Акт от 20.04.2018, Административен съд - Монтана

Р Е

Ш Е Н

И Е № 225 гр.Монтана

20.04.2018г.

Административен съд - Монтана ,ІІІ състав ,в открито съдебно заседание на шестнадесети април , през две хиляди и осемнадесета година в състав :

Председател : БИСЕРКА

БОЙЧЕВА

При секретаря Д*** Д*** като разгледа…докладваното…….от съдията БОЙЧЕВА… адм.д.№149/2018г. по описа на Административен съд Монтана и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.20а,ал.2 от ЗПЗП,във връзка с чл.46,ал.1 и ал.2 от Наредба №29 от 11.08.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г.,във връзка с чл.70,ал.1,т.7 във връзка с чл.72,ал.1 и чл.73 ,ал.1-4 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове/ЗУСЕСИФ/ ,във връзка с чл.145 и сл. от АПК.

Делото е образувано по жалба на „С*** “ЕООД,със седалище и адрес на управление:с.М*** ,област Монтана ,ул“Б*** “№3 ,представлявано от С.Е.Р. против Решение №12/312/01831/3/01/04/01 на изпълнителния директор на ДФЗ-София ,с което е наложена финансова корекция на дружеството-жалбоподател в размер на 38 299,77лв.за неизпълнение по договор№12/312/01831 от 14.11.2011г. В жалбата си счита решението за незаконосъобразно

,поради липса на компетентност,съществени нарушения на административно-производствените правила и материалния закон и целта на закона ,а в съдебно заседание ,чрез пълномощниците си адв.С*** и адв.Ц*** иска отмяната му,като незаконосъобразно,по подробно изложени съображения.Представят и писмена защита.

Ответната страна- изпълнителния директор на ДФ”Земеделие”-София не изпраща представител и не взема становище.

Административният съд, след проверка на оспорения административен акт , предвид твърденията на страните и приложените доказателства, приема следното:

Жалбата е допустима,доколкото решението за налагане на финансова корекция е връчено нередовно на леля на управителя на дружеството-жалбоподател С.Е.Р. на 11.04.2017г.-Г*** М*** /видно от обратна разписка на л. 135 и писмо вх.№792/12.04.2018г.на л.218 ,т.І/./Съгласно чл.50 ,ал.1 от ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес,а съгласно ал.3 на същата разпоредба връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя. Следователно,връчването е станало по седалище на дружеството –с.М*** ,ул.“Б*** №* ,/ съгласно удостоверение за актуално състояние на л.179,т.І/,но е следвало да се връчи на работник или служител на дружеството ,като лелята на търговеца не попада в кръга от лица ,на които би могло да се връчи решението ,при което така извършеното връчване е нередовно.Изключение представлява случая при който лелята е работник или служител в дружеството ,което обаче в конкретния случай не е налице.След като връчването е нередовно,съдът приема,че на практика липсва такова и приема ,че подадената жалбата е в срок.В този смисъл ,основателно в жалбата се поддържа ,че връчването е нередовно и се иска възстановяване на срока за обжалване и разглеждане на делото по същество.Затова и с разпореждане от 28.03.2018г. съдът е насрочил делото в открито съдебно заседание. По същество жалбата е основателна, по изложените по-долу съображения.

От фактическа страна по делото е установено,че със заявление за подпомагане по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г дружеството-жалбоподател е кандидатствало за получаване на безвъзмездна финансова помощ за изграждане и пускане в експлоатация на Ф*** електроцентрала „М*** -С*** “-100 kWp.Сключен е административен договор №12/312/01831от 14.11.2011г. /на л.60,т.І/ за отпускане на финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г.между Държавен фонд“Земеделие“ от една страна и от друга-„С*** “ ЕООД ,в качеството му на ползвател,като съгласно договора, ползвателят на помощта се задължава да извърши инвестицията в срок от 24месеца от сключване на договора.Определен е и размера на помощта-391 160,00лв.,съгласно Таблица за одобрени инвестиционни разходи. Съгласно чл.4.1 от договора,Фондът има правото да упражнява постоянен контрол за целевото използване на инвестицията,като контрол може да упражняват и РА,МЗХ,Сметната палата ,Европейската сметна палата и Европейската служба за борба с измамите.На контрол подлежат както ползвателя на помощта ,така и негови контрагенти по подпомаганите дейности.Съгласно чл.4.4 Фондът има право да откаже изплащането на помощта , в случай на неизпълнение от страна на ползвателя на някое от задълженията по договора и по Наредба №29 /11.08.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г. Изготвен е и бизнес план/на л.47-126,т.ІІ/,съгласно който ползвателят на помощта се задължава да назначи трима души след приключване на проекта- енергетик по експлоатация и поддръжка на ФЕЦ“М*** -С*** “ и двама души работници по поддръжката на терена.При извършена проверка на място от Фонда в периода:14.07.2016г.-11.08.2016г. след плащането по проекта ,както и след извършени допълнителни административни проверки е констатирано неизпълнение на задължения по одобрения бизнес план ,а именно: неизпълнение на т.4.12 от договора и чл.46,ал.1 от Наредба№29/11.08.2008г.Инвестицията е изпълнена ,но не са разкрити 3 работни места за производствен персонал./видно от приложената справка на л.228 ,т.І/.За периода 08.05-01.12.2012г. е имало назначено едно лице на трудов договор ,а след изплащане на субсидията за следващите 3 финансови години- 2013,2014 и 2015г.това работно място е закрито и не са разкривани нови работни места.Именно неразкриването на 3 работни места се явява неизпълнение на т.4.12. от договора ,а съгласно чл.46, ал.1 от Наредба №29/11.08.2008г. „В случай ,че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта“.Подобна трактовка е залегнала и в чл.8.1 от договора „В случай ,че Ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ ,или е установено по съответния ред ,че е представил документи с невярно съдържание или подправени такива,РА може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта“. В този случай РА прилага санкциите по чл.46 и чл.47 от Наредба№29/11.08.2008г.С писмо, изх.№01-2600/356 от 30.01.2017г. /л.122,т.І/,ДФЗ е открил производство по налагане на финансова корекция на дружеството-жалбоподател. Предоставена е възможност на дружеството –жалбоподател да направи възражение в 14- дневен срок от съобщението по основателността и размера на финансова корекция,което то е направило /на л.125,т.І/.С Решение №12/312/01831/3/01/04/01 на изпълнителния директор на ДФЗ-София е наложена финансова корекция на дружеството-жалбоподател в размер на 38 299,77лв.за неизпълнение по договор№12/312/01831 от 14.11.2011г.От тази фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи.

