Решение № 1339 от 08.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1339 гр. София, 08.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-25, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Весела Тр. Живкова Офицерска като разгледа докладваното от Весела Тр. Живкова Офицерска Търговско дело № 20231100902369 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК.

Инициирано е по молба вх. № 82567/22.07.2024 г. от ищеца „Т.Г.“ ЕООД с ЕИК **** за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по делото Решение № 1007/12.07.2024 г., като в диспозитива на решението вместо „законна лихва върху главниците за периода 22.04.2022 г. до 03.04.2022 г.“ се чете „ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба, а именно 22.06.2022 г. до окончателното плащане на задължението“. Поддържа, че вместо както е посочено в изпълнителния лист и исковата молба, в диспозитива на решението в частта относно законната лихва е посочено друго.

Ответниците „Б.Б.“ ЕООД – в несъстоятелност, с ЕИК **** и синдикът В. И. Г. не са представили отговор на молбата в законоустановения срок по чл. 247, ал.2 ГПК.

Съдът намира молбата за допустима, но неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 247, ал. 1 от ГПК съдът по искане на страните или по своя инициатива може да поправи допусната в решението очевидна фактическа грешка, като призоваване на страните не е нужно, освен ако съдът не намери за необходимо /чл. 247, ал. 3 от ГПК/, каквато необходимост в случая съдът намира, че не е налице.

Фактическата грешка, която може да бъде отстранена по реда на чл. 247 от ГПК може да бъде само противоречие между формираната в мотивите воля на съда и отразяването й в диспозитива.

В случая отразената в диспозитива воля на съда съответства на мотивите на решението, съгласно които с възражението по чл. 690 ТЗ и респективно иска по чл. 694 ТЗ, предметът на който следва да е идентичен с предмета на възражението, кредиторът е възразил само срещу приетата поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал.1, т.8 ТЗ, поради което следва да се приеме, че относно вземането за законна лихва след откриване на производството по несъстоятелност, по отношение на което синдикът е приел поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал.1, т.9 ТЗ, възражение и установителен иск по чл. 694 ТЗ не са предявени, и съдът не дължи произнасяне в тази част. Така формираната воля на съда е намерила отражение в диспозитива, като относно вземането за законна лихва периодът е посочен от приетата начална дата до деня на откриване на производството по несъстоятелност, само по отношение на което вземане в списъка на приетите вземания е приета поредност на удовлетворяване по т.8. От значение за произнасянето в този смисъл е 1 не какви вземания са присъдени съгласно представения изпълнителен лист, а какъв е предмета на възражението и след като кредиторът е възразил само срещу приетата поредност на удовлетворяване по т.8 на чл. 722, ал.1 ТЗ, предмет на спора са само вземанията, включени в списъка с такава поредност.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 82567/22.07.2024 г. от ищеца „Т.Г.“ ЕООД с ЕИК **** за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по делото Решение № 1007/12.07.2024 г.

Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

2