Решение № 158 от 11.03.2024, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 158 гр. Благоевград, 11.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА при участието на секретаря Величка Н. Оркова като разгледа докладваното от РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА Гражданско дело № 20211210102529 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е образувано по искова молба, подадена от „М.“ , вписано в ТР към Агенция по вписванията с ЕИК, със сегашно наименование „А.“, представлявано от управителя А. П., чрез пълномощник юрисконсулт К.

И. К., със седалище и адрес на управление гр. Со., бул. “Г. “ №, с адрес за призоваване гр. С., бул. “Ц.“ № против Н. В., ЕГН **********, с адрес : с. С., общ. Б..

Направено е искане да се постанови решение, с което да се приеме за установено, че Н. В., ЕГН **********, с адрес : с. С., общ. Б. дължи на „М.“, ЕИК, следните суми, дължими по Договор за финансов лизинг №: сумата от 1283,37 лева, представляваща незаплатена главница по лизингови вноски, включена в анюитетните вноски с падеж от 15.12.2019г. до 29.02.2020 г., сумата от 620,52 лева незаплатена лихва по лизингови вноски, включена в анюитетните вноски с падеж от 15.12.2019 г. до 29.02.2020 г., сумата от 13,69 лева неустойка за забавени плащания за период от 15.12.2019 г. до 29.02.2020 г., сумата от 1640,55 лева неустойка за прекратяване на Договора по вина на Лизингополучателя, начислена еднократно към датата на прекратяване на Договора на основание чл. 15.5 от Общите условия, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл.

410 ГПК в съда до окончателното изплащане.

Направено е искане да бъдат присъдени разноските, сторени за настоящото производство, включително възнаграждение за представителство от юрисконсулт.

1

Твърди се в исковата молба, че на 31.10.2019 г. между ищецът „М.“ ЕООД (с вписана впоследствие промяна в правната форма в ООД, ЕИК, в качеството на Лизингодател и Н. В., в качеството на Лизингополучател е сключен Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността №, като в изпълнение на задълженията си Лизингодателят е придобил собствеността върху посочения от Лизингополучателя лек автомобил марка „Renault“ модел „Master“, идентификационен номер на рама VF1FDC2D640310969, РЕГ. № и е предоставил ползването му на Лизингополучателя, за което е съставен приемо - предавателен протокол от 31.10.2019 г.

Сочи се, че Лизингополучателят не е заплатил първоначални разходи по смисъла на приложимите Общи условия, като размерът на финансирането е 6 000,00 лева. Посочва се, че Лизингополучателят е поел задължение за заплащане на месечни вноски, съгласно приложения Погасителен план неразделна част от Договора за финансов лизинг, както и да използва вещта лично, по предназначение. Твърди се, че е договорен фиксиран лихвен процент в размер на 41,16 %, съответно размер на месечни анюитетни вноски от 546,85 лева. Посочва се, че Лизингополучателят е преустановил плащанията по договорения Погасителен план, като последното плащане е постъпило на 11.12.2019 г. и е послужило за погасяване на вноска № 1 по погасителен план с падеж 15.11.2019 г. Сочи се, че към 29.01.2020 г. неплатени вноски са вноска от №2 по Погасителен план с падеж 15.12.2019 г. до вноска № 3 по Погасителен план с падеж 15.01.2020 г. Посочва се, че предвид допуснатото неизпълнение на договорни задължения Лизингодателят е отправил изрично изявление за разваляне на договора на 29.01.2020 г., получено лично от Лизингополучателя, като Лизингополучателят е продължил да ползва лизинговия актив до 29.02.2020 г., на която дата лизинговият актив е върнат във владение на собственика - Лизингодател със съставяне на приемо-предавателен протокол. Твърди се, че на основание чл.

