Решение № 4972 от 17.11.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4972 гр. Пловдив, 17.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20255330109801 по описа за 2025 година

С исковата молба ищцата М. Т. А. е предявила против „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД пасивно субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, както следва:

1. за приемане за установено в отношенията между ищцата и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, че сключеният между тях договор за паричен заем № *****/12.02.2020 г. е недействителен, поради нарушаване на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

2. за приемане за установено в отношенията между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД, че сключеният между тях договор за предоставяне на поръчителство № *****/12.02.2020 г. е недействителен на основание чл. 26, ал. 1, предл. четвърто ЗЗД.

3. предявен при условията на евентуалност иск за приемане за установено в отношенията между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД, че клаузата на чл. 3, ал. 1 от договор за предоставяне на поръчителство № *****/12.02.2020 г. е недействителна на основание чл. 146 ЗЗП във вр. с чл.

143, ал. 1, т. 19 ЗЗП.

Ищецът твърди, че между него и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен договор за паричен заем № *****/12.02.2020 г. Твърди, че с установения в договора годишен лихвен процент от 35 % се нарушават добрите нрави и се внася неравноправие между правата и задълженията на страните. Твърди, че възнаградителна лихва, която надвишава трикратния размер на законната лихва е недействителна, поради установяването й в противоречие с добрите нрави, в който смисъл се позовава на практика на 1 касационната инстанция. Твърди, че договорът за паричен заем е възмезден, поради което недействителността на клаузата за възнаградителна лихва има за юридическа последица недействителност на кредитната сделка. Поддържа, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като установения в договора за потребителски кредит годишен процент на разходите от 40, 78 % не отговаря на действително приложения. Сочи, че уговореното възнаграждение за фирмата – поръчител представлява разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите. Поради невключване на възнаграждението по договора за поръчителство в размера на ГПР последният не съответствал на действително прилагания в кредитното правоотношение, което е довело до нарушаване на правата на потребителя и е довело до неравновесие в кредитното правоотношение. Твърди, че при сключване на договора е допуснато и нарушение на чл. 5 ЗПК, тъй като на потребителя е представен стандартен европейски формуляр, в който не е посочил вярна информация по отношение на размера на задълженията. Поддържа, че на собствено основание е недействителен и сключения между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство № *****/12.02.2020 г., като уговорката за заплащане на възнаграждение не е породила правни последици.

Твърди, че договорът за поръчителство представлява сделка между кредитора и трето за правния спор лице, поради което сключването на такъв договор за поръчителство от страна на длъжника е лишен от правно основание, доколкото в случая не се достига до типичната и непосредствена цел на договора за поръчителство, а именно – обезпечение на вземането на кредитора от друго, различно от длъжника, лице. Поддържа, че законодателят е уредил договора за поръчителство като съглашение между кредитора и трето, различно от длъжника лице, отчитайки обстоятелството, че за кредитора има легитимен интерес в негова полза да бъде учредена гаранция. Сочи, че в случая за длъжника няма такъв, защитен от закона, интерес, поради което сделката е лишена от основание. Твърди, че възлагането на потребителя на задължения, които следва да заплаща кредитора са в изключителен интерес на кредитора и във вреда на потребителя, който е по-слабата страна в правоотношението, поради което е налице нарушение на чл. 143, т. 19 ЗЗП. По така изложените съображения моли за уважаване на предявените искове.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е депозирал отговор на исковата молба. Излага подробни съображения за неоснователност на предявения иск. Поддържа, че възнаградителната лихва не следва да бъде отнасяна или съпоставяна със законната лихва, доколкото съдебната практика в този смисъл е неактуална с оглед разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, която следва да намери приложение и по отношение на договорната лихва като компонент от годипния процент на разходите по кредита. Твърди, че клаузите на договорa са индивидуално договорени, доколкото ищецът е запознат предварително със съществените условия на кредита, съгласил се е с последните и е подписал договора.

2

Поддържа, че не е допуснато соченото нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото в договора за кредит е посочен годишния процент на разходите и общата сума, дължима по договора за кредит. Поддържа, че в годишния процент на разходите следва да бъдат включени обективно съществуващите разходи към момента на подписване на договора. Сочи, че в годишния процент на разходите е включена единствено лихвата по кредита, тъй като това е единствения разход по кредита за кредитополучателя. Счита, че възнаграждението по договора за гаранция не следва да бъде включено при определяне на размера на годишния процент на разходите, тъй като договорът за предоставяне на гаранция е отделно облигационно правоотношение с различни правни субекти, което е възникнало след датата на сключване на договора за кредит. Твърди, че основният предмет на договора за кредит е различен от основния предмет на договора за поръчителство. Оспорва изложените от ищеца съображения за наличие на неравноправни клаузи в договора. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Файненшъл България“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба. Излага подробни съображения за неоснователност на предявения иск. Сочи, че основният предмет на дейност, който осъществява и е вписан в ТР, е предоставяне на гаранционни сделки по занятие. Поддържа, че разпоредбите на Законът за потребителския кредит са неотносими към договорите за поръчителство. Счита, че правоотношението по договора за поръчителство е самостоятелно и е възникнало между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД. Оспорва твърденията на ищеца за недействителност на договора, като сочи, че акцесорен на договора за паричен заем е договорът, който урежда отношенията между кредитора и поръчителя, а процесният договор е между ищеца и поръчителя и е с предмет предоставянето на услуга. Счита, че законната лихва отговаря на ограничението по чл. 19, ал. 1 ЗПК. Оспорва изложените в исковата молба твърдения за недействителност на договора за кредит на основание чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК като поддържа, че договорът за предоставяне на поръчителство се сключва след договора за кредит и предоставяне на заемната сума, поради което не е налице основание за включване на възнаграждението за предоставяне на поръчителство в годишния процент на разходите по кредита.

