Определение № 1114 от 24.11.2025, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1114 гр. ХАСКОВО, 24.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

Членове:

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20255600500968 по описа за 2025 година Производството е по чл.274 и сл.от ГПК, образувано по частна жалба на адв. М., пълномощник на Х. Х. П..

С Определение № 1195 / 07.10.2025 г. РС Димитровград е оставил без уважение, като неоснователна, молба вх.№6884/1.8.2025г. от Х. Х. П., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.***, чрез Еднолично адвокатско дружество М., с ЕИК 180814656, със съдебен адрес: гр.***, действащо чрез управителя адв. М. В. М. за изменение на Решение №251/17.7.2025г. по г.д. №1432/2024г. в частта му за разноските.

Недоволен от постановеното разпореждане, е останал жалбоподателят, който чрез пълномощника си адв. М. обжалва в срок. Счита,че постановеното определение е неправилно и моли то да бъде отменено и постановено друго по същество на спора, с което да бъде уважена подадената молба с правно основание чл.248 от ГПК и присъдено възнаграждение на адвокат в размер на 480 лв. с вкл. ДДС. Прави искане за отправяне на преюдициално запитване на основание чл.628 и сл. от ГПК.

В срок не е постъпил писмен отговор от въззиваемия „ Кредит Инс“ АД гр.***.

Съдът, като се запозна с доказателствата по делото намира от фактическа и правна страна следното:

1

Производството пред РС Димитровград е образувано по искова молба подадена от Х. Х. П., с която е предявил против „ Кредит Инс“ АД гр.*** иск с правно основание чл.124 от ГПК вр. чл.26 о ЗЗД.

Съдът е постановил Решение № 173 / 29.05.2025г., с което е уважил предявения иск. С решението си съдът е осъдил ответното дружество да заплати на основание чл.38 от ЗА на адв. Еднолично адвокатско дружество „ М.“ сумата от 180 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение.

При определяне на този размер на възнаграждение съдът е посочил,че следва да бъде съобразена фактическата и правна сложност на делото, броя на проведените съдебни заседания,без явяване на процесуалния представител на ищеца, както и с постановеното в тази връзка решение на СЕС.

С молба вх. № 6884/01.08.2025 г. ищецът, чрез пълномощника си адв. М. е направил искане за изменение на постановеното решение в частта на разноските, касаещи определеното възнаграждение на адвокат, като същото бъде увеличено в размер на 480 лв. с ДДС.

С Определение № 1195/07.10.2025 г., предмет на обжалване, съдът е оставил без уважение направеното искане. Съдът е посочил,че не са налице основания за изменение на решението в частта на разноските, касаещи определеното възнаграждение на адвокат, за което е изложил мотиви, които се припокриват с мотивите, изложени и в постановеното решение. Този извод на съда е правилен и се споделя от настоящия съдебен състав. При определяне възнаграждението съдът е преценил всички относими обстоятелства – не високата фактическа и правна сложност на делото, проведените две съдебни заседания без присъствието на представител на ищеца, цената на иска, постановеното от СЕС решение във връзка с Наредба № 1/09.07.2004 г. за размера на минималните адвокатски възнаграждения / сега за размера на възнагражденията за адвокатска работа/. Определеното под минимума възнаграждение на адвокат в никакъв случай не обезценя труда на адвоката, но държи сметка за действително положения труд, за фактическата и правна сложност на делото, участието на пълномощника в съдебно заседание, броя на проведените съдебни заседания, цената на иска, установената трайна практика на съда по идентични спорове и др.

Изложеното води до извод, до който е достигнал и първоинстанционният съд,че разноските в тази част не следва да бъдат коригирани, поради което 2 подадената молба е неоснователна. Така постановеното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Неоснователно е направеното искане от адв. М. за извършване на преюдициално запитване на основание чл.628 и сл. от ГПК. В правомощията на съда е да определи, съгласно чл.38 ал.2 изр. 2 от ЗА, възнаграждението на адвокат, който съгласно цитираният текст не може да бъде по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36 ал.2. В постановеното на СЕС решение по дело С-438/22 е посочено,че съдът не е обвързан от минималните размери, предвидени в Наредба № 1/2004 г. Независимо,че е налице изменение на Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, вкл. в нейната заглавна част, в нея остават минимални размери, с които следва да бъде съобразено определеното възнаграждение на адвокат, при липса на писмен договор / чл.2 ал.1/. Именно съобразявайки с критериите в тази наредба, с фактическата и правна сложност, размера на иска и др. и постановеното от СЕС решение, съдът може да определи възнаграждението на адвокат по реда на чл.38 от ЗА под минималните размери, предвидени в чл.7 ал.2 от Наредбата.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №

1195 / 07.10.2025 г. на РС

Димитровград, постановено по гр.д. № 1432 по описа за 2024 г.