345 от ТЗ във вр. с чл. 8.1 от приложимите към Договора Общи условия за периода, през който лизинговият актив е ползван от Лизингополучателя, последният дължи заплащането на договорените месечни вноски по погасителен план от втора /с падеж 15.12.2019 г./ до четвърта /с падеж 15.02.2020 г./, включително и част от пета вноска /за период от 16.02.2020 г. до 29.02.2020 г.) в общ размер от 1 903,89 лева, в това число главница в размер на 1283.37 лева и възнаградителна лихва в размер на 620.52 лева.

Твърди се, че на основание чл. 15.1 от приложимите ОУ, предвид допуснатата забава в плащанията на втора до четвърта вноска е начислена неустойка в размер на 13,69 лева към 29.02.2020 г., както следва: за забава в плащането на вноска №2 по погасителен план с падеж 15.12.2019 г. - 7,43 лева, за забава в плащането на вноска №3 по погасителен план с падеж 15.12.2019г . - 4,63 лева, за забава в плащането на вноска № 4 по погасителен план с падеж 15.12.2019г . - 1,63 лева. Твърди се, че на основание чл.15.5 от приложимите към Договора Общи условия, Лизингополучателят дължи на Лизингодателя 2 неустойка за прекратяване на договора по вина на Лизингополучателя в трикратен размер на договорената месечна вноска или общо 1640,55 лева, дължима еднократно към датата на прекратяване на Договора, формирана като сбор от три месечни вноска, всяка една в размер на 546.85 лева.

Изпълнена е процедурата по чл.131 от ГПК.

Съобщението изпратено до ответника е връчено, чрез назначения му особен представител на 23.12.2022г., като видно от материалите по делото в указания едномесечен срок от получаване на съобщението на 16.01.2023г. е депозиран писмен отговор по подадената искова молба от адв. Ю., особен представител на ответника. Със същия се оспорва предявения иск по основание и размер, като се иска същия да бъде отхвърлен. Изразява се становище, че така предявената искова претенция е недопустима с оглед своята юридическа същност. Посочва се, че Договорът за финансов лизинг е сключен на 31.10.2019 г., като впоследствие от страна на лизингополучателя е постъпила една лизингова вноска с погасителен падеж 15.11.2019 г., като лизингодателят не е уведомил длъжника за следващите лизингови вноски.

Твърди се, че изрично писмено уведомление за разваляне на договора за лизинг е отправено едва на 29.01.2020 г. и то без да е даден подходящ срок за изпълнение на задължение. Сочи се, че уведомлението за прекратяване на договор за лизинг от 29.01.2020 г. е нередовно и не е породило действие, тъй като лизингодателят не е предоставил, съгласно разпоредбата на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, подходящ срок за изпълнение на задължението, поради което след изтичането на срока ще смята договора за развален. Посочва се, че така приложеното уведомление не представлява уведомително съобщение до длъжника, като е видно, че кредиторът задължава лизингополучателя да предаде лизинговия актив по Договора на основание чл. 14. 1 от Общите условия - тоест това уведомление е за предаване на автомобила след като договора вече е прекратен. Посочва се още, че в същото уведомление в т. 3 се задължава лизингодателят в случай на неизпълнение по т. 1 от същото уведомление в договорения срок, се счита, че договорът се прекратява, като никъде в т. 1 не е посочен срок за изпълнение, това води до съществен пропуск и до нищожност на уведомлението. Твърди се, че лизингодателят е неизправна страна, тъй като не е предоставил подходящ срок за изпълнение от лизингополучателя, като се посочва, че липсват данни да е прекратен договора за лизинг по законосъобразен ред. Ако се приеме, че е упражнено правото на разваляне на договора за лизинг на автомобил, то се сочи в отговора към исковата молба, че правата и задълженията по него отпадат, т.е. отпада и задължението за заплащане на следващите вноски. Твърди се, че уговорената неустойка не покрива негативния интерес на лизингодателя, и противоречи на закона и добрите нрави. Размерът на претендираните лизингови вноски по силата на чл.15.5 от ОУ, категорично надхвърля обезпечителната, обезщетителната и санкционна функция на неустойката, като се сочи, че същата е нищожна, поради накърняване на добрите нрави, тъй като лизингодателят по вече развален договор за лизинг получава 3 имуществена облага в размер, който води до неоснователното му обогатяване.

