Решение № 197 от 04.10.2019, Районен съд - Павликени

Р Е Ш Е Н И Е гр. Павликени, 04.10.2019г

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Павликенският районен съд първи състав в публично съдебно заседание на пети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Районен съдия: Евелина Карагенова при секретаря Боряна Николова като разгледа докладваното от съдията грд.№811 по описа за 2018г, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от адв.С.К. от ВТАК като пълномощник на Й.В. К., действащ лично и със съгласието на своята майка Н.Х.К. против «Дженерали застраховане» АД гр. София. В исковата молба се посочва, че на 01.04.2018г около 07.00часа на път от републиканската пътна мрежа 1-4 при км.87+485 е реализирано ПТП като лек автомобил марка „Фолксваген“модел „Пасат“ с рег. № ***, управляван от М.Б.М.с ЕГН ********** напуска отредената му за движение птна лента и навлиза в насрещната такава, където се реализира удар с автобус марка „Ивеко“ рег №***, управляван от И.Г.Д.с ЕГН **********. В резултат на инцидента почива водачът М.М.. Съставен е КП №***/01.04.2018г.от служители в РУ на

МВР гр.С. В автобуса се намирала група ученици от ПГАТ“ Ц.Ц.“ гр.П.,придружени от своите учители и ръководители, пътуващи към Република И. с ангажименти по програма „Еразъм“ на ЕС.Твърди се, че при този удар са причинени травматични увреждания на голяма част от пътниците, включително и на шофьора на автобуса, като част от тях са посетили СМП и освен физическите травми имат и увреждане на психическото здраве.Твърди се, че виновен за ПТП-то е водача на лекия автомобил, като поради неговата смърт, не може да му се търси наказателна отговорност, но той с поведението си е осъществил деликт, от който са настъпили вреди, подлежащи на обезщетение.Ответното дружество е застраховател по застраховка ГО по издадена полица №***, валидна към датата на произшествието. Твърди се, че ищецът е претърпял следните неимуществени вреди: : интензивни болки в областта на лява ръка, лява тазобедрена става, задната и лява част на главата, болки в продължение на една седмица, като през цялото време е бил затруднен в движението на врата. Посетил е лекар, който е поставил диагноза: остра стресова реакция, повърхностни рани на неустановено ниво, с анамнеза: силно главоболие във фронталната част на главата, болки във врата, първоначално силни при завъртане на главата, липса на спомен,болки по цялото тяло, най-вече в лява ръка, тазобедрена област вляво, не можел да спи, стряскал се от кошмари, бил нервен, напрегнат, хиперактивен, бързо се разконцентрирал, с охлузна рана на лява тазобедрена става. Посетил е лекар психиатър и му е поставена диагноза “Посттравматично стресово разстройство“ като е установено нарушение на съня, флашбакс, вегетативни симптоми, психомоторно напрегнат, емоционално лабилен, дистимен, споделял страх и невъзможност да пътува. Назначена е терапия-психотерапия. Ищецът имал неспокоен сън с чести пробуждания, изпитвал трудности в концентрацията в учебния процес, имал понижено внимание и трудно се справял с поставените в училище задачи. В исковата молба се твърди,че ищецът е отправил претенция към ответника по реда на 380 и сл. от КЗ, по която е образувана щета №***/28.06.2018г като са му изискани документи, които нямало как да представи и е налице отказ за заплащане на обезщетение. Моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди от ПТП-то в размер на 7000лв, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 01.04.2018г, ведно със законната лихва, считано от 01.04.2018г. до окончателното изплащане.

С влязло в сила определение по делото е прекратено производството за разликата от 5250лв. до 7000лв. поради от поради оттегляне исковата претенция в тази част. Претендира за направени по делото разноски. Посочва банкова сметка ***: IBAN:***-специална клиентска сметка с титуляр „Адвокатско дружество Й. Й., С.Я.“,с ЕИК *** със седалице и адрес на управление гр.П.,пл.***