ОСТАВЯ без уважение, като неоснователно, направеното от адв. М. искане за отправяне на преюдициално запитване на основание чл.628 и сл. от ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1114 гр. ХАСКОВО, 24.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

Членове:

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20255600500968 по описа за 2025 година Производството е по чл.274 и сл.от ГПК, образувано по частна жалба на адв. М., пълномощник на Х. Х. П..

С Определение № 1195 / 07.10.2025 г. РС Димитровград е оставил без уважение, като неоснователна, молба вх.№6884/1.8.2025г. от Х. Х. П., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.***, чрез Еднолично адвокатско дружество М., с ЕИК 180814656, със съдебен адрес: гр.***, действащо чрез управителя адв. М. В. М. за изменение на Решение №251/17.7.2025г. по г.д. №1432/2024г. в частта му за разноските.

Недоволен от постановеното разпореждане, е останал жалбоподателят, който чрез пълномощника си адв. М. обжалва в срок. Счита,че постановеното определение е неправилно и моли то да бъде отменено и постановено друго по същество на спора, с което да бъде уважена подадената молба с правно основание чл.248 от ГПК и присъдено възнаграждение на адвокат в размер на 480 лв. с вкл. ДДС. Прави искане за отправяне на преюдициално запитване на основание чл.628 и сл. от ГПК.

В срок не е постъпил писмен отговор от въззиваемия „ Кредит Инс“ АД гр.***.

Съдът, като се запозна с доказателствата по делото намира от фактическа и правна страна следното:

1

Производството пред РС Димитровград е образувано по искова молба подадена от Х. Х. П., с която е предявил против „ Кредит Инс“ АД гр.*** иск с правно основание чл.124 от ГПК вр. чл.26 о ЗЗД.

Съдът е постановил Решение № 173 / 29.05.2025г., с което е уважил предявения иск. С решението си съдът е осъдил ответното дружество да заплати на основание чл.38 от ЗА на адв. Еднолично адвокатско дружество „ М.“ сумата от 180 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение.

При определяне на този размер на възнаграждение съдът е посочил,че следва да бъде съобразена фактическата и правна сложност на делото, броя на проведените съдебни заседания,без явяване на процесуалния представител на ищеца, както и с постановеното в тази връзка решение на СЕС.

С молба вх. № 6884/01.08.2025 г. ищецът, чрез пълномощника си адв. М. е направил искане за изменение на постановеното решение в частта на разноските, касаещи определеното възнаграждение на адвокат, като същото бъде увеличено в размер на 480 лв. с ДДС.

С Определение № 1195/07.10.2025 г., предмет на обжалване, съдът е оставил без уважение направеното искане. Съдът е посочил,че не са налице основания за изменение на решението в частта на разноските, касаещи определеното възнаграждение на адвокат, за което е изложил мотиви, които се припокриват с мотивите, изложени и в постановеното решение. Този извод на съда е правилен и се споделя от настоящия съдебен състав. При определяне възнаграждението съдът е преценил всички относими обстоятелства – не високата фактическа и правна сложност на делото, проведените две съдебни заседания без присъствието на представител на ищеца, цената на иска, постановеното от СЕС решение във връзка с Наредба № 1/09.07.2004 г. за размера на минималните адвокатски възнаграждения / сега за размера на възнагражденията за адвокатска работа/. Определеното под минимума възнаграждение на адвокат в никакъв случай не обезценя труда на адвоката, но държи сметка за действително положения труд, за фактическата и правна сложност на делото, участието на пълномощника в съдебно заседание, броя на проведените съдебни заседания, цената на иска, установената трайна практика на съда по идентични спорове и др.

Изложеното води до извод, до който е достигнал и първоинстанционният съд,че разноските в тази част не следва да бъдат коригирани, поради което 2 подадената молба е неоснователна. Така постановеното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Неоснователно е направеното искане от адв. М. за извършване на преюдициално запитване на основание чл.628 и сл. от ГПК. В правомощията на съда е да определи, съгласно чл.38 ал.2 изр. 2 от ЗА, възнаграждението на адвокат, който съгласно цитираният текст не може да бъде по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36 ал.2. В постановеното на СЕС решение по дело С-438/22 е посочено,че съдът не е обвързан от минималните размери, предвидени в Наредба № 1/2004 г. Независимо,че е налице изменение на Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, вкл. в нейната заглавна част, в нея остават минимални размери, с които следва да бъде съобразено определеното възнаграждение на адвокат, при липса на писмен договор / чл.2 ал.1/. Именно съобразявайки с критериите в тази наредба, с фактическата и правна сложност, размера на иска и др. и постановеното от СЕС решение, съдът може да определи възнаграждението на адвокат по реда на чл.38 от ЗА под минималните размери, предвидени в чл.7 ал.2 от Наредбата.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №

1195 / 07.10.2025 г. на РС

Димитровград, постановено по гр.д. № 1432 по описа за 2024 г.

ОСТАВЯ без уважение, като неоснователно, направеното от адв. М. искане за отправяне на преюдициално запитване на основание чл.628 и сл. от ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________