Решение № 2176 от 15.05.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2176 гр. Пловдив, 15.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20215330120476 по описа за 2021 година

Производството е образувано по предявен от Д. А. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. А., ул. "Г. Д.", против П. В. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. А., ул. "С", Б. Г. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. А., ул. "С" и И. П. М., ЕГН **********, с адрес: гр. А., ул. "С", иск с правно основание чл. 64 ЗС за определяне правото на суперфициарния собственик Д. Т. да ползва част от поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се в гр. А., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № 300-5-52/08.07.2004 г. на ИД на АК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект е от 09.03.2015 г., с адрес на имота: гр. А., ул. "С", целият с площ от 240 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, предишен идентификатор: няма, номер на предходен план: 358 в квартал 167, парцел: част от ***, при съседи поземлени имоти: ***, ***, ***, ***, ***, в който е построен собствения му самостоятелен обект с идентификатор ***.2.5, която площ включва проход от самостоятелен обект с идентификатор ***.2.5 за преминаване на моторни превозни средства и хора 1 към ул. "С.", с приблизителна площ от 8,20 кв.м.

С Определение № 2252/01.03.2022 г. производството по делото е прекратено на основание чл. 232, ал. 1 ГПК по отношение на ответника М. В.

П..

Ищецът твърди, че страните притежават право на собственост по отношение на недвижим имот и части от недвижим имот, находящ се в гр. А., ул. "С". Дворното място било заснето в кадастралната карта като поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. А., общ. А., обл. Пловдив, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № 3005-52/08.07.2004 г. на Изпълнителния директор на АК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект от 09.03.2015 г., с адрес на имота гр. А., ул. "С", целият с площ от 240 кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10 м./, предишен идентификатор: няма, номер на предходен план: 358 в квартал 167, парцел: част от ***, при съседи поземлени имоти: ***, ***, ***, ***, ***. Твърди се, че в същото дворно място е построена жилищна сграда, отразена като сграда с идентификатор ***.2, както и селскостопанска сграда с идентификатор ***.1, с площ от 15 кв. м. Поддържа, че в жилищната сграда има няколко самостоятелни обекта: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.2.2 – жилище, собственост на ответниците П. В. Ч. и М. В. П.; самостоятелен обект с идентификатор ***.2.3 – жилище, собственост на ответницата И. П. М.; самостоятелен обект с идентификатор ***.2.4 – жилище собственост на ответниците П. В. Ч. и Б. Г.

Ч. и самостоятелен обект с идентификатор ***.2.5 - собственост на Д. Т..

Сочи, че П. Ч. и М. П. са наследници по закон на В. Ч., починал на *** г.

Твърди, че Б. Ч. е съпруга на П. Ч.. Поддържа, че поземленият имот принадлежи на И. М. - собственик на ½ ид. ч. и на съпрузите П. Ч. и Б. Ч. собственици на ½ ид. ч. в режим на СИО. Твърди, че правото му собственост произтича от договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № ***. на н. В. Н., рег. № ** по регистъра на НК, вписан в служба по вписванията гр. А. с акт № *** г. Tвърди, че правото на собственост на ответницата И. М., произтича от договор за покупко-продажба на недвижим имот, оформен в нотариален акт № *** г. на н. А. П., рег. № ** по регистъра на НК, вписан в служба по вписванията гр. А. с акт № *** г.

Сочи, че правата на ответниците П. Ч. и Б. Ч. по отношение на самостоятелен 2 обект с идентификатор ***.1.4, произтичат от нотариален акт за доброволна делба на недвижими имоти № *** г. на н. С. К., рег. № ** по регистъра на НК, вписан в служба по вписванията гр. А. с акт № ** г. Поддържа, че правата на П. Ч. и М. П. по отношение на самостоятелен обект с идентификатор ***.1.2 – жилище, произтичат от наследствено правоприемство на В. Ч., придобил жилището на основание нотариален акт за дарение на недвижим имот № *** г. Правата на ответниците П. В. Ч. и съпругата му Б. Г. Ч. по отношение на 1/2 идеална част от поземления имот, произтичали от Договор за покупкопродажба на недвижим имот, сключен по време на брака им, оформен в нотариален акт за покупко-продажба № *** г. на н. К. Б. - н., peг. № ** по регистъра на НК, вписан в служба по вписванията гр. А. с акт № *** г.

Твърди, че не притежава идеални части от поземления имот, но притежава гараж в сградата, построена в поземления имот и за достъп до него е необходимо да премине през двора. Достъпът до гаража с автомобил бил преустановен, чрез монтиране на метална ограда с тясна метална врата тъй като ответникът П. Ч. считал, че ищецът не притежава право на собственост върху поземления имот и няма право да ползва каквато и да с част от него.

Сочи, че гаражът е отразен в кадастралната карта като самостоятелен обект и сграда с идентификатор ***.3 със застроена площ от 6 кв.м., но такава сграда не съществува, заснемането е погрешно, защото тази сграда е част от гаража на ищеца. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявения иск като му бъде осигурен достъп до притежавания от него гараж, чрез разпределяне на право на преминаване.

