Решение № 4670 от 13.10.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4670 гр. Пловдив, 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Деян Ст. Вътов при участието на секретаря Росица П. Марджева като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело № 20255330109205 по описа за 2025 година

Предявени са субективно пасивно съединени искове на Р. И. И., ЕГН **********, с адрес: *****, чрез адвокат Л. Б.- САК против „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, бул. Витоша № 146 (сграда А), ет.

4, Бизнес център „България“, за призване за установено, че Договор за потребителски кредит, сключен на 25.09.2024 г. между Р. И. и „КРЕДИСИМО“ ЕАД е НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл. 22 ЗПК вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9-11 вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК и против „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, бул.

„Витоша" 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“ за признаване за установено, че Договор за поръчителство, сключен на 25.09.2024 г. между Р. И. и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД е НИЩОЖЕН на основание чл. 26, ал. 1, предл. предл. III ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, вр. чл.

143 ЗЗП.

Ищецът излага твърдения, че между него и първия ответник е възникнало валидно облигационно правоотношение по силата на сключен договор за потребителски кредит.

Поддържа, че като задължително условие за предоставяне на договорената кредитна сума е било предвидено сключването на отделен възмезден договор за предоставяне на обезпечение с втория ответник, който се явява свързано с първия ответник лице. В тази връзка сочи, че сключването на обезпечителния договор не е било резултат от свободно и самостоятелно формирана воля на кредитополучателя, а е представлявало предварително поставено изискване за отпускане на кредита.

В законоустановения срок ответниците депозират писмени отговори на исковата молба, с които оспорват предявените срещу тях искове, като излагат съображения и доводи в подкрепа на становището си за тяхната неоснователност.

В срока за отговор „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК 175330437 е предявило против Р. И.

И., ЕГН ********** насрещен осъдителен иск в условията на евентуалност. В случай, че договорът бъде признат за недействителен по чл. 22 ЗПК Р. И. И. да бъде осъдена да заплати 1 неплатената по договора главница в размер на 2467 евро.

В отговора на исковата молба по ответникът по насрещния иск оспорва, че размерът на иска следва да бъде установен.

Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема предявените искове за процесуално допустими и основателни, като насрещният иск е основателен отчасти, по следните съображения:

Предявени са субективно съединени установителни искове за прогласяване на недействителността на договор за потребителски кредит и договор за поръчителство.

Установява се приетите по делото доказателства, че между ищцата и „КРЕДИСИМО“ ЕАД, е сключен договор за потребителски кредит ******г., на стойност 6000 лева, при посочен в договора годишен процент на разходите /ГПР/ от 19,54 %. Като условие за отпускане на кредита е предвидено неговото обезпечаване. В изпълнение на това задължение между ищцата и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД е сключен договор за поръчителство, по силата на който ищецът е поел задължение за заплащане на сумата от 5201,77 лева.

Настоящият съдебен състав намира, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Нарушена е разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, според която договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин, като неспазването на това изискване е скрепено с недействителност на договора за кредит. Според чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В случая потребителят е поел задължение за заплащане на възнаграждение по договора за поръчителство, което съществено е оскъпило ползвания от него паричен ресурс.

Същото по своето естество представлява скрита възнаградителна лихва, водеща до неоправдано от гледище на закона обогатяване на заемодателя. Потребителят е поставен в неравностойно положение с оглед невъзможността да влияе върху клаузите на договора.

Предвидените в него допълнителни плащания заобикалят изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК относно максималния размер на годишния процент на разходите. Преследваната от законодателя цел е потребителят да не бъде поставен в положение, при което договорът се явява свръхобременителен за него, като разпоредбата е императивна и е в защита на обществения интерес. Въведеното законодателно ограничение е базирано на това, че потребителят е икономически по-слабата страна, която не може да влияе върху съдържанието и клаузите на договора. Ето защо и спрямо потребител не може да бъде договорена клауза, която предвижда, че разходите по кредита, включващи търговската печалба плюс всички останали разходи, ще надвишат 50 процента на годишна база от стойността на кредита. Следва да се изтъкне, че дори и годишният процент на разходите да е съобразен с изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, след като в ГПР не фигурира разход, който е следвало да бъде включен, е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В случая действителният размер на ГПР възлиза на 123,92 %, което се установява от приетата по делото експертиза. При това положение е налице недействителност на договора.

