Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 6366 от 03.09.2019, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 10885/2016
Вид
Решение № 6366
Подписан
03.09.2019
В сила
17.01.2023
Състав
СТЕФАН НЕДЯЛКОВ КЮРКЧИЕВ

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е

Н И Е гр. София, 03.09.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

ГК, І г.о., 8 с-в в открито заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: С.

КЮРКЧИЕВ при участието на секретаря Кирилка Илиева, като изслуша докладваното от съдията гр. д. № 10885 по описа на състава за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 88, ал. 1 изр. второ от ЗЗД във връзка с чл. 82 пр. първо от ЗЗД и с правно основание чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът „Р.“ ЕООД поддържа твърдение, че на 08.09.2014г. сключил с ответниците Т.Г.А., Т.А.Г., Т.А.В. и Т.В.А. договор за наем на недвижим имот, представляващ МАГАЗИН с местонахождение на първия етаж в сградата намираща се в гр. София, на ул.„********и състоящ се от търговска зала, административен офис, санитарно помещение и склад, с обща застроена площ от 92, 31 кв.м. В качеството на наемодатели, ответниците не изпълнили поетото със сключения между страните договор свое задължение - да осигурят издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация на недвижимия имот, който бил обект на наемното правоотношение, така че, той да може да бъде използван от наемателя по изрично уговореното предназначение - заведение за обществено хранене тип бистро и само под марката „Р.“ ЕООД. След сключването на договора, ищецът започнал да заплаща уговорения наем и положил усилия за оборудване на търговския обект, с оглед възможността – той да бъда използван като бистро, но отдадения под наем имот така и не бил ползван фактически по предвиденото в договора предназначение, понеже в писмо с изх. № ТК-94-Г-23/6/17.09.2015г. на Направление „Архитектура и градоустройство“ на Столична община било посочено, че „не може да бъде издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация на обекта“. Тъй като според ищеца, само собствениците на имота т.е. наемодателите - ответници в настоящия процес могли да осигурят удостоверение за въвеждане в експлоатация на обекта („Преустройство и промяна на предназначението на магазин за дрежи в бистро“) и поели изрично задължение за това, което задължение не било изпълнено - за „Р.“ ЕООД възникнал правния интерес от разваляне на договора за наем. С нотариална покана, която била връчена на ответниците на 29.10.2015г. ищецът развалил договора за наем, поради виновно неизпълнение на задълженията на наемодателите. Развалянето на договора, на свой ред породило правото на ищеца да търси обезщетение за вредите, които е претърпял в резултат от неизпълнението на договора - доколкото изпълнявал надлежно задълженията си за заплащане на наемната цена в размер на 2300 евро месечно и отделно от това - направил разходи, произтичащи от закупуване на специализирано оборудване за бистро /движими вещи/, с оглед възникналото по силата на договора негово правно очакване, че ще ползва процесния имот по предварително уговорено предназначение. С нотариалната покана, ищецът дал срок на ответниците да извършат доброволно плащане на дължимото обезщетение за вредите, който срок изтекъл на 19.11.2015г., но доброволно плащане не било осъществено. При изложените фактически твърдения, с оглед последиците от надлежно упражненото от него право на разваляне на договора за наем, поради неизпълнение на задълженията на ответниците - ищецът претендира от ответниците да заплатят солидарно сумата от 221 096, 03 лева, представляваща обезщетение за претърпяна вреда, в следствие от неизпълнение на Договор за наем на недвижим имот от 08.09.2014г. и да заплатят сумата от 15 815, 37 лева, представляваща мораторна лихва върху посочената главница от 221 096, 03 лева, изчислена за периода от 19.11.2015г. /датата на изтичане на определения в нотариалната покана срок за доброволно плащане/ до 07.09.2016г., /дата на предявяване на иска/. С оглед очаквания благоприятен изход на процеса, ищецът претендира за осъждане на ответниците да му заплатят и направените съдебни разноски.

Ответниците Т.Г.А.,

Т.А.Г., Т.А.В. и Т.В.А. – оспорват основателността на предявените срещу тях искове. Релевират подробни съображения срещу тезата, че е налице основание за ангажиране на договорната им отговорност за неизпълнение на процесния договор за наем, като по този начин отричат изцяло надлежната си материална легитимация по предявените искове. Без да оспорват фактическите твърдения на ищеца за сключването и съдържанието на процесния договор за наем на недвижим имот, ответниците отричат твърдението на ищеца, че били неизправна страна по процесния договор и поддържат своята теза, че не са поемали ангажимент да извършат фактически преустройството на търговския обект-от магазин в бистро, а само да предоставят на наемателя административен акт-разрешението за извършване на такова преустройство, чрез което да се промени предназначението му. Такова разрешение било издадено под № 62/08.07.2014г. и било валидно към момента на сключването на договора за наем на 08.09.2014г.

Ответниците категорично отричат твърдението, че са поемали задължението да осигурят на наемателя необходимото удостоверение за въвеждане в експлоатация на преустроения търговски обект. След като наемодателите не са поемали такова задължение, то не може да се приеме, че отказът да бъде издаден такъв индивидуален административен акт се дължи на причина, за която наемодателите отговарят. Отказът за издаване на такова разрешение не могло да се квалифицира като договорно неизпълнение и за наемодателя не се породило правото на разваляне на договора. Ответниците поддържат тезата, че неизправна страна по договора в действителност бил именно ищецът „Р.“ ООД, който не изпълнявал своевременно задълженията си за заплащане на наемната цена. Споменатото неизпълнение дало основание на ответниците да се възползват от уговореното в клаузата на чл. 26 от договора за наем и да развалят процесния договор за наем, посредством изрично писмено изявление, обективирано в нотариална покана, връчена на управителя на дружеството на 06.04.2016г. В резултат от правните последици на нотариалната покана- договорат за наем бил развален, считяно от 31.04.2016г. Ответниците поддържат становището, че договорното съдържание на наемния договор /чл. 24 от договора/ изключвало дефинитивно легитимацията на ищците да претендират каквото и да е обезщетение за извършените от тях преустройства /т.нар. „подобрения“/. Молят за отхвърляне на предявените срещу тях искове и претендират да им бъдат присъдени направените съдебни разноски.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Съдържанието на приетия като доказателство Договор за наем от 08.09.2014г. мотивира извода, че между страните в настоящия процес е сключен договор, по силата на който ищците са отдали на ответника, за временно възмездно ползване недвижим имот, представляващ МАГАЗИН с местонахождение на първия етаж в сградата намираща се в гр. София, на ул. „********и състоящ се от търговска зала, административен офис, санитарно помещение и склад, с обща застроена площ от 92, 31 кв.м. В чл.1 от договора се посочва изрично, че помещението се отдава под наем в състоянието и предназначението, каквото и към момента на огледа, а именно „МАГАЗИН“, но наемателя се задължава да използва имота изключително и само под марката „Р.“ като търговски обект „БИСТРО“. В чл. 8 от процесния договор, страните са обективирали писменото си съгласие, че наемодателя следва да предаде фактическата власт върху имота след издаване на разрешение за строеж за промяна на предназначението от магазин- в бистро. В клаузата на чл. 23 от договора е уговорено правото на наемодателяда инсталира принадлежности и оборудване, които са необходими за ползването на имота, с оглед промененото му (бъдещо) предназначение за бистро, а при връщане на имота след изтичане срока на договора- има право да вдигне и запази монтираното оборудване, с изключение на нова алуминева дограма. В клаузата на чл. 24 от договора се съдържа изрична уговорка, според която наемателят няма право на обезщетение за извършените трайни подобрения, нито право на задържане за тези подобрения, а наемодателите не дължат такова обезщетение, освен ако договорът бъде прекратен по причини, поради които наемодателите отговарят.

Като доказателства по делото са приети Разрешение за строеж № 62/08.07.2014г. /на стр. 43 от делото/ и Писмо с изх. № ТК-94-Г- 23-П/26.052015г-26.09.2015г. на Направление „Архитектура и градоустройство“ при Столична община/на стр. 44 от делото/. Съдържанието на двата документа сочат, че те са относими към процесния недвижим имот, който е бил отдаден под наем.

Съдържанието на споменатото вече Писмо с изх. № ТК-94-Г- 23-П/26.052015г-26.09.2015г. на Направление „Архитектура и градоустройство“ обаче мотивира извод, че адресантът – е извършил проверка по документи и констатирал, че не са изпълнени изискванията па чл. 177, ал.1 от ЗУТ а извършеното преустройство е в несъответствие със съдържанието на издаденото Разрешение за строеж № 62/08.07.2014г.

Като доказателства по делото е приета Нотариална покана/на стр. 41 от делото/, която е адресирана от името на „Р.“ ЕООД до ответниците Т.Г.А., Т.А.Г., Т.А.В. и Т.В.А.. Поканата съдържа изрично волеизявление за разваляне на договора за наем и покана за изплащане на сумата от 260 000 лева в 14 дневен срок от връчването на поканата, както и предупреждение, че наемателя спира изплащането на наемните вноски. Поканата съдържа нотариално удостоверяване от 29.10.2015г. за връчване чрез залепване на уведомление.

Като доказателства по делото е приета и Нотариална покана/на стр. 244 от делото/, която е адресирана от името на Т.Г.А., до „Р.“ ЕООД. Поканата съдържа изрично волеизявление за разваляне на договора за наем и покана за изплащане на сумата на наемните вноски за периода от 01.09.2015г. до 31.03.2016г. както и за предаване на фактическата власт върху отдаденото под наем помещение в двуседмичен срок. Поканата съдържа нотариално удостоверяване от 06.04.2016г. за връчване чрез управителя И.П.П..

Като доказателство по делото са приети разходни и платежни документи, чието съдържание няма да бъде обсъждано подробно, тъй като съдържащата се в тях информация е обект на анализ от допуснатата специализирана съдебно- счетоводна експертиза.

Заключението на приетата съдебно- счетоводна експертиза, изготвена от вещо лице С. И. мотивира следните изводи, относно правнозначимите юридически факти:

·

Направените от ищеца разходи за наем възлизат на 53 302, 12 лева;

·

Направените от ищеца разходи за СМР и закупуване на движими вещи и оборудване за бистро възлизат на 169 065, 78 лева;

·

Размера на дължимата лихва за забава, изчислена по претендираните от ищеца критерии за изчисление възлиза общо на 18 573, 54 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

По субективно съединените искове с правно основание чл. 88, ал. 1 изр. второ от ЗЗД, във връзка с чл. 82 пр. първо от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл.88, ал.1 от ЗЗД - кредиторът има право на обезщетение за вредите, които е понесъл в резултат от неизпълнението на разваления поради виновно неизпълнение на другата страна двустранен договор.

Страните в настоящия процес не спорят, че са сключили помежду си договор за наем на недвижим имот, който е регулиран от клаузите в договорното съдържание и от ЗЗД – за неуредените в договора въпроси.

Предмет на предявените искове е претенцията на „Р.“ ЕООД да получи от ответниците обезщетение на вредите, които се твърди да е понесло в резултат от неизпълнението на Договора за наем от 08.09.2014г. – за периода от сключването на договора до датата, на която са се проявили правните последици от отправеното едностранно изявление за развалянето му т.е. до 06.11.2015г. Посочената дата 06.11.2015г. ищецът свързва с правните последици на изтичането на срока за изпълнение по чл.87, ал.2 от ЗЗД, който бил определен във връчената на 29.10.2015 г. нотариална покана. Твърди се, че правото на разваляне на договора за ищеца, се породило в резултат от бездействието на ответниците - наемодатели, да осигурят и снабдят наемателя с удостоверение за въвеждане на имота в експлоатация след извършеното преустройство за промяна на предназначението му от магазин за дрехи в бистро.