Определение № 263 от 01.07.2025, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 263 гр. К., 01.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Кирил М. Димов

Невена К. Калинова като разгледа докладваното от Пламен Ал. Александров Въззивно частно гражданско дело № 20255100500169 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Oбразувано е по частна жалба, подадена от адв. Е.И. от АК-П., като пълномощник на А. Р. Р., против Определение № 518/12.04.2025 г. по гр. д. № 174/2025 г. на РС – К., с което районният съд е оставил без уважение искането на А. Р. Р. по чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаването й от заплащане на държавна такса, с искане определението да се отмени и да се постанови ново, с което същата се освободи от заплащане на държавна такса.

Определението се обжалва като неправилно, с оплаквания, че първоинстанционният съд е приложил неправилно разпоредбата на чл. 83, ал.

2 от ГПК, тълкувайки я ограничително, приемайки, че ищецът има средства да заплати дължимата държавна такса по делото с оглед притежавани множество банкови сметки, което счита, че не е равнозначно на наличие на парични средства по тях, като не са отчетени обстоятелствата, свързани със социалния статус на ищеца, който получава доход в минимален размер и е лице, отглеждащо малолетно дете, няма имущество, от което да реализира доходи.

Не са отчетени кредитната задлъжнялост на ищеца и множеството дела, по които е страна, с извод, че се препятства достъпа на ищеца до правосъдие, като не са обсъдени на основание посочената разпоредба предпоставките за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса.

За да се произнесе, въззивният съд съобрази следното:

Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна 1 страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като разгледана по същество е основателна.

С обжалваното определение рег. № 518/12.04.2025 г., постановено по гр. д. № 174/2025 г. на РС – К., по искането на ищцата А. Р. Р. да бъде освободена от държавна такса по делото по предявените искове, е прието следното: ищцата е на 37 години, посочила е, че получава месечен доход в размер на 1090 лева от трудово възнаграждение и 55 лева детски надбавки; декларирала е, че не притежава недвижимо имущество, акции, облигации, движими вещи със значителна стойност и не разполага с влогове в банки, нито има вземания от трети лица; посочила е, че има задължения към кредитни институции в размер на 50 000 лева, с извод, че при съобразяване на тези релевантни обстоятелства определената държавна такса в размер на 144 лева не се явява непосилна за ищцата. Посочил е още, че обстоятелството, че ищцата е длъжник по множество кредити на обща стойност 50 000 лв. съобразно посоченото в декларацията по чл. 83, ал. 2, не може да бъде предварително аргумент нито за възможност, нито за невъзможност за заплащане на държавна такса и разноски, като по делото не са представени доказателства, от които да е видно кои задължения по кредити са изискуеми и какви са дължимите вноски по тях, за да се направи преценка каква част от доходите, които ищецът получава като трудово възнаграждение, се отнасят до погасяване на твърдените кредитни задължения, защото тези обстоятелства не може да се установят и чрез служебна справка на заведените в РС-К. дела, тъй като не е възможно да бъде установено кои задължения по кредити са изискуеми и какви са дължимите вноски по тях. Наред с това, първоинстанционният съд е приел, че ищецът не е изпълнила указанията на съда да посочи дата на подписване на декларацията по чл. 83, ал. 2 от ГПК, като посочването на обстоятелството, че същата е подписана от ищцата непосредствено преди депозиране на исковата молба в съда не представлява изпълнение на това нейно задължение, но дори и да се приеме за редовна, същата удостоверява неверни обстоятелства, защото от постъпила справка от БНБ се установява че ищецът има разкрити банкови сметки в няколко финансови институции, а именно в „Банка Д.“ АД, „Т.Б.А.Б.“ ЕАД и „Ц.“ АД, също така и платежни сметки за извършване на платежни операции в „П.“ АД и „И.“ АД, а укриването на имущество /в представената пред съда декларация/ е самостоятелно основание, обуславящо неоснователност на искането за 2 освобождаване от държавна такса, предвид и личната отговорност на длъжностните лица при събиране на дължимата държавна такса съгласно чл. 6 от ЗДТ.

Определението на първоинстанционния съд е неправилно.

За да изгради своите изводи, окръжният съд прецени, че ищцата е представила декларация по чл. 83, ал. 2 от ГПК вр. чл. 313 от НК, че не е семейна, има едно малолетно дете, родено на 16.12.2014 г., което отглежда, получава трудово възнаграждение от 1 090 лв. и това са единствените доходи на членовете на семейството й, наред с получавани детски надбавки от 55 лв., като тя и членовете на семейството й не притежават недвижимо имущество и МПС-та, както и ищецът не притежава акции, облигации, движими вещи на значителна стойност, не притежава влогове в банки и няма вземания от трети лица, но има общи задължения към банки и фирми за бързи кредити около 50 000 лв., по които не успява да заплаща месечните вноски.

От изискани от районния съд и постъпили по делото справки и информация от ТД на НАП П.-офис К., НОИ, БНБ, Агенция по вписванията, НБД „Население“, Сектор „ПП“ при ОД на МВР К. и РЗИ-К., се установява, че ищцата има едно малолетно дете, родено на 16.12.2014 г., не е регистрирана в ТРРЮЛНЦ, освидетелствана е от ТЕЛК с 38 % ТНР, има открити банкови сметки в търговски банки, както и платежни сметки в П. АД и И. АД, получава по действащ трудов договор възнаграждение от 1090 лв. като облагаем доход и се подпомага от ДСП-К. с месечни помощи за отглеждане на едно дете по реда на чл. 7, ал. 1 от ЗСПД за периода от 01.01.2025 г. до 31.12.2025 г. включ., в размер на 50 лв., няма недвижимо имущество и МПСта. С оглед указанията на съда ищецът е поискал съдът служебно да извърши справка за образувани дела срещу ищеца от фирми за бързи кредити, от която да се установи общият размер на задълженията му, което искане районният съд не е приел за основателно.

