Решение № 167 от 02.02.2024, Районен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 167 гр. Пловдив, 02.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Атанаска Ан. Анастасова при участието на секретаря Диана Н. Дичева като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно наказателно дело № 20235330202811 по описа за 2023 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е

Наказателно постановление

/НП/

№

23–

***/29.03.2023г. на Началник Сектор към ОДМВР Пловдив, 04 РУ Пловдив, с което на Р. И. Б., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл.6 т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДП/, на основание чл.183 ал.5 т.1 от ЗДП, както и на основание Наредба № Iз-2539/17.12.2012г. на МВР са отнети общо 8 контролни точки.

По съображения, изложени в жалбата, жалбоподателят Б. моли съда да отмени НП. Явилият се в съдебно заседание процесуален представител адв. С.

П. поддържа жалбата и прави същото искане.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 02.03.2023г. св. А. С. Д., заемащ длъжността „старши полицай“ при 04 РУ Пловдив към ОДМВР Пловдив, изпълнявал служебните си задължения, 1 като на същата дата в 21:47ч. в гр. Пловдив, на кръстовището на бул. „Шести септември“ и ул. „Лютиче“, в посока изток към запад, жалбоподателят Б., като водач на л. а. „Тойота Авенсис“ с рег. № РВ6946СВ, лична собственост, навлязъл и преминал през кръстовището на забраняващ червен сигнал на работеща в нормален режим светофарна уредба, поради което бил спрян за проверка. В резултат на извършената такава срещу жалбоподателя бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с бл.

№ 818905/02.03.2023г., с който актосъставителят Д. квалифицирал нарушението по чл.6 т.1 от ЗДП.

Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното НП, с което на Р. Б. е наложена глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл.6 т.1 от ЗДП, на основание чл.183 ал.5 т.1 от ЗДП, както и на основание Наредба № Iз2539/17.12.2012г. на МВР са отнети общо 8 контролни точки.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие полицейски служители – св. А. С. Д.

/актосъставител/ и св. К. М. К. /свидетел при установяване на нарушението и съставяне на АУАН/. Съдът изцяло възприема и кредитира показанията им, тъй като същите се открояват с необходимата конкретика, еднопосочност, непротиворечивост, логическа обоснованост и убедителност, поради което ги намира за обективни и достоверни. Както актосъставителят, така и свидетелят по акта излагат детайлно обстоятелствата, касаещи основния правнорелевантен факт – несъобразяване на поведението на жалбоподателя със забраняващия червен сигнал на светофарната уредба, което е било възприето от тях непосредствено. Взаимнодопълващи са показанията на двамата свидетели и по отношение на местоположението им към момента на установяване на нарушението, мястото и посоката на движение на процесния автомобил, наличието на друг пътник, като и двамата уточняват, че пътникът бил от женски пол. В хода на настоящото производство не се установиха данни посочените свидетели да са лично заинтересовани или да пресъздават недостоверни обстоятелства от конкретната проверка и установеното деяние.

Показанията им са съответни на приобщените по делото писмени доказателства – АУАН с бл. № 818905/02.03.2023г., справка за нарушител/водач, Заповед № 8121з-515/14.05.2018г., Заповед № 8121з825/19.07.2019г., Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г., Заповед № 8121К6989/04.06.2021г. на Министъра на вътрешните работи, Заповед № 317з11675/31.12.2021г. на Директора на ОДМВР Пловдив, преценени от съда поотделно и в тяхната съвкупност.

Що се отнася до разпитаната по инициатива на процесуалния представител на жалбоподателя св. Захра Муталипова Ибишева, съдът намира, че показанията й по същество на спора противоречат на обсъдените и кредитирани показания на св. Д. и св. К. и не се подкрепят от събраните писмени доказателства. За да не даде вяра на показанията на св. Ибишева в тази им част съдът взе предвид и вътрешната противоречивост на изложеното 2 от свидетелката по отношение на непознаването й на града, което било причина да прибегне до помощта на жалбоподателя и онази част от показанията й, в която конкретно посочва наименованието на улицата и намиращата се до нея сграда на конкретна банкова институция, в близост до които били спрени за проверка от полицейските служители. Логически, ако човек не познава дадено място, няма как да го посочи, и то като конкретизира административния му адрес и какво точно се намира на мястото с конкретно посочване на сградата. Това води до индиция, че в тази част показанията на св. Ибишева не пресъздават нейни възприятия, а са по-скоро чужди такива и дава основание на съда да изрази съмнение относно правдивостта на изложеното от свидетелката и по отношение на основния факт на доказване, още повече, че както се посочи по-горе, показанията й останаха изолирани от събраната по делото доказателствена съвкупност. В противоречие с останалите доказателства е и твърдението на св. Ибишева, че вторият полицай не бил свидетел на нарушението, тъй като дошъл след като били спрени за проверка от св. Д., доколкото категорично се установява, че и актосъставителят, и неговият колега са имали непосредствена видимост както към огледалната светофарна уредба, така и към движещия се срещу тях автомобил на жалбоподателя.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

