Определение № 455 от 10.05.2023, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 536/2023
- Вид
- Определение № 455
- Подписан
- 10.05.2023
- В сила
- 10.05.2023
- Състав
- Камен Иванов, Владимир Астарджиев, Виолета Магдалинчева
Цитирани разпоредби
- чл.20 ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.20 ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.330 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.248 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.248 ал.1,т.6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.248а ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.249 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.341 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.345 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.68 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 455 гр. София, 10.05.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Камен Иванов
Членове:
Владимир Астарджиев
Виолета Магдалинчева като разгледа докладваното от Камен Иванов Въззивно частно наказателно дело № 20231000600536 по описа за 2023 година
Настоящото производство е по реда на чл.345 ал.1 вр.чл.341 ал.2 НПК вр.чл.249 ал.3 вр. чл.248 ал.1,т.6 НПК,като е образувано по:
-частна жалба на подсъдимите Д. Т. Л. и И. П. К. ,двамата с установена самоличност,чрез защитника си адв.С. Г.,
-частна жалба на подсъдимите Д. Т. Л. и И. П. К. ,двамата с установена самоличност,чрез защитника им адв.Д. М.,с посочен съдебен адрес, -частна жалба на подсъдимия Я. И. Т.,с установена самоличност,чрез защитника си адв.Х. Н. от САК,с посочен съдебен адрес,против Определение №239/07.04.2023 година на Окръжен съд гр.Враца,постановено в открито разпоредително съдебно заседание по нохд №680/2022 година по описа на съда,с което са оставени без уважение исканията на подсъдимите Д. Т. Л.,И.
П. К. и Я. И. Т.,сторени чрез защитата им,да се отмени наложената им забрана за напускане на пределите на Република България.
Съдът се е произнесъл в разпоредителното заседание по въпросите,разписани в чл.248 НПК ,а след обсъждане доводите на страните е приел,че липсват основания за прекратяване на съдебното производство,намерил е липса на допуснати отстраними процесуални нарушения от категорията на съществените при изготвянето на обвинителния акт,които да са довели до нарушаване правата на страните в наказателното производство,включително на предадените на съд лица,изразяващо се в 1 невъзможност да разбере същността на обвинението,констатирал по същество е липса на допуснати очевидни фактически грешки при изготвяне на обвинителния акт по смисъла на чл.248а ал.1 НПК,макар изрично това да не е отбелязано в мотивите на атакуваното определение и с определение се е произнесъл по исканията на защитата във връзка с нормата на чл.68 НПК и наложената забрана на тримата подсъдими по този ред.Определението,с което решаващият съд е оставени без уважение исканията на подсъдимите Д. Л.,И.
К. и Я. Т.,сторени чрез защитата им,да се отмени наложената им забрана за напускане на пределите на Република България,се атакува пред настоящия съд.
Твърди се от защитата на подсъдимите Д. Л.,И. К. в подадените частни жалби,че атакувания съдебен акт в тази част е неправилен и незаконосъобразен,като не е отчетено от решаващия съд,че подс.Л. е търговец с надлежно регистрирано дружество с предмет на дейност внос на автомобили и автомобилни части,като поради забраната не може да упражнява дейност,поради което е лишен от доходи.Сочи се,че тези обстоятелства,оценявани на основата на наложената забрана по реда на чл.68 НПК създават материални затруднения на семейството му,включително по издръжката на дъщеря му.Акцентира се,че се нарушава правото на труд на подс.Л.,на когото са давани изрични разрешения да напусне страната два пъти и след това същият се е връщал,което ясно манифестира намерението му да не се укрива..Твърди се,че с постановления от 17.06.2021 година са наложени съответните забрани и това ограничение продължава приблизително две години, което е дълъг срок.Сочи се изрядно процесуално поведение от подсъдимата Л..Отделно се сочи,че определените по вид и размер мерки за неотклонение на подсъдимите Л. и Л. играят сериозна възпираща роля за това двамата да спазват изрядно процесуално поведение.
На основата на горното е направено искане за отмяна на атакуваното определение и постановяване на съдебен акт,с който се отмени наложената им забрана за напускане на пределите на Република България.
В частна жалба на подсъдимия Я. Т.,подадена от защитника му адв.Х.
