съгласно ал.4 размерът на сумите и доволствията се определя ежегодно със Заповед на министъра на вътрешните работи. За процесният период 01.12.2021г. - 30.11.2024г. размерите на паричната равностойност на полагаемата храна е определена както следва: - по 120 лева за периода до 31.07.2023 г. /съгласно заповеди на министъра на вътрешните работи № 8121з1410/30.12.2020 г., № 8121з-1723/31.12.2021 г., № 8121з-130/31.01.2023 г./; - по 200 лв. за периода 01.08.2023 г. - 31.12.2023 г. /съгласно заповед № 8121з-130/31.01.2023 г., изменена със заповед № 8121з-1400/05.09.2023 г., и заповед № 8121з-10/04.01.2024г./; - по 300 лв. за 2024 г. /съгласно заповеди № 8121з-10/04.01.2024 г. изменена със заповед № 8121з641/29.04.2024 г./. Или от посочените представени от ответната страна заповеди се потвърждава изложеното в исковата молба относно размерите на определената парична равностойност на храната, която се полага на служителите в МВР, съгласно чл. 181, ал. 1 от ЗМВР. Така видно от представените цитирани по-горе Заповеди на Министъра на вътрешните работи, за периода от 01.12.2021 г. до 30.11.2024 г. левовата равностойност на храната е била в следните размери: - за периода от 01.12.2021г. до 31.07.2023г. – 120 лв. месечно; - за периода от 01.08.2023г. до 31.12.2023г. – 200 лв. месечно; и за периода от 01.01.2024г. до 30.11.2024г. – 300 лв. месечно.