Въз основа на тези данни относно имуществото на ищеца, включ. изисканите справки, районният съд е приел, че ищецът може да заплати държавната такса по делото и е оставил без уважение отправеното искане по чл.83 от ГПК.

При правилно установени фактически обстоятелства относно имущественото състояние на ищеца, районния съд е направил неправилни 3 правни изводи, че не е налице пълна невъзможност на ищеца да заплати дължимата по делото държавна такса от 144 лв.

Съгласно практиката на ВКС, при произнасяне по молба на страна за освобождаване от държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК /а и от разноски въобще/, съдът е длъжен да извърши преценка налице ли са предпоставките за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и други обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото, и след изясняване на общото материално състояние на страната, е длъжен да извърши съпоставка с пълния размер на дължимата държавна такса. Единствено след извършване на тази преценка, съдът може да направи обоснован извод за наличие на предпоставките по чл. 83, ал. 2 т. 17 от ГПК и да се произнесе дали страната разполага с достатъчно средства за заплащането на държавна такса.

В хода на делото ищцата е представила декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, при условията на чл. 313 от ГПК, като декларираните от ищцата обстоятелства относно доходи и имуществено състояние са установени и от съдържанието на изисканите от първоинстанционния съд справки от ТД на НАП П.-офис К., БНБ, Агенция по вписванията, НБД „Население“, Сектор „ПП“ при ОД на МВР К. и РЗИ-К., като заявената от ищцата невъзможност да заплати дължимата по делото държавна такса не е опровергана.

Ищцата е на 38 години, без данни за влошено здравословно състояние, не притежава недвижимо имущество, подлежащо на деклариране, не притежава МПС, получава доход в размер на минималната работна заплата, има едно малолетно дете, за което е подпомагана с месечна помощ в размер на 50 лв. Наред с това ищцата декларира, че освен дохода в размер на минималната работна заплата и социалните помощи за дете, тя и членовете на семейството й нямат други доходи и имущество, в т.ч. и влогове в банки. С оглед на тези установени по делото обстоятелства може да се направи обоснован извод, че ищцата няма достатъчно средства да заплати дължимата по делото държавна такса от 144 лв. Тази невъзможност следва от 4 законоустановения обхват на несеквестируемите доходи в чл. 446 и сл. от ГПК и от законоустановения размер на минималната работна заплата за страната от 1077 лв.

Така, по арг. от чл. 444 и чл. 446 от ГПК следва, че ищцата няма секвестируеми имущество и доход. По тази причина ищцата следва да се освободи от заплащане на държавна такса по предявените искове, възлизаща общо в размер на 144 лв. поради което обжалваното определение за отказ за освобождаване на ищцата от държавна такса следва да се отмени и вместо него ищцата да се освободи от дължимата по гр.д. № 174/2025 г. по описа на РС-К. държавна такса, а делото се върне на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Следва да се посочи, че представената от ищцата пред първоинстанционния съд декларация по чл. 83, ал. 2 от ГПК има достоверна дата с оглед правилото на чл. 181, ал. 1, предл. посл. от ГПК и дадените от първоинстанционния съд указания за посочване от ищеца на датата на подписване на декларацията са необосновани, както и необоснован е изводът му, че установеното, че ищецът има банкови и др. сметки обуславя деклариране на неверни обстоятелства, защото в представената декларация не е декларирано, че ищецът няма банкови и др. сметки, а само, че ищецът няма влогове в банки и вземания от трети лица, които обстоятелства не са опровергани по делото от изисканите от трети лица справки.

При тези мотиви и на основание чл. 278, ал. 2, вр. чл. 83, ал. 2 от ГПК, въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение рег. № 518/12.04.2025 г. по гр. д. № 174/2025 г. на РС – К. в частта, с която е оставено без уважение искането на ищцата А. Р.

Р. по чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаване от заплащане на държавна такса по делото, вместо което постановява:

ОСВОБОЖДАВА ищцата А. Р. Р., ЕГН **********, гр. К., кв. В.-П. № ***, от заплащане на държавна такса по исковете, предявени по гр. д. № 174/2025 г. на РС – К., в общ размер от 144 лв.

ВРЪЩА делото на РС-К. за продължаване на съдопроизводствените 5 действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 263 гр. К., 01.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Кирил М. Димов

Невена К. Калинова като разгледа докладваното от Пламен Ал. Александров Въззивно частно гражданско дело № 20255100500169 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Oбразувано е по частна жалба, подадена от адв. Е.И. от АК-П., като пълномощник на А. Р. Р., против Определение № 518/12.04.2025 г. по гр. д. № 174/2025 г. на РС – К., с което районният съд е оставил без уважение искането на А. Р. Р. по чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаването й от заплащане на държавна такса, с искане определението да се отмени и да се постанови ново, с което същата се освободи от заплащане на държавна такса.

Определението се обжалва като неправилно, с оплаквания, че първоинстанционният съд е приложил неправилно разпоредбата на чл. 83, ал.

2 от ГПК, тълкувайки я ограничително, приемайки, че ищецът има средства да заплати дължимата държавна такса по делото с оглед притежавани множество банкови сметки, което счита, че не е равнозначно на наличие на парични средства по тях, като не са отчетени обстоятелствата, свързани със социалния статус на ищеца, който получава доход в минимален размер и е лице, отглеждащо малолетно дете, няма имущество, от което да реализира доходи.