В дадения на ответника «Дженерали застраховане» АД гр. София срок, е постъпил писмен отговор.Твърди,че исковете са недопустими, респективно неоснователни и недоказани. Не оспорва, че страните са в застрахователно ПрО като ответникът е застраховател срещу риска ГО на водача на лекия автомобил марка „Фолксваген“ модел „Пасат“ М.М. към датата на твърдяното ПТП. Твърди се, че искът е недопустим, тъй като застраховетелят е в неизпълнение на своите задължения. Твърди, че при него е постъпила обща претенция за всички ,пътували в автобуса на процесната дата за неимуществени вреди от адв. К. от ВТАК с вх.№***/28.06.2018г и тъй като липсвали данни относно механизма на ПТП-то, застрахователят е счел, че претенцията е недоказана и не е я е разглеждал в претендирания размер, като на основание чл.496 ал.1 от КЗ претенцията е била отказана. Твърди, че ищецът е бил в забава за представяне на искани доказателства по щетата и моли да бъде прекратено производството по делото. На следващо място намира исковете за неоснователни и недоказани както по основание, така и по размер.

Оспорва се изцяло описания механизъм на ПТП-то. Оспорва се твърдяната вина на водача на лекия автомобил и твърди,че водачът на автобуса е управлявал с несъобразена с пътните условия скорост, не е спазил правилата за движение да се движи максимално вдясно на пътното платно, не е овладял превозното средство, вкл.и при техническа неизправност, не е предприел своевременно спиране и/или отклонение на автобуса вдясно, за да предотврати удара с лекия автомобил.

Евентуално твърди съпричиняване на вредоносния за ищеца вреден резултат, тъй като шофьорът на автобуса не е спазил правилата за движение-максималновдясно на пътното платно, не е овладял превозното средство, не е предприел своевременно спиране/отклонение на автобуса вдясно, за да предотврати удара с лекия автомобил.. Евентуално твърди изключителен принос на шофора на автобуса за

ПТП. Оспорва факта, че ищецът е бил пътник в автобуса,. Твърди,че е налице съпричиняване от ищеца, тъй като не е сложил обезопасителен колан, с който автобусът е оборудван, което би предотвратило изцяло или намалило телесните повреди. Твърди, че няма доказателства, че ищецът е пътувал в автобуса, че е бил увреден от това ПТП, няма доказателства за механизма на настъпване на телесните повреди на ищеца, които да са в причинно следствена връзка с поведението на водача на лекия автомобил. Твърди,че не е налице съществено нарушено здраве на ищеца, тъй като първа помощ е поискана едва на 06.04.2018г, посещението при лекар психиатър е на 12.04.2018г - дни след ПТП и не е налице причинноследствена връзка на оплакванията на ищеца и ПТП. Счита за леки причинените увреди на ищеца, не е доказано посттравматичното разстройство извън обичайното му проявление. Счита претендираният размер обезщетение е завишен, неотговарящ на критериите по ППВС4/68. По отношение на претенцията за лихви, счита, че същата е неоснователна както поради неоснователност на главния иск, така и поради приложимостта на забавата на засрахователя по чл.497ал.1 т.2 от КЗ, в сила от 01.01.2016г / твърди, че застрахователят не е в забава, защото е изискал доказателства, които още не са представени-причина за отказа да се плати застрахователно обезщетение/, както и че законна лихва не следва да се претендира от датата на ПТП-то.Твърди,че претенцията за разноски е неоснователна, тъй като ответника не е дал повод за завеждане на иска. Претендира за направени разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.

Третото лице-помагач на ответната страна

„ЗАД АРМЕЕЦ“ АД гр.София е представил писмен отговор. Оспорва претендирания размер на обезщетението като прекомерно завишен, оспорва твърдението ищецът да е претърпял болки и страдания вследствие процесното ПТП, тъй кто същият не фигурира в списъка на пострадали лица.

Твърди,че ищецът не е участвал в ПТП и че липсва причинна връзка между твърдяните вреди и описаното ПТП.

Твърди,че изключителна вина за събието има водача на лекия автомобил, който без основателна причина е навлязал в лентата за насрещно движение и е нарушил чл.16 от ЗДвП и станал причина за ПТП-то. Твърди,че ударът е бил непредотвратим, а събитието-случайно, не е виновен водачът застрахованият при „ЗАД“Армеец“ водач, респективно застрахователят му не може за носи отговорност. Твърди,че липсва правно основание за ангажиране отговорност на третото лице помагач. Оспорва твърдяните от ищеца настъпили неимуществени вреди и че ако има настъпили болки и страдания, те не отговарят на интензитета, посочен от ищеца. Твърди,че претендираните неимуществени вреди са завишени по размер.