Съдът намира, че сключеният между ищцата и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД договор за поръчителство също е недействителен поради противоречието му с добрите нрави – чл. 26, ал. 1, предл. III ЗЗД. В разглежданата хипотеза обосновано може да се предположи, че ищцата – потребител е била поставена в положение, при което отпускането на кредита е 2 поставено в зависимост от сключването на възмезден обезпечителен договор с икономически свързано със заемодателя лице, посочено от самия него. Договорът за поръчителство е сключен в деня на отпускане на кредита с юридическо лице – търговец, което по занятие сключва възмездни обезпечителни сделки, с които обезпечава чужда гражданска отговорност, запазвайки си правото на регрес спрямо длъжника. В случая договореното в полза на поръчителя възнаграждение всъщност представлява скрита възнаградителна лихва по договора за кредит.

Договорът за поръчителство е нищожен поради накърняване на добрите нрави. Този договор е лишен от правна основа, тъй като само привидно преследва легитимни цели. С него едната страна поема само задължения, срещу които не стоят права, тъй като рискът от неплатежоспособността на длъжника е за самия него. Единствената правна последица е нарастване на размера на общото задължение и разходите по кредита, без оглед на изправността на длъжника. Така, в разрез с нормите на добросъвестността, е установено допълнително възнаграждение в полза на заемодателя под формата на скрит разход по кредита.

С Решение № 165/02.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 1777/2015 г., I т. о., ТК, е разяснено, че добросъвестността по принцип се свързва с общоприетите правила за нравственост на поведението при осъществяване на търговските практики, произтичащи от законите, обичая и морала, установени в даден етап от развитието на човешкото общество, което е формирало конкретните етични норми при изпълнение на задълженията и упражняване на правата на членовете на общността. Нищожност поради противоречие с добрите нрави е налице и при съществена нееквивалентност на престациите, каквато съдът приема, че е налице в случая.

Искът за прогласяване нищожността на договора за поръчителство се явява основателен поради противоречието му с добрите нрави.

При този изход на правни спор на разглеждане подлежи предявеният насрещен иск.

Той е основателен до сумата от 2466,97 евро, която е стойността на непогасената главница, което се установява от заключението на допусната по делото ССч.Е. Следователно искът следва да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер.

По разноските:

Съдът съобрази изхода на спора и уважаването на предявените първоначални установителни искове. Доколкото ищцата е освободена от заплащане на държавни такси, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на съда дължимите държавни такси. Същите са определени съобразно цената на всеки иск съответно 6000 и 5201,77 лева, като възлизат за „КРЕДИСИМО“ ЕАД – 122,71 евро, и за „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД – 106,38 евро.

Предвид осъщественото безплатно процесуално представителство на ищцата, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, в полза на процесуалния й представител следва да бъдат присъдени адвокатски възнаграждения по двата уважени установителни иска. При съобразяване на материалния интерес по всяка от претенциите и размерите по чл. 7, ал. 2, т.

2 във връзка с чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004 г. съдът определя възнаграждение в размер на 460,16 евро, дължимо от „КРЕДИСИМО“ ЕАД, и 419,35 евро, дължимо от „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД.

С оглед частичното уважаване на предявения от „КРЕДИСИМО“ ЕАД насрещен осъдителен иск до размер на 2466,97 евро от претендираните 2467 евро, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК в полза на дружеството следва да бъдат присъдени разноски, съразмерно с уважената част от претенцията, в общ размер на 127,14 евро – за държавна такса и юрк. възнаграждение.

Разноските за ССчЕ следва да останат както са направени.

Така мотивиран, РС-Пловдив

3

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск на Р. И. И., ЕГН **********, с адрес: ***** против „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, бул. Витоша № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“, че сключеният между страните договор за потребителски кредит от 25.09.2024 г., е НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл. 22 ЗПК.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск на Р. И. И., ЕГН **********, с адрес: **** против „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, бул. „Витоша" 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“, че сключеният между страните договор за поръчителство, сключен на 25.09.2024 г., е НИЩОЖЕН на основание чл. 26, ал. 1, предл. III ЗЗД – поради противоречието му с добрите нрави.

ОСЪЖДА по насрещния иск Р. И. И., ЕГН **********, с адрес: **** да заплати на „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, бул. Витоша № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“ сумата от 2466,97 евро – чистата стойност, в размер на непогасената главница по сключеният между страните договор за потребителски кредит от 25.09.2024 г., ведно със законната лихва от 13.03.2026 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдената сума до пълния предявен размер от 2467 евро.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, бул. Витоша № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“ да заплати по сметка на РС-Пловдив сумата от 122,71 евро – разноски по делото за държавна такса.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, бул. „Витоша" 146 (сграда А), ет.

4, Бизнес център „България“ да заплати по сметка на РС-Пловдив сумата от 106,38 евро – разноски по делото за държавна такса.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 38 ЗАдв., „ КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, бул. Витоша № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“, да заплати на адв. Л. К. Б., ЕГН ********** сумата от 460,16 евро – възнаграждение за оказаната в полза на ищцата правна защита и съдействие.