Определение № 14 от 24.02.2022, Районен съд - Пещера

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14 гр. Пещера, 24.02.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, IV НАК. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МИЛУШ Р. ЦВЕТАНОВ като разгледа докладваното от МИЛУШ Р. ЦВЕТАНОВ Административно наказателно дело № 20215240200158 по описа за 2021 година Постъпила е молба от страна на Дироктора на ДИТ- Пазарджик за изменение на постановеното по делото решение № 2/06.01.2022г. в частта за разноските.

Доколкото в Дял трети от АПК не е изрично уреден въпросът за изменение на решение в частта за разноските (чл. 143 АПК) - по аргумент от разпоредбата на чл. 144 АПК приложим е редът по чл. 248 ГПК.

В срока по чл. 248, ал.2 ГПК е постъпил отговор от процесуалния представител на жалбоподателя, в който счита молбата за недопустима и неоснователна.

Съображенията за недопустимост на молбата - защото била подадена от юрисконсулт на ДИТ-Пазарджик, който не е страна по делото - са несъстоятелни.

Действително първоначалната молбата, некоректно озаглавена „касационна жалба“, е подадена от юрисконсулт с представителна власт „ както за административния орган, издал административния акт, така и за юридическото лице, в структурата на което се намира органът“ (виж т.1 от ТР 1 от 22.01.2022г. на ОСС I и II колегия на ВАС ). След оставянето й без движение на осн. чл. 142б АПК - за отстраняване на нередовност, в определения за това срок Директорът на ДИТ-Пазарджик е уточнил характера на молбата, както подавайки лично уточнителната молба вх. № 668/11.02.2022г. не е оставил съмнения, че и първоначалната е подадена от негово име – като страна в производството. Поради това молбата не е недопустима.

Тя обаче е ноеснователна по следните съображения:

1

Съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал.1 от ЗАНН – В производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Както е посочено и в самото решение, обаче – освен че принципно наказателното постановление не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, в чл. 143 АПК не е предвидена и хипотеза аналогична на „изменение“ на НП. Затова, на основание чл. 144 АПК следва да се приложи ГПК.

Въпросът е дали препращането е към общите принципи, или към конкретните технически правила за разпределяне на разноските по ГПК.

Принципът в НПК е признатият за виновен да поеме всички разноски по делото (чл. 84 ЗАНН вр.с чл. 189, ал.3 НПК). В такъв случай въпросът за размера на наказанието явно би бил ирелевантен при разпределянето им - наказаният винаги ще поема всички разноски. Очевидно не това е идеята на законодателя, заложена в разпоредбата на чл. 63д ЗАНН, която се явява и „особено правило“ по смисъла на чл. 84 ЗАНН. Следователно смисълът на каскадното препращане (от чл. 63д на ЗАНН през чл. 144 АПК – към ГПК) не е да се прилагат принципи от НПК чрез непригодни за тях правила на ГПК (чл. 78), а е – да се прилагат самите принципи на ГПК относно разпределяне на разноските между страните.

В случай, че наказателното постановление бъде „отменено“ или „потвърдено“ – на основание чл. 63д от ЗАНН във вр. съответно - с чл. 143, ал.1, или с чл. 143, ал.3 от АПК, би могло да се обоснове аналогия с обжалване на индивидуален административен акт. Но в случаите на „изменение“ – база за такава аналогия няма – препращането на чл. 144 АПК е към принципът и обслужващите него правила за разпределяне на разноските по чл. 78 ГПК. А както е посочено и в самото решение – този принцип е разноските да са в тежест на загубилата „конкретния“ спор страна. Конкретният спор по настоящото дело не е дали наказаното лице е виновно или не (то не оспорва вината си), а дали наказанието му следва да се определи като за маловажен случай (по смисъла на чл. 28 от ЗАНН във вр. с чл. 415в от КТ) или не. Обосновано в Решение № 2/06.01.2022г. по делото – този спор е спечелен от жалбоподателя, срещу което АНО не е и възразил в срока за обжалване. Затова сторените от жалбоподателя разноски следва да се поемат изцяло от наказващия орган.

Относно направените в производството разноски за експертиза: Преди всичко следва да се отбележи, че тази експертиза не е с оглед установяване вина или друг елемент от административнонаказателната отговорност, а е с чисто 2 процесуално-техническо предназначение – доколкото от заключението й зависи допустимостта на жалбата. Задължението да докаже надлежното връчване на наказателното постановление лежи върху наказващия орган (арг. от чл. 84 ЗАНН вр. с чл. 103, ал. 1 НПК). В тази връзка той е представил и се е ползвал от известие за доставяне (л.33). Истинността на представения документ е своевременно (още с жалбата) оспорена от жалбоподателя. Предвид това и с оглед служебното задължение на съда да следи за допустимостта на жалбата, е назначена съдебнопочерковате експертиза, от чието заключение истинността на съответния документ е опровергана, което е ползвало жалбоподателя – като е обосновало извод за редовно сезиране на съда и е предпоставило разглеждането на делото.

Макар конкретните разноски да са сторени от съда (с оглед задължението му за проверка за допустимост на жалбата), причина за тях е неизпълнението от страна на наказващия орган на задължението му да докаже надлежното връчване на НП.

Затова оправдано е същият орган да понесе тези разноски.

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 144 във вр. с чл. 248, ГПК, Пещерският районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от юрисконсулт Радослава Николаева Тодорина, в качеството й на процесуален представител на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Пазарджик, молба с вх. № 347/28.01.2022г. по описа на РС-Пещера – за изменение на Решение № 2/6.01.2022г. по н.а.х.д. № 158/2021г. на РС- Пещера в частта за разноските.

Препис от определението да се връчи на страните.

Определението подлежи на обжалване пред Административен съд – Пазарджик в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.

Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________ 3