Н. се твърди,че макар и да е предаден на съд за тежко умишлено престъпление,то наложената забрана подс.Т./от 03.02.2022 година,л.602 ДП/ да напуска пределите на Република България не държи сметка на изрядното 2 му процесуално поведение и на срока,в който се изпълнява.Намира се,че продължаване действието на тази забрана се явява неоправдана репресия и ограничава правата на подсъдимото лице в ненужен обем.
Направено е искане за отмяна на атакуваното определение и постановяване на съдебен акт,с който се отмени наложената забрана на подс.Т. за напускане на пределите на Република България.
Настоящият съдебен състав като съобрази изложеното в частните жалби на защитата на подсъдимите,материалите по делото и като провери атакувания съдебен акт намира,че частните жалби са допустими,но преценени по същество-неоснователни.
Съображенията са следни:
ОП гр.Враца е внесла за разглеждане в Окръжен съд гр.Враца обвинителен акт против Д. Т. Л. и И. П. К. с обвинение за извършено престъпление по чл.330 ал.1 вр.чл.20 ал.3 НК за всеки от двамата и срещу Я.
И. Т. и М. Ц. П. с обвинение за извършено престъпление по чл.330 ал.3 вр.ал.2,т.2 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 НК за всеки от двамата.
В проведено редовно разпоредително заседание по образуваното нохд №680/2022 година по описа на Окръжен съд гр.Враца на 07.04.2023 година,състав на съда е оставил без уважение искането на защитата на подсъдимите Д. Т. Л.,И. П. К. и Я. И. Т. за отмяна на наложена им забрана да напускат пределите на Р.България.
Изложил е лаконични мотиви във връзка с произнасянето си.
Настоящият съд намира за неоснователно оплакването на защитата на подсъдимите Л. и Л.,че постановения съдебен акт в атакуваната му част е незаконосъобразен.Няма спор,че на 17.06.2021 година и двамата са привлечени към наказателна отговорност за тежко умишлено престъпление и е сторено произнасяне по реда на чл.68 НПК.Тази забрана за тях действа приблизително две години,като в този период са правени надлежни искания за пътувания от двамата подсъдими извън Р.България.Факт е,че няколко дни след постановената забрана е направено искане от Л. да му бъде разрешено да пътува извън Р.България /на почивка/ и то е било разрешено.Оттам,насетне по-стриктно е преценявано дали такИ. искания следва да се уважат.Не следва да се пренебрегва факта,че на Л. му е разрешено да напусне Р.България 3
/вж.постановление на ОП Враца,л.704 ДП/ през м.октомври 2022 година именно във връзка с търговската му деятелност.Поради това твърденията,че е ограничено конституционното му право на труд не се споделя като основателно.Възможно е подсъдимото лице да организира търговската си деятелност,включително чрез пътуване извън Р.България в строго конкретни случаи, подлежащи на съдебна преценка.
По отношение на подс.Л. по същество не се излагат конкретни оплаквания,освен твърдения,че е нарушено нейно конституционно право.Действително и по отношение на двамата подсъдими е налице наложено ограничение по чл.68 НПК,но то е в рамките на Закона.
Неоснователно е оплакването на защитата на подсъдимия Т..Видно е,че е привлечен към наказателна отговорност за тежко умишлено престъпление.Осъждан е многократно. Опасността да се укрие е реална,а и по отношение на него тази мярка се прилага от м.февруари 2022 година.Твърдението на защитата за неоправдана репресия срещу този подсъдим сочи на неточна критика на изложените от първия съд мотиви.Следва да се обобщи,че всички възражения на защитата са получили обоснован отговор от състава на първия съд.С тези изводи въззивният съд се съгласява.Настоящият съдебен състав не открива да са налице твърдените нарушения на Закона.
Намирайки,че в атакуваната част постановеният съдебен акт е законосъобразен ,настоящият съд ще го потвърди.
По изложените съображения,Софийския апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно Определение №239/07.04.2023 година на Окръжен съд гр.Враца,постановено в открито разпоредително съдебно заседание по нохд №680/2022 година по описа на съда,с което са оставени без уважение исканията на подсъдимите Д. Т. Л.,И. П. К. и Я. И.
Т.,сторени чрез защитата им,да се отмени наложената им забрана за напускане на пределите на Република България.
Връща делото на Окръжен съд гр.Враца за продължаване на съдебно следствие.
4
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5