Ответните страни са депозирали в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба. Излагат съображения за недопустимост на предявения иск, доколкото ищецът не е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.2.5, тъй като този обект не представлява гараж, а стопанска постройка – част от самостоятелния обект на П. и Б. Ч.и с идентификатор ***.2.4. Излагат, че изменението на кадастралната карта и кадастралните регистри не е основание за придобиване на собственост върху самостоятелен обект с идентификатор ***.2.5., който е с предназначение гараж, като поддържат, че последният не е нанесен като гараж в устройствените планове. Сочат, че с писмо изх. № 94 П-584/А/ от 30.11.2021 г. били уведомени за констативен акт № 18/26.11.2021 г. по чл. 225 а от ЗУТ за стопанска постройка с КИ ***.3 по КК и КР на гр. А., който е 3 връчен на П. В. Ч. и Б. Г. Ч. чрез разлепване на строежа, но с ново писмо до наследниците на П. Ч. с изх. № 94-Д-523/1/ от 22.12.2021 г. Община А. се отказала от Констативен акт № 18/26.11.2021 г. като посочила, че възникнали нови факти и обстоятелства, без такива да са налице. Твърдят, че няма издадено строително разрешение, подписано от главният архитект на общината, като липсват и други строителни книжа - одобрени проекти. Сочат, че е налице отказ на главния архитект за издаване удостоверение за търпимост по § 16 от Преходните разпоредби на ЗУТ. Поддържат, че в грубо нарушение на Закона за устройство на територията, Закона за кадастъра, стопанската постройка се води като гараж, тъй като видно от подробния устройствен план е налице само стопанска постройка и то е построена без разрешение за строеж и без одобрен проект. Излагат, че не без значение било и обстоятелството, че до т.нар. гараж е и жилището на майката на ответника П. Ч. – Анка Ч., която е със 100% и доживотна инвалидност, поради което използването на гараж, чиито бензинови изпарения замърсяват въздуха и увреждат здравето на същата, е в противоречие със Закона за здравето. По така изложените съображения молят за прекратяване на производството по делото, поради недопустимост на исковата претенция. Молят съдът да признае нотариален акт № *** г. за нищожен, като поддържат, че собственици на стопанската постройка са П. Ч. и Б. Ч.. При условията на евентуалност, и по изложените съображения, молят за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с иск с правно основание чл. 64 ЗС.

От представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *** на н. А. П., се установява, че ответната страна И. П. М. е придобила по силата на договор за покупко-продажба, сключен с А. М. Ч. и К. М. Ч., правото на собственост по отношение на самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***.2.3, ведно с ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се в гр. А., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № 300-5-52/08.07.2004 г. на ИД на АК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните 4 регистри, засягащо самостоятелния обект е от 09.03.2015 г., с адрес на имота: гр. А., ул. "С", целият с площ от 240 кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10 м./, предишен идентификатор: Няма, номер на предходен план: 358 в квартал 167, парцел: част от ***, при съседи поземлени имоти: ***, ***, ***, ***, ***.

По делото е представен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *** на н. Б., от който се установява, че ответникът П. В. Ч. е придобил по силата на договор за покупко-продажба, сключен с Ч. Г. Ч., правото на собственост по отношение на ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № ***, с адрес на имота: гр. А., ул. "С", целият с площ от 240 кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10 м./, предишен идентификатор: Няма, номер на предходен план: 358 в квартал 167, парцел: част от ***, при съседи поземлени имоти: ***, ***, ***, ***, ***.

Ответните страни не оспорват обстоятелството, че към момента на сключване на договора за покупко-продажба от 08.11.2010 г. ответните страни П. В. Ч. и Б. Г. Ч. са имали сключен граждански брак, поради което следва да се приеме, че последните са придобили посочената ½ ид.ч. от дворното място в режим на съпружеска имуществена общност.

Обстоятелствата по отношение на правото на собственост на ответните страни са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните с определението за насрочване на делото.

С договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № *** ищецът Д. А. Т. е придобил от К. М. Ч. и А. М. Ч. собствеността по отношение на самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***.2.5 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № 300-5-52/08.07.2004 г. на ИД на АК, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект от 26.02.2021 г., с адрес на имота гр. А., ул. "С", ет. 1, който самостоятелен обект се намира на етаж едно в сграда с идентификатор № ***.2., с предназначение – жилищна сграда, многофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, с предназначение на самостоятелния обект: гараж в сграда, брой нива на обекта: 1, посочена в 5 документа площ от 16 кв.м., при съседи на самостоятелния обект: на същия етаж - идентификатор № ***.2.4, под обекта – няма, над обекта идентификатор № ***.2.2, стар идентификатор № ***.2.1.

С отговора на исковата молба и последващи уточнителни молби ответните страни са оспорили договора за покупко-продажба с твърдения, че последният не е с предмет гараж, а селскостопанска постройка, която е част от самостоятелен обект с идентификатор № ***.2.4., собственост на ответните страни П. Ч. и Б. Ч.. Считат, че сделката не е с предмет самостоятелен обект с предназначение гараж, като твърдят, че гаражът представлява незаконен строеж, изграден без съответни строителни книжа, което е установено от компетентните органи на общинската администрация с издаване на констативен акт, който с последващо писмо е оставен без последствия под натиск.

Така изложените от ответните страни възражения не могат да се подведат под никоя от хипотезите на чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, които норми установяват недействителността на правните сделки. Обстоятелството, че постройка, предмет на договор за покупко-продажба, не е законно строителство не представлява основание да се приеме, че договорът е недействителен. Соченото от ответните страни възражение, че самостоятелният обект, предмет на договора за покупко-продажба, е бил заснет в кадастралните карти и кадастралните регистри с предназначение селскостопанска постройка, а не гараж, не води до невъзможност на предмета на сделката.