Поддържа, че изискването за предоставяне на обезпечение не е в противоречие с Директива 2008/48 и Директива 93/13/ЕИО, като последното е допустимо на основание чл. 11, т. 18 ЗПК. Поддържа, че дружеството сключва гаранционни сделки по занятие срещу възнаграждение и последното не води до оскъпяване на договора за паричен заем. Счита, че при сключване на договора за предоставяне на поръчителство не е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, доколкото договорът е сключен по инициатива на ищеца, като последният е едно от трите възможни обезпечения, предвидени в договора за паричен заем. Счита, че възнаграждението за 3 предоставяне на поръчителство не противоречи на добрите нрави, доколкото последното се дължи срещу предоставената от ответника услуга, като поддържа, че в закона не е предвидено ограничение за възмездното поръчителство. Поддържа, че дължимото възнаграждение е определено след извършена преценка на риска, като се позовава на съдебна практика, съгласно която нееквивалентността на престациите не води до нищожност на договора.

Счита, че всеки потребител би трябвало да може да прецени икономическите последици от сключване на договора, които се равняват на сумата, която следва да заплати. Предвид изложеното счита, че процесната сума е получена на валидно правно основание като възнаграждение за предоставена услуга по действителен договор и моли за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недействителността на договора за кредит, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, поради нарушаване на чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК, както и за установяване недействителността на договора за поръчителство, сключен с „Файненшъл България“ ЕООД, поради липса на правно основание. При условията на евентуалност е предявен установителен иск за установяване недействителността на клаузата от договора за поръчителство, установяваща задължение за заплащане на възнаграждение.

С определение за насрочване на делото обяви съдът е обявил за безспорно и ненуждаещото се от доказване, че между страните е сключен договор за паричен заем № *****/12.02.2020 г., по силата на който в полза на ищеца е предоставена в заем сумата от 500 лв., както и че в посочения в договора за паричен заем годишен процент на разходите не е включено възнаграждението по договора за гаранция, сключен с „Файненшъл България“ ЕООД.

От събраните по делото доказателства се установява, че между ищцата М. Т. А. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен договор за паричен заем № *****/12.02.2020 г., по силата на който ответникът е предоставил на ищеца сумата от 500 лв. срещу насрещното задължение на ищеца – кредитополучател, да върне предоставения му за възмездно ползване финансов ресурс на 8 месечни погасителни вноски – всяка в размер на сумата от 70, 98 лв., ведно с начислената възнаградителна лихва или сумата в общ размер от 567, 84 лв. Установен е годишен лихвен процент от 35 % и годишен процент на разходите от 40, 78 %.

С разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от договора страните са постигнали 4 съгласие, че заемополучателят следва да обезпечи задължението си с осигуряване на поне едно от следните обезпечения: две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания – да представи служебна бележка от работодател за размер на трудовото възнаграждение, нетния размер на осигурителния му доход да е в размер над 1 000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт” АД, да няма незаплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 “Редовен”; банкова гаранция с бенефициер – заемодателя, за сумата по чл. 2, т. 7 от договора, със срок на валидност – тридесет дни след крайния срок за заплащане на задълженията по договора; или одобрено от заемодателя дружество – поръчител, което предоставя гаранционни сделки.

По делото е представен Договор за предоставяне на гаранция № *****/12.02.2020 г., сключен между „Файненшъл България“ ЕООД чрез „Изи Асет Мениджмънт“ АД в качеството му на посредник, и М. Т. А. – потребител.

По силата на така сключения договор по възложение на потребителя поръчителят поема задължение да сключи договор за поръчителство с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по силата на който да отговаря солидарно с потребителя за изпълнение на всичките му задължения, възникнали по силата на договор за паричен заем, а именно – задължение за връщане на заемната сума от 500 лв. Установено е, че договорът влиза в сила в случай, че потребителят не изпълни задължението си по чл. 4, т. 1 и т. 2 от Договора за паричен заем в указания срок. С разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Договора за предоставяне на поръчителство е установено, че за поемане на задължението от поръчителя, потребителят дължи възнаграждение на поръчителя в размер на 328, 16 лв., платимо разсрочено на вноски, дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по договора за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД. С разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от Договора е установено, че потребителят заплаща възнаграждението по начините, установени в договора за паричен заем. С клаузата на чл. 3, ал. 3 е договорено, че „Изи Асет Мениджмънт“ АД е овластен да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на потребителя за заплащане на възнаграждение по договора.