Твърди се, че клаузата на т.15.5 от ОУ е нищожна и предвиждаща неустойка за прекратяване на договора, като противоречаща на добрите нрави, тъй като е налице значително увеличен размер на възнаградителна лихва. Посочва се, че уговореният лихвен процент е в противоречие с присъщите му функция възнаградителна, т.е. е в нарушение на добрите нрави, тъй като надхвърля трикратния размер на законната лихва, поради което се счита, че и тази уговорка е недействителна, с оглед разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД.

С оглед на гореизложеното се сочи, че за ответникът не възниква задължение за погасяване на задължението за лихва. Алтернативно, ако не бъдат уважени гореизложените съображения за недопустимост на иска, се иска от съда да приеме същия за неоснователен и недоказан, както по основание, така и по размер, тъй като в тежест на ищеца е да докаже при условията на главно и пълно доказване, да установи фактите и обстоятелствата, от които произтича вземането му. Твърди се, че предявеният иск от „М.“ е неоснователен и поради обстоятелството, че в исковата претенция не става ясно как е формирана цената на иска и какво включва тя, като от представените писмени доказателства не става ясно за кои периоди и при какви лихвени проценти са изчислени претендираните в петитума на исковата молба лихви и неустойки.

В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призован, не се явява законен представител, като в депозирани молби по делото от процесуалния му представител – юрисконсулт К. са депозирани молби, с които се поддържа исковата молба. Направени са доказателствени искания за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза. По същество на делото се иска уважаване на предявените искове по основание и размер. Претендират се и сторените в производството разноски.

В съдебно заседание, ответникът, който е редовно призован чрез назначения по делото особен представител не се явява. Назначеният особен представител а. Ю. поддържа подадения отговор, оспорва исковете, по същество се иска отхвърляне на същите.

Съдът, като прецени доказателства по делото и доводите на страните, намира за установено следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 2417/2020г. по описа на Районен съд Благоевград, въз основа на заявление, подадено от настоящия ищец е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 90209/12.01.2021г., с която е разпоредено длъжникът Н. В., с ЕГН ********** и с адрес : с. С., общ. Б., мах. „М.“ № да заплати на кредитора „М.“, с ЕИК, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1113, район И., ж.к. „И.“ бул. „Д. Г. №, с адрес за кореспонденция : гр. София, 1750, район Младост, бул. „Ц.“ №, представлявано от И. Х. Г., чрез пълномощник К. И. К. юрисконсулт, следните суми : сумата от 1283, 37 лв. /хиляда двеста осемдесет и три лева и тридесет и седем стотинки/ - падежирали и непогасени лизингови 4 вноски по главница по Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив № от 31.10.2019г. за периода от 15.12.2019г. до 29.02.2020г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда - 26.11.2020г. до окончателното изплащане; сумата от 620,52 лв.

/шестстотин и двадесет лева и петдесет и две стотинки/ - падежирали и непогасени вноски за възнаградителна лихва по Договора за периода от 15.12.2019г. до 29.02.2020г.; сумата от 13,69 лв. /тринадесет лева и шестдесет и девет стотинки/ - неустойка за забава на плащане на лизингови вноски за периода от 15.12.2019г. до 29.02.2020г.; сумата от 1640,55 лв. /хиляда шестстотин и четиридесет лева и петдесет и пет стотинки/ -неустойка за прекратяване на Договора по вина на Лизингополучателя; сумата от 900,00 лв. /деветстотин лева/ - разходи за възстановяване на лизингов актив на основание чл. 14.4 вр. с чл. 8.7.10 от ОУ; сумата от 89,16 лв. /осемдесет и девет лева и шестнадесет стотинки/ - внесена държавна такса; сумата от 100,00 лв. /сто лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение, изчислено съгласно чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ.