Решение № 3439 от 27.02.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3439 гр. С., 27.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20231110106199 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК, вр. чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********** срещу Д. Ж. В., ЕГН ********** и Д. В. В., ЕГН **********, с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, с искане за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца следните суми: сумата от 876,74 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с абонатен № 181317 (съгласно допусната поправка на очевидна фактическа грешка в заповедта за изпълнение и уточнение на исковата молба в открито съдебно заседание на 18.10.2023 г.), находящ се в гр. С., ж. к. „К.П. III“, бл., вх., ет., ап., за периода 01.05.2019 г. - 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 01.11.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 141,44 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2020 г. - 14.10.2022 г., сумата от 35,33 лв. - цена на услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за периода 01.09.2019 г. - 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 01.11.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 7,58 лв. мораторна лихва върху цената на услуга за дялово разпределение за периода 31.10.2019 г. 14.10.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 59380/2022 г. по описа на СРС, 48 състав. Вземанията се претендират при разделна отговорност, при квоти по 1/2 част за всеки от ответниците.

Ищецът твърди, че между страните е налице облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период до имота на ответниците 1 топлинна енергия, като последните не са заплатили дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася вземането, а като не са сторили това, ответниците са изпаднали в забава, поради което дължат обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия. Поддържа, че съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Сочи, че в настоящия случай услугата за дялово разпределение на топлинна енергия в сградата се извършва от „Т.С.” ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, за което също се дължи възнаграждение, съответно лихва за забава, доколкото то не е заплатено от ответниците в срок. Ето защо моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответниците, с който оспорват предявените искове като недопустими и неоснователни. Оспорват между страните да е налице договор за продажба на топлинна енергия, доколкото считат, че разпоредбата на чл.

153, ал. 1, вр. чл. 150 ЗЕ противоречи на чл. 6 и чл. 7 от Директива 2011/82 на ЕС. Считат, че тази конструкция на ЗЕ противоречи и на ЗЗП. Поддържат, че исковата молба е нередовна, доколкото ищецът не е уточнил основанието на претенциите си, не е изложил твърдения за сключен между страните писмен договор и не е индивидуализирал същия. Правят възражение, че сумите са недължими, а също и са завишени. Твърдят, че разпоредбите на ЗЕ, които задължават собственика на имот да е потребител на топлинна енергия и клиент на ищеца, противоречат на правото на ЕС, както и на чл. 17, ал. 3 от КРБ. Посочват, че издадената срещу тях заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е нищожна, съответно предявените искове за установяване на вземанията по същата са недопустими, което обосновават с практика на Съда на ЕС и норми от общностното право. Твърдят, че са налице нарушения на европейското законодателство, подробно посочени в отговора на исковата молба, както и излагат доводи за нищожност на клаузите от ОУ поради противоречието им с разпоредби на нормативни актове от различен ранг. Считат, че е налице и хипотеза на непоръчана доставка. Позовават се на решение по адм. д. № 13721/2017 г. и решение по адм. д. № 14350/2019 г. по описа на ВАС. Оспорват като недължима цената на ТЕ за сградна инсталация, в случай че такава е начислена. Оспорват цената на ТЕ да е начислена въз основа на реален отчет на уредите. Оспорват дължимостта на задължението за дялово разпределение, доколкото считат, че то не е дължимо на ищеца. Навеждат доводи, че от представените доказателства не може да се направи извод, че ищецът действително е продал на ответниците топлинна енергия. Правят възражение за настъпила погасителна давност.

Оспорват и задълженията за лихва за забава. Молят за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от 2 фактическа страна:

Със заявление от 01.11.2022 г. „Т.С.“ ЕАД е сезирало съда с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Д. Ж. В. и Д. В. В. за следните суми: сумата от 876,74 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с абонатен № 181317 (съгласно допусната поправка на очевидна фактическа грешка в заповедта за изпълнение и уточнение на исковата молба в открито съдебно заседание на 18.10.2023 г.), находящ се в гр. С., ж. к. „К.П. III“, бл., вх., ет., ап., за периода 01.05.2019 г. - 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 01.11.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 141,44 лв. мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2020 г. - 14.10.2022 г., сумата от 35,33 лв. - цена на услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за периода 01.09.2019 г. - 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 01.11.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 7,58 лв. - мораторна лихва върху цената на услуга за дялово разпределение за периода 31.10.2019 г. - 14.10.2022 г., сумите се претендират при условията на разделна отговорност, поравно от всеки длъжник. С разпореждане от 16.11.2022 г. съдът е издал исканата заповед за изпълнение, като в полза на заявителя е присъдена и сумата от 25 лв. - държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта е връчена лично на длъжниците, които са подали възражения в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, като в срока по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК заявителят е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.

По делото са приети: Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 55, том I, рег.

