Определение № 1557 от 27.03.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1557 гр. София, 27.03.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Владимир Йорданов

Членове:

Д. Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян като разгледа докладваното от Хрипсиме Мъгърдичян Частно касационно гражданско дело № 20248003104207 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на ищеца С. А. К., чрез адв. К. К. /надлежно упълномощена/, срещу определение № 484 от 26.07.2024 год., постановено по ч. гр. дело № 388/2024 год. по описа на Апелативен съд – Велико Търново, в частта му, в която е потвърдено определение № 81 от 17.01.2024 год., постановено по гр. дело № 701/2022 год. по описа на Окръжен съд – Русе, с което е изменено определение по делото № 497 от 31.05.2023 год. в частта за разноските, като ищецът С. А. К. е осъден да заплати на адв. Д. Р. адвокатско възнаграждение в размер на 4 696.80 лв. с включен ДДС за оказана безплатна правна помощ на ответника Т. Г. Г., както и по частна касационна жалба на ответника Т. Г. Г., чрез адв. Д. И. Р. /надлежно упълномощен/, срещу определение № 484 от 26.07.2024 год., постановено по ч. гр. дело № 388/2024 год. по описа на Апелативен съд – Велико Търново, в частта му, в която е потвърдено определение № 263 от 28.02.2024 год., постановено по гр. дело № 701/2022 год. по описа на Окръжен съд – Русе, в частта му, в която е оставено без уважение искането на адв. Д. Р. за допълване на определението по делото № 81 от 17.01.2024 год., чрез посочване в диспозитива на първоинстанционното определение на пълните индивидуализиращи данни на длъжника С. А. К. /посочване на адрес/ и на кредитора адв. Д.

Р. /ЕГН, ДДС номер и служебен адрес/.

Частните касационни жалби са процесуално допустими, тъй като всяка от тях е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и срещу подлежащо на касационно обжалване определение на въззивния съд.

В частната жалба на ищеца С. А. К. се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

1

В изложението към частната касационна жалба като общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване е формулиран следния правен въпрос, уточнен от касационната инстанция, така както е изяснено в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 год. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 год., ОСГТК: За предпоставките на чл. 38 ЗА за присъждане на адвокатско възнаграждение и следва ли да бъде конкретизирано основанието за предоставената безплатна правна помощ?

Частният жалбоподател навежда допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поддържа, че поставения въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с приетото в решение № 60180 от 06.10.2021 год. на ВКС по гр. дело № 3905/2020 год., ІІІ г. о., ГК. В изложението се релевира и основанието за допускане на касационно основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК /очевидна неправилност/.

Ответната страна Т. Г. Г. не изразява становище по частната жалба.

В частната жалба на ответника Т. Г. Г. се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на съдопроизводствените правила.

В изложението към частната касационна жалба като общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване са формулирани следните правни въпроси:

1/ Следва ли въззивната инстанция да констатира служебно и да поправи допусната в обжалвания първоинстанционен съдебен акт очевидна фактическа грешка?

2/ Дали при разглеждане на частни жалби срещу определения и разпореждания на първоинстанционния съд въззивната инстанция е обвързана от ограниченията, предвидени в чл. 269, изр. 2 ГПК?

Частният жалбоподател навежда допълнителни основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поддържа, че първият въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с приетото в решение № 321 от 26.09.2012 год. на ВКС по гр. дело № 54/2012 год., І г. о., решение № 91 от 05.07.2019 год. на ВКС по гр. дело № 2282/2018 год., І г. о., и решение № 125 от 12.03.2021 год. на ВКС по гр. дело № 611/2020 год., І г. о., а вторият – с приетото в Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 год. на ВКС по тълк. дело № 6/2017 год., ОСГТК.

Ответната страна С. А. К. не изразява становище по частната жалба.

Производството по гр. дело № 701/2022 год. по пописа на Окръжен съд – Русе е образувано по искова молба на С. А. К., с която срещу „Ем Ти Джи Инженеринг“ ООД и Т. Г. Г., са били предявени три осъдителни претенции /две от които частични/. С протоколно определение, постановено в проведеното на 17.05.2022 год. открито съдебно заседание в първоинстанционното производство, е прекратено на основание чл. 232 ГПК производството по делото в частта му по предявените срещу Т. Г. Г. искове, поради оттеглянето им от ищеца, като съдът е обявил, че по искането на посочения ответник за присъждане на разноски по реда на чл. 78, ал. 4 ГПК ще произнесе в закрито заседание.

С определение по посоченото дело от 31.05.2023 год. искането на ответника Т. Г. Г. за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА е оставено без уважение. На 16.06.2023 год. ответникът е подал молба с вх. № 5931 /наименована „частна жалба“/, съдържаща искане по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на определението за частично 2 прекратяване на производството по делото в частта му за разноските /виж определение № 464 от 22.08.2023 год., постановено по ч. гр. дело № 372/2023 год. по описа на Апелативен съд – Велико Търново/, което е уважено с определение № 81 от 17.01.2024 год., с което ищецът е осъден да заплати на адв. Д. Р. сумата от 4 696.80 лв. /с ДДС/, представляваща възнаграждение за безплатно процесуално представителство по чл. 38, ал. 2 ЗА.