След анализ на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено по безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му нарушение на чл.6 т.1 от ЗДП, съгласно който участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. В случая се установява, че на посочените в акта и постановлението време и място жалбоподателят Б. не е съобразил поведението си със светлинните сигнали на работещата светофарна уредба и е навлязъл и преминал през кръстовището на забраняващ червен сигнал. Посоченото се потвърждава от събраните по делото и кредитирани от съда писмени доказателства, както и от показанията на св. Д. и св. К.. Двамата свидетели са непосредствени очевидци на извършеното нарушение, констатирано от тях при отлична видимост към управлявания от жалбоподателя лек автомобил и към работещата в нормален режим светофарна уредба, указваща към момента на нарушението забранителен червен сигнал. Установи се безспорно, че сигналът подаван от светофарната уредба, наблюдавана от полицейските служители бил идентичен с подавания в същия времеви диапазон светлинен сигнал на насрещната светофарна уредба, регулираща движението по пътното платно, по което се е движил процесният лек автомобил. В тази връзка следва да се отбележи, че фактическите констатации в акта и в постановлението не бяха оборени от жалбоподателя и от ангажирания от него свидетел и предвид разпоредбата на 3 чл.189 ал.2 от ЗДП, съгласно която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, т. е. съставеният АУАН има материална доказателствена сила, съдът намира, че следва да се приемат за доказани посочените в двата акта на администрацията обстоятелства.

Правилно е приложен материалният закон с квалифициране на поведението на жалбоподателя по чл.6 т.1 от ЗДП. В тази връзка съдът не споделя изложеното в жалбата и в съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателя становище за непълнота на дадената в акта и постановлението правна квалификация. В обстоятелствената част на обжалваното НП ясно е описано кой точно сигнал на светофарната уредба е бил нарушен от страна на жалбоподателя и по какъв начин. Поради тази причина и няма никакво съмнение какво е било твърдяното от административнонаказващия орган извършено нарушение и по какъв начин е била нарушена нормата на чл.6 т.1 от ЗДП. В тази насока е и трайната и последователна практика на касационната инстанция по дела, по които са потвърдени наказателни постановления за извършени нарушения по чл.6 т.1 от ЗДП.

Отделно от това, дори да се приеме, че нормата е бланкетна, при правилното описание на фактите, осъществяващи изпълнителното деяние на административното нарушение, районният съд може да ги преквалифицира с прилагане на същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, т. е. в случая със запълването на бланкета – в този изричен смисъл е т.1 от Тълкувателно решение № 8/16.09.2021г. на ВАС.

За така установеното нарушение, законосъобразно според настоящия съдебен състав е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя като е приложена разпоредбата на чл.183 ал.5 т.1 от ЗДП с налагането на наказание глоба в размер на 100 лв., която е във фиксиран размер и не подлежи на ревизиране.

По отношение на отнетите в НП общо 8 контролни точки на основание Наредба N Iз-2539/17.12.2012г. на МВР, съдът следва да посочи, че отнемането на точките е последица, която възниква ex lege, след влизане в сила на НП и няма самостоятелен санкционен характер, при което в посочената си част наказателните постановления не подлежат на съдебен контрол.

Правилно административнонаказващият орган не е квалифицирал случая като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, доколкото конкретното нарушение не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Съдът следва да се съобрази и с разпоредбата на чл.189з от ЗДП, съгласно която за нарушенията по ЗДП не се прилагат чл.28 и 58г от Закона за административните нарушения и наказания.

При извършената служебната проверка съдът не констатира 4 допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на наказателното постановление.

АУАН и НП са съставени от компетентни лица в кръга на тяхната компетентност, при спазване на процедурата за съставянето им, в предвидената от закона форма и при спазване на материалните и процесуални разпоредби. И двата административни акта съдържат изискуемите по закон реквизити, изброени съответно в чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Описанието на нарушението е изчерпателно и съдържа всичките индивидуализиращи го признаци /време, място, авторство и обстоятелства, при които е било извършено/. Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя поради непълнота при описание на мястото на нарушението.

Така даденото описание не буди съмнение, че нарушението е извършено в гр.

Пловдив, на кръстовището на бул. „Шести септември“ и ул. „Лютиче“, като изрично е упомената и посоката на движение на лекия автомобил /посока изток към запад/, което дава ясна представа къде се е движил нарушителят и в каква посока. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН.

С оглед изложените съображения НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Предвид изхода на спора, на основание чл.63д ал.4 вр. ал.1 от ЗАНН въззиваемата страна има право на разноски, но доколкото такива не са поискани, не следва да бъдат присъждани. Претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява неоснователна предвид потвърждаването на обжалваното НП.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА

Наказателно постановление

№

23–

***/29.03.2023г. на Началник Сектор към ОДМВР Пловдив, 04 РУ Пловдив, с което на Р. И. Б., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл.6 т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДП/, на основание чл.183 ал.5 т.1 от ЗДП, както и на основание Наредба № Iз-2539/17.12.2012г. на МВР са отнети общо 8 контролни точки.