№ 727, дело № 55/1998 г., видно от който на 12.10.1998 г. В.К.Г. е продал на Д. Ж. С. процесния апартамент № 3, находящ се в жилищна сграда на блок № 344, бивш блок 44, вх., ет., находящ се в гр. С., ж. к. „К.П.“, ул. „У.Г.“, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 83,81 кв. м., заедно с избено помещение № 15 и заедно с 2,945 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, представляващо парцел 9 от кв. 219 по плана на гр. С., м. „К.П.“, и Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 69, том VII, рег. № 9312, дело № 1173/2001 г., видно от който на 28.11.2001 г. Д. Ж. В. и Д. В. В. са дарили на сина си В. Д. В. процесния апартамент, придобит по време на брака: апартамент № 3, находящ се в жилищна сграда на блок № 344, бивш блок 44, вх., ет., находящ се в гр. С., ж. к. „К.П.“, ул. „У.Г.“, със застроена площ от 83,81 кв. м., заедно с избено помещение № 15 и с 2,945 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, като дарителите са си запазили пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху имота, като е предвидено, че Д. В. ще ползва северната стая, а Д. В. другата стая и дневната, с общо ползване на кухнята и сервизните помещения.

От приетото Удостоверение изх. № 68-00-678/01.03.2015 г. от „Географска информационна система – С.“ ЕООД се установява, че стар адрес – ж. к. „К.П.“, ул. „У.Г.“, блок 44 се отнася за многофамилна жилищна сграда с шест входа, отразена с идентификатор *** в кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № 3

РД-18-50/02.11.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, с настоящ адрес: ж. к. „К.П.

III“, блок № 344, с вх., вх. Б. вх. В, вх. Г, вх. Д и вх. Е.

Представен и приет е и протокол от проведено на 10.08.2002 г. Общо събрание на етажните собственици на адрес: гр. С., ул. „У.Г.“, бл., вх., на което е взето решение да се сключи договор с „Т.С.“ ЕООД за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ и са избрани представители, които да сключат договора от името на етажната собственост. Към този протокол е съставен списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение, като срещу процесния апартамент № 3 и абонатен № 181317 е положен подпис за Д. Ж. В., който не е оспорен по делото.

Представен и приет е договор № 4614/01.10.2002 г., сключен между ЕС на адрес: гр.

С., ул. „У.Г.“, бл., вх. и Б, като възложител и „Т.С.“ ЕООД като изпълнител за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Договорът е сключен за срок от две години, като е уговорено, че същият продължава автоматично действието си с всяка една календарна година в случай, че никоя от страните не го прекрати с писмено предизвестие, представено месец преди изтичане на срока на действие на договора – чл. 2.4 от същия.

Приети са и писмени доказателства, представени от третото лице – помагач с молба от 10.11.2023 г., а именно: индивидуални справки за отопление и топла вода за период м.

05.2019 г. – м. 04.2020 г. и за период м. 05.2020 г. – м. 04.2021 г. за абонатен № 181317 и документи за отчет на уредите за дялово разпределение на топлинна енергия за процесния период, неносещи подпис за клиент.

От страна на „Т.С.“ ЕАД са представени също съобщения към фактури и извлечение от сметка за процесния период.

За установяване доставката и цената на ТЕ в хода на производството е прието заключение на съдебно-техническа експертиза (СТЕ), което съдът кредитира по реда на чл.

202 ГПК. От него се установява, че дяловото разпределение на топлинна енергия е извършвано от „Т.С.“ ЕООД. Пълният отопляем обем на имота по проект е 196 куб. м. За периода 01.05.2019 г. - 30.04.2020 г. е осигурен достъп до имота за отчет на уредите за дялово разпределение. В имота не е имало радиатори, свързани към ВОИ. В банята е имало щранг лира (отоплително тяло без уред за дялово разпределение) – преминаващи тръби с топлинна мощност 522,24 кВтч, за която са начислени служебно 706,828 дялови единици и е изчислена и начислена ТЕ, отдадена от отоплителни тела в имота 670,959 кВтч. Не е начислявана ТЕ за отопление на имот от отоплителните тела в общите части като дял за имота. За имота е начислен разход на ТЕ за отопление от сградна инсталация на база пълен отопляем обем 196 куб. м., както и ТЕ за подгряване на вода за БГВ на база отчет по 2 бр. водомери – общ коригиран разход 24,422 куб. м. За периода 01.05.2020 г. - 30.04.2021 г. е осигурен достъп до имота за отчет на уредите за дялово разпределение. В имота не е имало радиатори, свързани към ВОИ. В банята е имало щранг лира (отоплително тяло без уред за дялово разпределение) – преминаващи тръби с топлинна мощност 522,24 кВтч, за която са начислени служебно 866,114 дялови единици и е изчислена и начислена ТЕ, отдадена от отоплителни тела в имота 1264,451 кВтч. Не е начислявана ТЕ за отопление на имот от 4 отоплителните тела в общите части като дял за имота. За имота е начислен разход на ТЕ за отопление от сградна инсталация на база пълен отопляем обем 196 куб. м., както и ТЕ за подгряване на вода за БГВ на база отчет по 2 бр. водомери – общ коригиран разход 20,952 куб. м. Според вещото лице дяловото разпределение на топлинна енергия за процесния имот и период е извършвано в съответствие с Методиката за дялово разпределение на ТЕ в СЕС, Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, ДВ. бр. 34/24.04.2007 г., изм. ДВ бр. 60/07.07.2020 г. и Наредба № ЕРД-04-1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ бр. 25/20.03.2020 г. Ищецът при начисляване на сумите по фактури е прилагал одобрените цени на ТЕ, действащи по време на процесния период.