На 23.01.2024 год. адв. Д. Р. е подал молба с вх. № 804 до първоинстанционния съд, с която е поискал допълване на горепосоченото определение, като е изложил на първо място, че не е налице произнасяне по цялото искане по чл. 248, ал. 1 ГПК, тъй като присъденият размер на възнаграждението за безплатно процесуално представителство е определен само въз основа на цената на един от предявените искове, а именно този за неустойка, а същевременно по делото са предявени още два частични иска, поради което и дължимото възнаграждение с включен ДДС възлиза на 13 564.80 лв. и на второ място – че в диспозитива на определението не са отразени пълните индивидуализиращи данни на длъжника С. А. К.

/посочване на адрес/ и на кредитора адв. Д. Р. /ЕГН, ДДС номер и служебен адрес/. Това искане е оставено без уважение с определението по делото № 263 от 28.02.2024 год.

За да постанови обжалваното определение, постановено във връзка с подадените от страните частни жалби, въззивният съд е приел, че договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, а писмената форма е за доказване. Изложил е съображения, че липсата на писмен договор не е пречка да бъде удостоверено в процеса постигнатото съгласие, че учредената с пълномощно представителна власт за адвокатска защита ще бъде предоставена безплатно. Договарянето на осъществяваната правна помощ като безплатна не се презюмира, а следва това обстоятелство да бъде установено от данните по делото.

Изявлението за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна правна помощ по чл. 38 ал. 1 ЗА обвързва съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза. Достатъчно за уважаване на искането по чл. 38, ал. 2 ЗА е осъществена правна помощ без данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл. 36 ал. 2 ЗА, изявление, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и липса на данни, които да го опровергават, отговорност на насрещната страна за разноски, съобразно правилата на чл. 78 ГПК.

Въззивният съд е посочил, че с молба с вх. № 6133 от 23.06.2023 год. адв. Р., действащ в качеството си на процесуален представител на ответника Т. Г., е представил по делото протокол от 15.06.2023 год. за приемане на извършена работа, подписан от двете страни по договора за адвокатска защита, в който се съдържа изявление на доверителя за сключен между тях устен договор за адвокатска защита и съдействие, по който довереникът се е съгласил на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА поради близките си приятелски отношения с доверителя безвъзмездно да го представлява и защитава по гр.дело № 701/2022г. по описа на Окръжен съд – Русе, както и че в изпълнение на поетите по договора задължения довереникът е извършил проучване на материалите по делото, провел е три устни консултации с доверителя и е подал подробен и мотивиран отговор на исковата молба, съответно е информирал последния за постановяване на благоприятното за него окончателно определение за прекратяване на производството. Поради това съдът е формирал извода, че 3 адвокатът има право на възнаграждение за положения труд и искането му за присъждане на адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на този ответник по делото правилно е счетено за основателно от първоинстанционния съд. Въззивният съд е посочил, че следва да бъде съобразено решение от 25.01.2024 год. по дело С-438/22 на СЕС, съобразно което при определяне размера на адвокатското възнаграждение не следва да бъдат съобразявани посочените минимални размери в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като същите могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда.

Така е счел, че при определяне на размера на възнаграждението трябва да се вземат предвид предмета на спора, неговата цена, труда, който е положен за защитата на съответното право, както и фактическата и правна сложност на делото. Посочил е, че в случая правната помощ е осъществена за изготвяне и подаване на писмен отговор на исковата молба, с която срещу ответника са предявени три обективно съединени претенции, съответно с цена 38 800.21 лв., 1 000 лв. и 1 000 лв. /предмет на делото по частичните искове е само частта от вземането, заявена с исковата молба – т. 1 от ТР № 3/2019 год. по тълк. дело № 3/2016 год. на ОСГТК на ВКС и т. 1 на ТР № 1/2001 год. по тълк. дело № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС/. Осъществено е процесуално представителство по делото, проведено в едно съдебно заседание с участието на адвоката, тъй като още в същото е направено изявление за оттегляне на предявените срещу този ответник искове и е прекратено производството по делото спрямо него. Макар да не са извършени множество процесуални действия от адвоката по защита на ответника и производството спрямо последния да е приключило на по-ранен етап, въззивният съд е отчел обстоятелството, че подаването на писмен отговор на исковата молба има изключително важно процесуално значение за развитието и приключването на делото, доколкото със същия ответната страна изгражда своята защита. Въззивният съд е приел също така, че определянето на възнаграждение на пълномощника на този ответник в по-нисък размер от посочения в обжалваното определение ще доведе до несъответствие /липса на пропорционалност/ на същото с това, договорено и заплатено от ищцовата страна на нейния пълномощник – 5 400 лв. с включен ДДС.

С тези мотиви е потвърдено постановеното от Окръжен съд – Русе определение № 81 от 17.01.2024 год.

На следващо място въззивният съд е приел, че формулираното от адв. Р. искане за допълване на определение № 81 от 17.01.2024 год. на Окръжен съд – Русе, чрез произнасяне по искането за присъждане на адвокатско възнаграждение и на база цената на двата частични иска и вписване в диспозитива на акта на пълните индивидуализиращи данни на кредитора и длъжника по вземането по чл. 38 ал. 2 ЗА, в първата си част е насочено към пререшаване на въпроса за разноските, каквото в производството по чл. 250 ГПК е недопустимо, а във втората си част е неоснователно, тъй като основание за допълване на съдебен акт е налице, когато има непълно произнасяне в обема на цялото искане.