Предмет на обжалване в настоящето производство е Решение №12/312/01831/3/01/04/01 на изпълнителния директор на ДФЗ-София ,с което е наложена финансова корекция на дружеството-жалбоподател в размер на 38 299,77лв.за неизпълнение по договор№12/312/01831 от 14.11.2011г.По своя характер,актът на изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“ е индивидуален административен акт, по смисъла на чл.21,ал.1 АПК,тъй като с него се създават задължения за адресата на акта и непосредствено се засягат негови права и законни интереси. По отношение характера на акта ,съдът счита за необходимо изрично да посочи, че с влизане в сила на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове - 26.12.2015 г., законодателят коренно промени характера на правоотношенията във връзка с предоставянето на безвъзмездна финансова помощ от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Ноторно известен факт е, че до влизане на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове в сила съдебната практика разглеждаше правоотношенията във връзка с изпълнението на договорите за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ като гражданскоправни. С оглед на това допустимите средства за съдебна защита бяха тези, които гражданското право допуща.

Но с влизането на закона в сила законодателят установи административният характер на правоотношенията във връзка с изпълнение на договорите за безвъзмездна финансова помощ като недвусмислено регламентира характера на акта, с който се определя финансова корекция като индивидуален административен акт - чл.

73, ал. 1 ЗУСЕСИФ, и съответно правните средства за съдебна защита - обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс, чл. 73, ал. 4 ЗУСЕСИФ.

Правоотношенията, предмет на оспорения акт, са във връзка с предоставена безвъзмездна финансова помощ на дружеството-жалбоподател от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Съгласно чл.

1, ал. 1, т. 4 ЗУСЕСИФ законът определя правилата за извършване на финансови корекции по договори за безвъзмездна финансова помощ предоставена от Европейските структурни и инвестиционни фондове. В чл.

1, ал. 2 ЗУСЕСИФ законодателят е дал легална дефиниция на понятието Европейски структурни и инвестиционни фондове като изрично е посочено, че в него се включва Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони.Законът за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове не е времево ограничен до програмния период 2014 - 2020 г., а установява общи правила за поведение. Това значи, че е приложим по отношение на всички заварени правоотношения с предмет предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Наред с това, съгласно изричната разпоредба на § 8, ал. 2 ЗУСЕСИФ приетите от Министерския съвет нормативни актове, които уреждат обществени отношения, предмет на този закон, както и изрично посочените актове на министъра на финансите, запазват своето действие по отношение на програмния период 2007 - 2013 г.Следователно, считано от 26.12.2015 г. обществените отношения във връзка с предоставяната от Европейските структурни и инвестиционни фондове безвъзмездна финансова помощ се регулират от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и непротиворечащите им нормативни актове на Министерския съвет за програмния период 2007 - 2013 г./в.т.см. ТР№8/15г.по т.д.№1/15г. на ОСС на ВАС/. /в т.см.опр. по адм. д. № 3453/2017 г.на ВАС/.Това обуславя разглеждане на акта по същество по реда на чл.73,ал.4 от ЗУСЕСИФ.

Преди да извърши контрол за законосъобразност на оспорения акт с оглед на основанията по чл. 146 АПК съдът счита за необходимо да посочи, че като национален съдия, който е длъжен да прилага в пълнота правото на Европейския съюз е длъжен да съобразява актовете си с дадените в актовете на правото на Европейския съюз легални дефиниции, независимо как съответните понятия са дефинирани във вътрешното право. Всички регламенти на Европейския съюз, които имат за предмет обществени отношения, свързани със средствата от структурните и инвестиционните фондове - Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвет от 25.10.2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета (Регламент № 966/2012) - чл.