Счита, че твърдението за претърпяно от ищеца посттравматично стресово разстройство вследствие ПТП е неоснователено и недоказано.Твърди,че е налице съпричиняване от страна на ищеца, който не е използвал предпазен колан, с който е оборудван автобуса и така е способствал за настъпване на вредоносния резултат, увеличаване размера на вредните последици както и че ищецът не е предприел навреме мерки за опазване и възстановяване на здравословното си състояние непоследствено след ПТП, като се е явил на преглед три дни след датата на ПТП.

Оспорва претенцията за законна лихва и оспорва размера на адвокатското възнаграждение като прекомерно.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за установно следното:

По делото е представено удостоверение за раждане на ищеца и ксерокопие, заверено по ЗА от личната карта на ищеца, от което е видно, че същият е роден на ***г и е с родители майка Н.Х.К. и баща В. С. К., като е бил непълнолетен към датата на произшествието.

Представен е констативен протокол за ПТП с пострадали лица № *** от 01.04.2018 год., издаден от РУ на МВР гр. С., от който се установява, че на 01.04.2018 год., около 07:00 ч., на път от републиканската пътна мрежа І-4, при км. 87+485, е настъпило пътно-транспортно произшествие между следните превозни средства – лек автомобил с peг. № ***, марка „Фолксваген", модел „Пасат", управляван от М.Б.М. от гр. В.и автобус марка „Ивеко" с peг. № ***, управляван от И.Г. Д. от гр. П. В графата „пострадали лица” на протокола са вписани водачът на лекия автомобил М.М., който е починал и още седем лица, сред които не е вписан ищеца.

Представена е разпечатка за извършена справка за наличие на Застраховка «ГО» на официалната интернет страница на Гаранционен фонд от 16.04.2018 г., съгласно която към датата на настъпване на произшествието лек автомобил с peг.

№ *** има валидна застраховка «Гражданска отговорност» по издадена от ответника-застраховател полица. Представен е амбулаторен лист № ***/12.04.2018г от д-р Ал.Л. –психиатър за първично посещение с диагноза постравматично стресово разстройство с данни от анамнеза:типична стресова реакция след ПТП, тревожност, деприсивитет, нарушение в съня, с флашбакс,вегетативни симптоми, психомоторно напрегнат, вегетативно и емоционално нестабилен, дистимен, споделя страх и невъзможност да пътува като му е предписана психотерапия. Представен е амбулаторен лист №***/06.04.2018г от д-р А. К.- Й.-педиатър с отбелязване за първиченпреглед с оплаквания главоболие,болки във врата,с момент на липса на спомен,болки по цялот тяло и най-вече в лява ръка, тазобедрена област вляво,нарушение в съня. В момента на плегледа е хиперактивен,разконцентриран,с лека охлузна рана в лява тазобедрена става.

Издадена му е обикновена платена рецепта.

По делото са приети писмени доказателства представени от ищцовата страна талон за проведени профилактични прегледи от 05.10.2018г от д-р П.Л.-личен лекар на ищеца, лична здравно-профилактична карта от 25.09.2017г и от 05.10.2018г с отчитане, че ищецът е клинично здрав, с проведени имунизации от д-р Пл.Л.-личен лекар на ищеца., карта от 3.10.2018г .Представени са две етапни епикризи за период 12.03.2017г-31.03.2018г с отбелязано респираторно заболяване и от 01.04.2018г-01.04.2019г с отбелязване на остра стресова реакция,повърхностни травми на тялото,контузия на коляното с назначена консултация по физикална и рехабилитационна медицине и медикаменти.

Представено е уверение от ПГАТ «Ц.Ц.» П., съгласно което ищецът е бил сред лицата, отпътували на 01.04.2018 г. от гр. П. за П., И., с автобус„Ивеко – Маго 2” с рег. № ***, собственост на ЕТ “С.- К.С.“ гр.П. с шофьор